Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Сиси

Страници: [1] 2
1
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Re: Златно кръстче
« -: 15 Август 2017 09:49:55, Вторник »
Добре, ще го сложа под леглото на детето. Там съм сложила и малки иконки. Благодаря ти за съвета и идеята:)

2
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Re: Златно кръстче
« -: 14 Август 2017 22:24:55, Понеделник »
Благодаря  ти:)

3
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 14 Август 2017 22:23:39, Понеделник »
Много ти благодаря!:)

4
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Re: Златно кръстче
« -: 14 Август 2017 20:16:55, Понеделник »
Мога ли да го нося аз? Да сваля мойто кръстче и да нося неговото? :-[

5
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Re: Златно кръстче
« -: 14 Август 2017 20:12:59, Понеделник »
Да, но нали е подарено на него от кръстницата му. Това е скъп подарък. Не говоря,че е златно и от материална гледна точка, а от духовна. Как да го подаря на друг?

6
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Re: Златно кръстче
« -: 14 Август 2017 19:03:06, Понеделник »
Изглежда не ме разбрахте.
Цял живот ли да държа кръстчето в този шкаф?

7
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 14 Август 2017 11:59:51, Понеделник »
Сетих се да ви споделя още нещо.
Преди 16 август 2016, датата на която ме извикаха да говорим майка ми и брат ми- датата на побоя.
На 1 ви август си спомням,че сънувах моя почунал татко, който беше много хубав, дойде при мен, прегърна ме и ме целуна. Беше много усмихнат.
Чудех се какво ли значи това. Суеверна съм и знаех, че не е случайно. Но забравих този сън. 16 дни след това случи побоя. И сега от дистанцията на времето си давам сметка, че той се е явил за да ме предупреди:( Че ме чака това изпитание. Аз има силна връзка с татко ми. Още приживе си четяхме мислите. Силна мълчалива духовна връзка. И до ден днешен гледам портрета му и му говоря. Той е свидетел от онзи свят на мойте ежедневни болки и сълзи. И по време на съжителството ни със зетя му. Виждал е как страдам всеки ден. Целувала съм портрет а му и съм се молела да ми помага. На мен и най вече на детето. Преди няколко години една негова ученичка живееща в чужбина, ми каза че го сънувала и и казал как страда за мен. И досега знам,че ми помага и в работата:) Понеже отчасти ми е свързана с писане, като не мога да се сетя някоя дума или израз, го питам. Тате как беше това? Коя беше думата? И след миг думата идва в съзнанието ми:)

8
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Златно кръстче
« -: 14 Август 2017 11:48:32, Понеделник »
Здравейте, вече ме познавате от няколко дни:)
Сетих се да ви попитам нещо.
Аз съм православна християнка. Имам си златно кръстче от повече от 20 години. Сама си го поръчах, осветиха и нося години наред. Никога не го свалям. Въпросът ми е.
Когато кръщаваме детето на 1 година и 1 месец беше, неговата кръстница му подари златно кръстче на синджирче. Аз прибрах свещта и златното кръстче в един шкаф и така стоят там вече 10 години. На толкова е детето ми. Аз не виждам за нужно да му го слагам, защото както знаете първо в дете, а после аутист. Ще го дразни, трудно ще свикне, ще го дърпа а може и да го скъса и загуби. Какво да направя, за да може детето да получава от нужната Божия подкрепа от това кръстче? Къде да ги сложа, за да му носи благоденствието заложено в него? То е осветено също, на самото кръщене.
Аз да го нося? Ще ми станат две...не става, аз нали си имам.
Моля ви посъветвайте ме :)
Благодаря.

9
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 14 Август 2017 10:36:54, Понеделник »
Здравейте отново, само ще допълня някои факти,че снощи като писах, много бързах.
Относно избора с този мъж. Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(
Преди него, една година преди това се бях запознала с един италианец. Той дойде специални да се запознаем. Харесахме се, отиде си и започнахме всеки ден разговори по телефон и интернет. Но така минаваше времето. Месец,два,три .. година. Очи които не се виждат се забравят. По това време срещнах бащата на детето ми. :( По късно италианеца дойде.  ..но нищо не бе останало у мен. И историята приключи с него. Понякога съжалявам..но явно е съдба да бъда с българина и да уча тежките си уроци.
Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди. Бащата също е много стиснат, една стотинка не иска да раздели с мен за уроци при психолог и логопед. Само пари ще взимат и нищо няма да научи- това са думите му. Но иначе дава парите си за айфони и таблети които увредиха детето му. Само за това дава. А детето обожава баща си само заради това. Търси го и го иска ,защото в очите му той е добрия. Аз лошата защото живеем заедно, защото се опитвам да поставям правила, защото аз търпя кризите му и не издържам. А като дойде баща му, айде на мола, айде с айфона и таблета.. грозна картинка. Здраво право дете с провиснала глава гледаща таблет по градинките, където децата скачат и тичат. Аз водя детето по социален живот, по улиците, по магазини да се социализира, в работата ми. А той го води по места където няма хора, по дупки и градинки където няма жив човек и му връчва телефона за да си стои седнал. Много комплексиран и злобен човек. Завижда на хората с пари, с професия. Кара се и псува като кара колата си. Засича ги по пътя от злоба. Българин който не знае български. Не може да пише, една книга не е прочел. Бездуховен,първичен. Със средно образование със завършено с 3. Та....аз взех такъв човек. Но да подчертая, той не се показваше такъв в началото. А и не можеш да го разбереш. Все мълчеше и се усмихваше. И хората си мислят - бреййй какво добро момче...

10
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 13 Август 2017 23:25:42, Неделя »
Благодаря ти. Покрай мен наистина откакто останах сама ,Господ ми праща добри хора. Хора,които искат да ми помогнат. За тях благодаря на съдбата, че го има. А специално тази колежка не. Тя се опитваше да ми навреди в работата, и доста време търпях. И наистина когато се появяваше, понеже работата ми е свързана с говорене пред публика, започвах да блокирам,да правя грешки. Просто от присъствието й. Държеше се нагло грубо и надменно. Всячески се мъчеше да ме има в обкръжението си. Но аз такива хора, не бих приела. И върха на всичко беше тази рокля. Аз я попитах" защо не я дадеш на....другите си близки колежки"? Та аз нямам нищо общо с нея.. разбираш ли? Ами защото била точно за мен. О не....интуицията ми рядко лъже.

11
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 13 Август 2017 23:06:47, Неделя »
Много се радвам също, че ми казвате че няма магия. Аз вярвам в способностите ви, все пак не случайно сте в този сайт и форум. Тогава какво е всичко това? Това падение,деградация във фамилията? Или съдба или грешните избори...или слаба обич към себе си? Миналата година една колежка ми гледа на карти Таро. Каза че имам магия. Питах я във връзка с едно увлечение по мъж. Каза ми,че каквото се опитвам да направя няма да мога да стигна до щастливи отношения, те мъжете просто ще бягат от мен,докато не се развали магията. А за да се развали, да отида в църква да ми четат Киприанови молитви...но аз не отидох...защото няма кога:(

12
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 13 Август 2017 22:59:46, Неделя »
Благодаря ви за отговорите. Да ще се се радвам да ми пишеш, каквото решиш от психологична гледна точка.
Аз имам хубава работа от 6 години. Започнах я в годината,в която татко почина. Той щеше да се радва да ме види на тази длъжност. Искам да подчертая, за по горния коментар. Никога не съм се смятала за нещо велико и не съм делила хората на прости и интелектуалци. Точно поради тази причина прекалено се унизих като взех такъв мъж. Защото никога не съм имала самочувствие. А това също идва от семейството ми, което не е вярвали в талантите ми. Защото може би съм имала нужда да чувствам повече насърчение и подкрепа. Аз съм зодия риби. Твърде чувствителна. Може би за генерални неща съм слаба,но има моменти в които съм и доста силна. Например в тази работа, която работя сега. Има много завист и недоброжелатели, но още като ги усетя ги отстранявам от себе си, да не ми пречат на щастието от факта,че работя това. Имам колежки,които се опитват да ми влияят и енергийно. Една даже,без да имаме никакви отношения,миналата година искаше да ми подари рокля. Че не и ставала,а на мен щяла да стои добре. И аз за да не я обидя.. я взех, но директно я хвърлих в контейнера. Усещам ги в работата...кои са доброжелатели и кои не. Усещам положителната и отрицателната им енергия. Що се касае до брат ми и майка ми....просто винаги са ме притискали и да се налагали над мен:( Знаех,че крият нещо лошо.. .но не можах да избегна това.. оттогава не са ми се обаждали слава Богу...то и извинявай, няма да помогне,но ще се вслушам в съвета ти най накрая да заведа дело, за да си взема своята част....не от алчност, а за да ги влагам в детето си. Наистина ви благодаря. Пишете ми още...

13
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 13 Август 2017 21:31:28, Неделя »
Здравейте,ето историята на живота ми...доста накратко и хаотично,защото не мога толкова за кратко да опиша всичко.
Раждам се в щастливо семейство.Майка и баща с разлика 14 години.Хора на изкуството.Имам по-голям брат със само 2 години и половина.Растем щастливи,обградени от любов.Но и с лишения, не ни задоволяват прищевките постоянно.Майка ми израснала без баща в бедно семейство,защото той се пропил, бил баба ми.Майка ми била свидетел като дете на това.Затова се жени за татко  ми ,който е 14 години по възрастен от нея. Обичат се.В рода на татко ми, нещата са горе долу спокойни.Само дето неговият баща бил по тежък характер, коцкар.Тормозел жена си-майката на татко ми,тя била домакиня.Като умира тя, той се жени за някаква ,която да го гледа и той и предписва имотите си.Както и да е...просто създавам картината.Татко ми -известен в творчеството си, майка ми скромна, слаб характер...пред обществото.Това го разказвам от дистанцията на времето, вече осъзнала и прозряла доста неща.В момента съм на 45 години. Не говоря за магии за смърт! Ще разберете по късно за какво говоря.
Та живеят мирно и скромно,известни са, музиканти.Техните деца - брат ми и аз ставаме също музиканти.Брат ми - в семейството е повече на почит,аз мълчалива и тиха.Не говоря много,все ме обвиняваше майка ми, че не взимам думата.Все ме подтискаше като казваше ,че брат ми е по красив от мен,по добър и т.н. Тя каква красавица била на времето, а аз как съм приличала на другия род.Тя не харесваше рода на татко ми - били прости.Такаааа , с годините осъзнавам,че майка ми е голяма манипулаторка.Прави се на светица,а тайно ходи и говори на всеки един от севейството против другите.Така насъскваше татко срещу мен а най -много брат ми.Това според мен ТЯ НЕ ГО ОСЪЗНАВА.  Не го осъзнава и до сега, това е част от характера.На 40 годишна възраст, майка ми се отказва от кариерата си,била е можеща, скромна....но сега аз осъзнавам, слаб характер за да се бори в тези среди.Оправдава се с децата си - да ги гледала.Ама какво има да ни гледа, като сме на по 16-18 години.Както и да е.Спира да работи и започва да се събира с съседките да пият ракия и да ядат салати и да гледат тъпи сериали.И това си спомням много добре, как всеки ден със съседките вечер, през деня готви, чисти.Татко ми нон стоп работи, социален човек, с контакти,уважаван.След 20 години - майка ми е завършена алкохоличка.Тя си криеше шишетата в гардероба,никой не знаеше това, но аз виждах. Татко негододуваше срещу това,имаха разправии.Брат ми на около 25 години заживя самостоятелен живот,ходеше по чужбина да работи.В средата на 80години,родителите ми започнаха строеж на къща - вила в близък до града ни град.Всички помагахме да се строи,тогава бяхме ученици.След като се построи къщата,нашите ходеха често там.Но брат ми нахален, със самочувствие започна да се нанася лека полека там,купи си кола и обсеби къщата.Нашите все по рядко ходеха.Татко ми от 40 годишен е получил диабет.Този диабет рушеше тялото му,байпас,операции...какво ли не.Държеше се и работеше.Солиден човек.Но аз винаги съм имала страх от него, както и брат ми. И сега осъзнавам,че това е наложено от майка ни.Тя ни го е представяла в тази светлина.Та когато тази къща се построи,тогава майка ми още не беше алкохоличка каза: 1вия етаж за нас, втория за сестра ти, третия за теб.
Аз нямах среда....бях ученичка,после студентка.....но винаги исках да съм с компаниите на брат ми.Той некога не ме желаеше.Взимаше ме,но се държеше грубо с мен, не като кавалер.Това виждаха неговите приятели и се държаха и те неуважително с мен.Имахме обща професия и изяви.На тези изяви той отново се държеше лошо с мен,подтискаше ме, комплексираше.Аз страдах много.Но продължавах да го обичам,брат ми е.Уважавах творчеството му,както и до днес....защото е талант,а вече и много известен.На 19 години заминах с приятелка,на почивка.Там  бях изнасилена.На никой в живота си не съм казвала това.Не отидох и в полицията.Бяха страшни размирни години,началото на 90те.Никой в къщи не разбра.Притъпих болката си и продължих живота си.Когато още живеехме при нашите, се еслучвало брат ми от злоба към мен да ме заключи.Т.е излизам с приятели и се връщам вкъщи и не мога да отключа..а е късно.И от страх не звъня, за да не ги събудя.
Минаваха годините, така живеехме,майка ми вече алкохолизирана,татко с болестите работи,брат ми завзе цялата къща,даже не допускаше и татко ми да отиде да си почине там....направи ремонт на цялата къща по свой образ и подобие...луксозен.Татко страдаше,че не може да иде да подиша чист въздух. Не разказвам нещата хронологично.Имах баба - чайка на майка ми.Тя мже да се каже ,че ме е отглидала,много се обичахме.От малка засвидетелствах обич към нея,винаги и помагах.Гледаше ме в апартамента си кйто когато съм била на 10 години ,ми го завеща.Като дарение.Изглежда майка мия е хванало много яд,че майка и не и предписва на нея апартамента си ,а на мен.ПРез годините, ходех при нея,честих,подреждах и се обичахме с моята баба. Аз до 33 години,работех най-различни неща,само и само нещо да работя,защото вкъщи се държаха лошо с мен.Виж брат си какъв станал,а ти нищо не направи в живота си...това са думи на майка ми.Цял живот само спиш.Ходех по това време н работа в една фирма с най ниската заплата 200лв.И един път дадох всичките 200лв,за да направя дограма на банята вкъщи.Защото ме обвинаваха ,че нищо не давам за вкъщи.И така....майка ми ,готвеше и и се свидеше,че ми сипва порция манджа от храната.С една такава физиономия,на гнус.Говореше лошо за баща ми,че нищо не правил,че само и цапал вкъщи.И аз за да няма скандали постоянно чистех.Та тази моя баба-Бог да я прости,получи инсулт на 85 години и двете с майка ми се грижехме за нея.В последствие, както споменах че нямам компания ,си излизах сама в квартала и там срещнах бъдещия си мъж.Няма по прост очовек от него.Никога не съм го харесвала, той беше много влюбен, дойде да се запознаем в квартално кафене.3 години по млад от мен.И аз от глупост и скука започнах да излизам с него.Виждах ,че е грижвен,но е било заблуда.Той е майстор.Нашите го харесаха,сирак бил...съжаляваха го.И така той ми постави ултиматум.Да си имаме дете, да се съберем.Казах че ще помисля.И така след месец му казах -добре.Да си имаме дете.Легнахме и го направихме.Забременях.Той няма родителиняма имоти,нищо.Беше на квартира.И като забременях и всички разбраха,заживяхме при баба ми...която беше след инсулта.Тя в едната стаяние в другата.Мислехче майка ми ще ми помага,поне да гледа баба ми.Но не!!! Тя идваше и си тръгваше след два часа.Така бременеех трудно.Баба ми като малко дете,ела за това ,ела за онова,не можех да се наспя.Бях нервна,мъжа ми/живеехме без брак/,по цял ден на работа.Родих секцио на 35.Детето ми е аутист,сега е на 10. 5-6 години го водихме по лекари,не е най тежкия случай но е такъв.Та така ,аз от семейство интелектуално и на изкуството, се събрах с прост човек, от когото родих дете с увреждане.В началото нищо не личеше, най хубаво бебенце.Растеше трудно,със забавяне във всичко.Майка ми  пак не ми помагаше,пиеше,пушеше, кашляше.Идваше и си тръгваше.Разправии.Татко ми и той беше доста болен,но идваше и искрено му се радваше и го обичаше.А мойта майка и брат ми не.От раждането не обичат детето ми,а тогава не се виждаше че ще стане аутист.За нищо не помагаше нито за детето, нито за баба ми.Идваше и си тръгваше да си грледа сериалите.Така живеехме,баба ми падаше,чупеше таз,ръка....по нощите,напикаваше се и т.н и аз по цял ден чистя, и бебето си гледам.После след хиляде скандали с майка ми ,тя взе собствината си майка в апартамента където живеят с татко ми.И там я довърши.Обиждаше я, с псувни....тормозеше я....и един ден баба ми пак падна.Как плачеше клетата ми баба,че собствената и дъщеря в която се вричаше от обич, я обижда и псува.Приеха я в болница и майка ми се съгласи на 92 години да и направят операция. И така баба ми почина нещастна в болницата 2010та година. Изгори я с кремация без да и мигне окото за да се отърве от нея.На следващата година татко почина.В болница след операция...ампутираха му краката.Много страдах,много тъгувах за татко ми.След ампутацията то беше като в кома.А майкй ми и брат ми си стояха спокойни и се радваха,че той ще си отиде.Ходих и се молех в болницата да ме пуснат да го видя за последно.Какво съм изживяла аз си знам.Детето на детска,а аз отивам да видя татко на смъртно легло в реанимация.Пуснаха ми като видяха как рева.Отидох погалих го по главата,той трепереше...не ме виждаше адали ме е чул не зная.Стоях и плачех до него.Цунках го и си тръгнах.Почина след 1 ден....мойка ми веднаха го кремира...за да се отърват и двамата с брат ми.Няма при  тях болка, няма тъга......но продължих да поддържам контакт с тях.....
Така.....моя мъж след 3тата година на детето се промени.Видя че почиват мои роднини и оставам съмъ.Виждаше лошото отношение на майка ми и брат ми ккъм мен и как не ме обичат.Как не обичат и детето ми.И започна да си прави каквото иска.А най лошото че живееше в моя апартамент ,а е е плащал сметките.След скандали 7 години пред очите на детето той напусна.И ми остави 10 000лв неизплатени сметки.Осъди ме топлофикация и какво ли още не.Майка ми и брат ми,обаче го изолзваха да им прави ремонти,защото е майстор и поддържаха лицемерно отношение с него.Но той виждаше че са фалшиви.
Миналата година майка ми ибрат  ми ме извикаха на разговор в апартамента на майка ми.Да ми държат сметка как съм щяла да живея така, че ще остана на улицата,че съм лош човек.Че съм си изпъдила мъжа.Как ще живея с лудо дете и аз съм щяла да вляза в лудницата.И понеже отявлено ме мразят ,брат ми ме нарича с най обидни думи.А забравих да кажа че нарича и детето ми луд,ненормален и карлуково. Ти си с болно дете,не те очаква нищо добро...ти си лош човек. И когато аз на всяка дума се опинвах дда се защитя словесно той стана и започна да ме бие.Така миналият август 2016 той ме преби пред очите на майка ми.С юмруци по главата. 30 минути ме биеше.Аз бях в несвяст.Записах побоя на телефона защото усещах че са ми приготвили капан.Усещах,защото те много настояваха да отида там. Когато си тръгнах отидох в полицията,извадих медицинско.Дадох записа.Но когато инспектора ги е викал,той изглежда ги е подкупил,защото по късно получих писмо от прокуратурата ,че няма да водят такова дело.Той е известен,много известен и ще му съсипя кариерата.Аз нямаше да водя никакво дело.Исках просто да спрат с лошото отношение към мен и детето ми.Лошото отношение към мен от  детството ми още.А към детето откакто се е родило.А той моля ви, ходи да участва на благотворителни мероприятия за хора с увреждания.А иначе нарича племенника си карлуково и не го поглежда. Детето ми не е стъплио на фамилната вила.Както татко ми навремето.Детето ми можеше да израстне на чист въздух там,но майка ми....никога не каза на брат ми...затвори втория етаж - той е за сестра ти.На тази среща дето ме пребиха,разбрах че тя си е предписала нейния дял на него.
Това е в най кратко. Не говоря просто за смърт, а за проклятие.....усещам че има нещо.
Когато нашите са били млади,с голям успех  кариерата,сигурна съм че много съм им завиждали.Майка ми е била красавица и много талантлива.Но кажете ми, какво се случва че това семейство се разрушава по най долния начин??? Няма ли намеса?
Ами моя живот? На никой нещо лошо не съм направила, скромна,талантлива.....от семейство.А взех най простия човек и подих аутист.Сама съм без роднини,без подрепа.Сама си тегля трудния живот,без приятел....а хората които ни обичаха ,ги няма на този свят.Баба ми, татко ми,леля ми.
Когато леля ми почина, сестрата на татко...те също накрая на живота си не си говореха.Тя почина,той беше на погребението и страдаше много...и след два месеца и той си отиде.

14
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 12 Август 2017 22:52:17, Събота »
Добре. Благодаря ти, че ме насърчаваш да споделя. Ще опиша цялата си болка и съмнения,че върху самият ми род е направено негативно въздействие. Ще разкажа всичко,което ми тежи утре. Ще го напиша от компютъра,защото е твърде дълго. И като че ли от всички от този род, само аз осъзнавам нещата. Всъщност рода вече почти го няма.. останахме много малко живи. Но интуицията ми подсказва, че има родово проклятие или магия...направена от завист:((( Благодаря,че ме приехте, утре ще напиша историята.

15
МАГИЯ / Re: Магия
« -: 12 Август 2017 18:30:44, Събота »
Жалко:( Аз четох из интернет,че може с яйце...поне прочетох,че се премахва негативната енергия...но дали е така? Какво е вашето мнение тук??

Страници: [1] 2