Това което съм написала е основното, около което има много подробности, който носят своята причинноследствена връзка....нямам причина да не съм откровенна с вас....не съм тук за да ви се харесвам, а и дори да е така, предпочитам да ме приемат такава каквато съм с плюсовете и минусите ми....незнам какво ви кара да мислите така.....

Ами.....първо родителите ми винаги са били студени към мен...като дете ги питах да ли са ме осиновили...никога не се празваше рожденият ми ден, не ме гушкаха и тем подобни мили неща, БЛААААА....после като тинейджър имах проблем със сърцето и без малко да приключа, но ме спасиха с цената на много борба и белези по тялото и в душата ми....на много хора съм помогнала, а аз съм все сама в мойта борба....когато се разболях останах без приятели и сега имам двама, но я са тук или ги няма.....изведнъж семейството ми се обърна със страшна злоба срещу мен....обидиха ме, нагрубиха ме и всичко това след като давах всичко за тях и децата на брат ми....от една година майка ми не ме е потърсила....баща ми ми ми звани от време на време и ми говори, че на тех не им пука за мен да си живея живота....и между другото да си знам, че той не ми е истински баща, но пак ме обичал...БЛАААААААААААААА....но това там е една голяма Лайнарска драма.....с една дума ми ебаха майката...единственото в което вярвах и ме крепеш СЕМЕЙСТВОТО ме предадед....после в този период се ражда синът ми...преждевременн едва 1,200кг. и така една годена борба да проходи и тн., ходех на терапий, плачех и незнаех къде съм и междувреммено му откриха киста на малки мозък, която се оказа микро инфаркт, после му правихме операця от хидроцеле...още не е проговорил хубаво а вече почти на 4г. ходи на логопет....той е едно прекрастно дете...което за съжаление си го отнася когато ми пречернее.... в цялата ми трагедия съм сама...човекът до мен е пълен егоист с две деца който по никакъв начин не ми помага и не ми е опора, но много съм го обичала, сега изведнъж всичко пропадна и само сканадали....преди месец ми се обаждат, че ми е ипотекират и апартамента, който имам и сега банката иска да се плаща пак след 10 години....иде ми да се гръмна....има и хиляди дребни неща, като катастрофи, счупена кола, счупени хиляди неща....но аз умрях и изчезнах в тези проблеми...гледам образа в огледалото и не виждам и помен от онова лъчезарно мило, оптимистично момиче...светлината в очите ми огасна и нищо не може да ме накара пак да заблестя, както преди....изгубих вярата си в каквото и да било...вярвах в бог,молех се сега всичко е празно, пусто, няма никакво чуство.......