Магия
Отворена дискусия => ТЪРСЯ ПОМОЩ => Темата е започната от: Дида в 10 Юни 2020 00:47:16, Сряда
-
Здравей Те, благодаря за приема! Силно се надявам, че може тук да намеря отговор на въпрос който си задавам от 7год.!Преди 7год.се разболях от така наречения сега корона вирус но от неадекватно лечение се превърна в бактериална пневмония, бях приета в болницата в много тежко състояние. Плюех гной, бях пълна цялата с нея, 42кг. бях с 3кг. гной и вода в мен! По думите на лекар толкова тежък случай не са имали повече от 15год.и шанса да оцелея е почти нулев. Започнала съм да развивам и някаква левкемоидна левкемия, с една дума да се приготвят за най лошото! Аз нищо не знаех за тези неща само наблюдавах някаква суетня около мен! Преливане на кръв, плазма, източване на гной, вода, лечение и след 4 месеца излязох от болницата жива, здрава силно казано с тумор между белия дроб и плевра с петна по дроба но жива! След това разбрах какво са каза ли лекарите, че почти съм нямала шанс да оживея! Но най странното, че аз нямах това чувство, че умирам, напротив мислех, че до 10 дни ще съм излекувана и в къщи! Но в последствие разбрах, че нещата са били много зле за мен и шанса да оживея нулев, много малко са оживявали от това! И възникна този въпрос във мен ЗАЩО НЕ УМРЯХ? ИМАМ НЕЩО КОЕТО ДА ДОВЪРША, ГРЯХ ЛИ ДА ИЗКУПУВАМ? ЗАЩО? Нямам мъж, нямам деца, за да кажа, че видиш ли заради тях! Мислех, че имам дълг към един мъж, че може би заради него, че го бях оставила в труден за него период на възстановяване! Потърсих го, събрах ме се отново, 5год.търпях болна ревност, обиди и клетви за смърт на майка, баща, сестра, брат! Търпят защото си бях втълпила, че изкупвам нещо, не живеех ме заедно и не е имало физическо насилие а вербално с клетви за смърт! Но най странно беше че мен ме беше страх за него, и му казвах да спре да ме кълне, че ще му се случи нещо лошо! Търпях 5год.но търпението ми свърши разделихме се и два месеца по късно той почина! Сега си мисля, че ако не бях го потърсил щеше да е жив! Усещат, че не трябва да ме кълне, че ще му се случи нещо лошо, че АЗ НЕ УМРЯХ А ОСТАНАХ ЖИВА ЗА НЕЩО КОЕТО ТРЯБВА ДА СВЪРША, ДОВЪРША, НАПРАВЯ НЕ ЗНАМ! Не зная защо, но ме е страх да допусна някой до себе си, че ако ми стори нещо лошо после плаща и то с най лошото, вече са 4ма!Може и да си внушава, но всеки от тия 4ма ми причиних страдание и сега не са тук на земята, не съм им пожелала нищо, не съм ги клела! Но през тия 7год от както живея този втори живот, ако някой ме нарани по някакъв начин му се случва нещо! Може ли да ми даде те съвет, отговор каквото и да е!
-
Прекрасно е, че въпреки страшните болести, през които с преминала, си все още на земята жива и здрава! Не знам дали ще те зарадвам или разочаровам, като ти кажа, че това се дължи на компетентните лекари, при които си попаднала, както и на известна доза късмет... Нямаш дългове към никого, нито грехове за изкупуване, просто не ти е дошло времето да си отиваш. Има още живот в теб, така че му се радвай и го изживей пълноценно! Нямаш общо със злощастната съдба на хората около теб, не се обвинявай напразно...
-
Пратих те тук, за да намериш сама отговори на много въпроси, които търсиш. Да учиш, да опитваш - и сама да си отговаряш.
Либра е права - компетентни лекари и "доза късмет". Сила, воля и хъс за живот... Дали имаш какво да дадеш? Всеки човек има какво да даде, добрите - малко повече... Може би пък има какво да научиш...
-
Но най странното, че аз нямах това чувство, че умирам, напротив мислех, че до 10 дни ще съм излекувана и в къщи!
Ей това те е спасило - вярата, че ще живееш. Или иначе казано, ако на човек не му се живее, медицината е безсилна да помогне.
А за останалото... Първият не е спирал да те кълне... Тя психиката му е била пропита от злоба и лошотия и ако си е загубил живота не е по твоя вина. Другите също.
Аз и брат ми сме наречени при раждането ни куче което ни ухапе да побеснее. Съответно цял живот когато някой ни навреди после му се струпват куп бели на главата и не просто страда, ами му се връща двойно и тройно. И да не си помислиш, че страдам от факта? Неее! Благодарна съм на баба ми (лека и пръст), че ме е нарекла така и ме научи и аз как да нрека син си.
И не си мисли глупости, че си оживяла, за да изкупваш грехове или с каква да е друга цел. Оживяла си, защото не си мислела да умираш.
Аз оживях след 8 ракови операции дето ми даваха само 2 г живот. И да не си помислиш, че е защото имам някаква мисия в живота или нещо недовършено? Нее! Просто реших, че ми се живее, за да мога да тормозя малките диванета във форума. Пък и смятам да си поживея едни 100 години и няма пък да оставя един рак да ми проваля плановете я...
-
Благодаря ти, мила Цеци_Вихронрав! А то и аз си мисля, че останах на този свят да тормозя някого [yes] ! Да имам много силна воля за живот! И някак си усещам, че има нещо около мен което ме пази, предпазва!
-
Мило listentothewild, много ти благодаря за приятелство! Човек се учи до като е жив! Много уроци научих научих в тоя живот, но има още да уча! Благодарна съм, че те срещнах!
-
Щом си жива и на земята, винаги има изход. Не си и помисляй да си вменяваш сама на себе си чувство на вина, още повече ла нещо, върху което нямаш власт. Силата за живот в теб е толкова силна. Използвай я и ще видиш как ще започнат да ти се случват хубави неща.
-
Благодаря ти, Jadis! Да имам силна воля за живот!Не си вменявам чувство за вина, по скоро е като усещане, че сторят ли ми нещо си плащат!
-
сторят ли ми нещо си плащат!
Вселената е справедлива... :)