27
« -: 25 Септември 2013 22:52:06, Сряда »
много добра статия! само чееее... няма нищо общо с хомеопатията, такава каквато е описана в книгите. Част от твърденията, които "Петър Стойков" изказва, просто не са верни. Все пак критиката му спрямо едно "шаманско" отношение към хомеопатията е съвсем правилно - просто защото нещата наистина стоят така днес.
Например, според създателя на системата, определението за хомеопатичното лекарство е такова вещество, което да предизвиква В ЗДРАВ ЧОВЕК, състояние подобно на болестта, която това вещество ще лекув в болния. Здравият разум и наблюденията показват, че това работи - при това механизмът се ползва и от чисто класическата медицина, и е познат като "стимулиране на имунитета". На същият принцип се базират също имунизациите и ваксините - заразяват с нещо подобно на болестта, която по-късно тялото вече може да излекува и само. Разбира се, има и разлики.
Друг пример - спрейовете за нос срещу сополи. Продължителната употреба(над 2 седмици ежедневно) на ментол или ксилометазолин води до отслабване, а по-късно и до атрофиране на носната лигавица, която спира да се овлажнява от само себе си. Обратно, ако я "изтормозим" с вещество, което я раздразва и изсушава, лигавицата започва да му противодейства, и когато спрем да я "тормозим" с това вещество - тя вече се държи добре.
Напълно идентичен пример - хапчетата за сън. Познавам вече Х човека, на които са им предписвани, и които в резултат от тяхната употреба, не можеха да заспиват без хапчета.
Разбира се, всички тези примери си имат съвсееем явно присъстващо физическо вещество. И, доколкото съм чел, книги по хомеопатия, никъде не се казва, че трябва да се правят разреждания 1 на милиард. Това което се отбелязва в тях е, че по-силно разредените вещества действат по-ефективно, макар и логикта да ни сочи че би трябвало да е обратното. И едва в по-несериозни материали се дават безумни стойности на разреждането или пък се възхвалява достоинството на хомеопатичното лекарство като "напълно безвредно" - това би било синоним на "напълно недействащо".
Много подобно е и положението със "симптомите" - ако пием хомеопатично лекарство в опит да излекуваме отделен симптом, наистина ще се окаже, че едно лекарство лекува безброй болести. Обаче нещата в хомеопатията са точно наобратно. Лекарствата в нея се изписват не "срещу симптом", а с оглед на "възможно най-пълния набор от симптоми в пациента, включително и състоянието на психиката/характера му". Демек, ако някой приема "хомеопатично" лекарство срещу глабовол или срещу синузит - това няма да е никаква хомеопатия, това ще си е лекуване на отделен сипмтом, което именно хомеопатията обявява з апогрешно. Факт е обаче, че много хора, а и много "хомеопати" прилагат именно такъв метод на "лечение", с единствената разлика, че използват хомеопатични лекарства. Обаче този подход се крие в метода, а на в лекарствата.
Все едно какви лекарства ще пиете - класически, хомеопатически, билкарски или стрити на прах копита от щука - ако подходът не е правилният, това не е хомеопатия. Именно в това, според мен, се състои смислената критика на Петър Стойков срещу псевдо-хомеопатията.
Подобни тенденции могат да се видят във ВСЯКА ЕДНА ОБЛАСТ. Хора, които не са разбрали напълно една нова идея, която се срещнали, неизменно я изкривяват и понижават нивото й. Те запазват новите термини, и започват с нови думи да говорят за старите си разбирания. Мислят си, че са научили нещо ново, но уви...
Та наистина, не всички са идиоти! Има много хора със здрав разум! И те успяват да научат новата идея, да я разберат и да я приложат правилно. Това важи и за хомеопатията. Да не бъдем по-идиоти от идиоти, а да отсвирим лекарите с неадекватно поведение и да потърсим тези, които вършат работа. И при тях ще видим какво е истинска хомеопатия.
Който иска да вярва в това, че пречистената вода или урината, или подобно са лековити - нека вярва! Стига да не си науми, че сярната киселина лекува и да тръгне да я прилага навред. А на който му е опрял ножа в кокала, и не се е предал - мисля, че ще си намери не-шарлатан.
Покажи участието
)
