Младите, пък особено тия, които идват след мен предимно са... погълнати от социалните мрежи, именно заради начина на живот. Всекидневно се натъквам на различни хора и понякога размишлявам над поведението им (работата ми е такава - на моменти динамична, в други - нищо).
Та, забелязала съм, че днешните момичета са приели даден външен вид за пример и постижение. В повечето случаи е трудно (и финансово) да имаш едновременно мигли, екстейшъни, джуки (ей тия хиалуронови устни  , дано правилно съм го написала), цици (е, съжалявам, ама под бюст аз разбирам друго), талия и още много. И понеже е трудно, то по-лесно с фотошопчета и други подобни програми да се постигне всичко. Идва "красотата", идва интереса. Жалко, но факт. В противоположния случай - момчетата пък са толкова спънати в ръцете или погълнати в колите си, че единствения вариант "мацките" да видят "мечовците" (Мерцедесите и т.н.) е да си покажат новите джанти за 600 лв. или... Разбирате ме. Все пак се радвам, че това са все още някакъв процент от хората, който обаче за жалост расте...
Другото, признайте си, са свалките. На колко от вас не се е случвало да ви се включват непознати, с думите "Как си, бебче?", "Ко пр красавице?" или подобни. И замисляйки се върху това, единственото, до което стигам е, че на мъжете в днешно време не им стиска -  да излязат, да се запознаят, да имат срещи и т.н. Може би поради липса на нещо като его, самочувствие, пари, знам ли?!


В моята работа е забранено ползването на телефони по време на смяна и признавам си - това оказа доста добро влияние на личния ми живот. С приятели се виждаме по често, търсим личния контакт. Често ползвам фейсбук, за да се чувам с приятели и колеги, които са далеч. Но факт е, че социалните мрежи завладяват обществото все повече.

Все се мъча да бъда добър човек и да помагам. Все по-често си патя от добрината си, но не съм се отказала и понякога именно тия малките неща от типа "предай нататък" ме държат... Защото няма нищо по-хубаво от това да ти подадат ръка, когато...
Та, мисълта ми беше - нека и аз ви споделя някои хубави неща и да си усмихнем дните.
Естествено, най-най първо ми излиза болката, която още не съм преживяла. Понеже аз съм зоо вещица, то и в къщи си е зоопарк, и в работа си гледам по някоя душица и къде ли не... Имах зайче, което живя щастливо и обичано 10 години. Получи инсулт и макар натежалите годинки живя така още 6 месеца. В клиниката дори не вярваха, че е възможно. Та, спомням си, един зимен ден. Ужасен, сняг и виелици навсякъде, затворени пътища из града, закъсали коли, преспи... Тотален ужас! А трябваше на моето слънчице да му се бие нужната ваксина. При пропуск можеше да се повтори инсулта, а това не го пожелавам на никой да го види с очите си. Няколко таксиметрови шофьори ми отказаха, аз нямаше как да карам до там и бях изпаднала буквално в дупка. Та, мой колега, при все, че беше с БМВ като ме видя и разбра всичко каза само "Завий Съни (зайчето) и тръгваме!". Пътя до клиниката ми се видя безумно дълъг и труден, хлъзгахме се, закъсвахме, бута, какво ли не беше... Но ме заведе и то даже до там, където по принцип не се качват коли.
Е, повярвах в доброто!
Имам си още такива истории и ще ги напиша, обещавам. Но усмихнете се и направете добро, защото твърде често то няма да бъде забравено.

Брей! Не се бях замисляла, а ми се е случвало много.

Чисто като блондинка ще си кажа какво ми хрумна. Мнението ми не е взето от книга, а... Наблюдение - лично.
Моят котарак си е моят. Или аз съм негова - не знам. Случи се така, че той спря да хапва и отслабна по повод новата ми работа и нямането ми на време. Отне ми доста да го възстановя, но сега (вечно сгушен в мен) е щастливец.
Та...
Например, котките нали усещат болката. И идват, и мъркат и всичко научно... Моят лично винаги ме успокоява, когато види, че съм напрегната, притеснена... Интересни ми станаха мислите ви и... При наличието на време може да опитам той да ми позволи нещо. Например: Да се опитам (чрез думи, жестове) да му предам моя емоция (струва ми се по-добре от желание) и да видя как би реагирал той. Ох, хич май не ми се получават обясненията.

Има и един много гаден момент при младите - да го правят, защото е модерно.
Лошите момчета са по-търсени от момичетата, намират си лесното забавление бързо и... Някои момичета го правят, за да им се харесат.
Понякога сред моите връстници чувам, че са пробвали и са се отказали; че е по-добре, че не съм опитвала; че не е повод за гордост. Но пък тия по-малките... там е трагедия!
И все повече и повече хващат деца или младежи, които или са употребили наркотици или пък имат в себе си.

А ако се замисля, може би златната среда е точно по средата, макар че клоня към скромността.

Последен, работата е там, че все що хора, които познавам ме ползват за психолог. Споделят ми какви ли не неща, търсят съвети. И почти всички ми казват, че някак успявам да ги предразположа да споделят.
Никога не ми е било проблем да говоря с хората. И винаги го правя с добро, докосвайки сърцата им, както ти казваш... Но винаги има изключения.

Сянка, може и да не е по темата, но пък ще бъде от полза според мен. Моето любопитство винаги надделява и...
Какво правим с хората, които са пълна противоположност на жалващите се? Онези - тихите, които никога не споделят какво им е, какво са преживяли, за какво копнеят. Струва ми се, че те са рядкост, но все пак не е лесно общуването с тях.