И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?

Справедливост е за потърпевшия, придава един завършек на нещата, но само и единствено в неговата психика. Тоест има възвръщане на баланса. Човек не може само да търпи, понякога трябва да тропне с крак и да покаже, че не може току така, безнаказано да си правят каквото искат с него.

От друга страна погледнато, ако отмъщението е направено, така че да стане ясно и на наблюдаващите ситуацията отстрани защо е направено, вече започват да си имат едно на ум. Макар и пресилено, може да се сравни с публична екзекуция. Ти ако видиш какво става когато правиш злини на даден човек веднага ще се замислиш дали ще постъпиш така с него. Нали? Или съм в грешка?

Отделен е въпроса, че има ситуации, като тази която описа Цеци примерно, когато има и трето лице което е по средата и колкото и да не му се иска, действията на която и да е от останалите две страни рефлектират върху него.

Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него...

И да и не. Поне според мен и сега ще обясня защо. Доверието само по себе си е чувство. Чувство на сигурност за едната страна, тази която се доверява, момента когато си свалил бронята след многото битки. Спокоен пристан в бурното море, ако мога така да се изразя. И другото, ти го описа вече - чувство на дълг и чест, страната на която се доверяваш. Тия двете, дълг и чест, са свързани с морала...

В момента когато си свикнал с това чувство на сигурност, макар и на неосъзнато ниво, ти вече имаш очакване, че ще я получиш. Да, не си казваш "Аз ще ти се доверя, значи ти трябва да правиш това и това спрямо мен.", но имаш очакване. Така е устроен човека. Няма нещо което да правиш без да имаш някакви очаквания.

Прост пример - посаждаш семенце. Поливаш го, грижиш се за него по всякакъв начин и имаш едно очакване, че това семенце ще порасне здраво дърво от което ти ще береш плодове. В контекста на темата - семенцето е доверието, а плодовете са сигурността. Ти не се доверяваш просто ей така, за да се каже, че си се доверил.

Друг пример - не си казваш "Имам доверие на този ключ, че ще отвори входната врата.", но когато посегнеш към него и тръгнеш да отключваш ти имаш очакване, че точно този ключ ще отключи вратата. Процеса протича в главата ти без дори да си го разбрала, че протича.

Разбира се има и моменти когато дървото порасне и разбереш, че плодовете не са ядливи и ти става едно такова тежко на сърцето. Защото си влагал от себе си. От времето и усилията си. И започват въпросите - "Аз ли не бях достатъчно добър, че да се погрижа както трябва за семецето?" и още куп други, често насочени към теб самия и когато разбереш, че не ти си виновен за дето си се доверил, а човека просто е злоупотребил - боли... Чувството, че са те използвали те разяжда. Настъпва момента когато започваш да търсиш отмъщението, не за друго, а за да възстановиш баланса...

"Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."

Освен това е една от най-ужасните, грозни и непростими постъпки. Няма човек който в даден момент да не е изпитвал болката от такива действия спрямо него. До една степен си обяснявам и защо се случа - най-често предателя има някаква лична изгода. Но изникват и въпроси... За да бъдеш предаден първо трябва ти самият да си го допуснал. Разкрил си се пред някого, нещо неизбежно при градене на топли взаимоотношения. Иначе тези взаимоотношения не биха били искрени и истински. Нима трябва постоянно да си нащрек със всеки, дори с тези които смяташ за истински приятели? Не се ли губи смисъла така? Има описани техники за изграждане на недосегаемост в това отношение, но знаем и последиците от тях. Рефлектира и върху хора които нямат никаква вина за случилото се.

Ами вие как се справяте с предателството? Кой е правилният начин за реагиране в такива ситуации? Или пък човек трябва да продължи по пътя си и да не се оставя на гнева да го завладее. Да върви с едно на ум както се казва. Ще кажете - златната среда е решението. Хем да не бързаш с доверието, хем да дадеш шанс на човека срещу теб. Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. Да наблюдаваш и подлагаш на анализ всяко едно негово действие спрямо теб се превръща в дебнене...или пък въпрос на оцеляване. Кой знае...

Кое прави един човек - мъж или жена - красив?

Няма точна формула за това нещо. Красотата е многомерна. Въпрос на предварително зададени индивидуални критерии, било то осъзнавани или не. 

Едни му викат белина, други дезинфектант... Много ми е интересно, ако някой загине по препоръка на такова лице, за каквото става въпрос в темата, как ще се води - непредумишлено убийство ли?

“Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свързвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест.”

- "Цар Плъх", Джеймс Клавел