Благодаря, LyLyth !

До определено време смъртта за мен беше равносилна на край. И изпитвах страх от нея! Сега е само преход - изпращам тръгналите с тъжна усмивка. Не се страхувам и не бързам. Така е сега, как ще я приемам след време - не зная!

Имам приятел - Антон.  Занимава със строителни ремонти и аз му помагам понякога.  Все е с едни  маскировъчни дрехи. Така си ходи из града, с дрехите за работа.                                             Стоим пред едно заведение зимата, минава  възрастен мъж, а Тони отдалеч го поздравява. Човекът го позна, идва и се заговаря. Колегата се усмихва, обяснява внимателно - че не е негово заведението, че е строителен работник, с какво точно се занимава и че ще се радва, ако може да бъде полезен. Странна работа!  Той работи по големите сгради в близките курортни комплекси. Един ремонт там трае месеци, а понякога и години.  Това заведение е на негов приятел. Бях там като Тони му отказа работата и прати друг колега. Момчето дойде и каза, че не знае как да го направи, а Тони му вика - " ти ще водиш монтажа, каквото не знаеш ще го направим заедно". Започнахме, след два дни Съби пада от една стълба и влезе в реанимация. И ние довършихме работата. Един ден собственика вика на Тони, че е идвал човек да го търси за някаква баня, имало проблем и поискал телефона.                                                                                  Тази пролет беше много дъждовна, тъкмо да започнем по-сериозен ремонт и Тони ми казва, че трябва да видим една баня. Банята малка, с вана. Ваната тясна, омазана със силикон по ъглите. Зад нея стена с прозорец и завеса от найлон. Пред нея също завеса - дърпаш ги двете, пускаш ги вътре и се къпеш. Това е системата! На тоалетната чиния, меката връзка скъсана и тече зад плочките, които не са фугирани. Горе кранчето за казанчето - същата работа. Казваме им, че трябва да се махне ваната, да се направи  хидроизолация , да се сложат нови плочки на пода. Домакинята кърши ръце, ''не може ли да не се сменят плочките, да не се вади ваната....". Антон гледа, гледа пода,  обърна към мен и  каза тихо - "остави ме, сам ще я оправя". След една седмица се върна, започнахме работа. Звъни му телефона,  и той вика - "... да, да можете да се къпете, има още работа, но нека да завали, тогава ще дойда ... . Не, не съм писал никаква сметка, не мога да я напиша ... , добре ... ще напиша сметка за материалите... " Попитах го защо не може, а той ми вика: "как да я напиша, като човекочасовете там станаха повече от стойността на нова баня. И двамата са пенсионери. А това е Марин Господинов."  После ходи да довърши работата и ми се обади да свалим инструментите. Тръгваме, а домакинята иска сметката. Нали я оправихме, смее се Тони. "Но това беше сметката за материалите... труда къде е ... не можем да не го платим." Изчака ги да се наговорят и им каза съвсем сериозно - " Плати го  Марин. Кога го е платил "-недоумяваше домакинята. "Преди тридесет години Марин  ми помогна. Пое риск, а не беше длъжен. Сега мога да му върна жеста. Аз не си спомням това "- каза домакинът." А аз няма да ти го припомня "- отвърна му Антон.                                                              Аз много рядко пиша. Забравил съм  правилата, простете ми. Ще ги науча отново.                                            Историята е истинска. Не мога да  кажа  много за Антон,  мога да  Ви разкажа за Марин Господинов.