Магия

ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Libra777 в 27 Април 2019 15:32:26, Събота

Титла: Външен вид и характер
Публикувано от: Libra777 в 27 Април 2019 15:32:26, Събота
В днешни дни често се чуват изказвания от рода на: "Външният вид няма значение"; "Не е нужно да си красив, за да си добър"; "Може тялото ти да не е в добър вид, но да имаш красива душа" и т.н. Древните гърци, от друга страна, са вярвали в точно обратното - че външният вид и вътрешният свят на човек са едно неделимо цяло, тоест какъвто ти е характерът, такова ти е и тялото...
Аз лично съм привърженик на второто твърдение. Смятам, че симетричните и правилни черти съответстват на уравновесена и балансирана личност, докато асиметрията е признак на някаква разколебаност... Вярвам, че притежателите на остри черти на лицето имат и по-остри характери, докато тези с меки черти имат и по-меки характери... Който добре се грижи за здравето на тялото си, по-добре се грижи и за емоционалното и духовното си здраве...
Разбира се, хората не могат да се разделят на "хубави и грозни", нито на "лоши и добри", тъй като тези категории са твърде субективни, но със сигурност може да кажем, че има такива, които са симпатични на повечето хора и такива, които са по-скоро антипатични на обществото. Да вземем за пример новопостъпилите осмокласнички в гимназията - Теди и Вики *примерно де* Теди ходи пригърбена, има бледа кожа с нездрав вид и много пъпки, дрехите ѝ са леко намачкани, зъбите ѝ са криви. В същото време Вики има изправена стойка, чисто лице, прави бели зъби и добре оформено тяло... Не е нужно да си ясновидец, за да се сетиш, че Вики ще общува по-добре със съучениците си, докато Теди има потенциал да се превърне в аутсайдер и да не намери общ език с другите... Най-вероятно ще се окаже, че втората е по-срамежлива, неуверена в себе си, плаха, с по-слаба воля и по-тясна зона на комфорт от първата...
Ако обаче си роден с гърбав нос *пак само примерно*, не значи, че щом си роден с "грозен" нос, си обречен да носиш грозен характер до края на живота си и просто Вселената не ти е оставила друг избор... Напротив. Смятам, че ако един човек е с добър характер и в същото време се старае да изглежда добре, може да бъде хубав и с несъвършенствата си, и даже някое от тях да се превърне в най-големия му чар.
Вие какво мислите по въпроса? Има ли връзка между външния вид и вътрешния свят на човек или само повърхностен човек би казал така?
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: theshadow в 27 Април 2019 16:11:12, Събота
Единствено при някои заболявания има връзка между външен вид и... Ъм, всъщност не характера, а заболяването... Например Синдром на Даун... Останалото е, че който каквото си завъди за характер, това ще му е... Без значение как изглежда външно... Може да е много красива опаковка с много гнило съдържание или пък не- въпрос на житейски път, а не на физически характеристики... [yes]
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Astaroth в 27 Април 2019 17:06:44, Събота
Всичко е въпрос на възприятия според мен. За едни даден човек ще е грозен, за други красив, за трети безразличен. Същото е и с характера. Не случайно я има поговорката "За всеки влак си има пътници." Определено трябва да има грижа за външния вид, но не е добре ако това се превърне в самоцел, както е масово в днешното общество. Какво ли не си причиняват хората, за да се харесат на дадена аудитория...
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Solomon в 27 Април 2019 19:36:46, Събота
И аз мисля, че характерът може да се прояви като физическа характеристика на човек и че двете - характер и външен вид, взаимно си влияят.....или сякаш по-скоро характерът влияе на външния вид. Естествено, изключвам строго генетично предаваните външни черти или такива дължащи се на заболявания (но при такива случаи, точно тези външни черти могат да повлияят на характера...ще дам примери). Не става въпрос за добър и лош характер, или за привлекателен и непривлекателен външен вид. Става въпрос за това, как например можем с един поглед да преценим някои черти на характера на даден човек, уповавайки се на физическите му характеристики, без да е нужно да слагаме етикетите ''красиво'' и ''грозно''...и то не от типа ''ухото му има еди каква си форма - значи обича прасета'' или ''брадичката му е заоблена и мъничка - значи гледа Стар Трек''....Всъщност, не знам как точно става този номер...


Ето един бегъл пример относно тази връзка, но нещата не са съвсем толкова прости както в простичкия ми пример......Та, имам един приятел, който очевидно не харесва някои неща във външния си вид - не е много висок и е пухкавичък (не е дебел, просто телосложението му е тип ендоморф) и т.н. и много се комплексира...като защитен механизъм, през последните години изгради в себе си една арогантност, привидно високо самочувствие и един фалшив непукизъм...прави ''готини'' физиономии и върви агресивно...За другите може да е наистина такъв, но аз виждам неувереността му в себе си...и съм убеден, че стана такъв, точно защото го майтапеха за външния му вид...
Та, таковата...



 
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Libra777 в 27 Април 2019 19:59:44, Събота
Не става въпрос за добър и лош характер, или за привлекателен и непривлекателен външен вид. Става въпрос за това, как например можем с един поглед да преценим някои черти на характера на даден човек, уповавайки се на физическите му характеристики, без да е нужно да слагаме етикетите ''красиво'' и ''грозно''...и то не от типа ''ухото му има еди каква си форма - значи обича прасета'' или ''брадичката му е заоблена и мъничка - значи гледа Стар Трек''....Всъщност, не знам как точно става този номер...
И аз не знам как точно става, но също мисля, че може да се определи по външния вид на някого дали е срамежлив, арогантен, агресивен и т.н. Просто сякаш е изписано на лицето, знам ли... При мен също го има и това, че ако някой ми изглежда симпатичен, обикновено харесвам и характера му. Ако пък смятам някого за добър човек, то той става и на външен вид по-красив в очите ми... Това с хубав-грозен; добър-лош си е субективно де, но определено защитавам тезата, че вътрешният ни свят се изписва и на лицето, и на тялото. Все пак умът ни не е отделен от тях...
Всичко е въпрос на възприятия според мен. За едни даден човек ще е грозен, за други красив, за трети безразличен. Същото е и с характера. Не случайно я има поговорката "За всеки влак си има пътници." Определено трябва да има грижа за външния вид, но не е добре ако това се превърне в самоцел, както е масово в днешното общество. Какво ли не си причиняват хората, за да се харесат на дадена аудитория...
Нямах предвид това да си изкуствено нагласен, гримиран, с пластични операции и понеже си си "променил" вида, това да се отразява и на характера ти... Тъй като реално тези боички не са част от теб, няма как да имат общо с личността ти. Също е вярно, че за всеки влак си има пътници и че всеки смята нещо различно за красиво...
Може да е много красива опаковка с много гнило съдържание или пък не- въпрос на житейски път, а не на физически характеристики... [yes]
Какво разбираш под "хубава опаковка"?
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Astaroth в 27 Април 2019 20:32:12, Събота
Понеже са ми казвали, че приличам на маймуна, за това понякога правя маймунджилъци...хахах. Майтапа на страна, но да, оппеделено това което се случва във вътрешния ни свят е напълно нормално да дава резултат и на материално ниво, тоест върху тялото ни. Ако си податлив на стрес например, а работата която практикуваш носи големи количества стрес е  логично и външният ти вид да не е като след почивка на Малдивите.
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: theshadow в 27 Април 2019 22:34:16, Събота
Комплексите и невербалната комуникация съществуват, но не им е място да се смесват с физическите характеристики на тялото по такъв начин, по който почнахте... Пиша през тел, затова и се включвам така кратко...
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Април 2019 23:11:58, Събота
Интересна тема...
А външният вид лъже! Ама да си почна с примерите...
Бях ученичка на 15г. Нямах грам самочувствие понеже бях без баща (почина), едното ми око се криви, не разполагах с пари като съучениците си и бях бъкана с комплекси които подпомагаха за липсата ми на самочувствие. Съответно нямах куража аз да потърся нечия компания или приятелство и отстрани явно това ми притеснение се е приемало като дръпнатост и надутост. (това май и сега е така...) Но пък когато ме опознаят околните обикновено се сприятеляваме.
Но да си се върна на примера... На 15 съм, слаба при все, че ям за трима и имам такава развихрена фантазия която прилагам в облеклото, че се обличам ексцентрично. А тогава ходехме с пристилки... Тъмно сини с бели якички - грозна картина... Аз обаче нали съм ексцентрична съм освежила пристилката си със значки, с помощта на колан съм я повдигнала да е късичка, косата ми вдигната на опашка на върха на темето и пада като водопад, гримирана с риск да ме пратят да си мия и тртия грима, но е първи учебен ден и може пък и да ми се размине. И понеже със съучениците ми вече се знаем от година не се държа дръпнато и притеснено, Съответно нахълтвам в училищния двор, намирам нашият си клас и започвам да раздавам целувки и прегръдки и да споделяме кой как изкарал лятото.
В същото време в класа две нови ученички които класната таман е довела и представила на другите... По мое време първо се строявахме по класове на двора, изигравахме едно Дунавско хоро цялото училище и така влизахме да учим, което си беше хубаво, но както и да е... Та тези две нови съученички като ме видели тогава решили, че съм сигурно много надута и едва ли не тартора на класа. А аз реално без самочувствие и никога не съм налагала мнение и не съм била лидер - просто не съм такава...
Трябвало им е време на девойките да ме опознаят, за да разберат, че нито съм тартор, нито съм надута пуйка и с едната вече 34 години сме близки приятелки. :)
С годините преодолях някой комплекси, с други свикнах или ги игнорирам, но по отношение на външен вид продължавам да се мятам от пълно неглиже до тотална ексцентричност. Но продължавам когато попадна сред непознати (нов колектив примерно) отначало да стоя настрана и да мълча докато опозная хората, което явно продължава да се приема като надутост... Ама какво да направя като са ме учили да не досаждам, да не нахалствам и т.н....
Та преди година и нещо почвам работа в Савимекс, на всичко отгоре зъбите ми на разпад и гледам да не се усмихвам, че е страшно и от начало нормално колегите решили, че съм надута пуйка... После се видях с пари да си оправя зъбите и съответно  усмивката ми цъфна, опознах колегите и започнах да говоря свободно с тях и те споделиха как отначало  ме мислели за надута...
Та си мисля, че външният вид, стойката, облеклото и дори израза на лицето нямат никакво значение за характера на човек. Ако добър човек в момента е ядосан едва ли по лицето ми ще разбереш, че той по принцип е добър, но днес не му е ден.
Отделно всеки човек за някого е прекрасен, а за друг е ужасен - въпрос на взаимоотношения...

Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Veleroth в 28 Април 2019 13:18:38, Неделя
Аз лично мисля, че един човек може да изглежда много добре на външен вид, но да е с ужасен характер, докато може един човек да не изглежда толкова добре на външен вид, но да е много по-интелигентен и приятен за компания. Вярно е все пак, че в наши дни, хората избират с кого да излизат съдейки по външния вид повече от характера на човека, но това са онези хора който би попитал '' Вярваш ли, че съществува душата? '' или " Вярваш ли, че сме създадени да направим нещо велико? " и повечето от тях биха ти отговорили с едно "НЕ" а да не включваме и душата. Вярно е, че има и много други хора, но не мисля, че това е дискусия за какви вида хора има  ;D .  Аз лично мисля, че има връзка между душата и тялото, но не мисля, че начина по който ти изглеждаш външно е същия по който ти изглежда душата.
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: listentothewild в 2 Май 2019 15:44:36, Четвъртък
Не знам дали разбирам правилно темата, но... Абстрахирам се от моди, някакви етикети от типа "красиви и грозни хора", а също и здравословни състояния. Замислих се обаче друго - чертите, а и някои неща, които може би с времето се засилват. Винаги съм била на мнение (освен отново казвам при здравословен проблем), че човек прави външния си вид такъв, какъвто го иска и се чувства добре в него, когато и той се чувства добре.
Нека дам пример, че да ме разберете: Чувстваш се добре, няма натежаващ стрес в живота ти, имаш възможността да хапваш каквото искаш и в повечето случаи тялото отвръща с по-изваяни форми, свежа и чиста кожа, дълга и бляскава коса или нещо подобно. В обратния случай и ефекта е такъв.
Друго, което винаги съм забелязвала в хората са очите или устните. Не мислите ли, че добрите хора носят една топлота в очите си, някак по-големи са, погледа е ведър и вдъхва доверие? Разбира се, всеки има моменти, в които не се чувства добре, подтиснат е, но... Когато нещата са ок и външния вид е по-привлекателен. Забелязала съм, че в по-злобните хора, устните са някак тънки и по-сбръчкани, сякаш от постоянните недоволни мимики на лицето. Усмивката, когато има такава е някак грозновата и отблъскваща.
Та, моите мисли и примери са насочени в тази посока... Правилно ли съм ви разбрала?



Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Libra777 в 2 Май 2019 19:18:10, Четвъртък
listentothewild, напълно си разбрала идеята на темата, а и освен това успя да обясниш с нагледни примери точно това, което аз имах предвид... На едно мнение сме  [yes]
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: posleden в 2 Май 2019 22:32:15, Четвъртък
През очите и гласа минава магията. Добрите гени и трудът на предците определят физиката и интелигентността.
Красотата е многоизмерна, физическата е преходна, тази на духа зависи от начина на живот. Може и една искра да добавим...
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: theshadow в 6 Май 2019 07:49:44, Понеделник
Нарича се невербална комуникация... Така и не ми остана време да я обясня поне накратко... Не означава, че хората са някакви заради външния им вид... Не...

Това е най-първичният и древен начин на общуване, който всеки ползва несъзнателно, а такива като мен, които са го учили в университета (или от други места)- и съзнателно...

Идва от дълбока древност, от времето преди хората да си развият говора като средство за комуникация... Невербална комуникация ще рече, че не се ползват думи... Неща са, които се правят несъзнателно, улавят се в болшинството случаи също несъзнателно...

Но пак отбелязвам, че невербалната комуникация не трябва да се бърка с връзка между външен вид и характер... До тук посочените от всички вас примери касаят не външен вид, а само невербална комуникация... Това е едното...

Другото, което посочвате, са комплексите... Те са подробно описани от Адлер, от К. Хорни... Също нямат връзка с външния вид...

Но е възможно, когато човек е комплексиран, това да доведе отново до подаването на сигнали от невербална комуникация към околните... Или и на вербални...

Но няма начин да погледнете човек във физиономията или тялото и да кажете за някого примерно:

"Има кафяви очи, остър нос и тънки устни, та сега, затворете го в затвора, таковата значи, вчера е очистил 20 души, само защото такава му е физиономията...."

Правени са много изследвания да се установи има или не връзка между външен вид и характер... Няма връзка... Такъв е крайният резултат от тях...
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Solomon в 6 Май 2019 12:17:11, Понеделник
Но пак отбелязвам, че невербалната комуникация не трябва да се бърка с връзка между външен вид и характер... До тук посочените от всички вас примери касаят не външен вид, а само невербална комуникация... Това е едното...

Другото, което посочвате, са комплексите... Те са подробно описани от Адлер, от К. Хорни... Също нямат връзка с външния вид...

Но е възможно, когато човек е комплексиран, това да доведе отново до подаването на сигнали от невербална комуникация към околните... Или и на вербални...
Ясно, таковата...
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Libra777 в 6 Май 2019 18:47:55, Понеделник
Ако съм те разбрала правилно, то това, поради което си правим извода "Изписана му е злобата/добрината/подлостта на лицето" са всъщност не чертите на лицето, а мимиките, които образуват многото малки мускулчета като резултат от дадена емоция, а пък като една емоция присъства твърде често, ние започваме да я окачествяваме като черта на лицето и затова бъркаме понятията... А пък то си е част от невербалната комуникация... Така ли е?  [unsure]
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: theshadow в 6 Май 2019 22:23:50, Понеделник
Libra777, точно това имах предвид... Да... Обяснила си го и по-добре от мен...  [wizard]
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 6 Май 2019 23:40:25, Понеделник
да, ама всички тези мимики дето ги правим общувайки невербално се отпечатват с времето на лицето ни под формата на бръчки.
Майка ми има около очите бръчки от смях (или както им казват пачи крак). И ако някой я погледне дори в момент в който е тъжна или уморена по тези бръчки може да разбере, че тя всъщност е много лъчезарен човек.
От много тревоги  (в продължение на месеци и години) гънките от двете страни на устата се врязват дълбоко. От много мислене челото става на хоризонтални бръчки и т.н.
Аз лично мога разглеждайки лицето на човек да кажа не какъв е, но поне какво е преживял...
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: Cernunnos в 7 Май 2019 00:17:13, Вторник
Цеци, много съм съгласен с написаното от теб. Правило ми е  впечатление и съм си го изучавал това с бръчките... щастливите хора са по-красиви  ;;)
Титла: Re: Външен вид и характер
Публикувано от: volk22 в 24 Юни 2019 19:25:20, Понеделник
Външният вид е даденост. Характерът подлежи на изменения в резултат на влиянието на външни фактори.