Какво ще кажеш за MAOA гена? Защото от въвеждащата ми година в психологията знам, че Caspi et al.(2002) правят експеримент, който показва, че деца, подложени на травмиращи събития в средата на израстването им + low-activity MAOA ген, са по-склонни да проявяват някакво насилствено поведение, когато пораснат. В този случай не е ли комбинация от двете?

Здравей, Грей! 
На мен много ми харесва темата, която си подхванал, защото аз самата съм бебе-лингвист в процес на обучение. Мога да потвърдя, че се смята, че бебетата могат да различават всички 800 фонеми, които съществуват в езиците на света. Също така мога и да потвърдя, че всеки език има някакъв ритъм, като всеки един от тях попада в една от следните категории - езици, които се измерват на срички (френски, италиански); такива, които се измерват на ударения (английски, руски, арабски) и най-накаря мора. Мората е присъща на японския език, като дългите срички са 2 мори, а късите 1. Предполагам, че всички сме чували за хайку, което е традиционна японска поема с мори в конфигурация 5, 7, 5.  Да не говорим за китайските диалекти, които са с по няколко тона, някои от които се поддържат от конкретна фонация. А за черешката на тортата имаме сурогатните езици, които трансформират и предават човешки езици в нелингвистична форма. Тоест чрез барабани, ксилофони и подсвирвания. 

Всичко това е изключително тънка материя и дали оказва някакво влияние върху нас, не знам. Но ако предположим, че музиката може да се ползва като патерица за настройване, може и думите да влияят по някакъв подобен начин.
Друг пример е, че френски бебета могат да бъдат разграничени от немски бебета само и единствено по техния плач. Това са неща, за които аз лично не бях се замисляла преди да започна образованието си в тази насока. Неща, които никога не бих предположила, че съществуват. Затова пък е хубаво да се обсъждат такива теми и да се учим взаимно.

Ами аз лично не познавам човек, който да се хвърля свободно в морето, но хич да не може да плува. Имам чувството, че повечето данни се отнасят за хора, които имат някаква база, но надценяват възможностите си. Такива своеволия лично на мен ми се струват по-опасни, ако говорим за огън, защото рискът потърпевшите да са повече е доста по-обхватен (не става въпрос и само за хора - флора, фауна, всичко!!). Сега, не мога да кажа дали това е движещата сила, определяща статистиките, но при мен поне знам, че е. Иначе допреди година си мислех, че нямам никакъв Огън в себе си. Ама осъзнах, че той се показва в моментите, когато най-много се нуждая от него, а пък съм го складирала в най-затънтените кътчета от характера ми.   Или поне бяха затънтени...като че ли сега го оставям по-често да се показва наяве

И се замислих...
Защо хората реагират със силно тревожна гримаса, когато въртя запалено парче плат на вериги около себе си, но влизат от глава до пети в тази огрооомна локва, която може да ги засмуче, без грам страх?    На мен ми се струва, че независещите от нас фактори ги има повече във водата

Влизайки във водата, всеки прави сам за себе си избор. Мъртвото течение няма да те погълне, ако седиш на метър от брега, но вероятността да пострадат и околните от нечие чуждо невнимание и несъобразителност е доста по-голяма, в случай че не си знаеш възможностите и решиш да си играеш с огън. Той е жив, разпространява се и от само себе си все пак. Ето затова си мисля, че може да те гледат с тревожни изражения.

Наясно съм, че има различни видове транс, а пък и различни степени на транс. Но какво е нужното състояние, за да изпадне човек в транс....независимо дали дълбок, или не? Тоест състояние на ума и тялото?

Така си мислиш ти... Да вземем за пример танца с огъня - както е със всяко нещо, изискващо сериозна подготовка, никой не започва от сложните и рискови движения, ами от А-то и Б-то на въпросната материя, тоест най-елементарните неща от сорта на това как правилно се държи това там както се нарича онова нещо от което излиза огъня и с времето плюс натрупания опит се надгражда към сложнотиите. Един път усвоени основите, когато хванеш нещото от което излиза огъня (тук все още не съм проверил в интернета как се казва това нещо) ти вече правиш нещата автоматично и без особено голямо осъзнато мисловно усилие в тази посока от твоя страна и причината е , че вече са изградени "шаблони" в съзнанието на човека. От тази отправна точка, защо пък да не е възможно изпадане в транс , като се използва за патерица музиката от хореографията, примерно? Като това, разбира се, не е единствения възможен начин за изпадане в транса.

Така е, Астарот, но говорейки за танцуване с огън, аз мисля, че който и да е - професионалист или не - винаги ще бъде с повишено внимание и фокус към хореографията и изпълняването на движението правилно. Независимо дали е създаден шаблон, най-малката грешка може да доведе до огромни последици. На мозъка му е зададена точна цел и тази цел окупира дейността му. Как ще успееш да измениш съзнанието си, ако мозъкът следва изпълнението на точно определена цел, която не търпи отплескване от реалността например. И по тази проста причина трансово състояние (аз смятам де) не може да се достигне. Мисля, че няма професионалист, който да се остави на заучените си умения да го водят. Всеки би трябвало да държи на безопасността си и да не подценява стихията.


Но благодаря, че представи и шаблонно заучените движения - съгласна съм, но мисля, че те влизат в импровизацията. Тя винаги ще се състои от движения, попадащи в зоната на комфорт. А когато си в зоната си на комфорт, е логично и до транс да успееш да достигнеш. Относно хореографиите - да, прав си, повечето се тренират до побъркване. Но в повечето случаи с тези хореографии се стреми да се  експериментира и надгражда, представяйки по-сложни движения, за които се изискват много повече умения и труд. Та, мисълта ми е, че това, че се репетира усилено, не означава, че не е трудно да се изпълни.

Ако не разбуня духовете, няма да съм аз.   Пък и нека живне тоз форум, че много запустял напоследък.
След като Цеци писа за изпадането в транс при танцуване с огън, в мен се заформиха няколко въпроса. Вече я обсъдих тази тема, но с човек горе-долу на моето мнение. Ще ми е интересно да чуя и от други съфорумци какво мислят.
Доколкото съм наясно аз, човек може да изпадне в транс, в случай че изпълнява някакви повтарящи се движения; е изключително релаксиран или умът му не е натоварен с много задачи. Докато танцува, при това с огън, човек трябва да е изключително нащрек и да следи всяко свое движение, за да няма инциденти. В случай на хореографирано представления, този човек освен всичко изброено, следи и за самата хореография. Мозъкът е окупиран с толкова много задачи, че изпадане в трансово състояние не е възможно. Или поне така си мисля аз. Ако говорим за импровизация, то тогава шансовете да изпаднеш в транс са по-големи, но лично според мен само ако си огромен професионалист.
Ако може някой да обясни и другата гледна точка, ще ми е интересно да чуя.