Магия

Отворена дискусия => БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ => Темата е започната от: хеката в 25 Януари 2014 00:07:42, Събота

Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 25 Януари 2014 00:07:42, Събота
Мисля,че дойде времето да опиша практиката която предложих.

 След дълго годишни наблюдения ми направи впечатление че ние българите не познаваме традициите си и обредностите към тях.
 Заради което се впускаме в търсене да задоволим духовните си потребности в практики и философии далечни и непознати, които не успяват да задоволят нуждите ни поради тяхната географска и философска отдалеченост, обикновено те не отговарят на нашите нужди и разбирания или го правят частично. Така след дълго следване на разни пътища ние отново сме в изходна позиция на "Пусти и Празни".

 Мисля че ако имаме солидна основа върху която да стъпим, ще сме в състояние да надграждаме и да се самоусъвършенстваме много по-успешно и с много по-високо качество. Но,за целта е необходимо да опознаем наследството си оставено ни от нашите деди.
 С тази практика предлагам да направим едно пътешествие във времето и премахвайки слой след слой да открием корените на нашите традиции. Но, за целта първо трябва да се запознаем с тях.

 Ето защо ще започнем от най-горния слой,този който е най-познат и близък до нас.
 Целта на практиката е не само да опознаем тази част от културата ни,но и да опишем чувствата и емоциите които изпитваме след като вече сме на ясно какво всъщност представляват нашите обичаи и какъв е смисъла им.

 Поради естеството на материята която засягам, практиката ще е дългосрочна в продължение на една година.

 Тъй като живеем в различни фолклорни региони на България, ще помоля всеки от участниците да описва обредите към празниците характерни за региона.

 Така в последствие ще открием общите черти на обредите,а това ще ни помогне да открием общият корен на празника и обреда към него.

 Това ще е първата част от практиката,втората част ще започне от другата година.

 Между временно,ще публикувам поредица от постове в които ще представя славянската митология и българската космология.
 Както и близки на тях митологии и религии с което ще се даде възможност на участниците и наблюдателите на практиката, да си създадат по-широка представа за нас и нашето място в световната култура.

 Ще се постарая да бъда обективна и задълбочена в изследванията си и да Ви предавам максимално достоверна информация,тъй като съзнавам отговорността която носа за написаното от мен.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 26 Януари 2014 21:24:31, Неделя
Включвам се.
 Ще се опитам да намеря подробна информация за символите в народните носии.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 27 Януари 2014 15:04:46, Понеделник
Добре дошла Deltasmile .
 За мен ще е удоволствие да работим заедно.
 smile
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: niksi в 27 Януари 2014 18:58:53, Понеделник
Аз също ще се включа, ако изскочи нещо и от митологията на прабългарите и траките ще се радвам много.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 27 Януари 2014 19:14:21, Понеделник
niksi, smile радвам се че се включваш. За мен ще е удоволствие да работим заедно. smile
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 28 Януари 2014 23:09:33, Вторник
Благодаря ти Делта,много интересно четиво smile .

 Понеже това е практика,ще помоля всички които не участват в нея,но искат да споделят своите впечатления,мнения или просто желаят да се изкажат по темата да го направят в "ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА"  .

 Нека тука пишат само участниците в практиката,а именно: Лилит
                                                                                                    Цецивълчанова
                                                                                                    Делта
                                                                                                    Никси

 Благодаря предварително за разбирането smile .
 Мнението и коментарите на останалите е важно и аз бих се радвала ако го изразите smile .

 Е,пожелавам на всички успех.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 28 Януари 2014 23:35:49, Вторник
А няма ли да е по-добре тук да се публикуват постовете с информация, а всички, и участващи и не, да си изразяваме мнението и впечатленията в другата тема, която си пуснала?
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 29 Януари 2014 00:53:15, Сряда
Идеята ми е практикуващите да се отделно от наблюдателите за да може да си следим работата.
 Но,разбира се че ще коментираме и участваме в дебати/ако възникнат такива/в другата тема.
 Искам мненията на наблюдателите да са отделно от тези на практикуващите в противен случай ще настъпи хаус biggrin
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 1 Февруари 2014 14:09:54, Събота
Традицията на един народ се формира в много дълъг период от време.
 Тя е съвкупност от вярвания,обичаи и обреди които имат за цел да опазят народа от зли сили,бедствия и болести и да му подсигурят добра реколта,здрав и плодовит добитък. 
 Тези обичаи се разпределят в годината и оформят своеобразен календар,чрез който хората са отбелязвали тези специални дни в които са почитали своите богове и са измолвали от тях добруването на хората.
 Също така в този народен календар е имало място и за дни в които народа се е опитвал да омилостиви болестите и бедствията.

 Традицията е променлива и гъвкава.
 Тя се променя във времето,обслужвайки духовните нужди на народ,а те се изменят в зависимост от бита и прогреса на човека. Фактори като технологични новости,открития в областа на науката,променят мирогледа и духовната ценностна система на човека.
 Това е и причината някои празници да "умрат",тоест да спрат да се празнуват и други които да се появят. В същото време има и такива които не спират да се празнуват,те приемат различени наименования,но тяхната същност остава не променена от нови религии и философски тълкувания.

 Българската традиция,такава каквато я познаваме днес също се е оформила на този принцип.
 Днес празничната ни традиция представлява съвкупност от български,славянски и тракийски вярвания които са обединени под лоното на християнството. Също така в нашият приказен фолклор се е запазил и келтски елемент. В приказките ни често се среща вълшебният елен който е господар на гората и други приказни герои които са близки на келтската традиция.

 Аз,искам да представят празничен календар.
 Той е на база три вида празници.
 А,те са:
                1. Държавни празници-те отбелязват дати исторически значими за народа ни.
                2. Религиозни празници-те обслужват религиите и важните за тях личности и събития.
                3. Народни празници- именно те представляват интерес за нас. Това са важните дни в годината за народа ни.
 Има и още един календар за който малко се знае и малко е написано,този календар е свързан с магичните дати. Дните в които хората са събирали билки и варили мехлеми,гадае ли са и са правели магии.

 И понеже сме февруари месец,нека започнем с най-големият февруарски празник,а именно Трифонци.

 ТРИФОНЦИ е празник който е посветен на св. Трифон. Празнува се три дена като първият ден се одбелязва денят на св.Трифон. На този ден празнуват лозарите,винарите,кръчмарите и соколарите.
 Вторият ден е посветен на вълците.На него жените не трябва да режат с ножица за да не се отваря устата на вълка.  
 Не се шие и не се реже, не се крои и не се кърпят дрехи. Това се прави за да се опазят мъжете от вълци,а на животните се дава от обредна погача която жената е омесила сутринта рано.
 Третият от ден от Трифонци е посветен на св.Симион. С този ден празниците посветени на св.Трифон приключват.

 Св.Трифон е бил лечител излекувал дъщерята на римският император Гордеон трети,но неговият наследник император Деций Траян бил голям противник на християнството.
 Той дал заповед с която всички християни е трябвало да се откажат от вярата си. Лечителят Трифон отказал и заради това бил посечен с меч.
 Св.Трифон е родом от малоазиатската  провинция Фригия гр.Аламия.
 Тази провинция от древността се смята за прародина на лозарството. Именно заради родното му място св.Трифон е определен от църквата за покровител на лозарството и винарството.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 1 Февруари 2014 23:04:39, Събота
Легендата за св.Трифон звучи по следния начин:
 "Отишъл Трифон на лозе да го зареже.
 От там минала Дева Мария и Трифон започнал да и се подиграва, че била заченала "непорочно".
 - Гледай си в ръцете Трифоне- казала тя- не се занимавай с мене. Гледай си в ръцете за да не си отрежеш носа,където се вре на всякъде.
 И си заминала.
 - Да бе,добре! Няма начин да си отрежа носа.- засмял се Трифон и рязко дръпнал косера който бил зарязал на дълбоко една лозова пръчка. Но косера,не отрязал само лозовата пръчка, а и носът на Трифон.
 От тогава на Трифон му викат Зарезан.

 Според българската традиция,на днешният ден жената става рано. Омесва погача и се коли кокошка. Кокошката се пълни с булгур,а след падането на България под Османска власт,османците донасят със себе си ориза,който във времето се настанява на българската трапеза. Затова на някои места булгура е заменен с ориз.
 Погачата и кокошката се слагат задължително в нова торба,налива се във бъклица червено вино и мъжът се изпраща до вратата. 
 Мъжете се събират в дружина и отиват на лозе. 
 Избира се най-голямата и силна лоза,с косера се отрязват три пръчки и върху лозата се изсипва част от виното.
 "Да е берекет" благославя стопанина,след като се зарежат всичките лозета от дружината,мъжете избират "Цар на лозетата". Обикновено това е най-заможния човек в селото. 
 На "Царя"се поставя корона на главата,тя представлява свити във венец лозови пръчки.
 Така нагласен Цар на лозетата го качват на колесник теглен от останалите мъже.
 Шествието преминава през селото като се спират пред всеки дом.
 Стопанката на къщата излиза и подава червено вино, задължително в бяло менче на "царя". Той отпива от виното и благославя домът с думите" Да е голям берикет в тази къща. Да прелива от през прага и." а,антуража му отговаря "Амин".
 След това виното което остане в менчето се излива върху Царя.
 След като се обликоли цялото село и всеки дом се благослови,шествието се отправя към домът на Царя.
 Там Царя облича нови дрехи и всички сядат на масата празнуват три дена с ядене,пиене и музика.

 Обичая който съм описала по-горе,създава асоциация в читателя с картини от древността на които е изобразен
 бог Дионис
 Бог Дионис го познаваме от гръцката митология,но най-широко разпространен култ към него е имало по земите на траките. 
 Според гръцката митология,бог Дионис е плод на любовта на бога Зевс и смъртната принцеса на гр.Тива Семела.
 Когато богиня Хера разбрала че смъртната Семела носи дете от Зевс,в гърдите и избухнала ревност и тя решила да си отмъсти. Преобразена на старица Хера казала на Семела че чака дете от Бог. Това посяло съмнение в сърцето на младата и красива принцеса и тя поискала от Зевс доказателство за божественият  му произход. 
 Зевс умолявал Семела да се откаже от желанието си,защото ако се яви пред нея в истинският си облик,смъртната Семела нямало да може да понесе божествената му сила. Но принцесата продължавала да настоява,най-накрай Зевс склонил и се явил пред нея в истинският си лик.
 Семела не могла да понесе образа на бога и избухнала в пламъци. В същото време се родил и бога Дионис,но преждевременно роденото дете било твърде малък и нямало да може да оцелее.
 За това Зевс го взел и го зашил в бедрото си. Така Дионис бил спасен и когато настъпил момента се родил отново.
 За това на някои места в древните източници може да откриете по адрес на Дионис и израза"Два пъти роден".
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 2 Февруари 2014 20:51:51, Неделя
В други версии на легендата, Дионис бил син на бога Зевс и богинята на възраждащата се природа Персифона.
 Хера разбрала за детето и решила да го убие, защото Дионис е единствения реален конкурент за трона на Зевс освен законния му син бога на разрушителният огън и ковашкото изкуство Хефес-куцият бог.
 Хера накарала титаните да убият малкият Дионис подмамвайки го с играчки. И те го направили, разкъсали детето и го изяли.
 Когато Зевс разбрал се втурнал да спаси сина си ,но когато пристигнал било вече късно,Дионис бил мъртъв.
 Горкият Зевс успял да изтръгне от ръцете на титаните единствено сърцето на сина си.
 Той го взел и с помощта на богините Атина и Деметра успял да съживи сърцето,което дал на Семела принцесата на гр.Тива да го изяде. Така тя забременяла и родила Дионис отново.

 Дионис,бил весел и жизнерадостен бог. Красив,сияещ... 

 Според една легенда описана от Омир,Дионис се изплашил от бойния вик на Липурк,в по-късни източници Липурк е представен като тракийски цар.Уплашеният Дионис се скрива в полетата на Тетида. Не минало много време и младият бог събрал войска с която победил Липурк. Когато го пленили бога му вдъхнал лудост. Така Липурк убил сина си с брадва,мислейки че подрязва лозата. Така Дионис възкачил на трона Харопс който пък разкрил на Дионис тайните на Липурк.
 След този случай Дионис подменил още няколко династии в различни градове. Като характерно за него било че там от където минел бог Дионис,започвали да го следват жени изпаднали в див транс. Тези жени гърците нарекли Менади и ги почитали като жрици на Дионис.

 По-късно към антуража на Дионис се присъединяват и сатирите на чело с бога Пан и учителя на Дионис мъдрия Селен,който водил навсякъде със себе си качен на магаре.

 Тук искам да отвора една малка скоба.
 Римската митология и идентична с гръцката,с много малки изключения. А именно някои богове и богини наследени от племената живели на полуостров Пелопонес пред Римският период.
 Един пример:богинята на цветята и градините Флора и богинята Фауна сестра и съпруга на бога на животните Фаунус.
 В римската митология бог Дионис е наричан Бакхус. 

 Преди бога Диониси да бъде приобщен към гръцкия пантеон, той е бил тракийски бог на възраждащата се и умираща природата.
 В пантеона на траките бог Дионис се е наричал Себазий.
 За траките виното не е било средство за напиване,а свещена напитка която са принасяли в дар на боговете.
 Бог Себазий е принадлежал към групата на слънчевите богове. На него принадлежало и виното,то било свързано с кръвта.
 Себазий бил изобразяван с венец от лозови пръчки с листа или с бръшлян и около него танцували жрици наречени ватканки.
 Празниците празнувани в чест на бога Себазий са описани от гърци и римляни.
 Те били потресени от гледката и определяли поведението на вакханките като не пристойно.
 Тези празници траките са ги наричал розарии и са се празнували чрез диви танци от жриците на бога Себазий.
 Вакханките изпадали в транс под звуците на музика,с диви викове и дръзко поведение те разкъсвали жертвено животно и изяждали суровата плът.
  

 След като проследих ме пътя на празника към древните му корени,виждаме как той се е променял във времето задоволявайки духовните нужди на хората.
 В днешно време празника се празнува по-пищно предимно в селата където лозарството е основен поминък или района е известен с дългогодишната си традиция в тази област.
  В градовете празника почти не се празнува или се празнува на 14 февруари.
 Това объркване се получава след като България приема да се отброяват дните от годината по календара на папа Григорий тринадесети през 1916г.,до тогава времето се е отброявало по юлианския календар.
 Разликата между двата календара е 14 дни.
 За това св.Трифон/ по юлианския календар /светец на православната църква и св.Валентин светец на католическата църква се препокриват.

 Каква е равносметката... имаме празник който се празнува от дълбока древност.
 След всичките си метаморфози обаче остава единствено култа към виното и гроздето.
 Виното и гроздето е напитка и плод които са дълбоко вкоренени в нашия бит и култура.

 Виното свързваме с кръвта,вино носим на мъртвите си,с вино си пожелаваме наздраве на всички празници и вино,с вино се лекуваме и вино принасяме в жертва на най-силната лоза.
  

Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 2 Февруари 2014 21:02:20, Неделя
Задача към практикуващите.

 Уважаеми практикуващи,опишете чувствата и емоциите породили се у вас след прочетеното.
 Опишете как празнувате празника и с какво го свързвате.

 Моля за вашите отговори до 14.02. 
                                                                     Благодаря!

  
 Уважаеми наблюдатели ако имате желание изразете мнение по темата на страницата"ПО ПОВОД ПРАКТИКАТА"
  
                                                                                                                                         Благодаря!
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 4 Февруари 2014 20:26:33, Вторник
Красиви легенди... За Дионис бях чела като ученичка, но я бях забравила.
 А по нашият край, Трифон Зарезан се празнува на 14-ти февруари и мъжете категорично отказват да го празнуват на 1-ви.
 Най- традиционно го празнува групата на туристите в Добрич. Те стават рано и обикалят лозята да ги зарежат. Повечето имат лозе на края на града в една местност "Гази Баба". Покрай еманципацията не ходят само мъже, а и жени. Общо взето всички туристи участват в зарязването. Имат си и песни които пеят по този повод. И не им тежи да си носят и акордеон, за целта. След като зарежат лозята, всички се изсипват на центъра и правят купон с много вино, кебапчета и хора. Който мине е поканен да се включи. Повечето хора знаят за традиционното зарязване на туристите и се включват не само с присъствие, но и с погачи, мезета и вино.
 Та така по нашият край...
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: LyLyth в 9 Февруари 2014 12:16:23, Неделя
Първото, което се заражда в ума ми по повод на традициите въобще е ролята, стойността, която те са имали в живота на хората някога. Днес не е трудно човек да се снабди с всичко, което му е необходимо - просто отива да маркета и си го купува, но не така е стоял въпросът в онези времена. За всеки къшей хляб, за всяка глътка вино - времето и възможността да се сдобият с тях е било точно определено и едно и единствено в годината. Всяка беда, всяка пропусната възможност означава глад или липса. Може би това е причината животът тогава да бъде ценен като възможност, като нещо изключително, като цикъл, благодарност, а не даденост.
 Мъж ми понякога разказва за спомените, които има за дядо си и за това, че той е правил по тон вино на зима и всичкото е свършвало. Казва, че с гроздобера и осигуряването на дървата се слагал край на изнурителния труд. После наставали дни за почивка.
 В момента в мислите ми се появява асоциация с "Градушка". Може би това е най-колоритното стихотворение, което може да опише страхът, надеждата, молитвата.. Всичките тези обреди и празници са били особен вид ритуал, особен вид преклонение пред природата и нейната непредвидимост и непоколоебимост.
 Иначе.. лично аз съм изключително скарана с празниците. Празнуването им клони около нула. Ако и да се празнува нещо, то те са повод да се съберем с родителите ми, нищо повече от това. smile
 Чувствам обредите далечни, чужди, дори на моменти ..натрюфени и излишни. Но причината се корени в липсата на връзка между моята реалност сега и живота някога.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 9 Февруари 2014 16:45:18, Неделя
Празника на св.Трифон в моето семейство се празнува на 14 февруари.

 До преди 6 години празника се празнуваше предимно от дядо ми който много стриктно спазваше ритуала,но след смъртта му
 празника претърпя известни промени.
 Пак го празнува ме,но отпаднаха сложните ритуали тъй ката по това време на годината сме в София.
 Мисля обаче че при други обстоятелства бих възстановила традицията. 

 Но,мисля че фокуса на празника се измества. От празник посветен на св.Трифон към празник посветен на виното и винопроизводителите,лозарите тоест да се превърне в професионален празник.Който в голяма част да се доближава до празниците посветени на култа към Дионис който по-скоро да има прилика с гръко-римските начин на празнуване.

 Друг февруарски празник е празника на св.Харалампий.
 Празника се празнува на 10 февруари и е познат още като Чуминден.

 Св.Харалампий е живял през ІІІв. Бил е епископ на гр.Магнезия който се намира в Тесалия.
 По заповед на император Септимий Север,епископ Харалампий бил одран жив. 
 Според народното поверие св.Харалампий е укротител на болестите и по специално на чумата.
 В народния календар този ден се нарича чуминден.

 Вярвало се че Чумата е стара грозна жена която тръгва на път с голям тефтер в който са записани имената на хората чиито живот щяла да отнеме.
 За да бъде умилостивена Чумата, жените трябвало да приготвят питки и колачета. След това са ходели на вечерна литургия в църква. Там те оставяли да пренощуват питката,колачетата и мед.
 На следващата сутрин жените взимали занесените продукти и ги отнасяли на кръстопът,част от тях оставяли на пътя за да омилостивят Чумата и тя да избере друия път,а не този към тяхното населено място. 
 За медът от Чуминден се е смятало че е лековит и помага за болести по кожата и дихателните пътища,както и за разни мокрещи и незарастващи рани.

 Деня на св.Харалампий е празника на пчеларите.

 Добре е да се отбележи че февруари месец припада към времето в което се прогонват злите духове,болести и зло.
 През февруари месец все още се организират кукурски танци,а именно кукерите са езическият начин за предпазване на народа от болести.
 Така че можем да считаме денят на св.Харалампий като събирателен.
 Тук християнската църква се е опитала да обедини народните шествия и карнавали в един ден,за патрон на този ден е излъчен св.Харалампий.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: niksi в 16 Февруари 2014 09:57:02, Неделя
Наближава един от най-българските празници-1 март.Надявам се на раздвижване на темата  smile
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 19 Февруари 2014 17:16:09, Сряда
Айде сега четете, после ще ви изпитвам   tongue
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 15:59:29, Четвъртък
Сега да си подплатя малко материала за носиите със снимки
 ... изникна спешен порблем за решаване; ще обработя снимките по-късно и ще кача интересни красоти smile
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 20:37:04, Четвъртък
1. Елеците от ляво на дясно са: пирински, северняшки, северняшки, долният добруджански (или тракийски), северняшка шапка за глава и косичник

 2. северняшки престилки

 3. тракийски престилки

 4. престилки - добруджанска и пиринска

 5. женски ризи - пиринска и традиционна

 6. тракийски женски ризи

 7. шопски женски ризи

 8. северняшки женски ризи

 9. тракийски мъжки ризи

 10. шопски мъжки ризи
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 20:43:32, Четвъртък
1. мъжки традиционни ризи

 2. шопска женска носия: от ляво на дясно - ихтиманска, граовска, с литак (жълтите джунджурии), софийска)

 3. шопска мъжка носия: класическа шопска и граовска (граовското е част от шопското като регион, костюми, танци и т.н.)

 4. мъжка носия: лявата е тракийска, а червената може да мине и за тракийска и за добруджанска ( потурите са почти еднакви за Добруджа и Тракия, в бродерията на ризите има малка разлика, поясите също им са еднакви, а основната разлика е в елеците; за елека не съм много сигурна тук)

 5. пиринска мъжка носия

 6. родопски носии - женски и мъжка
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 21:16:18, Четвъртък
1. два варианта на добруджански носии; дясната е по-характерна за девойки; типично е забраждането с точно такава кърпа, жълта, увита специфично около главата

 2. женски тракийски носии; бялата в дясно с предна и задна част е средногорска

 3. женски носии - от ляво на дясно: родопска, тракийска, северняшка; на родопската горната връхна дреха се казва сая

 4. женски северняшки носии; горе в ляво - двупрестилчена, останалите са с бръчник (нещо като пола, на плисета, но обгръща кръста, не се нахлузва и се връзва като престилка отпред и върху него се слага  престилката отпред

 5. карта с фолклорните области, където има и градове, но има и грешка - Варна и региона са в Добруджанска, не в Северняшка; а Странджанска е част от Тракийска област, около Малко Търново, но се води отделно

 6. Цветна карта с фолклорни области, без градове

 7. Северняшка мъжка носия - добавено по-късно в поста
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 22:53:00, Четвъртък
"Какво се хоро извило" - северняшка песен,  изпълнява Мита Стойчева

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 22:57:59, Четвъртък
"Калино, малино" - добруджанска песен, изпълнява Калинка Вълчева

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 22:59:19, Четвъртък
"Лале ли си, зюмбюл ли си" - добруджанска песен, изпълнява Верка Сидерова

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:00:10, Четвъртък
"Заблеяло ми агънце" - северняшка песен, изпълнява Борис Машалов

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:02:47, Четвъртък
"Чичовите конье" - шопска песен

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 20 Февруари 2014 23:03:57, Четвъртък
Преди две години издателство "Мартине" издаде книга за живота на Верка Сидерова която е Добричлийка. Имах удоволствието да се запозная с нея лично и останах очарована от тази жена. Умна, скромна и добра.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:05:41, Четвъртък
"Леле, Свашке" - шопска песен

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:07:07, Четвъртък
"Ситно се оро виеше" и "Севделино, детелино" - пирински песни, изпълнява Николина Чакардъкова

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:09:57, Четвъртък
"Горице ситна, зелена" и "Юначе, лудо, младо" - родопски песни, изпълнява Петя Панева

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:13:43, Четвъртък
"Тракийска китка", изпълнява Миглена Димитрова

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:15:04, Четвъртък
"Петър Румяна думаше" - тракийска песен, изпълнява Тони Дачева

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:19:18, Четвъртък
Странджанска китка, изпълнява Жечка Сланинкова

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:24:00, Четвъртък
"Мерак метнах" - не знам региона, ама е хубава smile
 ... мисля, че е тракийска

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:27:51, Четвъртък
"Петко на мама думаше"... може би тракийска

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:32:03, Четвъртък
"Отишла е бяла Яна"

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:33:39, Четвъртък
"Айде чие ли е" - пиринска песен, изпълняват сестри Филатови

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Февруари 2014 23:34:09, Четвъртък
biggrin   олях са
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 21 Февруари 2014 22:20:46, Петък
1. акордеон
 2. дръмбой
 3. гайда
 4. гъдулка
 5. двоянка
 6. дудук
 7. зурна
 8. кавал
 9. кларинет
 10. оврчарска свирка
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 21 Февруари 2014 22:23:01, Петък
1. окарина
 2. тамбура
 3. тарамбука
 4. тромбон
 5. тромпет
 6. тъпън
 7. хармоника
 8. цафара
 9. чан
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: niksi в 22 Февруари 2014 10:49:52, Събота
На мен ми е интересно нещо относно традицията с мартениците.Защо някъде свалят от ръката си и завързват мартениците при вида на първото цъфнало дръвче, а на други места при вида на първия щъркел за слагат под камък.Аз като гледам там където се връзват на дръвчета няма да се носят дълго мартеници, защото вече има и такива с цвят.Но ми е интересен смисълът на двата обреда и защо се е получило такова разминаване в различните краища на страната.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 22 Февруари 2014 20:27:58, Събота
До колкото знам на дръвче се слага за здраве. При вида на щъркел или пак на дръвче - защото вече е дошла пролетта. А под камък за гадание - ако след 6 месеца надигнеш камъка и има мравки по мартеницата, на бедност е.
 Ще се поразровя и ако намеря нещо интересно, ще пиша.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 26 Февруари 2014 20:35:28, Сряда
Никси,това е един от въпросите на който търся отговор,но с баба Марта като цяло се сблъсках с такъв тюрлю гювеч сблъсках за какъвто не бях и мислила. За поредна вечер търся и не мога да намеря задоволителен отговор не само на твоите въпроси,но и на още поне два.
 Явно ще се наложи да пусна тема,но по задълбочено статия ще пусна малко по-натам. Ще се наложи да потърся и други източници. umnik Същото се отнася и за кукерите.... Ужас sad
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: LyLyth в 26 Февруари 2014 21:14:25, Сряда
хеката, защо не изпратиш запитване до националната библиотека?
 http://www.nationallibrary.bg/
 Там ще има доста информация, процедирам така с библиотеката в Пловдив - изключително полезни справки получавам.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 26 Февруари 2014 21:34:50, Сряда
Това е супер идея,мислех да ходя до БАН. smile
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 1 Март 2014 07:58:35, Събота
Честита Баба Марта!
 Ето какво намерих за мартениците:
 КАКВО СИМВОЛИЗИРА МАРТЕНИЦАТА
 Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Изработва се от усукани памучни или
 вълнени конци. Основните цветове са бяло и червено.
 Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но
 по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава
 радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на
 Христос.
 Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени
 носии са били червени.
 Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
 Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
 Мартеницата, включва различни елементи и символи - черупки от охлюви /
 за здраве и сила/, мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/.
 Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква наляво.
 ОБИЧАИ НА 1 МАРТ
 Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си
 червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те
 пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги
 видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
 
 Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници,
 които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците
 трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците.
 Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с
 разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се
 развяват по седенките.
 Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или
 разцъфнало дръвче и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или
 зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет
 дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е
 богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в
 едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я
 хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
 
 В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по
 тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и
 друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22
 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е
 успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 1 Март 2014 19:40:11, Събота
Уважаеми практикуващи,Честита Баба Марта желая на всички ви щастие.
 Защото след като сте щастливи значи сте и всичко останало biggrin  

 Извинявам Ви се че точно за днескашният празник аз няма да мога да изляза със статия,но в процеса на издирване на информация попаднах на много странни неща.
 За това ще имам нужда от малко време,за да мога да проверя достоверността на повечето информация и за да мога да я представя в текст който да си заслужава отделеното от вас време.

 Благодаря зя разбирането
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 9 Март 2014 11:56:04, Неделя
С Месни заговезни започва отпразнуването на най-големият християнски празник "Възкресение Христово".
 Това е ансамбъл от ритуали и жертвоприношения в прослава на саможертвата на Исус Христос.
 Заговезни се празнува в два дена през една седмица.
 Първия ден се нарича Местни заговезни и се отбелязва с отдаване на почет към мъртвите.
 На този ден християните правят първото жертвоприношение-престават да се хранят с месо за 40 дена.
 Вторият от дните на заговяването и кулминацията на този празник е Сирни заговезни.
 Сирни заговезни е известен още и с имената пали кош и прошка.
 На него християните престават да се хранят с храна от животински характер,алкохол и се лишават от плътска любов за 33 дена.
 Във българската народна традиция обаче Сирни заговезни е наситен с много по-голяма символика и пищност на ритуалите.
 Народната традиция повелява на този ден по-младите да отидат при по-старите за да поискат прошка за волните или неволни грешки които са направили през годината.
 Празничната трапеза съдържа храни без месо,баница със сирене,боб яхния,пълнени чушки с ориз и орехи или сушени гъби,сърми от кисело зеле и яйца.
 На край на вечерята най-възрастният член на семейството връзва на точилка,пръчка или на гредата на тавана вълнен конец в край на който се връзва бяла халва или варено яйце. Дядото или бабата завърта конеца,а останалите от семейството започват да се надпреварват да хванат въртящото се яйце или парче халва с уста без да го докосват с ръце.
 Ритуала се нарича "амкане" или "хамкане" в зависимост от различните райони на България.
 Кулминацията на празника е вечерта когато се пали голям огън на площада/мегдана на населеното място и кукерите играят за последна вечер. С това се слага край и гоненето на злите сили. След като огъня понамалее се прескача от хората за здраве и плодородие.
 В къщите се палят осветени свещи и тамян като се минава през всеки ъгъл на къщата за да се изгони злото окончателно.
 В тази вечер младите не женени мъже палят стрели и ги изстрелват в двора на момичето което харесват най-много.

 Интересното в случай е че този празник се отпразнува с големи карнавални шествия още в Гърция и Италия.

 Какъв е произхода на празника празнуван във България ще разгледам в отделна статия.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 9 Март 2014 14:14:28, Неделя
Някъде казват, че прошката на Сирница има по-широк смисъл. Освен с близките, хората се прощават и с блажната храна, с времето на годежи и сватби, общо взето с всичко се прощават, защото започва тежък физически и духовен пост.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 9 Март 2014 15:47:37, Неделя
Именно Делта smile хората се прощават със земните радости и се отдават на лишение с което изпитват душевната си сила осланяйки се на духовната си сила и вярата си във Бога.
 В същност,в християнската религия жертвоприношенията са с нематериален характер и са свързани с изтезание на собствената плът. В последствие именно този момент е край ъгълният камък който разцепва християнското учение и позволява различни интерпретации на християнската философия. 
 Но това е друга тема и не се отнася до българската традиция. biggrin
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: хеката в 9 Март 2014 19:52:13, Неделя
Една седмица по-късно Българската православна църква отбелязва празника на св.Теодор Тирон.

 Теодор Тирон е живял през ІVв. сл.хр.
 Той бил войник в армията на римската империя по времето когато на престола в Рим са властвали императорите Максим и Максимиан.
 По заповед на императорите всички християни е трябвало да принесат жертва на езически бог под страх от смъртно наказание.
 По това време гарнизона на Теодор Тирон бил командирован в малоазиатския гр.Амасий,там и го застигнала заповедта на императорите. Военно началника на гарнизона заповядал на войника Теодор Тирон да принесе жертва на езическите богове,но той отказал след което бил измъчван. Въпреки мъченията Теодор Тирон продалжил да отказал да принесе жертва на езическите богове в крайна сметка бил изгорен на клада.
 Според житията на св.Теодор Тирон,една християнка на име Евсевия събрала останките му и ги погребала в родния си
 град Евхаита. Това се случило през 14 февруари 306 г.сл.хр.
 50 години по-късно,по времето на император Юлиан Отстъпник който се опитал да върне езичеството във вече християнската Римска империя и унищожел останките от гроб за който християните твърдели че там е погребан техният спасител,той наредил по време на великденските пости на пазара да се продава осквернена храна на християните и по този начин да бъдат провалени християнският пост.
 Легендата твърди че св.Теодор Тирон се явил на константинополският архиепископ Евдоксий и му разкрил плана на императора.
 Така християните били предупредени и не яли от осквернената храна.
 Именно този ден празнува църквата.

 Според българската традиция на този ден св.Тодор сваля кожуха си качва се на белия си кон и отива да моли Бог за топли дни.
 На този ден младите жени които са женени през старата година стават рано и замесват питка/до този ден те не са имали право да го правят/на питката трябва има образ на кон и плетеница символизираща женската коса.
 След като хляба се изпече жените миели косите си и водата я лисвали пред коня който отивал да се състезава на кошията.
 Коня победител не се продава,а собственика се обявява за цар. До следващата година.
 Свекървите трябва да подритнат на този ден снахите си за да имат младите булки челяд.
 Ритуалното измиване на косата е свързано с женската красота-косите на жените да са здрави като конската опашка.
 Официално няма обяснение защо и на какво основание св.Теодор Тирон е покровител на конете и защо именно тогава се организират кошиите.
 Очевидно празника има пред християнски произход чиито корени търся.

 Въпросителните станаха твърде много,но се надявам да открия отговори.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: coolest в 9 Април 2014 17:51:10, Сряда
За празниците през месец март
 Названието "март" идва от латинското "Мартиус", т.е. Марсов, посветен на Марс - богът на войната, син на Юпитер и Юнона. За римляните Марс бил божествен войн, който водел непрестанни битки със злото в света и с демоните в природата, които господствали през зимата. Смятали го за всеотдаен покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и обновление през март.
 С месец март се свързва началото на пролетта, започва съживяването на природата, затова на първи март българите си връзват мартеници, която е най-българският символ на магическите сили, скрити в Слънцето и в Земята.

 Баба Марта ( Лешник, Ново лето - 1 март)

 По стар български обичай на първи март всички си подаряват мартеници и си пожелават здраве и благополучие, щастие и късмет през годината. Празникът се свързва с пролетното затопляне и с възраждането на природата. Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или Марта.
 Библейска история на празника
 На първи март православната църква отбелязва деня на св. Евдокия. Според църковната легенда монах на име Герман, се връщал от поклонение и спрял да пренощува в дома на беден християнин в град Илиопол. По време на неговите молитви го чула Евдокия, която била известна в града с бляскавата си красота, голямото си богатство и своя лекомислен и греховен живот. Проповедите били толкова искрени, че трогнали духа на грешницата. Тя поискала да се разкае и да приеме христовата вяра. Седем дни прекарала в усамотение, пост и молитва, след което раздала богатството си на бедните християни и станала монахиня. Заради вярата си била посечена с меч в 126 година по времето на римския император Адриан.
 Легенди за празника
 * Във фолклора Баба Марта била своенравна и доста капризна жена, която имала двама братя - Голям Сечко и Малък Сечко. Тримата гледали лозе, което една година родило много грозде и те направили три бъчви руйно вино, за всеки по една. Всяка вечер двамата братя си пийвали от чудния еликсир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на сестра си. Когато дошъл месец март Баба Марта решила да почерпи за здраве. Отворило своята бъчва и с голямо удивление видяла, че е празна. Ядосала се и се разсърдила на своите братя, но много скоро гневът й преминал и се разсмяла от сърце. Затова старите хора казват, че месец март е "женски месец", и вярват, че времето се променя така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.

 *Преди да почине бащата на хан Аспарух - хан Кубрат - събрал синовете си и им поръчал никога да не се разделят, за да бъдат по-силни. Не след дълго прабългарите били нападнати от хазарите, начело със злия хан Ашина. След жестоката битка била пленена дъщерята на хан Кубрат - Хуба. За да освободи красивата девойка от плен хан Ашина поискал от братята да го признаят за свой владетел. От всички братя единствено най-големият Баян се съгласил. Останалите се уговорили с Хуба и Баян да тръгнат в различни посоки, за да потърсят земя за племената си и когато намерят подходяща територия, да изпратят гълъб със златна нишка на крачето, за да могат да ги известят за откриването на нова земя. Не след дълго хан Аспарух намерил място за своето племе и изпратил гълъб на брат си и сестра си, за да могат да избягат от злия хан. След като получили известието Хуба и Баян избягали и стигнали до река Дунав. За да намерят път и да минат от другата страна на реката, те използвали бял конец, който завързали за крачето на гълъба, а другият край на конеца - за ръката на Хуба. Тогава се появили войниците на хана, които ранили Баян и неговата кръв обагрила конеца. В това време на другия бряг се появил хан Аспарух и като го видели хазарите избягали. Така братът и сестрата се спасили. Хан Аспарух взел окървавения конец и го вързал в двата края. След това завързал на ръката на всеки от войниците си част от него и казал, че това е знак за величието на българите и този ден трябва да е свят за тях. Така се родила първата мартеница.

 * Друга легенда разказва, че преди много години прабългарският хан Исперих тръгнал от дома си към далечните Тибетски планини, за да търси плодородна земя за народа си. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, облечени в бели дрехи, му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с всичко, което раждала тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото тъгувал за дома и близките си. Отишъл до брега на близката река и сълзи покапали по загорялото му лице, а погледът му се отправил молитвено към слънцето. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка, на която той разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите на прабългарите и разказала с човешки глас на сестра му Калина, че нейният брат е намерил нови земи за народа си, но тъгувал за нея. Зарадвала се Калина и решила да прати нещо на своя брат. Свила зелена китка, усукала червен конец, направила възелчета на конеца за поздрав и дала китката на лястовичката да я отнесе. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостно взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си м и я закачил на гърдите си. След това повелил всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи март, а традицията е жива и днес.

 *Според една легенда месец март някога бил мъж, който имал две жени - едната била стара и грозна, а другата - млада и хубава. Когато Март погледнел старата жена времето ставало студено и мъгливо, а когато погледнел младата- слънцето грейвало с цялата си сила.

 * Много отдавна, когато дните на Баба Марта били 28 на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца греело слънце и тя изкарала козлетата на припек в планината. Но нали била заядлива, не пропускала да се подиграе на Марта, че вече си отива. Ядосала се Баба Марта, че нейното време свършвало, полетяла към брат си Февруари и го помолила да и даде назаем три дни от своите. Братът се съгласил и тогава Марта се развилняла : излязъл зъл вятър, който сковал цялата земя и вледенил бабичката с двете козлета. Оттогава месец март е станал с три дни повече , а народът не работел в трите дни от месеца полска работа, за да не разсърди старицата и тя да погуби реколтата му.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: coolest в 9 Април 2014 18:06:25, Сряда
Обичаи
 На първи март се смятало, че студът влиза над 40 метра в земята. ОТ месец март хората очаквали всичко - и добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване. Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесно сменящите се настроения на старицата, предвестница на пролетта, предопределя множество обреди и обичаи.
 


 *Рано сутринта всяка стопанка измитала къщата и двора си. Сметта се изхвърляла далеч от дома. Изнасяла всички дрехи и завивки и ги изтупвала, за да няма бълхи през лятото. Първомартенското чистене (тупане, миене, проветряване, замазване) символизирало изнасянето на зимата и на всичко лошо и старо от дома.

 *Всички червени тъкани и дрехи се изваждали от домовете и се премятали по оградата и клоните на дърветата в двора, където стояли до девети март. Вярвало се, че червеният цвят ще развесели Марта и времето ще бъде слънчево. Това се правело ,за да се посрещне Баба Марта на "чисто" и на "червено" ,за да бъде тя усмихната и добронамерена и да има много слънце.

 *Стопанките приготвяли специални хлебчета за празника - "тенурки" или "пенурки", които след изпичането се намазвали с подсладена вода и се раздавали на съседите.

 *Призори стопаните палели голям огън в двора и когато започнел да пуши, всички членове на семейството го прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили и да се предпазят от болести.

 *Извършвали се обредни действия за прогонване на бълхите, които придружавали чистенето на къщата. Този обред бил много характерен за Североизточна България и се изпълнявал от момченца, а по-рядко от млади жени. Две момченца вземали в ръце по едно камъче и заставали от двете страни на прага - отвътре и отвън. Едното почуквало с камъчето на вратата и казвало "вън бълхи", а другото казвало "вътре Баба Марта". Заклинанието се повтаряло три пъти и след това децата изхвърляли камъчетата във вода (река, поточе), за да прогонят бълхите от дома.

 * След ритуалите за прогонване на болести и бълхи хората са подарявали мартеници, приготвени специално за празника. В отделните части на България мартеничката имала различни наименования - мартичка, гадалушка, кичилка, байница. Мартениците правели от бял и червен вълнен конец, който усуквали и връзвали в двата края. Поставяли ги на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. По традиция те се носели девет дни или през целия месец. След това се поставяли в мравуняк, за да се плодят домашните животни, на клоните на млади плодни дръвчета, за плодородие или се хвърляли във вода, за да си отиде злото.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: coolest в 9 Април 2014 18:17:32, Сряда
Символите и цветовете за празника

 Още от древността хората се мъчили да умилостивят природата и затова си създавали талисмани (амулети). Такава е и мартеницата по нашите земи - според вярванията тя прогонвала злото и привлича доброто. Белият цвят символизира мужкото, а червеният - женското начало. В някои райони мартениците се правели с помощта на разноцветни конци, но най-често освен бял и червен присъствали синият и зеленият цвят. В народните представи зеленият цвят символизира възраждането на природата, а синият е свързан с небето и водата, и е знак на божествена вечност.
 Традицията повелява жена да усуква мартеницата, като посоката на превъртане на конеца задължително била наляво. Към пресуканите вълнени конци в миналото са прибавяли и други предмети - паричка, халка, скилидка чесън, мъниста, дряново клонче, черупка от охлювче, косъм от конска опашка и други, за да се предпазят от зли очи. Едва по-късно във времето се появяват най-различни декорации, пискюли, куклите Пицо и Пенда и други.

 Вярвания и поверия

 - Не се изнасяли бели дрехи и тъкани на открито ,за да не пада градушки и слани през годината.
 - През целия ден старите жени не излизали от къщите си,за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизали само  момите и младите булки , за да им се радва и да затопли времето.
 -Не трябвало да се слага черен съд на огъня ,за да не се развали реколтата от жито и царевица.
 - Ако на този ден месечината била с рога и обърната към морето- лятото ще е дъждовно.
 - Ако на първи март паднел гръм - годината ще бъде много плодородна.
 - При връзването на мартеницата на плодно дърво човек трябвало да си пожелае нещо , което непременно се сбъдвало след това.
 - Ако свалена мартеница била поставена под камък, след девет дни се гадаело по това дали там са се настанили мравки , което било знак за много овце през годината , или червеи - знак за много коне, или едри буболечки - плодовитост при едрия рогат добитък.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: coolest в 12 Април 2014 13:49:57, Събота
Тодорова неделя ( Църна неделя, Тодорица)

 Тодоровата неделя е седмицата след Сирни Заговезни, свързана с много забрани. За предпазване от зли духове хората са изпълнявали различни ритуални действия. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни й е дал още едно име на седмицата - Тримирна неделя, а в народната обредност е било широко разпространено схващането ,че това е "хаталия" (лоша) седмица.

 Понеделник (Песи понеделник, Куковден, Кукеров ден, Куклен ден, Джумалов ден и др.). В понеделник рано сутринта жените задължително почиствали с пясък и дървена пепел домашната посуда. Почиствали и цялата къща, като изхвърляли събраната смет на улицата, за да прогонят бълхите. Най-възрастната жена в къщата при изгрев слънце удряла с точилка момите в къщата, за да се оженят през годината. На този ден се приготвяли обредни хлябове и ги раздавали, за да се предпазят от ухапване от змия през лятото. В някои части на страната се спазвала забраната за запалване на огън, за да няма суша през лятото.
 Кулминацията на обичаите били кукерските игри. Тази традия в някои селища се е запазила и до днес. Началото на кукерските игри се губи в далечното езическо минало и обичаят е свързан с мечтата на земеделския стопанин за здраве и голямо плодородие. Чрез този ритуал хората в миналото се стремели по магически начин да въздействат на природата, като вярвали, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури и колкото по-далече се чували звънците им, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите сили и болестите.
 Участващите са маскирани млади мъже и ергени, които в понеделник след Сирни Заговезни се събирали в центъра на селото с шумни подвиквания и закачки. Единия от тях избирали за цар или водач (берберин, баба) на групата – той трябвало да бъде женен, с първо мъжко дете или баща на близнаци. Маскираните изпълнители се наричали мечкари, къпачи, джамалджии, бабугери, камилари, джамали, кукове, маскари, дракуси, старци и др.
 Кукерските дружини се състояли от 15-20 мъже, като някои от тях имали специални роли – магаре, поп, булка с детенце, аджи боба, циганин, баба, берберин, харачари. Участниците се маскирали като зверове или като типични персонажи (бабата, царят, булката, бирникът и др.), облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, на кръста им били закачени звънци (чанове) и дървени саби, а в ръката си държали камшик и дървен прът с вързано накрая парче плат (пометаш – служел за измитане на пещта). Харачарите (бирници) носели синджир и въже, с които хващали хората по улиците и събирали от тях „неизплатени” данъци. Друг участник бил берберинът (бръснар), който доброволно или насилствено „бръснел” с дървената сабя мъжете от селището и събирал такса за труда си. На някои места вместо кожи кукерите обличали женски сукмани и фусти, завързвали на кръста женски забрадки или кърпи, намятали на гърба си шарени губери. За ролите на мадоженци (булка и зет) избирали млади ергени с маски и със сватбено облекло, като булката била набелена и начервена, с подчертани женски форми и често държала в ръце бебе от парцали. Кукерската баба или циганка бил мъж, облечен в дрипави женски дрехи, със силно начервено лице, забраден като старица. Бабата също носела дете, направено от парцали, дърво или кратунка. Участниците, които охранявали маскираната дружина, били в дрипави облекла и приличали на цигани, араби, турски заптиета, въоръжени с лъкове, синджири и тояги.
 Друг персонаж в кукерската дружина била камилата (джамал, рогач), в представяне на която вземали участие няколко момци, носещи на раменете си дървен скелет, висок около два метра и дълъг около пет, покрит с черга или чул, с оформена глава на камила или елен с големи разклонени рога. Отзад поставяли опашка, а отпред звънци (хлопки). Върху камилата сядал здрав и силен момък, за да може да играе и при среща с друга „камила” да я победи.
 В древни времена човекът е вярвал, че светът на живите и мъртвите е едно цяло, а в неговата идеология водеща е била идеята за плодовитост на земята, животните и хората. Убеден бил, че предците му имали необходимата свръхестествена сила да помагат и затова търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. За него маската била средство „да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Смятал, че тя стои на границата между двата свята и затова при изпълнение на ритуала за прогонване на злото кукерите носели специални маски (гугли), състоящи се от две части – долната била кука и покривала главата, а горната над главата. Те били островърхи, пресечени (подобие на трапец) или като качулка. Гуглите се изработвали най-често от вълнен плат или заешка кожа, с отвори за очите и устата, с пришита дръжка от кратуна за нос, с рога от папур или от сухо царевично стъбло и брада от заешка опашка или пера от петел. Най-често те символизирали различни видове животни или изобразявали човешки фигури – жени, баби и старци.
 Някои от маските имали две лица. От едната страна носът бил чип и лицето добродушно, а от другата – носът бил гърбав, а лицето зловещо. Това символизирало доброто и злото, които съществуват неразделно в света. На върха на маската поставяли уши или задни крака на одрана коза. Отгоре правели и сложни композиции от пера на птици, кожи от домашни и диви животни, от животински глави и даже от цели птици. Често задната страна на тези високи маски била украсена богато с разноцветни хартиени и платнени ленти и шарени царевични листа. Целият лик бил осеян с разноцветни мъниста в най-ралични форми и съчетания, но подредени с вкус – на лъчи, на цветя, на звезди... Голямо значение за символиката на гуглите имали и цветовете на украсата. Преобладавал червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворявал земята, а белият бил символ на водата и светлината.
 Кукерските игри целели чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, за да имали богата реколта през следващата стопанска година. Първият обреден момент в обичая бил обхождането на всички домове, където чрез редица обредни действия пожелавали здраве, плодородие и благополучие, при което получавали подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца, орехи и др.). Минавайки по улиците кукерите плашели, гонели и разсмивали хората, като разигравали комични сценки – връзвали мъже и им искали откуп, агресивно нападали млади жени, за да са плодовити и др.
 Кукерски маски
 При влизане в къщата булката целувала ръката на стопанина и слагала кърпа на рамото му , в която той трябвало да сложи подаръците. В същото време кукерите вземали всичко, което им давали и го поставяли на магарето. В това време бабата с детето обикаляла из къщата и градината и просела подаръци за „детето си”, като често била скривана и крадена от стопаните. Затова кукерите разбутвали всичко и удряли когото сварят, докато не я намерят. Главният кукер повдигал високо децата и удрял символично подред всички, за да са здрави през годината. Стопаните черпели цялата дружина с вино, а сред двора кукерите играели специално хоро с високи подскоци, за да ехтят по-силна звънците и да растат по-високи посевите. Често в центъра на населеното място кукерите разигравали съдебен процес. „Съдията” заставал до импровизирана бесилка, а пред него се явявали виновните- обикновено идвала циганката, която се оплаквала от мъжа си за многото деца; оплаквала се и булката, че мъжете я щипели и закачали; бабата плачела, че си нямала дядо и т.н.
 Обредното оране и засяване бил върхов и най-често заключителен момент на кукерските игри. След обхождане на къщите преди залеза на слънцето всички от селището се стичали към мегдана. В този момент главно действащо обредно лице ставал главният кукер, който с почести бил качван от кукерите на кола с два колесника и откарван на мегдана на селището. Там имало трапеза с топла пита, пържени яйца и бъклица вино. Помагали на кукерския водач да се нахрани добре и след това прекарвали през гърдите му въже ,за което било вързано рало.
 Царят впрягал кукерите и символично заоравал леха, като на три пъти дружината дърпала въжето и царят падал. Падането символизирало надеждата да натежат от зърно класовете на житата. След това се изпълнявало обредното засяване, при което водачът хвърлял семе по вече направената леха, а събарянето му се повтаряло три пъти. По време на обреда той благославял за голямо плодородие. След засяването водачът търкулвал шиника (съда със семето) и всички гледали как той ще падне на земята- ако отворът бил нагоре било знак за добра бъдеща реколта и това предизвиквало всеобщо оживление и радост.
 След приключване на обредите заораване и засяване кукерите „убивали” символично водача си, а след това той възкръсвал. Представа за умирането и съживяването на природата, характерна за култа към бога, изразена чрез убийството и възкресяването на главния кукер, имала за цел да осигури плодородие, плодовитост и здраве за хората. Накрая се извивало общо хоро, на което се хващали всички присъстващи.

 Вторник (лош, сух, глух, усовски вторник).
 Вторникът се смятал за най-лошия от всички вторници през годината и на него се извършвали магически действия, имащи за цел да предпазят домашните животни от опасни болести. Затова опушвали оборите с орехова шума и други благовонни треви и билки. Според народната вяра хората го почитали и за предпазване от суша, от глухота и от прострелване (уроки). Не започвали нова работа на този ден, за да не предизвикат буря.

 Сряда
 Срядата от седмицата наричали „луд” ден и за да се предпази от умопомрачение на този ден никой не работел. Смятали, че който работи може и да окуцее. Забраната за работа била и като предпазна мярка срещу градушка.

 Четвъртък
 Четвъртъкът също смятали за лош ден и в някои региони го наричали „въртоглав”. На този ден се спазвали редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от световъртеж. Затова устройвали общи трапези, а жените си раздавали една на друга специално приготвен обреден хляб, от който по един залък (хапка) всеки заравял извън двора на къщата, като мярка против мишки, мравки и други вредители. На този ден не трябвало да се сади дръвче, защото имало поверие ,че ще изсъхне.

 Петък
 Най-лошият ден от „Църната неделя” бил петъкът. На този ден не се работело, защото според народното поверие – каквото се захванело все наопаки свършвало. Наричали го още „черен” петък, защото на такъв ден се случвали само лоши неща: според библейската история в петък е разпънат Исус Христос на кръста; на този ден от седмицата отсекли главата на Йоан Кръстител; Каин убил Авел.

 Събота
 Съботата бил на особена почит, защото е Тодоров ден, известен като Конски празник или Тодоров ден.
 Източник : Бит, Традиции и  кулинарно изкуство - Яна Христова
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: coolest в 13 Април 2014 11:56:58, Неделя
Цветница (Връбница, Куклинден, Вая, Цветна неделя, Палмованеделя)Датата на празника е подвижна, но винаги се пада в неделятаслед Лазаровден, седмица преди Великден.

 Библейска история на празника
 Цветница е един от дванадесетте големи православни празника. На него хората
 празнуват в чест на върбата, цветята и младите момичета. Според православната
 религия на този ден Христос, качен на магаре, пристигнал в Йерусалим за
 еврейския празник Пасха. Вярващите го посрещнали с пътека от маслинови клонки,
 а той влязъл в божия храм и изгонил търговците. Тогава при него започнали да
 идват слепи и недъгави хора, които той лекувал.

 Народната митология
 Макар свързан с конкретно религиозно събитие, празникът се възприема от народа
 ни повече като пролетен, цветен празник, в който светът и природата празнуват
 своето раждане. В плана на народната представа за ред и порядък се срещал
 митологичния образ на змея, който също като Лазар, бил на границата на нашия и
 отвъдния свят. Често представата за него се свързвала с атмосферните явления –
 дъжд, градушка, слана, гръмотевици. Настъпващият сезон и самия празник хората
 смятали за подходящо време да бъде умилостивена разрушителната стихия на
 времето чрез магии и песни. На Връбница от змея можели да се предпазят и
 момите, които за тази цел задължително участвали в ритуала „кумичене”.

 Върбовата клонка – символ на празника
 По традиция върбови клонки се освещават в църквата. Още славяните вярвали, че
 върбата притежава магически свойства, че предпазва хората от злите духове и
 черни магии и защитава животните и посевите от бедствия и болести. Това поверие
 възникнало във връзка с това ,че върбата първа след другите растения оживява
 след зимния сън на природата (медицината също е доказала, че върбата наистина
 притежава лечебно действие, затова участва във състава на аспирина). Хората
 били убедени в нейната предпазна сила и затова осветената върбова клонка пазели
 през цялата година. Такива клончета поставяли в оградите на кошарите и оборите,
 а през лятото слагали клонче като колан околко кръста си, за да нямат болки в
 кръста при земеделската работа (жътва, коситба, копане и др.). Вярвайки в
 чудодейната сила на осветената върбова клонка те поставяли венец от клонки пред
 иконата  и на вратата за здраве. Аконякой от семейството се разболеел – запалвали върбово клонче и кадели болния, а
 ако е урочасано дете – измивали лицето му с вода, в която поставяли осветена
 клонка. Венец от върба носели на гроба на своите близки, където ги запалвали и
 прекадявали за предпазване на душите от зли сили. Често, когато през летните
 месеци се задавали градоносни облаци, хората изнасяли върбовите венчета на
 двора и изричайки магически заклинания, гледали през тях облака,за да се
 разнесе  той надалече. На някои местазабивали колнки в градината, за да не роват къртици. Според  легендата върбовите венци били дар отславянската богиня Лада, почитана като закрилница на семейството и любовта.

 Цветята
 На този ден цветя се носят в църквата, слагат се пред иконите и затова
 празникът носи името Цветница. Старите легенди разказват, че цветята били подарък
 от боговете и затова в тях се крие вълшебство и тайнственост, а красотата им
 символизира висша хармония и съвършенство. Като знак на пролетта те присъстват
 и в българските пролетни празници. Българските народни песни са възпели
 различни цветя – божур, ружа, трендафил, здравец, босилек, част от които
 народът е смятал за лековити, а други е наричал „момински” цветя. Вярвали са
 ,че игликата, божурът и невенът пазят от лоши очи, от уроки и самодиви. От
 значение бил и цветът на цветето – например белият и червеният бил признак за
 здраве и младост и затова ги поднасяли при раждане, кръщане и сватба, а
 здравецът присъствал при всички ритуали поради вечно зеления си цвят.

 Легенда за празника
 Според   легендата в едно тракийско селцеЧиталово правели голям сбор на празника Връбница. Един път от съседното село
 Курталан тръгнала за сбора заедно със своите родители една мома на име Ружа. По
 пътя момичето ожадняло и помолило баща си да се отбие от пътя, за да отиде да
 пие вода от близкото кладенче. Бащата й казал да не отива, че това място било
 лошо, но тя не го послушала. Когато се навела да пие вода, при нея дошъл змей и
 й предложил своето богатство, ако му стане съпруга. Ружа се уплашила, побягнала
 и настигнала семейството си, но не казала нищо за случилото се при кладенеца.
 Отишли на сбора, където момите весело пеели, но Ружа не се усмихвала, защото
 мислела за предложението на змея да бъде богата и да живее в дворец. По пътя на
 връщане тя пак отишла до кладенчето, пристанала на змея и отишла да живее в
 неговите палати. Минали години и Ружа почнала да тъгува за своите близки,
 затова помолила змея да я пусне да ги види. Той се съгласил и я оставил на
 същия кладенец. През годините, прекарани в змейовине палати на девойката била
 израснала змейова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Започнала да
 се извива, за да захапе опашката, но не успяла. Тогава започнала да се мята
 лудо, но все не успявала... В това време чула песните на момите, които се
 връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, че опашката стояла на
 мястото си и така ще я видят нейните дружки, и сърцето й се пръснало от ужас.
 Така я намерили девойките, погребали я и оттогава всяка година на този ден се
 събирали до кладенеца и играели несключено хоро, което извивали като змеица в
 чест на мома Ружа Змейница, а танцът нарекли боенец...

 Обичаи на празника-Кумичане. Момичетата, които предния ден са лазарували, спесен отивали на реката, а там, където нямало река, отивали до кладенеца или
 чешмата. Носели със себе си специален обреден хляб – кукла. Куклите се
 приготвяли рано сутринта или на Лазаровден. Понякога вместо кукла те оформяли
 обреден кравай. Куклата представлявала продълговата питка, подобна на човече с
 ясно очертана глава, отгоре с пластика с увито тестено въженце, а на главата с
 тестени топчета, оформящи очи и уста на куклата. Девойките намирали място,
 където водата е по-спокойна, и върху кора от върба поставяли късчета от своя
 обреден хляб и ги пускали едновременно във водата. На някои места вместо кукла
 във водата пускали венци от върбови клончета. Момата, чиято върбова кора или
 върбово венче отплавало най-далече, избирали за кумица (кръсница) на лазарките.
 От този момент тя ставала обект на специално уважение и почит от страна на
 останалите момичета. По време на ритуала гадаели и за предстояща женитба – момите,
 чиито клонки плували по-бързо, ще се задомят по-скоро.
 Преди да пуснат своите венчета във водата, момите пеели специални песни за
 предпазване от змей и от неговата опасна любов. След кумиченето те вече не се
 бояли от змея и весело пеели за любов, брак и щастие. Връзвали люлки, люлеели
 първо кумицата, а после и всички останали. На връщане от реката кумицата
 вървяла начело на моминската група, която я отвеждала в дома й, където всички
 сядали на обща трапеза, на която въпреки великденския пост се разрешавало
 консумирането на риба. След гостуването момите „говеели” т.е. не говорели на
 кумицата до третия ден на Великден, когато всяка лазарка отивала в нейната
 къща, носейки боядисани яйца и обреден хляб. Тогава кумицата ги освобождавала
 от говеенето. И тъй като и в кумиченето, и в говеенето основните елементи били
 същите, които характеризирали и обредите на българската сватба, то в тези обичаи
 ясно се виждала подготовката на девойките за невести.
 Всички моменти в този обичай се придружавали от обредни песни и от песни, в
 които преобладавали мотиви за качествата на моми и ергени, за любовта между тях
 и за предстоящата женитба. Обредните песни, които изпълнявали девойките,
 рисували метафорична картина, в която змеят господар на подземното царство,
 държал заключени водите  т.е. благата, иплодородието. Хвърлянето на върбови венци или куклите се осмисляло като
 очистителен акт и победа над зимата в митологичния образ на змея.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Септември 2014 12:51:32, Събота
Не съм сигурна до колко това има място в темата, но е интересно smile Сянка, по твое усмотрение, го остави или махни

 
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 20 Септември 2014 12:59:06, Събота
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 20 Декември 2014 09:16:01, Събота
ИГНАЖДЕН Именници: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник.
 Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат,
 Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се,
 че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта
 срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На
 трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се
 запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта,
 свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
 Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак”
 (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или
 “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът
 “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек
 ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и
 заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако
 този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато
 гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и
 съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред
 домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”.
 Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”.
 Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да
 осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После
 гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри.
 Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова
 пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните
 български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена
 в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди
 много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и
 се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните
 го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако
 годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия
 човек да споходи първи дома им.
 От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.
 Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Lanfaer в 21 Януари 2015 00:05:53, Сряда
"Джумалите“ са самобитните кукерски игри. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година.Празникът е съпроводен от запалени огньове на крътопътищата. "Четата на Дионис" ги прескача и разнася огъня с факли. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.
  
 От укипедия :), смятам че е един от най-запазените "огнени" ритуали в народопсихологията, веднага след нестинараството. И дошло християнството и развалило хубавия купон :).
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Delta в 12 Февруари 2015 16:21:48, Четвъртък
ЛЕГЕНДИ ЗА ПЧЕЛАТА

 „Чудна малка девойка из ливади летяла, чудни песни пеяла, като се дома върнала, блага гозба сготвила” – това е една от най-разпространените гатанки за пчелата. На нея са посветени лазарски и коледни песни, в които се отправя пожелание към младите момичета да са трудолюбиви като пчелите, а когато му дойде времето – да се роят като тях. Разказват се и легенди, които обясняват как „благословената от Бога буболечка” получила безценен дар – всичко, що излиза от нея, да е благо и лековито.

 Много, много отдавна, пчелата направила голяма услуга на Господ, но самата тя пострадала. За да й се отплати, той я благословил. Ето какво се случило, според легендата: Господ решил да се ожени за слънцето и поканил всички живи създания. Само дявола не поканил. Ядосал се повелителят на злото, яхнал заек и отишъл до къщата на Господ. Засмял се и започнал да говори нещо. За да узнае какво бърбори дяволът, Бог изпратил пчелата, която „леко лети и бързо върви”. Кацнала тя на капата на дявола и подслушала какво говори: „Колко е глупав тоя да се ожени за слънцето. Сега едно слънце грее и през лятото изгаря всичко. Ами като се намножат слънцата, тогава какво ще стане?” Пчелата литнала да каже какво е чула, но дяволът я съгледал и я подгонил. Започнал да хвърля по нея стрели и я уцелил в кръста. Ранена, прекършена на две, тя едва се спасила, но стигнала при Господ. Разказала му всичко, той се размислил и отменил сватбата. Но пчелата била отчаяна – освен ранена, от страх тя се била „изпуснала”, срам я било да се появи пред останалите гости. Тогава Господ я утешил и рекъл: „Мълчи, не плачи! Ще живееш и така – прекършена на две. И пак ще бъдеш хубава и гиздава и всякога ще пееш. А за мръсотиите не се бой, отсега нататък нека бъдат благословени да миришат хубаво. Нека ми ги поднасят като най-приятен и мил подарък. Нека това, що е мръсно и за срам у другите животни, за теб да бъде чисто, сладко и свято.” Така пчелата станала за почит и похвала пред всички, а „нечистотиите” й станали на мед и восък. Тази история е записана в началото на ХХ век от известния български етнограф Димитър Маринов. Подобни приказки той е намерил в селата около София, Ботевград, Монтана, Свищов и др.

 Според друга легенда благословията била дадена още преди създаването на света. Тогава Господ и дяволът се надпреварвали кой пръв ще сътвори земята, небето и животните, всеки обмислял своя план. Пчелата отново била таен пратеник на Бога и подслушала какво казал дяволът – Господ може да направи земята по-малка от небето и да я покрие с него, за да запази хора и животни. Краят на историята се повтаря – чудната буболечка била забелязана и ранена от символа на злото, а след това – наградена от Бога.

 Вярва се, че душите на кръстените деца се превръщат в пчелици и отиват в рая, където кръжат около райското дърво. Поверието гласи, че от Велики четвъртък до Спасовден душите на мъртвите идват на земята като пчелици и мушици и жужат около цветовете на ягодите.

 „От меда по-сладко няма, от любе по-мило няма” – този мотив често се среща в народните песни.

 Медът е „участник” във всички важни ритуали. На сватба с мед мажат горния и долния праг на къщната врата, през която ще мине булката. Без мед не се кадят трапезите на Бъдни вечер, срещу Сурваки и Водици. С хляб, намазан с мед, умилостивяват някои от най-страшните болести /Баба Шарка, чумата и др./. Такъв хляб се раздава за здраве – за предпазване от болести, а също и след дълго боледуване. С мед и восък магия не може да се направи, но с тях се развалят уроки, премахват се влияния от „лоши очи” и „лоша среща”. Използват се в рецепти на народната медицина, за жертвени блюда. Сам по себе си восъкът е жертва пред Бога, защото от него се правят вощениците, които палим в храма.
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: nelity в 20 Декември 2015 22:34:16, Неделя
И нали Коледа наближава ,прочетох нещо интересно и реших да го споделя.
Съществуват много поверия за Коледа, които са били важна част от отбелязването на празника. Едно от поверията за Коледа е, че всеки трябва да отиде и да си купи нещо от пазара – може да е малко и евтино, но да е ново.
На Коледа метенето, прането, чистенето и подреждането не само че не се препоръчват, ами направо са забранени. Всичко трябва да е свършено през деня преди Коледа, точно преди Бъдни вечер. На Коледа не трябва да се шие, иначе някой в семейството ще ослепее.
На Коледа се ходи на гости и се приемат гости. На Коледа се обличат най-хубавите дрехи, но не и черни дрехи. Облечете ли се в черно за Коледа, това може да донесе нещастие.
В нощта преди Коледа всеки може да си пожелае нещо, защото това е нощта, в която стават чудеса.
В нощта преди Коледа – на Бъдни вечер, неомъжените жени не трябва да изяждат първото залче от питката, а да го оставят на масата и после да го скрият под възглавницата си. През нощта ще сънуват мъж – това ще е мъжът, с когото ще прекарат живота си.
Ако на Коледа има виелица, пролетта ще дойде по-рано. Ако на Коледа има слана на клоните на дърветата, ще има богата реколта от жито през следващата година.
Когато Коледният ден е топъл, пролетта е студена. Ако на Коледа вали сняг, годината ще е с много богата реколта. От Коледа доЙордановден не се ходи на лов, иначе с ловеца може да се случи нещастие.
На Коледната трапеза между хората на масата трябва да има разстояние, за да могат и мъртвите роднини да са между тях.
На Коледната трапеза не се пие вода – който пие вода, ще е жаден, когато няма откъде да вземе вода.
Когато Коледа се падне във вторник, ще вали много през пролетта. Ако е в сряда, пролетта ще е без дъждове. Ако Коледа се падне в четвъртък, януари и февруари няма да са много студени. Ако е в петък, до март ще е страшен студ.
Когато Коледа е в събота, лятото ще е дъждовно и ще има земетресения през годината. В Неделя ли е Коледа, през лятото и капка дъжд няма да падне. Щом Коледа е в понеделник, ще има добра реколта през годината.

Ето и други поверия за празника: 
Коледа е един от най-светлите християнски празници. Много от традициите, които спазват и православните християни, и католиците обаче, идват от езическата култура. По доста от обичаите се гадае за бъдещето на семейството и дома. Някой от случващите се около празника неща се считат за добри, а други – за лоши поличби. Ето част от най-разпространените суеверия, свързани с коледните традиции:
1. Вярва се, че украсата на дома го пази от гнева на природата и злите сили.
2. Католиците не палят лампичките на елхата преди на небето да изгрее първата звезда в коледната нощ.
3. Елхата трябва да се украсява на Бъдни вечер – 24 декември.
4. В някои западни страни украсяват коледното дръвче, едва след като децата в семейството заспят.
5. В Германия, последната играчка, която се закача на елхата, е с формата на зеленчук. На сутринта първата задача за децата е да я открият. Победителят в надпреварата получава специален подарък.
6. На много места по света хората отварят широко вратите си на Бъдни вечер, за да могат злите духове да излязат навън.
7. На перваза на прозореца пък се оставя свещ, която гори цяла нощ, за да освети пътя на доброто към дома.
8. В много държави стопанинът не трябва да мете прага на къщата, защото това вещае неприятности за семейството през идната година.
9. У нас е задължително всички помещения в дома да се прекадят с тамян – за здраве и късмет на всички членове на фамилията.
10. Паричката в питката на Бъдни вечер гарантира на човека, в чието парче се падне, богатство през цялата година. В някои краища на България в погачата се слага и бобено зърно за късмет и дрянова клонка за здраве.
И още:
"Тиха нощ, свята нощ”... Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич или просто Бъдни вечер, както ние си я знаем. 
24 декември е един от най-красивите, топли и важни семейни празници, изпълнени с много любов, уют и доброта. На този ден значение имат дома, близките, огнището, семейството. Повечето българи знаят, че вечерта се приготвя трапеза с нечетен брой постни ястия, която се оставя през цялата нощ. Някои си разменят подаръци, други остават будни, за да чакат коледари или „отварянето” на нощното небе, за да си пожелаят нещо. Това, което доста от нас не познават, са традициите с всичките им подробности и точно затова сега ще се опитаме да пресъздадем тази коледна нощ, разкривайки ви тайните на старите поверия.
И така... традицията повелява:
След нареждането на празничната трапеза, стопанинът трябва да запали точно определен пън в огнището, който се нарича бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се сложи вогъня, в него се издълбава дупка, която се пълни със зехтин, червено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък. Този обичай води началото си от древните славянски племена, населявали някога земите ни. Те са смятали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този начин прогонвал злите духове, орисници и вещери.
Преди години хората са нареждали трапезата си на земята върху слама, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На нея трябва да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или боб, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошаф, варен фасул, сърми, туршии, вино. В някои части на България се правят също зелник и малка пита със скрита паричка, тиквеник. Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех – символ на четирите краища на света.
Според поверията, преди семейството да седне на вечеря, най-възрастният прекадява дома и трапезата. Счита се, че тамянът прогонва злите сили и дяволчета, както и Сатаната и всички вещери и караконджоли.
В навечерието на Коледа, стопанката на къщата трябва да излъже злия бог Коледо с постна погача, замесена без мляко и яйца, която трябва да има кръгла форма и да бъде завита като кравай. Ако член от семейството е извършил някакъв голям грях през годината, питата се намазва с малко мед, така се иска прошка от злопаметния бог.

В различните български области, празничният хляб е познат с различно име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на семейството и докато прави това, той трябва да казва думите: „Ела, Боже да вечеряме”. Първото парче хляб от погачата се поставя пред иконата на Света Богородица. Младите момичета слагат парче под възглавницата си, за да сънуват момчето, за което ще се омъжат.
Добре е да се опитат всички ястия на масата, за да са здрави членовете на семейството. Българските традиции са свързани и с гадаене на този ден. Ако избраните орехи са пълни, болестите ще подминат дома. През цялото време, докато трае вечерята, не бива да се става от масата. Ако все пак това се налага, станалият трябва да върви приведен.

ladyzone.bg
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 20 Декември 2015 22:38:33, Неделя
Нел, много интересно. Благодаря!
А аз се канех да се облека в черно за Коледа... В червено ще съм. wink
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: nelity в 20 Декември 2015 23:06:58, Неделя
Цеци_Вихронравwink
Титла: "Българска традиция и обредност"
Публикувано от: nelity в 30 Декември 2015 19:49:06, Сряда
Поверия за Нова Година 

На 31‐ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на
чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.
Трапезата е необходимо да е богата, а ястията – разнообразни, за да бъде плодородна
новата година и да има хляб за всички. Ако сте от почитателите на морските дарове,
се налага да се въздържате.На този празник блюдата с раци и омари са забранени, за да не върви годината назад. 
Ако посрещате Нова година в чужбина, означава, че ви очакват пътешествия и през идната.
В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.
Едно от празничните поверия гласи, че жените е задължително да са облечени в най‐новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година.
Под облеклото пък да носят червено бельо – така ще им върви в любовта.
Народните поверия гласят, че ако на 31‐ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината.
zajenata.bg.