За медитация мощно помагало ми е японската флейта сякухати
При медитация музиката ме разсейва.
Обичам и песни - приказки."Синът на Луната" за първи път чух през през далечната 2001 година по канал Mezzo. И може би защото първото впечатление от изпълнението се е впечатало в мен на асоциативно ниво или заради заряда на сопраното, но Мария Кано ми звучи като кокошка, опитваща се да надпее славей. Това, което ще постна, е разплаквало жена ми :) Нейните асоциации бяха с един разказ на Маркес - "Един стар сеньор с огромни криле". Цитирам: "Един единствен път успяха да го размърдат, като изгориха гърба му с желязо за клеймене на диви бичета, защото дълги часове не беше се помръдвал и всички помислиха, че е умрял. Той се събуди уплашен, със сълзи на очите. Забърбори нещо на своя неразбираем език и размаха два-три пъти криле, та се вдигна цяла вихрушка от кокоши курешки и лунен прах и духна страшен, съвсем неземен вятър. Мнозина решиха, че той направи така не от яд, а от болка, но след туй все пак много внимаваха да не му дотягат, защото повечето разбраха, че неговото бездействие не е бездействие на оттеглил се герой, а на ураган в почивка."
Смятам, че музиката издава част от душата на човек...Абсолютно съм съгласна. Само не завиждам на някой ако реши да ми надникне в душата чрез музиката която слушам. В телефона ми има стара естрада, видове рок, народна, класика, арии от опери, френски шансони, латино, италиански стари парчета, видове трансова и медитираща музика, сръбско и циганско.
Цеци, в текстовете на публикуваните днес от мен песни има скрито знание.По-скоро скрити истини. Особено в последната песен.
Еха, Форум! И с хора в него! Последно посещавах преди 10 години.
Ще се включа по темата значи.
Лично аз кадърна медитация с музика съм нямал. Просто не мога. Сякаш си знам какво душевно състояние целя, а музиката води там където е замислена от този дето я е писал. Единствено я използвам за поддържане на някоя мисъл активна - докато работя май не толкова магически работи.
В много редки случаи съм използвал на леля Сандра траковете с барабани (Sandra Ingerman), но по-скоро за експерименти под предлога "дали пък няма да вземе да стане нещото по тоя начин"