Магия

ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Цеци_Вихронрав в 31 Декември 2017 08:45:41, Неделя

Титла: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Декември 2017 08:45:41, Неделя
Малко кофти тема точно преди Нова Година, но се каня от месеци да я повдигна и сега ми дойде музата. :)
Защо всички се страхуваме от Смъртта? Защо търсим дълголетие и безсмъртие?
Оставям ви да пишете и обещавам да се включа и аз. ;)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 31 Декември 2017 09:50:53, Неделя
Заради инстинкта за самосъхранение... Според мен затова хората се страхуват от смъртта... И така и трябва, докато не им дойде момента за нея, т.е. докато не са остарели и прочието...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Balanar в 31 Декември 2017 10:31:21, Неделя
Ако щете ми вярвайте, но не помня някога да ме е било страх от смъртта. Говоря да имам мисли за нея (страх). Може би на подсъзнателно ниво я има, незнам.... никога не ми е било в главата това.
Разбира се в екстремна ситуация инстинкта за самосъхранение ще се включи, но все пак...
Много е тънка границата обаче да не стигнеш до другата крайност - да искаш смъртта.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Solomon в 31 Декември 2017 17:39:54, Неделя
Рано ми е да мисля за смъртта (казвам го с абсолютното осъзнаване, че може всичко да се случи, във всеки един момент...напимер да ме блъсне кола, камион, тир, кон или каруца по пътя...)...просто не мисля. Приемам го като неизбежен момент от житието си, като вселенски закон, като последното парче на пъзела...елемент, който допълва, а не обратното.
Да, имал съм моменти на размисли...обаче не ми хареса да мисля за това, а и нямаше смисъл.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 31 Декември 2017 20:18:32, Неделя
Търсим дълголетие и безсмъртие  -
светът на познанието няма граници  -
духът не остарява -
разумът е универсален -
          ...
да изброявам ли още?
              :)

Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 31 Декември 2017 21:31:29, Неделя
 :)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Solomon в 31 Декември 2017 22:02:21, Неделя
Още ?  [wizard]
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 1 Януари 2018 10:35:10, Понеделник
 :)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Януари 2018 15:07:52, Вторник
Аз също като по-млада не се страхувах от смъртта. От рано осъзнах, че смъртта не е страшна за умрелия, а за живите които не могат да го прежалят. В един момент обаче пораснах и заимах дете и... И в следващият момент смъртта стана страшна. И не, че ме е било страх как ще умра, а ако умра кой ще се погрижи за детето ми. Не зная защо, но всяка майка е убедена, че никой друг не може да се грижи за детето и така както тя сама ще го направи, а аз не съм по-различна от останалите майки. :) Синът ми вече е голям и може да се грижи сам за себе си и съответно страха от смъртта си отиде.
Повдигнах обаче темата по друг повод. Понеже си боря едни болежки и е нормално да предвидя и летален край (не че го искам, но не е изключен)и  искам да оставя делата си в ред. Когато повдигна темата обаче всички изпадат в ужас, решават, че съм в депресия или, че поредната операция ме е уплашила и вместо да ме изслушат започват да ми обясняват как ще живея още дълго. То и аз смятам да живея дълго, но боря рак все пак и е хубаво да съм подготвена, да кажа какво искам или ако щете последната си воля. :) Защо не мога да проведа нормален разговор по темата??? Защо никой не е в състояние да говори спокойно за смъртта? Тя така или иначе идва в даден момент...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Solomon в 2 Януари 2018 18:23:48, Вторник
Защото ги е грижа за теб, Цеци... [yes]

Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 2 Януари 2018 20:05:27, Вторник
Точно... Соломон е прав... И аз съм на същото мнение...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Януари 2018 20:16:40, Вторник
Добре де - съгласна съм и с двама ви. Но не е ли нормално човек да предвижда такива неща и да говори за тях?
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 2 Януари 2018 21:17:43, Вторник
Напълно нормално е. Виждал съм Смъртта в очите не веднъж, понякога се чудя защо съм още жив! Във филмите такива моменти ги пресъздават със забавен кадър, аз съм виждал това на живо. Имало е катастрофа, в която е нямало как да оцелеем и изведнъж ... всичко спира, дори колата не е натрошена!
Цеци, Смъртта е част от Живота - завесата в края на пиесата. Не тя се помни обаче, обезсмъртени са добрите сценаристи, актьори, режисьори. А кой друг освен нас - избира сценария, режисира пиесата и изиграва спектакъла на своя живот? Ние сме творците Цеци, Ние!! Дали ще продължиш - Ти ще решиш, ние можем само да те аплодираме. :)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 2 Януари 2018 21:26:00, Вторник
И спри да пушиш тия цигари и да целуваш котките, че пак ще ти се доспи по никое време! ;D И на лампи щеше да ходиш - мани, мани. Луда работа ей, луда работа!
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 2 Януари 2018 21:29:50, Вторник
Ама не говорим за моята смърт, а за смъртта по принцип.
А аз и с цигари и без лампи пак ще ям 100 години света.  [pumpkin]
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 2 Януари 2018 21:46:50, Вторник
 :)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 2 Януари 2018 22:00:17, Вторник
Ама не говорим за моята смърт, а за смъртта по принцип.
Тя,
 милата,
е винаги
в две измерения.
Веднъж
като принцип
и после -
като лично явление.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Solomon в 2 Януари 2018 23:11:25, Вторник
Тя така или иначе идва в даден момент...
Мда...другият основен момент - кога ще дойде Смъртта...също много важен момент...Може би хората се страхуват, че ще умрат прекалено рано, преди да са изживели  живота си както трябва...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Gog в 4 Януари 2018 13:11:25, Четвъртък
Страхът идва от незнанието. Духът продължава своя път. Смърт няма.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 4 Януари 2018 14:48:22, Четвъртък
Тцъ... Няма такова нещо като дух... Смъртта е окончателна... Животът е само един... Другото, че сме вечни, не е знание, а илюзия, която обикновено не свършва добре...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Solomon в 4 Януари 2018 15:19:48, Четвъртък
...и хората, които вярват в задгробния живот и мечтаят за Рая, превръщат света в който живеем в Ад, защото всичките им "инвестиции" са за живота след смъртта...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 4 Януари 2018 15:24:33, Четвъртък
 :)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Balanar в 4 Януари 2018 18:42:59, Четвъртък
...и хората, които вярват в задгробния живот и мечтаят за Рая, превръщат света в който живеем в Ад, защото всичките им "инвестиции" са за живота след смъртта...
Тук по-скоро човекът има в предвид прераждане, нещо в което и аз вярвам.
Очевадно е, че има стари и млади души.
А това с Рая и Ада..... там не ми се коментират дори хората, които вярват в това.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 4 Януари 2018 18:49:59, Четвъртък
Баланар, разбрах го много добре какво има предвид... Прераждане няма... Няма и душа... Говоря не само от позицията на познанията ми по биология, а и от лична среща със смъртта... Като психолог също така и проучвах и описваните изживявания от типа халюцинации, в състояние на клинична смърт, след която човекът се връща, за да разказва... Разни такива неща... От заниманията ми с магия- от енергийна гл.т. дори, такова нещо душа няма... Дух няма... Няма прераждане... Не, че не би било красиво да имаше, но... Грозната реалност е, че няма...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Balanar в 4 Януари 2018 18:59:30, Четвъртък
И на какво отдаваш, че някои бебета се държат и ръмжат като животни, а други са далеч по-уравновесени и с приятно държание.
За мен си личи, кога човек е по-примитивен и кога обратното. То се вижда още като се роди.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 4 Януари 2018 19:14:01, Четвъртък
Интелектът се предава генетично... Това е доказано от английския генетик и психолог Робърт Пломин- около 100 гени са... Отделно и възпитанието и комуникацията с бебето имат значение... Бебета, с които малко се комуникира или почти не се комуникира, развиват интелекта си по-бавно от онези, с които се комуникира... И има и още нещо... Раждането не е моментът, в който бебето започна да учи... Не... То бебето започва да учи още от утробата на майка си- в третата седмица след неговото зачеване... Затова се препоръчва на бременните жени да пеят, говорят и прочието там на нероденото си дете, защото то възприема света, когато е будно... Та и дали майката му е пяла песнички и таткото му е разказвал приказки от още преди да се роди, това също си влияе...

Това е, което се вижда още като се роди едно бебе... Но не е предишен живот... Настоящият такъв е...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Gog в 5 Януари 2018 00:25:10, Петък
Всичко в което вярвате съществува във вашата реалност. И всичко в което не вярвате отсъства в нея.
След физическата си смърт всеки ще попадне там където той очаква, че ще попадне според проекцията на неговото съзнание.
Ако ти вярваш че, в ада дяволите горят грешниците в казан, но ти няма да попаднеш там защото живееш праведно, то така ще бъде. Ако се страхуваш, че ще попаднеш там заради своите грехове, то така ще бъде. Този който е уверен, че ще се разтвори в чиста светлина, това прави. Този който е уверен, че ще пътешества по многобройните светове, това прави. Този който вярва, че ще попадне в рая, попада там в съответствие с представите си за рая. Ако човекът счита, че смъртта е пустота, то там попада, в пустотата. И всеки остава точно толкова колкото сам избере. Например, ако реши, че вече и изкупил греховете си в ада. Или не иска да остане в рая. Или желае да се върне отново в плътния свят, светове с различна плътност има безброй и във много от тях може да се попадне само със силата на мисълта.

За духът.
Погледнато научно, плътното човешкото тяло е изградено от клетки които се разграждат до енергия. Тази енергия задвижва плътта, материята, физическото тяло. А във Вселената енергията не се губи,а само преминава от една в друга форма.
Toва е така нарения дух със своята енергия, през науката погледнат. А информацията която е получил от придобитата опитност по пътя си в него се запазва.
Затова идваме с различни нива на възможности. Кой колкото е работил и за каквото е работил. Във всеки един смисъл.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 5 Януари 2018 00:33:31, Петък
След физическата си смърт всеки ще попадне там където той очаква, че ще попадне според проекцията на неговото съзнание.
Като върл фен на Тери Пратчет не мога да не се съглася с това. :)
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 5 Януари 2018 14:12:47, Петък
Пратчет е чел много по тези въпроси, спор по това няма... Така е- при клинична смърт, другото по тялото е спряло, но мозъкът си работи и си халюцинира... Нормално е да представи каквото има вътре в него като съдържимо- от сферата на съзнанието и от сферата на несъзнаваното...

До тук Gog, съгласявам се... С останалото обаче не се... Защото мозъкът в един момент при смърт също спира да работи- умира и той... И тогава- край с халюцинацията... Не е въпрос на избор колко дълго да се халюцинира... При това никоя халюцинация не е със статут на реалност... Само една халюцинация, породена от липсата на въздух за нервните клетки, който да им обезпечи нормалното функциониране... Това е...

За духа... Не е коректно да се изопачава така реалността и да се нагажда на по това, което ти се иска да е...  ::O

Това, че нищо не се губи, а само се трансформира, не означава, че се трансформира само и единствено за съграждане... Няма такова нещо при смъртта... Енергията е материя... Умира си човекът и материята/енергията му започва да се трансформира... Разлага се, гние и прочието... Информацията, която човек е натрупал приживе, се губи при смъртта...

В гробищата, винаги можеш да провериш в какво се трансформира, ако някой път пак изпиташ съмнения по въпроса... Или ако те е страх от гробища- в медицината има цял раздел, посветен на подробното описание на тези процеси и те нямат нищо общо с жълтата преса, според която "учени открили"...  Т.е. таковата- категорично нищо не литва към нови животи... Нито остава на Земята за последваща среща с братята Сам и Дийн Уинчестър, които да го насолят като призрак и да му изгорят останките на човек, че да умре по-качествено....

Смъртта е окончателна и след нея не следва нищо градивно... Не е приятен този факт... Но поне аз предпочитам неприятната истина пред красивата лъжа или по-зле, пред красивото себезалъгване...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Nicky BG в 12 Януари 2018 23:18:50, Петък
Не съм в свои води в подобна тема, затова ще се включа просто от интерес, без да смея да заявя категорична позиция. Понеже в моето съзнание винаги има опция нещо да бъде добавено, пък и най-налудничавата наглед идея, не мога да си позволя да обявя каквото и да е мое предположение за крайна, и непроменлива величина.
Макар да съм съгласен че човеците следват много самозаблуди, и също като Сянка да смятам че всичко приключва със смъртта, не мога да отрека и едно друго твърдение в темата - че енергията не се губи, а се преобразува.
Та поне аз предполагам че смъртта наистина е край, защото Аз-ът и спомените също се преобразуват във вид енергия, но вече не са каквото са били. А губейки по този начин самоличност, самоосъзнаване, и спомени, ние наистина просто преставаме да съществуваме. А енергията в която се преобразува съществуването ни вече ни е непозната, и непринадлежаща нам.  Затова не мисля че двете изказани по-горе от вас мнения се оборват едно друго, защото е твърде вероятно и двете да са верни. Но определено съм съгласен, и винаги съм отстоявал позицията че ад, рай, пеещи ангели и вечен рахат, прераждания от египетски принцеси в мияч на бензиностанция който си спомня царуването, са ... хайде да речем - наивни. Но заради тази наивност , страх, и непросветеност, човечеството си е причинило истинско Зло - религията !  Тя е донесла толкова смърт, опустошение, и кухи души, че лично аз я смятам за геноцид към интелекта и към човечеството. Но не това се обсъжда тук, имам си любим раздел по темата във форума, и с удоволствие си го препрочитам при възможност :)
Не бях се замислял за "следсмъртните изживявания" на стихващата мозъчна дейност, но има логика в това да се изхалюцинират очакванията, кодирани в мозъка от убежденията. Ще прочета нещо по темата че съм неподготвен .


Цеци, питаш защо не можеш да поговориш нормално с някого за смъртта, а те гледат странно . Най-добър отговор на въпроса видях в един отговор на Соломон :  "...не ми харесва да мисля за това..." ! Самата тема, дори думата Смърт кара съзнанието да заема отбранителна позиция, и добавя ароматът "Табу" към усещанията. И хората просто заобикалят отдалеч подобна мисъл, а ти с желанието за разговор директно в центъра на темата ги втрещяваш.
Но както виждаш , тук никой не сметна това за откачено, а темата се обсъжда с нужното внимание .
Нямах възможност да посещавам форума от известно време, затова ще използвам това си включване да пожелая през 2018 на всеки един от вас здраве, късмет, и чист и ясен път ! Отнасям се с дълбоко уважение към всеки участник в този форум, защото ако нещо разбрах със сигурност, то е че активните участници тук са наистина Мислещи и Достойни Хора . Живи и здрави да сте, и....оставете смъртта да си бъде смърт. Твърде дълго ще бъдем умрели, за да губим време докато сме живи да мислим как ще бъдем умрели .
Колкото и груба да е, тезата на Сянка е солидна, и наистина разсъжденията за "след смъртта" са си губене на време, което бихме могли да оползотворим с много по-светли емоции или деяния.
Като да си сипете по едно, и да прегърнете любим човек   ;;)

Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Solomon в 13 Януари 2018 00:13:52, Събота
 :) !
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 13 Януари 2018 08:38:32, Събота
enikor... Успешна 2018 г. и на теб...

Опитах да схвана какво имаш предвид... Предполагам, че мнението ти произтича, както и на Gog, от това, че под понятието "енергия" вие не слагате никоя конкретна енергия... А да се каже само "енергия", това е все едно да се каже само автомобил... Пробвай да попиташ "Дали един автомобил е добър", но без да уточниш подробности за него- какъв, коя година произведен и прочие особености, а накрая и оглед в сметката, защото без оглед отговорът би бил само приблизителен...

Т.е. без конкретика... Въпросът за автомобила, така общо зададен, не може да има смисъл, нито може да получи дори приблизителен отговор, нали?

Казвайки "енергия", без да се уточни нищо повече, е равнозначно на примера с автомобила... Енергия- коя енергия... Ти си навлязъл малко по-навътре- уточняваш, цитирам- "самоличност, самоосъзнаване, и спомени"... А това е - нервна система и... Тя се разгражда изцяло след смъртта- това разграждане е нейната трансформация... Трансформация към разпад... След това не се наблюдава пресъграждане на никоя нейна част... Нищо от тази енергия (нервна система) не отпътува към ново тяло, за да се "всели в него" при равни други условия... Споменавам, че визирам при равни други условия (те са масовото, което се случва 99,9%), защото допускам 0,1% за частен случай- има сливане, което е определен прийом при ясновидството, който е нещо странно и имам подозрения, че може да пренесе информация и същност и след смъртта, но там е (както посочих) частен случай, а не е равните други условия и не се вписва в частта "прераждане", а е по-различно...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Nicky BG в 13 Януари 2018 19:01:48, Събота
Ами трудно ще ми е да обясня това без да зазвуча глупаво, но поне ще опитам да обясня какво мисля. Според моите разбирания енергията която обсъждаме е същата онази, която обргъща тялото ни преживе. Според моите възгледи т.н. душа не е вътре в нас, а обгръща тялото отвън. Тази енергия е несъвсем категорично доказана, а само отчасти, и именувана като аура. Тя няма отношение към Разума и нашето Аз, а смисъла и е като средство за общуване на тялото с околната среда и живия свят чрез осезания. Като онова което чувстваме ако някой непознат се движи постоянно успоредно и близо до нас по улицата, и забавяме или забързваме. Или когато някой ни наблюдава, и някак си го усещаме. Или непознати за секунди ни стават антипатични или симпатични, без изобщо да знаем нищо за тях .
Идея си нямам къде би отишла и в какво би се преобразувала тази енергия след смъртта на тялото, но каквото и да е, и каквото и да е, Личността не съществува в нея, защото за да съществува Личност и самоосъзнаване е нужна мисъл. А за има мисъл е нужен мозък и още биохимически компоненти, които след смъртта реално не съществуват.
Но от друга страна не изключвам идеята ти че Абсолютно всичко приключва тотално със смъртта.
Но както казах вече - не се чувствам в свои води във темата, и нямам потенциала да отстоя докрай това твърдение. Вече хвърлям по едно око на разни материали по темата, и като си изградя солидна позиция, ще я представя на "тежката проверка" във форума", и ще я приема за наистина убедителна и възможна ако издържи :)
Затова, Сянка - приеми че това е временното мнение на повърхностно запознат човек, без претенции за обстойност и изчерпателност. И аз като всички хора някак подсъзнателно съм избягвал разсъжденията по темата, без дори да се замислям за това отбягване. А като човек претендиращ че няма ограничение в съждения и мироглед, приемам това като пропуск, който ще се постарая да коригирам, и сравня с вижданията на Мислещите хора тук.
Не ми е в стила да вярвам в това което на мен ми се иска, ми харесва, ми се налага, или изнася.
Повечето хора не пригаждат себе си към реалния свят, а опитват да нагодят света по себе си. Не ми е мястото сред тях!
Не ме е срам да питам, да се допитам, да се извиня, да призная грешка, или да отстоя позиция ако съм убеден в нея и имам доказателства. Та хайде да се ограмотя малко по темата, и като съм подготвен, ще я поставя "на масата" да я "изядем" :) Хубава вечер пожелавам , а аз ще си сипя един мейкърс да почета първи сняг  :)

Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Nicky BG в 13 Януари 2018 19:07:00, Събота
П.п.  И че сега се сетих- не е ли магията начин да се въздейства именно на тази енергия ? За магията поне предполагам всички сме съгласни че е факт . Но тя не е ли въздействие предимно на енергийно ниво, и в малка част само на физическо ?
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: posleden в 13 Януари 2018 20:15:50, Събота
П.п.  И че сега се сетих- не е ли магията начин да се въздейства именно на тази енергия ? За магията поне предполагам всички сме съгласни че е факт . Но тя не е ли въздействие предимно на енергийно ниво, и в малка част само на физическо ?



 "Всичко е светлина и гравитация." :)
 Материя - разумност на материята - разумът като променлива в пространствено-времевия континуум. Това е моето предложение.
Давайте нататък!
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 14 Януари 2018 09:03:02, Неделя
Материя и енергия са еквивалентни... Айнщайн това... (не е оборен до сега все още от никой, а и моят опит показва като да е прав)... За това около тялото (не е аура)... Мдамм... Форумът станал наистина обемен... Къде го писах?  [umnik] Беше на няколко места... Ето едно от тях-

КЛИК (https://www.magiata.info/index.php/topic,1258.msg18554.html#msg18554)

За другото място, където писах, се иска достъп (enikor - давам ти такъв- вече можеш да четеш темите по практикумите)... Ето тук е темата, където обяснявам почти същото, с лек акцент - КЛИК (https://www.magiata.info/index.php/topic,1656.msg36897.html#msg36897)...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: theshadow в 14 Януари 2018 09:15:29, Неделя
След тези уточнения- на въпроса: "не е ли магията начин да се въздейства именно на тази енергия"...

Да, магията е умение за управление на енергия... Материя, енергия- са еквивалентни... Т.е. няма нематериална енергия... Няма разделение на енергията от физическия ни свят...

А аурата (като оптично явление е видима при определени условия, не точно тези, описани в книгите за магия на шарлатаните), но е нещо друго (светене, което се дължи на йонизирането на флуид близо до висок електрически потенциал) и не касае магията...
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Nicky BG в 14 Януари 2018 15:50:27, Неделя
Благодаря за достъпа, Сянка ! Ще опитам да извлека възможно най-много от тази възможност !
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: angelix в 18 Април 2020 23:43:24, Събота
Малко кофти тема точно преди Нова Година, но се каня от месеци да я повдигна и сега ми дойде музата. :)
Защо всички се страхуваме от Смъртта? Защо търсим дълголетие и безсмъртие?
Оставям ви да пишете и обещавам да се включа и аз. ;)
Кой би искал да бъде безсмъртен ? Представям си един много самотен живот.
Ще гледаш как родителите ти умират,всичките ти проиятели,половинката ти,децата ти и ти в даден момент оставаш сам.



Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Skully в 19 Април 2020 21:28:08, Неделя
Всъщност, ако разгледаме закона за запазване на енергията, всички сме по един или друг начин безсмъртни. Енергията се преобразува в друг вид енергия, но не може да изчезне. Аз лично не се страхувам от смъртта, защото съм приела, че е неизбежна. Животът ще продължи и без мен. Забелязала съм, че обикновено колкото повече човек е неудовлетворен от постигнатото, толкова по-силен е страха от смъртта. И обратното - когато постигнеш целите, които си си поставил, приемаш смъртта като следващото логично обстоятелство.
Страхът от смъртта може би се дължи на факта, че хората винаги искат още. Само още една година, само да се сдобия с още едно нещо, само да отида в Лувъра и тн.
Титла: Re: Да си поговорим за Смъртта...
Публикувано от: Jadis в 15 Май 2020 13:04:07, Петък
Никога не съм изпитвала страх от това, че ще умра. Много повече ми тежи мъката, когато губиш близък човек.