Added (31.Oct.2014, 10:32 AM)
---------------------------------------------
Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември най-вече в английскоговорещите
страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от
келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All
Saints’ Day).
Празникът Хелоуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна
Франция. Тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите
вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите
и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват
земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела,
в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да
поживеят още малко на земята. Затова началото на новата година те
празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато
според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината,
разложението и смъртта.
През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин. В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена)
заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това
разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните
вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят
на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в
тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли
духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със
задгробния живот.
На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели
друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни
вождове.
Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били
принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки
взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.
През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило
се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два
римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври,
ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и
дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията
на Хелоуин да се организират игри с ябълки.
Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на
Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и
мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на
смъртта с нещо доста сходно.
Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи
като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората
продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии,
палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния
английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено
Halloween.
По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а
обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се
преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да
наричат Halloween.
Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не
навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на
31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в
южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.
Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с
вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на
празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но
отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и
врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.
В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на
континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на
31 октомври можело да се срещне във всеки дом.
Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от
богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини),
започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите,
измолвайки храна и пари (обичаят се нарича „trick-or-treat“ – почерпи, за да не ти напакостя).
Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и
огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и
през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.
Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник
ЧЕСТИТ ХЕЛОУИН
Added (22.Mar.2015, 7:29 PM)
---------------------------------------------
Пролетно равноденствие
20,03,2015
Пролетното равноденствие отбелязва възлов момент в хода на годината - когато енергиите на светлината и
тъмнината, на мъжкото и женското начало, се изравняват. Това е честване
на равновесието. От този ден нататък силата на светлината за пръв път
взима превес над силата на тъмнината. Празникът отбелязва и началото на
пролетта, време за оживени дейности и за сеитба - както в живота ни,
така и на полето. Благославят се семената за бъдещите насаждения. Носят
се дарове от напъпили растения. Енергиите на този период осигуряват
плодородие на земята и животните, обновление и растеж. Време за
подновяване на взаимоотношенията с майката природа.
В духовно отношение празникът символизира прехода от вглъбеността на ин-енергиите към външната изява и светлина на ян-енергиите.
За да отпразнувате равноденствието, напълнете до половината голяма кристална купа с вода и натопете в нея
цветя по ваш избор. Могат да бъдат едногодишни или многогодишни цветя от
вашата градина, диви цветя или пък свежи растения от цветарския
магазин. Сложете купата на видно място в дома ви. Почистете къщата,
сменете пердетата и внесете пролетно настроение в дома си с пъстри
възглавнички, драперии или панделки.Цветовете на този празник са светлозелено, лимонено-жълто и бледорозово.Сутринта на Пролетното равноденствие можете да направите сладкиш от пшеничено брашно (кифлички, украсени с
кръст отгоре). Смята се, че така направеният сладкиш има изключително
лечебни свойства, особено при стомашни болести. По стара предхристиянска
традиция по това време се боядисвали яйца - символ на живота - в зелено
и златисто, после се разменяли като подаръци или се използвали в
ритуали в чест на слънцето и на божествата на плодородието.Прегледайте личните си вещи и дрехи и отделете ненужните, които вече не ползвате или не носите. Дайте ги за
благотворителни цели.В българската традиция Пролетното равноденствие се отбелязва с празника
Благовещение (Благовец) на 25 март. Става се рано сутринта, за да е
блага годината. Трябва да имате златна или сребърна монета в джоба си,
или хляб, ако ви закука кукувица, за да има храна и доходи през
годината. Домът се почиства и сметта се изгаря, за да изгори всичко
лошо. Този ден се използва за присаждане на овощните дръвчета, за да са
сладки плодовете. Копаят се лехи и се садят цветя. Водата от реките
тогава става лековита. Сутринта за здраве се пие студена вода. Особена
магия крие главата на змия, убита на Благовец. Ако в нея се посадят
семена от босилек, след това от израсналото растение могат да се
приготвят различни лекове, както и да послужи при магически ритуали за
защита и любов.
Традиционна трапеза: Печена или варена риба, шарена пита, лучник, сухи чушки, пълнени с орехи. Вари се
супа от прясна коприва, поднася се салата от лук, джоджен и магданоз.Сезонни символи за празнуване: свежи пролетни цветя, боядисани яйца.
източник интернрт