За самочувствието като цяло - по мои наблюдения, не се изгражда на база колко адекватна връзка имаш с реалността...защото има много хора с Дънинг-Крюгер "синдром" - гледаш ги - самочувствие до небесата, пък покритие - никакво...
Тук има психолози, които могат да дадат най-добрия съвет за изграждане на самочувствие...
А по мое мнение изграждането на адекватно самочувствие започва с осъзнаване на силните и слабите страни, за предпочитане с леко повечко фиксиране към силните страни.
За жалост самочувствието не се определя от първо лице и се влияе от околната ни среда. Ако човек няма родители, приятели, познати, които да са признателни към него (тоест да виждат успехите му и да ги оценяват, а не само да се обаждат когато е в грешка), трудно би си изградил добро самочувствие.
Иначе сигилите са идеалният вариант за тази цел.
Добре дошла. :)
Здравей, ScorpioVenus, и добре дошла!
Задаваш тон на една прекрасна тема. Аз самата винаги съм имала проблем със самочувствието и мога до голяма степен да се разпозная в описаното от теб. Това, което помага на мен да изградя по-високо самочувствие, е принципът "fake it till you make it". Идеята е, че трябва да се преструваш, че нещо е, докато не се случи наистина. Също мисля, че и един досег до реалността не би ти навредил. Поразсъждавай за силните си страни: за ситуации, с които си се справила подобаващо; за академични отличия, които си постигнала; за спортната си форма, която градиш с тежки усилия в залата/фитнеса; доброто ти отношение към хората; грамотността ти (нещо, което е изключително рядко срещано в днешни дни) - каквото и да е. Всичко, което спомага развитието ти, заслужава да бъде отчетено и оценено от самата теб. Важно е да имаш обективна преценка и за слабите си страни - осъзнаваш ги, обмисляш начини за надграждане и действаш. Самото усилие, което ще положиш, за да осъществиш тази промяна, заслужава похвала.
Няма магия, която да ти повиши самочувствието, ако ти самата не вярваш в себе си. Затова повярвай в себе си и се обгради с хора, които вярват в теб; които те подкрепят; които те ценят; които ти дават крила! [witch]
Но в същото време няма как да кажем, че например родителите не са били достатъчно подкрепящи или пък не са ни показали какво е самочувствие и затова и ние сме си такива, защото отговорността е наша и щом го осъзнаваме можем да го променим.Ами...има как да кажем. Така си е. Много хора имат проблеми със самочувствието точно заради родителите си. Сега...няма да ги горим на клада, че са виновни, но пък няма лошо да им признаваме немалкият дял в изграждане на лошото самочувствие...или пък доброто такова. Също, да имаш самочувствие не е твоя "отговорност"...самочувствието, когато е естествено такова, си е следствие от нещо...не е нещо, което хората по принцип целенасочено изграждат...то си идва покрай следването на целите, примерно, или покрай някакви случайни случки.
Ако не си фен на дългия, досаден път, тогава може да пробваш със сигили. Да се научи да внушаваш на себе си нещо достатъчно убедително, че мозъкът ти да повярва в него и да започне да действа сякаш то е истина. И по този начин да го превърне в истина.Това не е начинът по който сигилите действат...
Solar, това, което каза наистина се доближава доста и до моя начин на мислене. По повод силните и слабите страни за пръв път започнах да ги осъзнавам през лятото, когато си направих нещо като дневник, в който на една страница писах позитивното, а на следващата - негативното. Беше ми много трудно, но мисля, че улових основните нюанси на личността си и сега ми остава работа по двете "ин и ян" :D . А "fake it till you make it" ми е може би най-трудната част, защото свитостта ми (да не кажа сковаността) леко блокират експресията на нещата, които искам да покажа, НО със сигурност бих опитала тази стратегия.И аз като теб цял живот съм била много свита, ама наистина много свита, но дойде един момент, в който заради свитостта ми не можех да свърша базови задачи - да запазя час по телефона, да си поръчам храна, да говоря с непознати хора. Много се отпуснах, когато отидох в Англия, защото бях сама - нямах друг избор.
Иначе ти с времето успя ли да превъзмогнеш своя проблем със самочувствието? Как се чувстваш сега?
Аз съм и перфекционист и затова идеята на Соломон за самочувствието, което се гради с постигането на цели, не е изцяло коректна. За перфекционист като мен никога нищо не е достатъчно добре свършено, че да получа голям прилив на самочувствие (мисля, че и Либра ще се съгласи), което затормозява, да, но и много помага за самоусъвършенстването на личността.
самочувствието, когато е естествено такова, си е следствие от нещо...не е нещо, което хората по принцип целенасочено изграждат...то си идва покрай следването на целите, примерно, или покрай някакви случайни случки.
Последно ще кажа, че животът винаги ще намира начин да си поиграе със самочувствието ти.Това ми хареса... Ама много! [ok]
Солар, мислех си, че форумът е място именно за дискутиране и подбраните от някого думички не бива да са пречка за нечий друг прочит. В противен случай, спокойно можем да говорим за индиректен опит за налагане на цензура. Включих се в темата с моят поглед над нещата и предоставих обяснение къде и как, според мен, съвпада с този на Соломон. Може пък това да е от полза за някого, няма как да знаем със сигурност...Подбраните думички носят определен смисъл, Астарот, на базата на който след това ти структурираш аргументацията си. Четенето с разбиране е важно, когато се дискутира, затова ако то липсва, няма как да говорим за дискусия. Иначе свободата ти на слово никой не я оспорва, бъди сигурен. [yu]
Иначе ничия истина не е абсолютната - това му е интересното на живота, непрестанното търсене...
Трудно ще подействат по друг начин, ако те първа започваш да се занимаваш с магия и това ти е най-най-първият опит. [wizard]Ако не си фен на дългия, досаден път, тогава може да пробваш със сигили. Да се научи да внушаваш на себе си нещо достатъчно убедително, че мозъкът ти да повярва в него и да започне да действа сякаш то е истина. И по този начин да го превърне в истина.Това не е начинът по който сигилите действат...
Също, да имаш самочувствие не е твоя "отговорност"...самочувствието, когато е естествено такова, си е следствие от нещо...не е нещо, което хората по принцип целенасочено изграждат...то си идва покрай следването на целите, примерно, или покрай някакви случайни случки.Ако не е твоя отговорност, то чия е? Искаш да кажеш, че не може целенасочено да се повлияе на самочувствието ли?
Мисля, че задълбах ненужно, за което се извинявам... ситуацията около мен леко ми е замъглила преценката и не биваше да навлизам в излишни обяснения и конфликти. Вчера почина моята скъпа Миси на 16 години и то нелепо. Беше едно от най-любвеобвилните котенца, които съм виждал... все още ми е трудно да го приема. Все едно се откъсна нещо живо от мен и вече го няма... прощавай, ако съм те засегнал с нещо, Солар... 😔
Трудно ще подействат по друг начин, ако те първа започваш да се занимаваш с магия и това ти е най-най-първият опит.Със сигил магията се задава цел на несъзнаваното, която то да следва...няма нищо общо със самовнушението. Няма причина да "не работи". По-просто от това няма накъде. И все пак отнякъде трябва да се почне...
Ако не е твоя отговорност, то чия е? Искаш да кажеш, че не може целенасочено да се повлияе на самочувствието ли?Не искам да кажа, че не може целенасочено да се повлияе на самочувствието. Казвам, че не е лична отговорност, като примерно да не закъсняваш за работа или да не си си написал домашното.
Казах абсолютно същото, което и ти, но вместо "на ниво несъзнавано", аз използвах простичката дума "мозък".
Да се научи да внушаваш на себе си нещо достатъчно убедително, че мозъкът ти да повярва в него и да започне да действа сякаш то е истина.
"Програмираш нещо на ниво неосъзнато" и "убеждаваш (внушаваш на) мозъка си, че е истина" са толкова различни явления, че чак изобщо не е очевидно, че казват едно и също.Точно така. Различни неща са...особено представени по такъв начин. Особено на новодошъл във форума човек. Особено в първият ти коментар относно сигилите, се подразбира нещо много грешно - едва ли не със сигил магия се самозалъгваш, че нещо е постигнато, вместо наистина да се постига.