Aми то като те връхлитат неволя след неволя и да искаш не можеш да се оставиш на течението, защото ще се удавиш. Но, понякога се получава като с плаващите пясъци - колкото повече риташ, толкова повече потъваш. Лошото е, че не знаеш предварително коя е правилната стратегия..
Не знам каква е целта на това да се случват гадости…и изобщо дали има цел. Променях се, търсих смисъл - явно не съм намерила ключа за палатката. Едно време, като бях нормална средностатистическа щастлива шматка - като че ли не ценях по-малко живота..и определено бях по-приятен за околните човек.

Ако преживеем този вирус - съм си внушила, че черният период ще свърши като изчистя къщата и изхвърля всички ненужни вещи и дрехи. Не знам защо, но това с хвърлянето винаги ми е много трудно.

Благодаря и на Вас за съвета. Това всъщност го правя. Благодаря всеки ден за всяко малко нещо. Е, не писмено, но в мислите си, а даже и гласно.

Какво за мен е лошият късмет? Когато си супер разсъдлив и предпазлив и правиш всичко “както трябва” и винаги взимаш мерки да минимизираш риска да се провали всяко едно начинание (даже елементарни ежедневни дейности) и все пак се случват низ от събития, като в книгите и филмите - просто от нищото, които те смачкват, заедно с начинанието ти. А от там, като ефекта на пеперудата, следват още куп негативни последици, които даже и да искаш не можеш да си представиш, които засягат всяка една сфера от живота ти и всички около теб.
И така - при този разумен човечец всяка една безобидна ситуация ескалира в драма от чутовен размер. Това е карък.
Това е за мен лош късмет - когато си направил всичко възможно, всичко по силите си, повече от колкото изобщо някой би направил или помислил, но просто нещата така са се стекли, такива извънредни обстоятелства са се появили, че изходът е максимално лош за теб.
Да, гадости се случват, но това не би трябвало да е постоянно така, с всичко, във всеки момент и аспект от живота ти и то безкрайно дълго време.

П.П. А, за тези които ще кажат, че може би прекаленото мислене и предвиждане на всяко действие са виновни - да знаете, че когато си карък и не се мисли и се оставяш на течението - тогава мизерията е още по-мащабна и резулатът още по-плачевен.
И просто се научаваш - да мислиш, да се опитваш да омекотиш ударите. И да, с времето ставаш не точно песимист, не че мислиш негативно, просто ставаш супер предпазлив с очакванията си. В моментите, в които видя някакъв лъч светлина - забравям всичко лошо и се радвам, но за съжаление това са наистина само мигове.

Здравейте!
Благодаря, че има тази секция във форума и давате възможност да питаме за съвет!
Ето ме и мен, поредният много отчаян човек дошъл за помощ! Защо питам за магия:
- Пълна липса на късмет. Ужасен карък. Толкова зле, че чак не е за вярване.
- Много, много проблеми. Изпива ни се цялата енергия, пари, време. Всеки ден е борба с вятърни мелници.
- Много и странни диагнози, неясни, противоречащи си. Необясними и за видни светила в медицината. Съответно много страдания чисто физически.
- получавах обаждания по телефона всеки ден в продължение на повече от месец може би - жена говореше бързо, сякаш четеше, на непознат за мен език. Не отговаряше и не спираше като задавах въпроси и ѝ обяснявах, че има грешка и т.н.
- казвали са ми, че имам магия неведнъж
- викахме радиестезист в къщи и покрай къщата ме замери и  каза, че имам негативно влияние.
- след нещо като пререкание с бивша съседка намерихме нещо разпиляно пред нас, а цветята  заляти с неизвестно какво и загинали
- Преди години един човек ни пожела нещо, което уж да е хубаво, но в конкретния контекст си беше проклятие. И май е на път да се сбъдне..
- Другото е, че в единият род - няма нормално семейство - или хора с психиатрични диагнози, или се съдят за имоти, или са разведени по лош начин, или са с починали половинки.

Всеки има проблеми в живота си. И аз като всеки средностатистически човек си имах в изобилие. Но това в момента не е нормално. Затова питам и моля ви за помощ. При това наистина отчаяно.
И също - има ли такова нещо карма и как тя се подобрява? С добри дела?