Всеки се осъзнава сам за себе си и по - различно време. Има и осъзнали се, които отказват да се приемат като такива... Варианти колкото щеш.

Fareq, бе само аз и ти ли растем още в детската градина!?

Успех и късмет ти пожелавам тогаз..... , но рано се отказваш.....

MIM, първо какво смислено искаш да направиш? Второ, хубаво е за започнеш с релакс на тялото, постепенно ума. Така започваш да чувстваш себе си различно. Постепенно изучавай концентрацията, ако целиш конкретно упражненията в практиката тук. Наблюдавай всичко около теб, така е по-лесно, притихвай и наблюдавай хората, предметите. незнам как си със времето, но оставай сама - разходка за около половин час, да се усамотиш в стаята....инак главата ти гръмва. постепенно ще се научиш да се отпускаш. Но не се бухай концентрирано да правиш всичко на един път - ще се претовариш и ще ти отиде желанието за всякаква работа :p. С времето и практиката ще се концетрираш от раз и ще си намираш нещата , които са ти нужни от раз.... питаш за осмиците? приятна практика - леко успокоява и леко енергизира, точната дума е тонизира, но и пречиства..Нея спокойно може да я правиш. на мен ми свърши работа. тъкмо ако решиш и твоят опит ще прибавам. После се насочи към Да видим и започни от там - това е основата. ти не си без опит, но тук нещата са свързани и мини по реда им,. успех

Ами съгласна съм с 921, следвам само моя си път и така е по-чисто. Когато си зает единствено със себе си и с развитието си някак по-практично гледаш на нещата. Идва и добро и лошо, но лошото не е задължителна някаквва атака или обратен удар. Просто го приемаш и се справяш със ситуацията. Предпочитам работата с енергията по една единствена прчина тя има интензитет, а не характер на някой капризен и раздразнен демон например .....Правиш ли неща за собствена изгода и с користна цел неминуемо ще има и издънки, няма начин и трябва да можеш да си понесеш последствията. Напоследък срещнах един човек занимаващ се с магия...та той леко страда от параноя - атакуван ли съм, има ли ми нещо....не бих искала да съм на негово място в никакъв случай. Имала съм проблеми даже си ги довлякох сама преди време, бях си лепнала нещо, но с повечко късмет и помощ се оттървах. Сега внимавам и пак внимавам, но не изпитвам страх и параноя. Вървиш ли по този път винаги ще има изненади. Не е важна дори защитата, защото както се оказва понякога не сработва. Важно е да имаш хора до себе си и сам да си вярваш и да успяваш да си подаваш ръка......Не е важна как ще паднеш , а как ще се изправиш и ще продължиш..... , бе не си е лесно, но с вяра в себе си и с това да си наясно с възможностите си, с упоритост и инат и желание да продължиш ......Акоси решил да се забавляваш, трябва да умееш и даси носиш последствията.

За втори път днес, гледам това видео. Този път си наложих да го изтърпя.
 Аз съм пристрастна, защото самата аз работя с Рейки и мога да ви кажа, че повечето от хората, с който съм работила и от който съм се учила и продължавам да уча( а те са хора със сериозна практика) не съм виждала такова комерсиално отношение. Първо, с времето, научих , че Рейки не е просто практика, лечителска, а изкуство, също като каратето. Трябва да си готов да практикуваш и да се учиш дълго време, да построиш солидна основа и тогава да експериментираш. В Рейки обаче няма много за експериментиране, това е опростен модел на лечение, което за жалост, всеки може да прочете в нета как става, литература има достатъчно и ако имаш и въображение се получава блестящо. Да казвам, че съм възмутена не съм....но все пак, ми е неприятно. От личен опит и наблюдения съм виждала, как се променят хората, които работят с Рейки, повечето излъчват мекота и ласка, хората им се доверяват именно заради това, заради топлината, която носи това лечение. Че ръцете започват да парят и топлина има, има, но не е само това. Чудно ми е как работи с Рейки от разстояния и къде си завира ръцете тогава!?? %), обидно ми е някак, да принизяват всичко, в името на комерсиалната цел- пари и повечко клиенти. Съжалявам, но във въпросната госпожа не видях нищо мило и човешко..не коментирам изказването за рака...по неграмотен човек.., абе, грозна работа. Жалкото е, че даже и да има способности, те са ненужни, самата тя е ненужна, защото, вече дълбоко пристрастена, да не говорим за егото....На мен ми се отдава да лекувам, чувствам го , че го мога, чувствам се нужна и смислена, когато го правя. То е като пътуване. Колкото повече навлизам навътре, толкова повече, виждам каква огромна отговорност ще поема, ако един ден наистина тръгна по тоя път. Защото то не е само да искам, а трябва да мога и да знам и да имам отношение най-вече. Срещнах много хора по време на обучението си, хора-лечители. Всеки от тях притежава развита с времето деликатност и търпение към хората, които отиват при него. Чувстваш се обгрижен и обичан, защитен и чак когато започнеш да се пооправяш, когато те закрепят, тогава започва истинската работа от тяхна страна - промяната в мисленето, алтернативи, подкрепа, но и взискателност. Не е мястото тук, да ви разказвам, на какви сцени и драми съм се нагледала, макар и за кратко. Хората носят в себе си огромно страдание, бреме, от което не е лесно да се отърват. Един лечител трябва да оправдае доверието им.....Е, те в тая мацка, не разпознах нищо такова!!!!