Магия
ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Astaroth в 19 Октомври 2019 09:16:40, Събота
-
"Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."
Освен това е една от най-ужасните, грозни и непростими постъпки. Няма човек който в даден момент да не е изпитвал болката от такива действия спрямо него. До една степен си обяснявам и защо се случа - най-често предателя има някаква лична изгода. Но изникват и въпроси... За да бъдеш предаден първо трябва ти самият да си го допуснал. Разкрил си се пред някого, нещо неизбежно при градене на топли взаимоотношения. Иначе тези взаимоотношения не биха били искрени и истински. Нима трябва постоянно да си нащрек със всеки, дори с тези които смяташ за истински приятели? Не се ли губи смисъла така? Има описани техники за изграждане на недосегаемост в това отношение, но знаем и последиците от тях. Рефлектира и върху хора които нямат никаква вина за случилото се.
Ами вие как се справяте с предателството? Кой е правилният начин за реагиране в такива ситуации? Или пък човек трябва да продължи по пътя си и да не се оставя на гнева да го завладее. Да върви с едно на ум както се казва. Ще кажете - златната среда е решението. Хем да не бързаш с доверието, хем да дадеш шанс на човека срещу теб. Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. Да наблюдаваш и подлагаш на анализ всяко едно негово действие спрямо теб се превръща в дебнене...или пък въпрос на оцеляване. Кой знае...
-
Доверието е оръжие което даваш на отсрещния. С него може да те защити или да те унищожи.Имам късмет, че съм случила на приятели, но и на мен ми се е случвало да ме предадат. Вярно, не приятели, но все пак достатъчно близки до мен хора. С времето установих, че в такъв случай е по-добре да изчакам да ми минат болката и обидата преди да реша да си го върна с лихвите. А си го връщам, защото първо съм вещица и второ не съм чак толкова добър и благороден човек, че да прощавам. А изчаквам, защото докато съм под въздействието на емоциите може да навредя и на странични хора, не само на предателя. Виж, като ми мине е друго... Тогава премислям нещата и избирам правилният начин на действие така, че не просто да си го върна, но и отсрещния да знае, че аз съм му причинила това и защо точно съм му го причинила. А най-ми е хубаво когато успея да планирам нещата така, че предалият ме сам да си навреди в ситуация в която съм го предупредила, че ще пострада. Кефещо!!!
-
Доверието е оръжие което даваш на отсрещния. С него може да те защити или да те унищожи.
Именно това съм написал и аз в предишна тема, ето го тук:
Как немагьосници успяват да я използват добре към някои хора (близки, например). Близостта създава ли канали...
Аз си обяснявам нещата така - близките са хора, които съвсем доброволно (даже в повечето случаи неосъзнато) дават в ръцете ти цялата информация за тях, чрез така нареченото споделяне, основата на което е доверието. От там насетне дали ще използваш тази информация, за да помогнеш на човека или да му навредиш е в пряка зависимост с морала. Доверието е като пистолет, който даваш на някого, за да ти пази гърба. С този пистолет обаче, той може да реши да те застреля...
За отмъщението - да, дори само като си го помисля и идва едно задоволство... Но в момента колкото и да ми се иска не му е времето. Така че е оставено за по-натам.
По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите... Въобще темата с доверието е доста сложна. Когато го няма - лошо; когато го има пък е предпоставка за предателство. Остава да наблюдаваш действията на хората и да влагаш толкова доверие колкото позволяват самите действия на човека спрямо теб. И пак има процент на случайност - не можеш да знаеш на кой какво ще му скимне утрешния ден...
-
По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите...
Много отдавна бях публикувала тук едно сихотворение за доверието мисля, че то дава отговор.Ето го и него"
Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева
-
Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не.
Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него... И понеже доверието се дава доброволно, не можеш да очакваш отсрещният да ти е длъжник за него... Той може даже не го е искал, защото в някаква степен то е и товар. Аз също съм имала моменти, в които съм съжалявала, че някой ми се е доверил просто защото така ставам морално задължена към този човек и искам-не искам, трябва да нося товара му заедно с него... Разбира се, най-лесното в случая е да вляза в ролята на предател и да го изоставя, но... Не съм такъв човек, не мога. Даже понякога мразя в себе си това, че съм вярна до крайност и че не мога да се отметна от думата си дори тогава, когато аз самата съм била предадена от същия човек. Не заради дълг към другия, а заради моето лично достоинство...
Затова почти не се доверявам. А доверя ли се, не слагам отговорността върху другия, а върху себе си... Ако някой се възползва от доверието ми, не се обиждам и не се сърдя - просто го имам предвид.
Единственото нещо, което считам за непростимо предателство, е неспазването на дадена дума... Тогава директно приключвам всякакви добри отношения и ставам твърде зла [devil]
-
Точно това е доверието - безрезервно и доброволно да повериш себе си на другия, без да имаш съмнения, очаквания или предубедености спрямо него...
И да и не. Поне според мен и сега ще обясня защо. Доверието само по себе си е чувство. Чувство на сигурност за едната страна, тази която се доверява, момента когато си свалил бронята след многото битки. Спокоен пристан в бурното море, ако мога така да се изразя. И другото, ти го описа вече - чувство на дълг и чест, страната на която се доверяваш. Тия двете, дълг и чест, са свързани с морала...
В момента когато си свикнал с това чувство на сигурност, макар и на неосъзнато ниво, ти вече имаш очакване, че ще я получиш. Да, не си казваш "Аз ще ти се доверя, значи ти трябва да правиш това и това спрямо мен.", но имаш очакване. Така е устроен човека. Няма нещо което да правиш без да имаш някакви очаквания.
Прост пример - посаждаш семенце. Поливаш го, грижиш се за него по всякакъв начин и имаш едно очакване, че това семенце ще порасне здраво дърво от което ти ще береш плодове. В контекста на темата - семенцето е доверието, а плодовете са сигурността. Ти не се доверяваш просто ей така, за да се каже, че си се доверил.
Друг пример - не си казваш "Имам доверие на този ключ, че ще отвори входната врата.", но когато посегнеш към него и тръгнеш да отключваш ти имаш очакване, че точно този ключ ще отключи вратата. Процеса протича в главата ти без дори да си го разбрала, че протича.
Разбира се има и моменти когато дървото порасне и разбереш, че плодовете не са ядливи и ти става едно такова тежко на сърцето. Защото си влагал от себе си. От времето и усилията си. И започват въпросите - "Аз ли не бях достатъчно добър, че да се погрижа както трябва за семецето?" и още куп други, често насочени към теб самия и когато разбереш, че не ти си виновен за дето си се доверил, а човека просто е злоупотребил - боли... Чувството, че са те използвали те разяжда. Настъпва момента когато започваш да търсиш отмъщението, не за друго, а за да възстановиш баланса...
-
Затова хората са казали да не приемаш ближните си за даденост...
-
Аз не приемам никого за даденост, Либра. Други го направиха...
-
Не беше адресирано конкретно към теб... Казах го по-скоро като общовалидно твърдение, но използвах второ лице...
-
Когато дадеш доверие и приятелство нямаш гаранция, че отсрещния няма да злоупотреби, просто поемаш риска и го правиш... Ако човека е читав имаш приятелство до живот. Болката идва ако отсрещния предаде доверието ти. А предполагам повече боли когато този отсрещен ти е не просто приятел, а роднина. И нали съм по примерите...Мен още ме боли, заради интригите на сестрата на мъж ми целящи да ни разделят, но само мога да гадая как се чувства мъжът ми... Той беше тук, видя за какво става въпрос и... И понеже става въпрос за сестра му се опита да измисли куп възможни и невъзможни оправдания, за поведението и, но... Но виждам болката и разочарованието в очите му и ме боли. Боли ме заради него, защото тя злоупотреби не само с моето доверие, но и с неговото. Майната ми на мен - аз съм чужда, но той и е брат по дяволите!!! И това, че кифлата предаде брат си ме прави още по-зла. Зла съм, защото мъж ми е безкрайно добър и ще си прегръща болката и ще се прави, че нищо не е станало, защото му е сестра и я обича. Аз обаче не съм добра и поназнайвам достатъчно психология, за да мога да и срина психиката и съм на път да го направя... Да не говорим, че за 12 години успях да разбера страховете и комплексите и, и колкото и да е гадно и неблагородно ще използвам това срещу нея.
-
Цеци, доста ме впечатли примера ти. Размишлявах върху ситуацията и наистина ми се иска да разбера... Какво ще ти донесе отмъщението към сестрата на мъжа ти? Той няма ли да е наранен от това, което смяташ да направиш? Някак си не си представям който и да е някога да каже "Благодаря ти, че си отмъсти на сестра ми", щом обича сестра си. Питам, защото съм била в подобна ситуация и ми е интересна гледната точка за отмъщението. Тя го е предала, а твоите намерения могат ли също да се изтълкуват от него като предателство?
-
И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?
-
И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?
Справедливост е за потърпевшия, придава един завършек на нещата, но само и единствено в неговата психика. Тоест има възвръщане на баланса. Човек не може само да търпи, понякога трябва да тропне с крак и да покаже, че не може току така, безнаказано да си правят каквото искат с него.
От друга страна погледнато, ако отмъщението е направено, така че да стане ясно и на наблюдаващите ситуацията отстрани защо е направено, вече започват да си имат едно на ум. Макар и пресилено, може да се сравни с публична екзекуция. Ти ако видиш какво става когато правиш злини на даден човек веднага ще се замислиш дали ще постъпиш така с него. Нали? Или съм в грешка?
Отделен е въпроса, че има ситуации, като тази която описа Цеци примерно, когато има и трето лице което е по средата и колкото и да не му се иска, действията на която и да е от останалите две страни рефлектират върху него.
-
Питам, защото съм била в подобна ситуация и ми е интересна гледната точка за отмъщението. Тя го е предала, а твоите намерения могат ли също да се изтълкуват от него като предателство?
Не мисля, че мъжът ми ще го приеме като предателство, защото не действам подмолно и ръсейки лъжи, а директно. И да си конкретизирам... Сестра му ме покани да работя в Чехия с думите, че ще ми помогне да се адаптирам, а аз пък ще мога да си връщам кредитите. И ми помогна... Заведе ме в агентурата от където ми уредиха квартира и работа, а първият месец на работа (работехме заедно) мъжът и ми превеждаше. За това съм благодарна и на двама им и не съм спряла да повтарям, че те ми помогнаха. От там насетне обаче... Още на втората седмица се почнаха ежедневните разговори с бате (мъж ми) и плюенето по мен. Пушила съм в квартирата и щели да ме изгонят. Как е решила, че пуша вътре като не ми е стъпвала в квартирата един Бог знае. Харчила съм много пари. И от къде ги взех като още не бях взела заплата??? И други, и други, и 5 месеца аз бях в положение ежедневно да се оправдавам пред мъжът си и да доказвам, че думите на сестра му са пълни лъжи. Това при положение, че сме заедно 11 години и сме нямали проблем с доверието. Накрая аз избухнах, скарах се с мъжът си и спрях да говоря със сестра му, а в ответ тя и мъжът и скочиха срещу мен с думите: "Ко, ма, калпазанке, накараха те да работиш и ти вече си сърдита!". Е тея думи няма да ги забравя, защото аз при все, че работя една идея по-бавно от сестра му си правя нормата и не съм давала повод на шефовете да се оплакват от мен. И още същият ден ги прецапах сестра му и мъж и в месинджър и ги подметнах за всички лъжи, а в отговор те си написаха как те били предположили, те така решили и т.н. оправдания. ама те не били искали да ни скарат, ами само искали бате и да ме строи в две редици незнайно защо.
Обожавам писаното слово и новите умни телефони. Те пишат, а аз снимам, за да се види от кого идва писаното и сега си имам документирани признания за лъжите им.
А мъж ми няма да приеме действията ми за предателство защото аз нито ще тръгна да я развеждам, нито ще и подливам вода на работа с цел да я гонят, а лъжи изобщо няма да ползвам, защото не ми ходят на островръхата вещерска шапка.
И само да си спретна едно кафе с два ибопрофена и ще продължа.
-
Кафе, ибопрофен, цигара, двор, компютър... Мога да продължа.
От друга страна погледнато, ако отмъщението е направено, така че да стане ясно и на наблюдаващите ситуацията отстрани защо е направено, вече започват да си имат едно на ум. Макар и пресилено може да се сравни с публична екзекуция. Ти ако видиш какво става когато правиш злини на даден човек веднага ще се замислиш дали ще постъпиш така с него. Нали? Или съм в грешка?
Напълно си прав, Астарот! Отмъщението ми ще бъде публично и зрелищно. Винаги така правя. Аз не творя задкулисни игри и интриги, аз вадя души и го правя зрелищно! Зла съм!
А тъпата лъжкиня дето се води сестра на мъж ми, си го проси отдавна такова едно отмъщение. И при все, че съм предупредила, че занапред не искам да общувам с нея, но нали е сестра на мъж ми на семейни сбирки ще се прежаля да кажа "Добър ден!" и Довиждане!", но да не ме яде, защото тогава ще зяпна аз, тя няма да пропусне да се заяде. Е тогава познай... Ще изкарам всичките и лъжи наяве и като реши да гъкне ще питам:" Лъжа ли???" и ще вадя доказателствата. Накрая понеже свекървата прави големи сбирки ще я оставя сама да шета с думите, че аз нали съм калпазанка, нека работните да шетат и ще метна крак връз крак с кафе и цигара. Това ще я довърши. Ама да е внимавала какво си пожелава, защото аз живея на принципа "Внимавай какво си пожелаваш, че ще взема да взема да ти го дам!". Това даже го имам изписано на една тениска за из къщи и всичките ми близки го знаят и са патили в един или друг момент понеже не знаят какво искат.
Та така... Ако кифлата спре да ме плюе под път и над път и при семейни сбирки се държи настрани от мен няма да пострада, но тя не спира... Аз пък за сега мълча пред нейната рода и чакам да се приберем и каквото имам да казвам да и го кажа в очите и пред всички, за да не може да извърти думите ми в поредната опашата лъжа.
Лиуре, не зная в каква ситуация си, но ако твой близък е предал някого колкото и да те боли не трябва да вземаш страна. Моят мъж така направи. Каза ми, че аз съм права, но тя му е сестра, затова няма да вземе страна, аз пък направих нищожния компромис, ако тя спре с лъжите и не ме провокира да не я смачкам зрелищно както си мога.
-
Забравих...Нали съм зла вещица си позволих да кажа така, че да бъда чута: "За всичкото добро което са ми сторили им пожелавам да им се върне десетократно - добро са ми сторили, добро да видят! За злото което са ми причинили да им се върне само веднъж! Друго не искам.".
Сега чакам отзиви. Ако тръгне да се жалва, че я кълна, ще попитам, как така я кълна, като тя твърди, че само добро ми е правила, а аз съм неблагодарна? Ако ми е правила само добро, значи я благославям. Виж щом си мисли, че я кълна дали пък само добро ми е правила?!?
Ама съм гадна нали?
-
Цеци президент! [yahoo]
-
Не ща президент - искам вещица!А другият ми скрит коз относно лъжите и е... Даже на бате и още не съм казала, че ще се поболее от срам заради нея. Кифлата и синът и във ФБ са се писали вишисти, а едва завършиха средно. Тя "Колеж по Туризъм" пък племенника "Техническия Университет". Дали пък и аз да не се пиша вишистка??? Как ви звучи, завършила "Институт по Висша Магия и Злодейства"? [pumpkin]
-
Цеци, ти само кажи, че искаш такова висше и аз лично ще изработя дипломата, таковата...
-
И тук отново идва въпросът - отмъщението справедливост ли е?
Според мен са две страни на една монета - как ще го определим зависи от намерението и първоначалното действие, което го е предизвикало. Неслучайно казват "въздава справедливост" - според заслугите на обекта на въздаване :) т.е. в случая, който вече по-подробно описа Цеци, на мен нейната реакция ми се вижда справедлива. Ако обаче някой ти е направил нещо неприятно и знаеш, че не е умишлено, тогава отмъщението не е справедливост. Но и Астарот го е казал - отмъщението създава усещането за справедливост вътре в твоята глава.
-
В началото на темата Астарот дава едно определение - "Предателсвото е осъждано от морала нарушение верността към кауза, организация или личност."
Това значи ли, че веднъж декларирал своята принадлежност към кауза или организация, трябва да си им верен независимо от всичко, защото иначе се превръщаш в предадел?
Един пример от обкръжаващата ме среда. Няколко човека се обединиха около една идея или кауза, за която заедно се бориха. Поставиха един от тях да ги ръководи в последствие. След като обаче се започна фактическата работа по реализиране на каузата се оказа, че ръководещият не води съвсем почтено организацията и това противоречи на принципите на останалите. Ако те се откажат, това би ли било предателство? Моето виждане е, че хората се променят, ценностите се променят и каузите и организациите могат да се променят, така че може в един момент да не си пасвате. Не е предателство да декларираш открито, че са се появили такива разминавания и оттегляш подкрепата си към каузата или организацията.
Подобно може да е и предателството спрямо дадена личност. Примерно, част си от някакъв колектив. В този колектив имаш един много близък човек, който изразява някаква позиция, предложение и прочее и очаква от теб да го подкрепиш. Да, ама това, което е изразил, противоречи на твоята визия за нещата, на твоите принципи и ти отказваш да го подкрепиш. Познавам хора, които биха определили това като предателство, но в някои случаи трябва да избираш дали да останеш верен на себе си или на другия... И такива ситуации се пораждат не само като част от обществения живот, но и в личния също. Когато ние сме в ролята на предадения, невинаги можем да оценим трезво нещата и да приемем, че отсрещният човек не е могъл да застане против самия себе си, само и само да ни подкепи. Обаче ако е обещал да го направи и после зад гърба ни е направил друго....
И за да се обобщя, според мен предателството е белязано от личната изгода и подмолното поведение.
-
Ако обаче някой ти е направил нещо неприятно и знаеш, че не е умишлено, тогава отмъщението не е справедливост.
Съгласна съм! Вредили са ми неумишлено и единствената ми реакция е била на четири очи да обясна на отсрещния, че с необмислените си действия и постъпки ми е навредил.
Примерно, част си от някакъв колектив. В този колектив имаш един много близък човек, който изразява някаква позиция, предложение и прочее и очаква от теб да го подкрепиш. Да, ама това, което е изразил, противоречи на твоята визия за нещата, на твоите принципи и ти отказваш да го подкрепиш.
Била съм и в двете ситуации и не е било проблем нито за мен, нито за отсрещния. В крайна сметка това, че сме приятели не ни задължава да мислим еднакво...
И за да се обобщя, според мен предателството е белязано от личната изгода и подмолното поведение.
Абсолютно съгласна!
-
Всичко зависи от конкретната ситуация... На мен ми се е случвало да простя за нарочно извършено предателство, но и да отмъстя за случай, в който са ми навредили неумишлено... Темата за предателството е деликатна и твърде широкообхватна, за да си вадим генерални изводи.
-
Всичко зависи от конкретната ситуация... На мен ми се е случвало да простя за нарочно извършено предателство, но и да отмъстя за случай, в който са ми навредили неумишлено... Темата за предателството е деликатна и твърде широкообхватна, за да си вадим генерални изводи.
Аз и затова не обичам да философствам много над такива теми...именно защото всяка ситуация е сама за себе си...та днес мога да пиша колко лошо нещо е отмъщението, пък утре да отмъстя на някой, който само ми е разлял кафето...
-
Ще кажете - златната среда е решението. Хем да не бързаш с доверието, хем да дадеш шанс на човека срещу теб. Но доверието един път появи ли се между двама души веднага се превръща във вход за предателството и вече е въпрос на личен избор какво ще направи човека срещу теб. Дали ще се възползва или не. Да наблюдаваш и подлагаш на анализ всяко едно негово действие спрямо теб се превръща в дебнене...или пък въпрос на оцеляване. Кой знае...
Аз лично съм страдал доста от предателство и от това да се доверява на хора, но е неизбежно в нашеъп общество, защото все пак имаме нужда да поддържаме контакт с хората. Да вярно е, че някои хора ще навлизат в живота ни и не винаги можем да контрошираме взаимоотношенията които ще имаме с тези хора, но рано или късно все ще създадем тези топли връзки и "добри приятели". Съгласен съм с това, че доверието е нож с две остриета, но е нужно за изграждането на цялата връзка с един човек. Да бъдеш предаден е много болезнено усещане, но още по-болезнено е да се пуснеш по течението на чувствата и да се влияеш от тях за вземането на решения. Аз лично в тези ситуации съм прощавам макар и да ме боляло, но взаимоотношенията с този човек след това са коренно разлипни и нищо не е както преди, давам втори шанс, но не се доверявам колкото на първия
-
Всичко зависи от конкретната ситуация... На мен ми се е случвало да простя за нарочно извършено предателство, но и да отмъстя за случай, в който са ми навредили неумишлено... Темата за предателството е деликатна и твърде широкообхватна, за да си вадим генерални изводи.
Аз и затова не обичам да философствам много над такива теми...именно защото всяка ситуация е сама за себе си...та днес мога да пиша колко лошо нещо е отмъщението, пък утре да отмъстя на някой, който само ми е разлял кафето...
Но пък, Соломон, в крайна сметка поведението ни се ръководи от някакви вътрешни убеждения и като ги изказваме тук, общо взето показваме как самите ние възприемаме нещата и как бихме действали. Макар че афекта може да ни накара да направим и нещо тотално различно. Така че, ако някога се срещнем, моля те да не си отмъщаваш, ако разлея нещо върху теб - много съм непохватна... [ashamed]
-
Соломон, занапред си пази бялата престилка, като пия кафе... Да не ти се наложи да си отмъщаваш... [devil]
-
Соломон, занапред си пази бялата престилка, като пия кафе... Да не ти се наложи да си отмъщаваш... [devil]
Ако ще го заливаме с кафе ме брой и мен >:D ;D
-
Но пък, Соломон, в крайна сметка поведението ни се ръководи от някакви вътрешни убеждения и като ги изказваме тук, общо взето показваме как самите ние възприемаме нещата и как бихме действали. Макар че афекта може да ни накара да направим и нещо тотално различно. Така че, ако някога се срещнем, моля те да не си отмъщаваш, ако разлея нещо върху теб - много съм непохватна... [ashamed]
Как възприемаме нещата и каква би могла да е ответната реакция, много често не е съвсем съзнателен процес...въобще човешкото поведение е нещо много комплескно и непредвидимо, и не винаги да отмъщаваш е съзнателен избор...според мен може да се случи и инстинктивно и/или несъзнателно...
Това имах предвид...а ако някога се срещнем - предварително се уговаряме ти да черпиш, че да не си остана само с разлятото... [yes]
-
Ако ще го заливаме с кафе ме брой и мен >:D ;D
Ето пример за един верен приятел, който не само няма да те предаде, но и ще ти помогне с изпълнението на глупостите, които си си намислил... [taunt]
-
По-скоро темата беше как да се предпазим от следващи такива прояви спрямо нас самите...
Много отдавна бях публикувала тук едно сихотворение за доверието мисля, че то дава отговор.Ето го и него"
Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева
Ето това стихотворение е истината... може много да ме боли от минали предателства, но затворя ли се тотално ще изтърва готините хора, които искат да са в живота ми. Трудно ми е, но гледам да следвам тази идея
-
Предателството... коя е по-точната дума - предаване или продаване! Щото мене ме продават, най-често.
-
А, всъщност не влиза ли и продаването в предаването?
-
Тя го е предала, а твоите намерения могат ли също да се изтълкуват от него като предателство?
Връщам се отново на това, защото от снощи се чувствам тотално предадена от... мъжът си.
Звъни ми снощи и покрай общите приказки ми сервира, че сестра му е рожденичка и не е лошо да и честитя видиш ли... И го питам как, като тя ме е блокирала във ФБ и навсякъде, а и не изгарям от желание да си общувам с нея. А той... Тя горкичката му сестра (ама съща принцеса в беда) изобщо не знаела защо съм и сърдита. И побеснях... И му обяснявам на идиотина, че аз не съм се сърдила и не съм правила панаири. Сестра му ме овикваше насред завода, че не работя бързо и сестра му му звънеше и го лъжеше, за да се караме, накрая аз просто спрях да общувам с нея и тя ми се разкрещя. Та не разбрах как така горкичката хабер няма защо съм сърдита??? А отговорът му, че той не е бил тук да види и чуе и не може да вземе отношение. И го питах :"А като те лъжеше сестра ти по телефона, защо на нея не и каза, че ти не си тук да видиш правя ли каквото тя казва и да ми спестиш скандалите? Или като те лъже сестра ти е права и ме овикваш, а когато аз ти докажа, че думите и са лъжа не само не овикваш нея, ами и намираш и оправдания???". И три минути мълчание от негова страна. Накрая като питах ще каже ли нещо ми пожела лека нощ и затвори.
А кифлата знае, че наближава времето да се върна в България за малко и бърза да оправи нещата, защото знае, че зяпна ли аз и всичко ще излезе наяве понеже аз не говоря празни приказки, а винаги ги подплатявам с доказателства. Да не говорим, че тя приятели няма и последните 11 години общува предимно с моите приятели и никак не и се иска да загуби връзка с тях.
Само незнам как си мисли, че след всичко което ми причини моите приятели ще останат и нейни? На мен те са ми приятели от детските години т.е.от 30 икусур години насам, а с нея са общували само като се срещнат у нас.
А от мъж ми съм тотално разочарована... Чак започвам да се замислям струва ли си нервите да се боря за него? И не е ли по-добре да оставя сестра му да ни раздели и да се почувства победителка? В крайна сметка тя това иска - що ли не взема да взема да и го дам???
-
Любимата ми борбена вещица да се откаже от любовта заради интригите на някаква злобарка? Това и да го видя, няма да го повярвам...
-
Какава любов - какви 5 лева, като се предполага на мъж ми да му пука за връзката ни и за мен. А той рискува да се разделим, но да не прогледне най-на края и да види, че сестра му е лъжкиня.И аз имам брат и той дава всичко за мен, но ако аз му натворя такива лъжи колкото и да го боли просто ще забрави, че съществувам, защото моят брат има принципи! От мъжът си не искам да забрави за сестра си, от него очаквам просто да я попита защо аджеба бяха тези интриги? Ама той не я пита, за да не и разстрои крехката психика. А моята крехка психика???
Моята психика усилено започва да ми диктува, че на мъж ми не му пука за връзката ни. А наскоро четох из ФБ, че когато някой усилено се бори да те загуби е редно да го оставиш да победи. Ами да побеждават и двамата. аз съм духът от лампата и като добър дух сбъдвам желания. :)
-
Дали не осъзнава много добре истината, но просто да не иска да си го признае? Мъж е все пак... А те... Ами не са като хората [umnik]
-
А като я осъзнава с какъв акъл ми предлага да честитя на сестра му?Вярно, че му е рода и е неизбежно да се срещаме по празници, но все си мисля, че тя ми дължи извинение и е тъпо да очакват да ми мине и да се правя, че нищо не се е случило. Няма шанс!
-
Ами точно затова... Струва ми се, че прави всичко възможно, за да си поддържа заблудата, че сестра му е невинна... Понеже грам понятие си нямам от психология, може и да греша, но това поведение ми напомня на човек със зависимост(към алкохол или наркотици), който играе какъв ли не театър, само и само за да избегне назоваването на действителния проблем...
-
Цеци, някъде беше написала нещо от сорта на това, че мъжът ти е много добродушен човек. А такива хора като цяло доста лесно могат да бъдат оплетени в мрежите на някого, като сестра му в случая. В неговата глава може да се върти нещо от сорта на това, че е по-лесно да преглътне истината и фактите в името на това да прости отколкото да ги приеме и да се ръководи от тях. Може би това е причината да ти каже да се извиниш на сестра му. Подканил те е и ти да простиш въпреки фактите които си му предоставила. Отделен е въпроса какво точно влияние има сестра му върху него и на кои струни свири тя в неговото съзнание, че да предизвика това негово състрадание. Той е между двете враждуващи страни и търси спокойствието докато над главата му прелитат куршумите, метафорично казано. Човека единствено търси спокойствието според мен.
-
Това е поведение на човек на който му е вменено, че е длъжен да се грижи за сестра си до живот. В което по принцип няма лошо, но това не значи, че трябва да търпи идиотията и. Грижата за някой не значи да го оставяш да прави каквото си иска и да оправдаваш безумията му. Защото по тази логика оная утре може да ми налети на бой и да ме осакати ако не друго и той какво??? Пак ли ще намери оправдание за действията и? И го пиша съвсем отговорно. Тая кифла редовно се е била с бившият си мъж и е агресивна и истерична. Аз съм добра в словестния двубой, но не съм физически агресивна и... И си имам основателни съмнения, че тя в един момент може и да ми налети, а стене ли това ще я съдя и тогава? Какво ще прави мъж ми тогава??? Ще избере сестра си естествено. Ами да я избира от сега, а аз... Аз както пее Лили Иванова "Ще потъжа ден-два, ще ми е криво, ала от скръб едва ли ще умра.".
Та както и да го мисля мъж ми е загубена кауза. Ако той не иска сам да се промени, аз нищо не мога да направя. Няма да го зарязвам - ще го оставя той да ме зареже заради сестра си, а до тогава аз вече ще съм претръпнала...
При мен проблема е, че докато се ядосвам, паля и вдигам панаири ми пука, но идва един момент в който всичко ми става безразлично, спирам да се ядосвам и започвам да гледам на ситуацията като страничен наблюдател. Точно в този момент отсрещния вече е излязъл от сърцето ми и после колкото и да се насилвам не мога да го върна пак там. Синът ми казва, че като крещя не съм опасна, опасна ставам като спра. А хора които са ми излезли от сърцето и са загубили обичта ми и приятелството ми казват, че Цеци не е страшна като е зла, страшна става когато стане бяла и добра... Мъж ми е на път да излезе от сърцето ми и дори и да не си тръгне да се обзаведе със съквартирантка вместо със жена. Кофти тръпка, но съм такава.
-
Той е между двете враждуващи страни и търси спокойствието докато над главата ми прелитат куршумите, метафорично казано. Човека единствено търси спокойствието според мен.
Човека като е търсил спокойствието, защо 5 месеца ми вдигаше ежедневни скандали, защото сестра му казала, че правя това и онова??? Значи на мен може да вдига скандали заради сестра си, без това да му наруши спокойствието, а на нея не може. Къде е справедливостта в случая?
-
[zname]
-
Положението е наистина плачевно, но... Тя по принцип си има респект от мен или поне имаше докато бяхме в България. От както сме в Чехия стана нагла, овикваше ме докато работехме заедно и... И общо взето се държеше сякаш съм някаква измет. Като се прибрала лятото не пропуснала да ме оплюе пред всички и да убеди бате си да не идва в Чехия, а да си стои в БГ, защото тук няма да му хареса и няма да си намери работа. Когато той реши да ни гостува за седмица му казала, че понеже съм на общежитие ще ме изгонят ако той остане при мен понеже не е разрешено да имаш гости, съответно бате и да отиде у тях. Обясних на мъж си, че той няма да ми гостува нелегално и че съм обявила идването му и ще платя съответния наем за престоя му. И не ми е нормално мъж ми да спи у сестра си вместо при жена си. В момента в който тя разбрала, че бате и идва и ще остане при мен и тя и мъж и ме блокираха във ФБ и спряха да ми говорят. До него момент поне се поздравявахме като се видим, а работехме в един завод и се виждахме ежедневно. Когато бате и дойде първите 5 дена ме гледа буквално под лупа (мъж ми - не тя) и установих, че ми е оровил и кмпютъра и телефоните. Това моят мъж който никога не ми е ровил из нещата... Накрая сам се издаде като ме попита защо всичките ми пароли са запомнени, нали всеки можел да ми влезе в профилите и пощата? Ами запомнени са, защото нямам какво да крия и не очаквам мъж ми и син ми да ми ровят в нещата... Накрая мъж ми реши, че все пак му харесва тук и сега усилено си търси работа, за да дойде и да живеем заедно като семейство. И изведнъж агресивната му сестра дето ме изкара най-пропадналата и неблагодарна кучка реши, че тя не ми е сърдита и съвсем няма идея аз защо и се сърдя видиш ли.
И от моята камбанария всичко това е понеже като дойде бате и и още не си говорим той ще и гостува, но тя няма да може да идва на гости на бате си, а до сега обикновено аз ги посрещах у нас. Отделно, тя е тук от 5 години и не е поканила никой да и гостува от близките им, а аз вече имам план, как като излезем на квартира и имаме стая за гости ще дойдат първо малкият им брат (три деца са) със жена му и детето, после моят брат и т.н. приятели и роднини. И как ще минат семейните купони без нея като не си общуваме???
Та така... Картинката ми е ясна, ясни са ми всички възможни сценарии от тук насетне и единственото което може да ме учуди ще е мъж ми да вземе да ни събере очи в очи и да реши, че иска да изслуша и двете страни. Той обаче няма да го направи, защото му е пределно ясно кой крив и кой прав и предпочита като щраус да зарови глава в пясъка както винаги до сега и да търпи да го правят на мат и маскара. Защото то не е за първи път. Аз поне знам няколко случая когато сестра му и синът и са го злепоставяли зверски и накрая даже не му се извиняват. А за 12 години вече не съм ги чула нито веднъж да му благодарят за всичко което е правил за тях, но пък не пропуснаха на мен да ми кажат, че след всичкото добро дето са ми направили аз съм неблагодарна.
Да направиха ми добро. Посрещнаха ме в Чехия и ми уредиха агентура и работа. Първият месец и ми превеждаха на работа какво се иска от мен. Благодарна съм им! Само дето май се оказа, че са го направили, за да могат да ме изкарват каква ли не пред мъж ми понеже в БГ нямаха тази възможност по простата причина, че ние винаги си бяхме заедно с мъж ми.
А мъж ми е добър до простотия поне спрямо сестра си и племенника си. По едно време заедно със сестра си работеха в редакцията на един вестник, тя като чистачка, а той като редактор и IT. За няколко години племенника обира 3 пъти редакцията (това го знам от шефовете на вестника) и докато мъж ми от срам бил готов да напусне и трябвало да го убеждават да остане понеже го познават и знаят колко е честен и свестен, то сестра му заявявала, че то детето се подвело по чужд акъл и даже не показала грам срам... После (вече живеехме заедно) племенника започна работа при наш приятел, работи месец-два и го обра. Година след това пак звъннал на въпросния приятел извинил се, оправдал се и той пак го взе на работа и... След два месеца пак го обра. И двата пъти казах на приятелят ни, да не го взима, но той беше убеден, че то детето няма да повтори ученическите си грешки и... И мъж ми всеки път потъва в земята от срам, после се поболява и бълнува и никога дума не казва нито на сестра си, нито на племенника си. Ако аз или синът ми направим нещо толкова долно ще ни зареже без да се замисли даже. Племенника и той в Чехия от няколко години със приятелката си и според мъж ми си е седнал на четирибуквието, но... Тук хората имат закони и ако пак сгреши няма да му простят.
Аз само се чудя... 3 деца и трите гледани и възпитавани по един начин, със свестни родители и роднини (свекърва ми е много прям човек, а родата им са просто прекрасни), как може двамата братя да са честни и уважавани, а сестрата... За нея нямам думи...
-
[zname]
-
Ми, софтуера се трупа, трупа...
-
Още един изпадна зад борда, оставяйки действията му да се ръководят от предрасъдъци, забравил ръката която го е защитила, дори да си беше заслужил нападението.
Наясно съм с това, че благодарността не е вечна, но уверено да претендираш, че си опора и когато реално трябва да подпреш този, под чиито крака земята се люлее... [umnik]
-
Скъпа моя, лоша мамо 2,
Нека ти го напиша и тук, а не само да ти го казвам. Мъж ти е умен до нема и къде и добър до глупост безпределна. И понеже е възпитаван да се грижи за по-слабите (видиш ли сестра му е точно такава), той го прави. Ти винаги си била силен и борбен характер, устоявала си на многобройните бури в живота и повярвай ми, той много добре го знае. А, тя кога? Разбираш ме какво искам да кажа...
Не го защитавам изобщо и ти го знаеш, просто излагам факти. И съм сигурна, че в главата му е пълна каша, защото се чуди как да застане между двете страни. Знае, че си права и няма да преклониш глава, а продължавайки така и тя няма да спре да се мъчи да ви раздели. Не е лесно!
Действията и са повече от манипулаторски, но и подмолни. Почвата достатъчно се разтресе под краката и и скоро все ще се окаля в някоя локва. Мислиш, че тя не го знае и затова се мъчи да понормализира нещата? Скучен начин на живот (ядене, ядене, ядене...), монотонност, застанала е на едно положение там, а ти... Ти отиваш с цялата си лудост и еуфория, изкачваш се бързо нагоре, успяваш и на всичко отгоре - красивееш и слабееш. Ми, тъпа женска злоба (и съжалявам за изказа, ама си е така).
И моля, моля... Отказване? Аз от тебе се уча на инат и всичко да оправям, ти ще се отказваш. Дай малко време на магията ни и тя ще се намести правилно. Виж как започнаха да се понареждат нещата... Ако сега се откажеш - ще дойда в тая Чехия и ще те нашамаря аз. :D
-
listentothewild, брой ме да се присъединявам към мнението ти... Много правилно е казано и според мен...
-
Вихронравие,
Щом и Сянка е на моето мнение... [witch]
-
Я стига сте ме агитирали, че да не ви подпукам с метлата и двамата...Последно (от днес)мъж ми нямало смисъл да идва понеже като гледал колко малко пари пращам не си струвало и да съм си била останала в България. А това, че тук лечението ми е безплатно не го брои. Ами да си седи там, аз и тук съм добре.
-
И аз се присъединявам към мнението на опердашените с метлата... Просто тази жена (доколкото разбрах от написаното) е на толкова ниско ниво, че не заслужава и внимание да й обърнеш, камоли пък да се предадеш пред интригите, които създава...
-
Я се спрете всички, че вече съм яхнала метлата и съм на път да ви сполетя! [witch]
12 години вече аз приемам да съм оправданието на мъж си когато не иска да свърши нещо, съответно казва, че злото в къщи не дава... Аз му го предложих понеже той в стремежа си да е добър на всички и се саморазрушаваше. Та, никой не ми го е наложил, аз сама го реших да съм лошата в името на спокойствието на мъж ми. Последните години когато кажех, че ми трябват пари за поредните тумурни маркери и лекарства той безпомощно вдигаше рамене и аз нали съм свикнала да се справям затъвах в заеми, но успях. Успях да трепя рака системно и да го държа далеч от мен. За да не изпада мъж ми пък в депресия, че много пари дължим си мълчах и връщах както мога и пак се справях. Накрая синът ми, който ми помагаше във връщането и знаеше за заемите остана без работа и я забатачихме и затова сега сме в Чехия. Мъж ми обаче сърдит, че не знаел за заемите видиш ли. А как да знае? Като кажа трябват пари вдига рамене и чака сама да се справя, а после защо заеми?! Е как е очаквал да се сдобия с пари? С магия ли? Или да работя денонощно?
И последният му коз е, че затова на сестра си вярва като ме плюе, защото на мен не можел. И трябвало да му казвам, че парите зая лекарства са от заеми. Ами като е толкова умен и знае, че работя за 500лв не се ли сеща, че 1000 за прегледи и илачи няма от къде да взема?! И понеже искаше да му казвам като ми трябват лекарства последният път (преди да тръгнем) му сервирах, че искам 150 лв за някакъв илач рекламиран в нета, понеже освен традиционната медицина която си спазвам вземах и всичко което е нетрадиционно с идеята, че ако не подейства няма да навреди. И мъж ми чете, чете и реши, че вместо това трябва да пия омега 3 и не получих пари за съответния илач. После пита защо тегля заеми. Ами за ето това ги тегля по дяволите!!! Ако беше за сестра му щеше да го купи това лекарство на всяка цена и без да мисли излишно. Ето за това съм му бясна. Това е една от причините.
А аз лекарството си го получих благодарение на приятелите ми от Каварна, понеже и те четат и прочели и го поръчали и ми го подариха като тръгвах.
Казвала ли съм колко голяма късметлийка съм, че имам приятели? Моите приятели са най-прекрасните! Всичките ми приятели са такива и са моето несметно богатство.И дали заради последното лекарство или не, но последните ми туморни маркери вече не са много над допустимата граница, а много под нея. Това са резултатите от миналата седмица...
Та, моля ви скъпи съфорумци, позволете ми вместо все да бъда силната решаваща проблеми вихронрава вещица, занапред да бъда... Всъщност не зная каква искам да бъда. Искам просто известно време да се пусна по течението, да работя, да си връщам заемите и да не мисля как да спасявам връзката си и мъж си. Той е зрял мъж и е крайно време да почне да носи отговорност за решенията и действията си. Ако е решил да вярва на сестра си, ами нека и вярва. Ако е решил да остане в България, да остава, но да не кара мен да се връщам. Аз тук живея добре, ползвам безплатни медицински услуги, успявам макар и трудно да заделям пари за заемите и единственото което ми лисва са котките ми, но на пролет ще правя и струвам, но ще си ги прибера при мен. Липсват ми и близки и приятели, но те обещаха да ми гостуват.
Така, че ако сестра му иска да ни раздели - сега е момента. Ако мъж ми иска да я послуша, пак сега е момента. Аз ще стоя и ще гледам. Даже ще си налея питие и ще се забавлявам докато гледам. [po4iva] А само няколко месеца след като мъж ми ме остави по съвет на сестра си ще има много за гледане и ще е забавно - поне за мен. Повярвайте ми, ясновидка съм и знам.
А сега може ли вече да спрете да ме ядете да се боря за мекушавият си мъж? Вярно, че е много умен и добър, пък и го обичам, но ако той сам не реши да се промени, аз не мога да му помогна. Аз пък заслужавам малко време без проблеми от семейно - роднински характер.
-
Цеци, както си прецениш...
-
Когато един от най-близките ми хора ме "предаде" преди години, след като не можах да си отговоря на въпроса защо го е направил, първото чувство, което изпитах беше чувството на оголване. Оголване на душата в негативния смисъл, сякаш си излязал навън без дрехи и всички те гледат и сочат с пръст. Когато си се доверил прекалено на човек, който е бил най-близко до сърцето ти и с когото си израстнал, а той за свои облаги те е предал и споделил твоите тайни, боли много. След това идва омразата, ненавистта, желанието за отмъщение, да мислиш как да му го върнеш и да го заболи, и да се радваш на всеки негов провал, защото усещаш възмездието, да го видиш как страда и това да ти носи удовлетворение..... С толкова негативизъм се налепих в този период, че ми трябваха години, за да се възстановя.
Моментът, в който осъзнаваш, че всъщност това предателство е най-големият ти урок и че след него ти вече не си същият човек, чувството е несравнимо. Сега изпитвам пълно безразличие и грам негативност. Простих, беше ми много, много трудно, но простих и се освободих от лепкавата тежест на чуждите емоции.
Всъщност чувството, че си предаден и много измамно. Този, който го прави не предава теб, а себе си, защото това е отражение на неговите емоции. Човек предлага това, което има. Благодарение на тази и още няколко не особено приятни ситуации в моя живот, аз израстнах.
Животът е невероятен учител и с годините се научаваш да вадиш ползи и от негативните случки.
-
Аз съм много наивна,ама много. За жалост се разкривам пред хората много лесно.Понякога сама на себе си се ядосвам,защото винаги си патя,казвам си,че повече няма да се разкривам,няма да помагам на този и на онзи,няма да споделям (бла,бла) и накрая дори този,който ме е предал да ме помоли за помощ, аз пак ще помогна и пак ще си изпатя.Наскоро една "приятелка" такива мизерии се опита да ми направи,че просто не е истина.Чувствам се толкова зле,защото въпреки,че я познавам от година,аз все вярвам,че хората са добри и когато се запозная с някого,въпреки че виждам само червени лампи,ама направо като светофар,аз пак си знам моето- Не,този човек е добър,не би ми навредил,след като аз нищо лошо не му правя. Когато се запозная с някого,съм забелязала,че само след около 30 минути,прекарани с мен, веднага започват да ми споделят много лични неща и накрая се чувстват добре,знаейки че ще им пазя тайните. Странното е че аз явно не мога да разпознавам хората какви са. Не,всъщност аз ги разпознавам, но въпреки червеният светофар,който стои пред мен,аз пак си знам моето.
-
Ти въпреки всичко си бъди вярна и добросърдечна... Не губи качествата си заради пороците на други хора. :)
-
Старая се. Отнасям се към хората така,както бих искала те да се отнасят към мен
-
Аз съм много наивна,ама много. За жалост се разкривам пред хората много лесно.Понякога сама на себе си се ядосвам,защото винаги си патя,казвам си,че повече няма да се разкривам,няма да помагам на този и на онзи,няма да споделям (бла,бла) и накрая дори този,който ме е предал да ме помоли за помощ, аз пак ще помогна и пак ще си изпатя.Наскоро една "приятелка" такива мизерии се опита да ми направи,че просто не е истина.Чувствам се толкова зле,защото въпреки,че я познавам от година,аз все вярвам,че хората са добри и когато се запозная с някого,въпреки че виждам само червени лампи,ама направо като светофар,аз пак си знам моето- Не,този човек е добър,не би ми навредил,след като аз нищо лошо не му правя. Когато се запозная с някого,съм забелязала,че само след около 30 минути,прекарани с мен, веднага започват да ми споделят много лични неща и накрая се чувстват добре,знаейки че ще им пазя тайните. Странното е че аз явно не мога да разпознавам хората какви са. Не,всъщност аз ги разпознавам, но въпреки червеният светофар,който стои пред мен,аз пак си знам моето.
Почни да учиш психология, дори да е само основата, много ще ти помогне в разчитането на хората, най-лесно е да се почнат от някакви малки факти (поне при мен беше така), защото не ти идва в повече и ти поддържа интереса, също така, това са неща, които можеш почти на мига да пробваш ;D