Създаването на оргонит е уникално творческо изживяване.
 Основното му свойство е да
 трансформира нехармоничните енергии и изкривените електромагнитни полета от околното
 пространство в здравословна жизнена енергия.
 От сливането на органична и неорганична
 материя се ражда вълшебна субстанция - усилвател на намерението. Самият процес на леене
 се случва в медитативно състояние, което няма как да се разкаже с думи, може само да се изживее...

Благодаря Ти виждам,че и ти си доста запозната със това състояние

По какъв начин може да се промени поведението ни поради вярата, която имат останалите в нас? Положителните очаквания, които имат спрямо нас
 обкръжението, приятелите, могат ли да ни заведат по далеч от очакваното?
 Или обратното, колко пъти не сме се осмелили да опитаме или сме се
 провалили, движени от страха от провал, който останалите са ни внушили,
 заради липсата на доверие от тяхна страна или "поканите" им за
 примирение?
 Не е неразумно да твърдим, че всеки ден от живота ни се случва нещо,
 защото съзнателно или не, отговаряме на това, което хората, които ни
 заобикалят очакват от нас, за добро или лошо. Това, което останалите
 очакват от един човек може да освободи една съвкупност от действия,
 която да ни заведе много по-далеч от това, което можем да си представим,
 в добър и лош смисъл. Това "начало" на действие от очакванията на
 другите се познава в психологията като Ефектът Пигмалион.
 Това име произлиза от легендата за Пигмалион, древен кипърски цар и
 сръчен скулптор. В „Метаморфози”, Овидий пресъздава мита и ни разказва,
 че Пигмалион бил пламенно отдаден скулптор, който живеел на о-в Крит.
 Един път, вдъхновен от красивата Галатея, Пигмалион моделирал статуя от
 слонова кост, която била толкова красива, че се влюбил безумно в нея.
 Любовта му била толкова силна, че помолил боговете да вдъхнат живот на
 скулптурата и да може да я обича като истинска жена. Афродита решила да
 задоволи скулптора и да съживи статуята, като я превърнала в желаната
 любима и спътничка на Пигмалион.
 Както в легендата, ефектът Пигмалион е процесът, чрез който вярванията и
 очакванията на един човек, във връзка с друг индивид, засягат по такъв
 начин поведението на втория, че той ги оправдава. Един цялостно
 показателен пример за ефекта Пигмалион е завещан от Джордж Бърнард Шоу,
 който през 1913 написал, вдъхновен от мита, романът „Пигмалион”,
 филмиран през 1964 г. Под заглавието “My fair lady”. В сценария,
 нарцистичният професор Хигинс (Рекс Харисън) се влюбва в своето
 „творение”, Елиза Дулитъл (Одри Хепбърн), когато успява да превърне
 момичето, което в началото на историята е било невежо и невъзпитано в
 една прекрасна дама, моделирана по етически, естетически черти на
 Хигинс.
 В сферата на психологията, икономиката, медицината и социологията,
 различни учени са извършили изключително интересни пручвания за ефекта.
 Един от най – познатите случаи е този, който направили през 1968 г.
 Роберт Розентал (Robert Rosenthal) и Л. Якобсон (Lenore Jacobson), под
 името Пигмалион в класна стая. Изследването се състояло в това да се
 информира група преподаватели за това, че е бил направен тест за
 интелектуалните способности между бъдещите им ученици. След това им били
 съобщени учениците с най–високи резултати. Също така им казали, че това
 ще бъдат най-отдадените на учението в курса. И така станало. Осем
 месеца след това се потвърдило, че желанието за учене, ефективността,
 отдаването на тези деца било много по–добро от това на останалите. Дотук
 нищо изненадващо. Интересното в случая е, че всъщност, никога не се е
 реализирал такъв тест в началото на курса. И същите брилянтни ученици
 били деца, избрани наслуки, без изобщо да се имат предвид способностите
 им. Какво се случва? Как така е възможно обикновени ученици да станат
 най–добрите? Много просто. От изследването на Якобсон и Розентал се
 доказва, че учителите са си създали такава висока представа за
 учениците, че са действали в полза на изпълняването й. По някакъв начин,
 учителите превърнали възприемането на всеки ученик в индивидуална
 дидактика, която доказала твърденията.

 Много други подобни проучвания са доказали в последно време
 съществуването на този ефект, който, от друга страна, е от чист общ
 смисъл. Без съмнение, предразполагането, „третирането” на някого по
 определен начин се предопределя от това, което са ти казали за него.
 Друг показателен случай е този в една фирма за технологични продукти.
 Отговарящите за персонала повикали човек от услугите за чистене, от
 последното стъпало на организационната йерархия, без завършено средно
 образование, на когото казали, че между всички хиляди служители, е
 най–добре подготвен да заеме един висок и отговорен пост, за срок в
 продължение на две години. Етичните доводи за тази постъпка могат да
 кажат много, но случаят е, че този човек не само успял да изпълни
 функциите на обещания му висок пост за по–малко време от предвиденото, а
 и години след това продължил да просперира в организацията.
 „Предсказанието” се изпълнило отново с изключителен успех, по–далеч
 включително от това, което създателите на проекта си представяли.

 Предвижданията за едно събитие благоприятстват за неговото изпълнение.
 Това се случва и в много други среди. В сферата на научните или социални
 проучвания, икономиката, т.н. Ако много хора са убедени, че
 икономическата система пропада, тя ще пропадне. Така е включително
 говорейки за собственото си здраве. Ефектът Пигмалион се проявява също в
 т. нар. Ефект плацебо /ефект на самовнушение и благоприятно повлияване/
 : някой вярва, че когато приеме даден медикамент ще постигне резултат, а
 всъщност става въпрос за нишестено хапче, без активно влияние. Защо
 тогава, в определени случаи, лекува едно сладко бонбонче? Просто, защото
 лекарят казва, че така ще стане; защото някой, на когото имаме вяра ни
 убеждава, че ще ни стане по–добре и защото искаме да се излекуваме.
 И разбира се, връщайки се на мита, Пигмалион прави каквото си е наумил,
 когато се влюбва. Не са малко "сводниците", които са генерирали горещи
 страсти между хора, между които, на пръв поглед нямало никаква химия. В
 някои случаи е било достатъчно да прошепнат на ухото на жертвите за
 подмятане, за желание от другия, за да може погледът и жестовете да
 променят израза, който да допринесе за първорто сближаване.

 Предсказанията се сбъдват, когато има силна вяра в тях. По същия начин
 както страхът провокира онова, от което се страхуваме, доверието в
 някого може да го окрили!

 Има различни приложения на ефекта Пигмалион. Опитвай! Опитай се да повярваш в себе си! Не можем, разбира
 се, да "гъделичкаме" себе си, защото предварително знаем къде ще се
 погъделичкаме. Без изненада и желание мозъкът ни анулира, не взима
 предвид думите. Ефектът Пигмалион умира. Обаче, ако някой, който искате,
 ви насърчи, ще Ви стане приятно, само мислейки за това ще се усмихнете!
 /от личен опит знам/ , ще се зарадвате. В крайна сметка не сме от камък
 като красивата Галатея!!!

Това е нещо,с което се сблъсках и от доста време ме тормози,не зная и не мога да разбера защо винаги се случваше,и когато след много анализи,и много жертви разбрах как се получава и на какво се дължи,вчера най-случайно попаднах и на правилното описание на всичко случващо се със мен

когато има подобен проблем,не се тръгва като на война,малко си пребързана и воински настроена,направо си загубила отвсякъде

арвен,  СЪС трудна задача си се заела

лили, - ти един смислен отговор или мнение ще дадеш ли,,или само убиваш време