Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Solar

Страници: [1]
1
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Дилема
« -: 6 Октомври 2023 00:01:56, Петък »
Реших да ви споделя нещо, което ме тормози, с надеждата да дадете някакъв съвет.


Най-добрата ми приятелка спря да пише и на мен ми е доста мъчно от този факт и не знам какво да правя. Това накратко. Естествено, ще трябва малко контекст.


Миналата година тя замина да работи в Англия, тъй като върло отказваше да си намери работа в България и да се установи тук. Важно е да се спомене, че с нея се познаваме откакто съществувам - тоест цели 22 години. Бяхме в една гимназия, след това и в същия университет. През годините винаги сме съумявали да поддържаме връзка и да си останем близки. Съответно продължавахме да се чуваме и виждаме дори когато се премести да работи в чужбина. Там тя си намери приятел и най-нормалното нещо бе да започне да му обръща повече внимание, отколкото на мен, но комуникацията ни продължи постарому. Когато казвам „комуникация“, не си мислете, че 24/7 сме висяли на телефоните, за да си чатим. Пишехме си през деня, ама общо взето в някакъв свободен прозорец. Аз същевременно започнах магистърската си програма и също бях доста заета. Но и двете полагахме усилия да си говорим горе-долу редовно (отвисях по летищата, за да има кой да я посреща, когато се прибираше). Няма да лъжа, тя пишеше повече и по-често, но пък моите сесии покриваха по 20 изпита, при което нямаше как да съм на разположение постоянно и тя го знаеше. Не че не се дразнеше от време на време, но аз се опитвах да ѝ обясня, че това е най-доброто, на което съм способна. Следователно с частични сдърпвания ние все пак продължавахме да си говорим. 
Лятото дойде, сесията ме удари - то не бяха курсови, то не бяха преводи, то не бяха чудеса; намерих си работа; готвех се за един интензивен курс за сертификат, който трябваше да карам през август; направих много нови запознанства, които за съжаление трябваше да прекратя, тъй като не издържах на напрежението, което ми носеше отсрещната нужда за комуникация и изискванията да излизам всяка седмица напред-назад по улиците на София. И въпреки това аз все пак отделях време да я чуя, да разбера как е, какво прави, къде е ходила, с кого е ходила, как си е изкарала и т.н. Докато тя изведнъж не спря да отговоря. Първата седмица без отговор ми дойде като глътка свеж въздух. На втората започнах да се чудя какво се случва, но тъй като бях твърде заета, реших да не си го слагам на сърце. На четвъртата вече започнах да се притеснявам дали е добре, да не би нещо да се е случило. Тя тогава ми писа и аз искрено се зарадвах, че всичко е наред с нея и че в крайна сметка не се сърди за нещо. Разменихме си две-три съобщения и започна голямото затишие. Вече месец и половина не е писала нищо, аз периодично ѝ пращам някакви неща с надеждата, че ще се сети да отговори, но нищо. 
Дилемата ми е дали да продължавам да я търся и да „искам“ обяснение защо не пише, или просто да приема факта, че нещата приключват тук. 
Хората навлизат в различни етапи от животите си и няма как да очаквам, че комуникацията ни ще е същата, както преди 5 години. Но очаквам интерес и към моята персона - да провери добре ли съм, да се поинтересува какво се случва в живота ми. Нещо нормално за дългогодишни приятелства.
Обичам си я и ми липсва - това е причината все още да ѝ пиша от време на време; да давам шансове да поправи динамиката помежду ни. Но както я обичам, мога никога повече да не се свържа с нея, ако се реша. А не искам да се стига до там, защото знам, че няма да погледна този скъп за мен човек отново, независимо колко много го обичам и ми липсва. Неуважението и липсата на какъвто и да е интерес към мен и начина, по който действията ѝ ме карат да се чувствам, ще ме откажат завинаги. Не смятам, че си струва да се бориш дадени хора да останат в живота ти, когато те нямат такова желание. Дори когато си прекарал целия си живот с тях. Нито смятам да доказвам „важността си“, за да получа нормално отношение в замяна.

2
ЗА САЙТА И ФОРУМА / Проблем с форума
« -: 25 Септември 2022 18:02:38, Неделя »
Здравейте!


От някакво време насам периодично имам един и същи проблем с влизането във форума. Ще прикача снимка на това, което ми излиза, когато отварям страницата. Факт е, че е периодично, но не знам какъв точно е проблемът и затова се обръщам към вас. На мен единствено ли ми се случва и какво е решението? Защото си трия хисторито в браузъра, но то си седи по същия начин. Не съм много сигурна какво трябва да направя, че да го предотвратя.


Това го пиша от лаптопа, където досега не съм срещала този проблем. Изглежда, че само от телефона се получава така.


П.П. Не съм си сбъркала паролата.

3
СВОБОДНА ЗОНА / Привличане
« -: 27 Август 2022 23:26:33, Събота »
Здравейте!
Отварям тази тема, защото имам въпроси.
На някой случва ли му се да привлича странни хора около себе си? Защото всичките ми приятели ми казват, че само аз привличам лудите хора в нашата компания, което май започвам да го вярвам.
Днес на село има празник. Въобще не смятах да излизам надолу, защото нямам много приятели, с които да ми е приятно. Също така, в последно време самоувереността ми доста страда и идеята да съм сред много хора, които да ме виждат, ми носи тревожност. Така че избягвам да ходя на пренаселени места.
Както и да е, реших да отида да си взема палачинка с шоколад, защото формите се поддържат със захар (шегувам се, разбира се😅) (не е лъжа всъщност).
Тъкмо си взех палачинката и се запътих към вкъщи, когато едно момче дойде да се запознаваме. Няма да споделям много неща, но това бяха най-лудите 2 часа в живота ми - и в добър, и не чак толкова добър смисъл. Мисълта ми е, че такива тип хора са много далеч от мен, но не знам защо от всичките ми по-близки приятели, все за мен се хващат. Аз ли излъчвам нещо? Супер приятелски ли изглеждам, че се хващат да ми говорят? Или изглеждам много невинно, което им дава кураж? Не знам, ама започвам да се страхувам в какви ситуации мога неволно да се набутам, а не е като да мога да направя много, ако започне да се случва нещо много страшно(това с Либра сме си го говорили).

4
СВОБОДНА ЗОНА / Интуиция
« -: 16 Март 2021 23:20:40, Вторник »
Създавам я тази тема, защото моята интуиция винаги е била изключително остра и силна, пък ми е интересно да разбера кога/дали други хора се уповават на нея.
Първо, какво значение влагам в "остра" и "силна"? Считам интуицията си за силна, защото винаги е била ясно изразена при мен. Независимо от есенцията на ситуацията, винаги имам вътрешно чувство, което в повечето случаи диктува действията ми. Остра е, защото като ме удари, ме удря силно. Цялото ми същество се "изпълва" с нея и не ме напуска. Но най-силна е, когато трябва да преценявам хората. Няма случай, за който да се сещам, когато интуицията ми да е сгрешила за даден човек. Веднага мога да си създам впечатление за заобикалящия ме свят, въпреки че е първосигнално, но първосигналните впечатления често са изключително точни. Особено моите. В осми клас, когато се запознавах с новите ми съученици, ми направи впечатление една девойка, която просто не ми харесваше. Впоследствие разбрахме, че е много умно и интелигентно момиче; развива се във всестранни сфери, има много таланти и изглежда много добре; красива е. Привидно мила девойка, изключително възпитана на всичкото отгоре. На пръв поглед нямаше причина да не ми харесва, но на мен просто не ми допадаше. Та, тази девойка започна гимназия с много приятели от класа, но завърши с нула. Вярно, отне 5 години, за да излезе наяве това усещане, но в крайна сметка се оказа, че интуицията ми е била оправдана. Момичето се оказа много манипулативно, проправяше си път с подмазване и мили очи; вярно - работеше, но не работеше достатъчно упорито за отличията, които в крайна сметка взе. Все някой друг вършеше тежката работа, а тя по тъч линията успя хем да завърши с изключително висока диплома, хем да влезе в университет без да си е мръднала пръста.(Това в сравнение с други мои съученици, а не че хич не е положила усилия. Не е готин характер и това се пренесе върху отношението на околните към нея.)


Затова до каква степен позволявате на интуицията си да направлява цялостното ви отношение към някого, както и действията ви спрямо тях?

5
СВОБОДНА ЗОНА / Постиженията преди личността?
« -: 16 Декември 2020 17:25:06, Сряда »
Хайде малко да пофилософстваме!!! [yahoo]
Мисля, че всички усетихме, когато изригна вулканът от backlash и негативи, но и патриотични писания, подкрепящи постиженията на Кубрат, около мача му с Джошуа. Аз си признавам, че не съм го гледала, а пък нямам намерението и да го гледам. Но тези две полярни позиции запалиха интереса ми и ме накараха да се замисля кое е по-важното - колко големи са ти постиженията, или как се представяш като личност?
Според мен това проправя път на една доста интересна дискусия и ми е чудно да разбера вие какво мислите. А пък и аз ще споделя на какво мнение съм.
За мен хората трябва да бъдат оценявани на първо място по това какви личности са. Независимо какви успехи жънеш в реализацията си, ако не можеш да проявиш достойнство, редом с адекватно държание, дисциплина и прилично отношение, аз не съм склонна да се тупам в гърдите, подкрепяйки те. Не толерирам хора с нереалистична самооценка, със самочувствие без покритие и с нагло поведение. Защо? Давам пример от живия живот...
Частната ми, подчертавам частната, учителка по английски е най-добрият преподавател, който някога съм имала честта да срещна. Толкова е земна, а в същото време има основанието да се перчи напред-назад като петел и да се самоизтъква колко е добра. Като заклет перфекционист никога доволен на 100% от представянето си, веднъж и обяснявам колко много имам да уча, че все още не съм fluent и ми предстои дълъг път, а тя ми казва: "...и аз все още се уча, винаги ще го правя, все някъде в някоя книжка ще излезе дума, която не знам..". А пък наперени кокони, получили дипломи от съмнителни институции, с английски език на ниво B2 (даже се изхвърлих тук) преподават с триста зора в долнопробни учебни заведения, но пък не пропускат да изтъкнат колко са елитни...
Дори и сега, когато се сещам за нея, първото нещо, което ми изниква в главата, е колко комфортно ти става в нейно присъствие, колко разбрана, мила и добра е, а не фактът, че ме научи на тоя език, бейсикли. Това идва на второ място [taunt] .  И до днес я препоръчвам на всички, нуждаещи се от помощ, не само защото е уникален преподавател, но и защото е уникална личност, от която се учиш само наблюдавайки отношението й към предмета, живота и хората.
Човекът за мен стои на първо място, след това идва всичко останало.

6
МАГИЯ / Филми и сериали, от които можем да научим магия
« -: 16 Ноември 2020 01:45:01, Понеделник »
Вече има отворена тема за книги, които спомагат в разбирането и научаването на магията. Затова реших, че ще е хубаво да има и подобна, но за почитателите на филмовото изкуство.


В случая аз ще препоръчам сериал, но всеки, който има други препоръки, е добре дошъл да ги сподели.


Така...аз ви препоръчвам да изгледате и трите сезона на "Аватар: Последният повелител на въздуха" (подчертавам, гледайте сериала, а не игралния филм ). Тази моя препоръка може да се стори доста детска за някои от вас, но стига човек да е с отворено съзнание, може да открие голямо богатство зад привидните "детски измислици". Шоуто се концентрира върху контрола на енергия и способите за реализация на някои от техниките, които според мен могат да се приложат и в практикуването на магия. Има доста фантазия, все пак е детско шоу, но не е трудно да се разграничат небивалиците от приложимата на практика информация и да се почерпи доста знание.


На мен това, което изключително много ми хареса, беше с каква прецизност описват и илюстрират нагледно последствията от вътрешния дисбаланс и съответно от какво огромно значение е да бъдеш в хармония със себе си. Още един плюс е, че сюжетът е много забавен ;D .


Приканвам всеки, който има повече време и желание, да му хвърли един поглед. Предупреждавам - много зарибяващ е и е доста вероятно да се окажете залепени за екрана, докато анализът ви на президентски речи стои до вас и пуска сълзи. [wizard]
Но иначе - приятно гледане. [victory]

7
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Халюцинации?
« -: 11 Август 2020 17:32:34, Вторник »
Здравейте! Въпросът ми е свързан с нещо, което ми се е случвало само два пъти, но пък доста често мисля за него. Преди години, докато заспивах, чух някой да ми шепне името в ухото. Сега наскоро нещо подобно ми се случи, но беше под формата на допир, тоест - усетих как все едно някой ме докосва (след това веднага се събудих.) Предположих, че може да са халюцинации, а именно - hypnagogic и  hypnopompic hallucinations (съжалявам за английските термини, но боравя главно с английски сайтове). Не ми е ясно обаче защо се появиха, ако са халюцинации, в толкова отдалечени един от друг периоди. Още нещо, не съм забелязала да съм засегната от който и да е било фактор, който влияе на проявата на тези халюцинации. Та, въпросът ми е дали това са халюцинации? И ако не са, какво може да са?


P.S.: Трябваше да го напиша наново, че съм нова и нещо обърках.

Страници: [1]