В началото човек се отдава изцяло на егото си, но когато сам открие, че то има и негативна страна, рефлектираща върху самия него, обикновено е доста изненадан. И точно тази изненада е важното в случая. Този момент е от съществено значение да се осъзнае в дълбочина, защото реалността е пробила фалшивата представа за някакъв аспект от личността ни.

Не ми е потребно да раздавам фалшива любов, загриженост и най-вече да изисквам същото обратно. Моята любов е към всичко и всички, поравно, без специални заслуги, без условия и клаузи. Само че това няма нищо общо със стандартното разбиране за любов. Това е една от онези думи, в които всеки непременно влага свой собствен смисъл. Аз предпочитам думата разум, или разбиране. Нямам нужда от любов, защото всичко което съм, мисля, правя е така или иначе любов, т.е. разбиране. Нямам нужда и от омраза, защото как мога да мразя нещо ако го разбирам? Или обратното, как бих могъл да го разбера, ако го мразя преди това. Противопоставям се на много неща, но винаги с разбиране и един вид уважение, и никога с претенцията че има някаква друга причина да му се противопоставям, освен моя лична такава.

+1

За какъв инстинкт говорим при ревността не разбрах?!?Човека като повечето животни е полигамен. Самката избира най здравият индивид, за да има здраво поколение. Може да се случи бой между силни мъжкари за самката, но ревност след това не, защото на следващото разгонване самката отново избира между всички.По-късно когато хомосапиенс започва да води по-уседнал живот и да трупа имоти църква и религия налагат моногамията с цел да се опази имуществото.

Страха е неприемането на несигурността, най-общо казано. Има за цел да ни предпазва. И както ако когато си застанал на ръба на пропаст страха е оправдан от наличието на реална заплаха, тук и сега в настоящето, то нещата с ревността стоят по друг начин и причината се крие в четвъртото измерение, наличието на мозъчна кора при хората и това, че както вече казах - при определени обстоятелства съзнанието не прави разлика между реалност и илюзия. Човека мисли в перспектива, а тая перспектива понякога е пълна с илюзии.

Мозъчната кора е онова нещо, заради което знаем, че има утре, че съществува следващ момент. Дори да не разполагаме с бъдещето тук и сега, ние знаем, че то съществува. Съзнанието ни винаги моделира една евентуална "визия" за него. За видовете без мозъчна кора няма утре, няма следващ момент. Те винаги са тук и сега. В реалността. И там нещата се случват на принципа глад - хранене. Жажда - пиене на вода. Високо либидо - правене на секс и така нататък. Поведението на тези видове се определя от моментното сега и нищо повече. В хода на еволюцията при хората се развива мозъчната кора която прави така, че в съзнанието да има концепцията за утре - хората знаят, че когато дойде зимата няма да има храна на нивата. За това си приготвят зимнина още през лятото. Не чакат да дойде зимата и да си гризат пръстите от глад... Тоест без реално да са в бъдещето, "пътуват" до него и съответно си правят някакви изводи от които определят поведението си в настоящето.

Инстинкта при ревността е страх, Цеци. Страх от болката, резултат от раздяла или евентуална изневяра, страх от това, че вътрешният ни свят ще бъде разклатен. Трудно ми е да го обясня, защото сме във свободната зона, но... инстинкта страх се включва след като определен стимул от реалността е задействал пътуване напред във времето, в една евентуална реалност в която раздялата или изневярата вече се е случила. Но това пътуване напред във времето не е никак гладко и приятно, особено за човек с някаква обремененост - дали ще са комплекси, дали някакви други пукнатини в личността на човека - все тая.

За мен ревността е просто естествена защитна реакция, задействана от заплаха. Било то реална или илюзорна такава - съзнанието при определени обстоятелства не прави разлика между илюзия и реалност. Заплахата е страха от загубата на обекта който ревнуваме... И ако се търсят някакви корени на това нещо, пътя на логиката води към инстинкта за оцеляване и репродукция.

Сега интуицията ми казва, че има ситуации в които няма добро решение. Но разума ми търси начин повече никога да не се оказвам в такива ситуации и се опитва да си създаде протокол за справяне с такива.
Може ли реално да помогне ясновидството или не? Има ли ситуации в които няма добър изход?

Има и такива ситуации, така е. Това е напълно естествено и не би следвало да е причина за безпокойство. Ясновидството в такива случаи би ти послужило за насока - кое решение е най-щадящо предвид иначе неизбежните обстоятелства. Разумът винаги търси идеален модел който да следва. Има разлика обаче между модела който бива използван от разума и реалността - понякога по-малко осезаема, понякога повече.

Смисъл, ако е изпотено, е разбираемо, но за погнусяване от чужда топлина никога не съм чувала

Извинявам се предварително за примера, но все пак - я си представи, че си на гости някъде и ти се наложи да отидеш до тоалетна. Сядаш и тя дъската е още топла, 'щото някой друг е бил преди тебе... 

някога да ви се е случвало да ви е "гнус" да пипате предмети затоплени от чужди ръце (химикал, маркер, гребен, чаша)

Особено ако са били пипани от потни ръце направо откачам... Поради същата причина избягвам да ползвам седалките в градския транспорт. Което е странно между другото, защото ми се е случвало на тренировка да си забравя боксовите ръкавици и да трябва да ползвам служебните... Студени и мокри от пот... Не ми е приятно, но се свиква...  Може би е до обстановката около теб, конкретния предмет и това с какво го свързваш. В градския примерно като погледна седалката си представям как някой потен, некъпан циганин е седял преди мен... Ръкавиците ги приемам като нещо, с което трябва да се съобразя иначе няма да тренирам.

С годините ставам все по-голям интроверт с изразена чувствителност към хорските енергии. Това ме напряга неимуверно и предпочитам да не контактувам и да се държа дръпнато, отколкото да се впускам в нови контакти. Ето например, случка от тази сутрин в кварталната бакалия - продавачката е такава една разговорлива, но без усет кога да спре и започва да фамилиарничи с мен, което мен ме дразни. Наложи се да съм по-остра, за да я отбия.
И не винаги сляпото доверие е причина за несгоди, защото допускаш някого, но един момент той се обръща срещу теб и започва да хапе. Много такива случки имам и не е, защото съм се предоверила, явно има нещо в мен, което провокира отсрещната страна да се държи така. Към момента съм намерила лекът и той е по-малко контакти и капсулиране, защото не мога да рискувам емоционалното си състояние, само заради неспособността ми да се справям с отношенията. Имам работа върху себе си и докато на се усетя, че съм готова и нищо не ме докосва, тогава мога да си покажа носът навън, както се казва. 

Toва ще работи до един момент, Jadis, защото пълното отцепване от социума е вредно за индивида поради ред причини, често такива, каквито рефлектират и на материално ниво, не само душевно. Хората не са устроени да бъдат сами, неслучайно преди много години едно от най-суровите наказания е било заточението. Казвам ти това от позицията на човек, който в момента има точно 1 приятел с когото контактувам, в смисъл буквално е точно един този, който съм допуснал и знае истини за мен. Дори от семейството ми ме делят хиляди километри, въпреки че се случва да седим на една маса.
 
Права си, хората се променят... Понякога към по-добро, по-често към по-лошо... Времената са такива може би, не зная. Но определено ако човек поспре за момент и се огледа, няма как да не забележи как по хиляди канали около нас непрестанно витаят злоба, завист и още купища такива от негативния спектър...

Истината е в баланса... Това е най-висшият закон на природата, всичко в нея съществува благодарение на баланс между определени сили. Остави чуждите кораби да акустират в залива на твоя океан, не знаеш какво носят преди да са се доближили. Ако са вражески - разучи внимателно, извлечи ползата и потопи кораба. Недей да изхвърляш нищо с лека ръка. Магьосниците са уникални същества -  един от отличителните им знаци е умението да преобразуват едно нещо в друго.