1
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Имам ли направена магия?
« -: 14 Април 2012 06:34:37, Събота »
Всички тези неща вече съм ги минала. Борбата беше първата реакция.После мъката. Безпомощност. После дойде примиряването. Накрая свикването. Силните емоции са вече минало. Единствено неговото безразличие не се разви и си остана стабилното във връзката ни. Кризата не е нещо развило се а е нормолното в тази връзка. За желание за промяна е невъзможно да се говори.Пробвах всичко и всякакви пподходи. Не става ясно в разказите ми защото няма как да се разкажат години отношения в няколко реда.
За компромисите в личен план - за да се направи компромис той минава много етапи. Разговори,
опити, описание на чувствата, пак разговори, сълзи, скандали,разговори, напомняния с цялото търпение до умопомрачение накрая вдигаш ръце и вечерта си казваш нямам сили какъв е смисала и следващата вечер и следващия и така. Накрая Пешо ти се вижда като най добрия вариант, защото не е Пенка. Компромисите стават убежище за спокойствие. Започваш да отсяваш
глупостите, като вечерите с Пешо и да се хабиш само за стойностни неща и пак нищо. Накрая
вече толкова снижаваш критериите че вече нищо не искаш, нищо не очакваш. И сълзи няма, мъка
няма, и чувство няма, нищо няма. Проблема е че накрая вече от никой нишо не искаш и не
очакваш а не само от връзката. Накрая разбираш, че си направил всички компромиси на света, а
не получаваш пак нищо. Единствено ангжиментите и отговорностите ти се увеличават като за двама. Този абзац е вметка за това с колко много неща е свързан компромиса.
За обратната връзка -от роптаещите - да отива в приоритетния списък, но човека си остава същия и ангажиментите от оня ден отива в утрешния ден, за да се качи най отгоре в списъка този който най много роптае. А онези от утрешния ден отиват в нов списък. И все си е така. За всичко. Хората не се променят. Ето ти реален пример от вчера - Казва че иска кафе и 15 мин обикаляме да намерим някакво си там незнам си к'во кафе. Като намираме рафта най- накрая - ново решение "Не искам кафе". Ти ще избеснееш ли. Всеки ще откачи. А ако това е всеки ден, години наред. За всяко нещо. След години ще беснееш ли? Толкова съм тренирана вече, че медитативните състояния са ми станали естествени навсякъде по всяко време. Дишай дълбоко и запази спокойствие е това което всеки ще си повтаря.
Дали приема че компромисите вече му се полагат по право - да, така е. Дали е неспособен да
усети как се чувствам - да така е. Но живота ще продължава да го учи, защото с мен е лесно и може би заради това поиска да се съберем пак, а не от любов. Вече си мисля че това не е неспособност да разбере какво ми причинява а безразличност. За силните емоции - жалко, защото бяха истински. Иска ми се пак да мога да ги изпитвам така пълноценно, но тренировката на тая връзка ми дойде в повече. Нямам сили и желание за нищо вече и празнотата ме изпълва изцяло. И ми е достатъчна. Жалко е ама....това е резултата от всичко. Има и още много неща но не са за тоя форум. Има и фактори, които спестявам за да не става мелодраматично.
За компромисите в личен план - за да се направи компромис той минава много етапи. Разговори,
опити, описание на чувствата, пак разговори, сълзи, скандали,разговори, напомняния с цялото търпение до умопомрачение накрая вдигаш ръце и вечерта си казваш нямам сили какъв е смисала и следващата вечер и следващия и така. Накрая Пешо ти се вижда като най добрия вариант, защото не е Пенка. Компромисите стават убежище за спокойствие. Започваш да отсяваш
глупостите, като вечерите с Пешо и да се хабиш само за стойностни неща и пак нищо. Накрая
вече толкова снижаваш критериите че вече нищо не искаш, нищо не очакваш. И сълзи няма, мъка
няма, и чувство няма, нищо няма. Проблема е че накрая вече от никой нишо не искаш и не
очакваш а не само от връзката. Накрая разбираш, че си направил всички компромиси на света, а
не получаваш пак нищо. Единствено ангжиментите и отговорностите ти се увеличават като за двама. Този абзац е вметка за това с колко много неща е свързан компромиса.
За обратната връзка -от роптаещите - да отива в приоритетния списък, но човека си остава същия и ангажиментите от оня ден отива в утрешния ден, за да се качи най отгоре в списъка този който най много роптае. А онези от утрешния ден отиват в нов списък. И все си е така. За всичко. Хората не се променят. Ето ти реален пример от вчера - Казва че иска кафе и 15 мин обикаляме да намерим някакво си там незнам си к'во кафе. Като намираме рафта най- накрая - ново решение "Не искам кафе". Ти ще избеснееш ли. Всеки ще откачи. А ако това е всеки ден, години наред. За всяко нещо. След години ще беснееш ли? Толкова съм тренирана вече, че медитативните състояния са ми станали естествени навсякъде по всяко време. Дишай дълбоко и запази спокойствие е това което всеки ще си повтаря.
Дали приема че компромисите вече му се полагат по право - да, така е. Дали е неспособен да
усети как се чувствам - да така е. Но живота ще продължава да го учи, защото с мен е лесно и може би заради това поиска да се съберем пак, а не от любов. Вече си мисля че това не е неспособност да разбере какво ми причинява а безразличност. За силните емоции - жалко, защото бяха истински. Иска ми се пак да мога да ги изпитвам така пълноценно, но тренировката на тая връзка ми дойде в повече. Нямам сили и желание за нищо вече и празнотата ме изпълва изцяло. И ми е достатъчна. Жалко е ама....това е резултата от всичко. Има и още много неща но не са за тоя форум. Има и фактори, които спестявам за да не става мелодраматично.