От по-мързеливите вещици съм. Слагам цели, а после само бульончето. Диетично е! 

Свободна вещерска вечер... Та, чета си и размишлявам.


Спомням си... Имах една приятелка преди - точно такава жертва и манипулаторка. Докато бяхме в добри отношения все се жалваше колко е изтормозена от живота, какво си лошо нещо и се случило и т.н. Хората я виждаха бяла и добра, съжаляваха я и... След време тя успяваше да им върне за добротата. Както обичам да казвам - няма ненаказано добро.
Въпросната госпожица омота и мен. Благодарение на нея скъсах отношенията с близък човек, в последствие това започна да се случва и с други хора. Замислих се, поразрових се назад и... М-да! Светна ми лампичката... Късно, ама се радвам, че все пак светна. Известно време я наблюдавах и започнах да виждам как използва какви ли не причини от минало и настояще (все тя невинна и наскърбена), за да печели хората на своя страна. После им объркваше нещо в живота и се радваше да си страдат заедно. Е, и до днес не мога да разбера що за жертва е това, но и се радвам, че вече не е покрай мен.
Благодарение на този случай се замислих, че това с жертвата е някаква фалшива маска, която при това, ако не я наместиш правилно, може много бързо да падне. Гледайки нея, разбрах, че не искам един ден да гледат мен така! От тогава се стремя да си сбъдвам нещата, които искам, но и да не се случи... То се старая да не влизам в ролята на мъченица, която е много изтормозена от живота и все нещо не и е наред (защото хората така и така направили).


Друг е въпроса, че аз не успях да и покажа, че действията и са неправилни. Просто приключих всякакви приятелски взаимоотношения с нея. А като попаднем на такива хора - как трябва да действаме? Прекалената предпазливост си мисля, че отпада...

Отново се замислих отмъщението справедливост ли е...
Та, мисля си, ако някой ти е навредил, в повечето случаи единствения вариант да разбере, че е бил лош (и надявам се повече да не бъде) е и ти да бъдеш малко лош с него. Не знам дали съм способна на някакво грандиозно отмъщение, от което много ще заболи... но пък напоследък имам чувство, че сама си създавам ситуациите да си върна. Всичко е малко и дребно, ама за момент нервите на отсрещния се опъват доста.. Не мисля, че получавам някакво удовлетворение от случилото се, но поне им показвам, че не могат да "играят хоро на главата ми".


Спомних си сега... Имах едно гадже, ама много ревнив. Та, въпросното гадже все ме поставяше в някакви ситуации да не ми вярва, да ме пита и... Гадничко си беше. Разделихме се ние, ама гаджето пак не вярва, че причината е ревността, а не друго момче. Обяснявах, ама... Не вярва! И засичахме се няколко пъти из града, прави ми се на сърдит, на гъзар или знам ли!? Та, веднъж така като се разминахме с колите, аз отидох и спрях на най-неподходящото място (точно пред блока на бивше гадже, от което той ревнуваше). Просто знаех, че ще мине и след 2-3 мин. наистина мина. Видя ми колата, ядоса се (познавам по карането му) и... Не знам дали е отмъщение това? Не бих го нарекла точно така. Просто както каза леля Цеци - връщам баланса или някак силите се изравняват.

Това на заглавната не съм го открила още.
Идеята ми беше да не е баш като чат... Ми как да обясня? Поне някакъв вариант да върви хронологията. То може и да има, ама аз да не съм го открила още. 

Много ни е хубав новия форум. И аз вече започнах да му посвиквам.
И още да попитам... Може ли да си видим рейтинга или по новому Кармата...    (Без бой - блондинка съм!)

 
Ми човекът като няма магия, ние какво да направим... Да го излъжем ли?

dchamber, нали не мислиш да я спираш от живот и дискотеки? Та, тя не е малко момиче, а е една млада жена. И е в такъв момент от живота си, в който щом иска да се забавлява - то и е позволено.