Не зная, Лилит... През последните години изгубих толкова приятели, все млади и в разцвета на силите си и все неочаквано, че... Просто е неизбежно да не се запитам: Защо са ми приятели като ще ги загубя???
 И какво му е толкова хубавото на това да имаш чувства? Чувствата вървят в комплект с болка, като болката е преобладаваща. И ако Смъртта ще ме лишава от приятелите ми... Ами да вземе мен... Поне ще стане изведнъж, а не да ме убива малко по малко, бавно и мъчително отнемайки ми приятелите.
 В момента в душата ми е толкова празно, тъмно и ледено... Искам да потъна в тишината на мрака и дълго време да не излизам от там...

Самотата не е страшна. Била съм сама, била съм и самотна... В самотата няма какво да загубиш... Най-много от скука да намериш себе си...

Днес научих, че снощи е починал мой приятел... Не от най-близките, но приятел... Работихме заедно 5г. на Златни Пясъци. Бяхме невероятен тандем двамата... При отваряне и затваряне на обектите в началото и края на сезона всички се натискаха да са в един екип с нас двамата защото при нас винаги е весело. Обръщахме работата на забавление, разсмивахме всички с глупостите си, а когато се случеше да работим на един обект правехме такъв цирк на туристите, че удряхме оборота в тавана... И снощи на банкета за края на сезона е получил масивен инфаркт и починал на място...
 Последните години загубих много от приятелите си. Все млади и... И защо по дяволите ми е да завъждам приятелства като плащам за тях с цената на много болка??? Защо ми е да имам приятели като ще ги загубя???

Котките наистина гледат на стопаните си като на своя лична собственост. У нас Миша обича повече мъжът ми, а Саша мен. Но когато мъжът ми мърмори и ми лази по нервите Саша отива до Миша нещо си общуват и Миша отива и буквално се кара на мъжът ми. Все едно той е малко дете което се държи невъзпитано... Ама така е... Той си е нейна собственост и само тя може да му се кара.

Ами това е фамиляра... И когато животното е болно или иска нещо от теб то застава пред теб и търси зрителен контакт. Ако му отвърнеш и се отпуснеш като при медитация се получава... мисля, че е вид транс и котето ти предава усещанията си. Последния път когато Саша се свърза по този начин усетих невероятна жажда. Оказа се, че съм им сложила храна, изчистила съм тоалетна, но съм забравила да напълня и сложа купичка с вода след като съм я измила...
 Когато пък аз имам нужда от нея я повиквам, правя контакт с очи и цветно (като при програмиране) си представям къде точно искам да легне. Тя ми отвръща с Ми и се намиста. Последните дни го правих това като ми трябваха леко топли компреси на лицето заради възпален нерв.

listentothewild, фамиляр ти е това животно от всичките с което имаш най-силна връзка. Това което може да повлияе на настроението ти и буквално се разбирате само с поглед. За мен фамиляр е Саша и тя си избра тази роля. Това не значи, че не обичам и Миша или пък тя с мен, но със Саша връзката ни е специална общуваме един вид телепатично 9не е правилното обяснение, но за сега не се сещам за друго).
 Та кой е твоят фамиляр, listentothewild?

Reya, благодаря ти за разяснението. Сега вече виждам логиката в Хаоса. Намерих и някои неща да прочета по темата и тогава ще реша дали искам да имам време за една такава практика.