31
МАГИЯ / КНИГА НА МЪРТВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЕГИПТЯНИ
« -: 5 Декември 2011 17:24:08, Понеделник »
2 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ СЛЕД СМЪРТТА
О, ти, сияние сред самотностите нощни,
бог на кръга лунен, гледай!
Съпровождам те и аз
сред обитателите на небето, теб обиколили!
Аз, мъртвият, Озирис, прониквам по моя воля
или в царството на мъртвите,
или пък на земята в царството на живите,
натам, където води ме желанието.
3 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ И ДА СЕ ЖИВЕЕ СЛЕД СМЪРТТА
О, Тум, здравей,
ти над космическите бездни се издигаш!
Велико е наистина твоето сияние!
Ти в образа на лъв двуглав пред мен се появяваш!
Ти словото на твоето могъщество да чуя остави ме!
Ти от силата си дай на тези, които я очакват, изправени пред теб!
Ето, аз идвам и с множеството богове се съединявам,
които теб, о, Ра, заобикалят.
Изпълних повелите ти, вечер дадени
на твоите служители, о, Ра!
Наистина аз като Ра живея ден след ден подир смъртта
и както Ра отново от ден в нощ се ражда,
тъй след смъртта аз раждам се отново.
И всички божества небесни се радват, че живея,
тъй както радват се, когато Птах живее,
в мига, когато в храма на Хелиопол огромен
се появява той в целия си блясък.
Изида - сестра и жена на Озирис, майка на Хор. Олицетворява любовта и оплодяването, една от най-почитаните богини в египетския свят.
Нефтис - сестра на Изида и Озирис, жена на Сет.
Предназначение - допълнително написан текст, който има сакраментална стойност и насочва към практическата употреба на заклинанията в "Книга на мъртвите", разбирана като водач и съветник в отвъдния свят.
Сехт Ианру - област от отвъдното, където се намират полята на блажените, мястото, в което душите на починалите се радват на вечен покой и вечна светлина ги озарява. Това наименование има значение на символ в "Книга на мъртвите".
4 ГЛАВА
ПРЕМИНАВАНЕ НА НЕБЕСНИЯ ПЪТ В РЕ-СТАУ
Ето аз преминавам бездните с води небесни,
прострели се помежду двама неприятели,
и стигам до полята на Озирис...
Да отдъхна там, доколкото желая!
5 ГЛАВА
ЗА ДА НЕ СЕ РАБОТИ В ОТВЪДНОТО
Пристигам от Хермопол ръцете да повдигна на онези,
които са безсилни и сломени.
На боговете живата душа съм аз.
Бях посветен в мъдростта на духовете - служители на Тот.
6 ГЛАВА
МАГИЧЕСКИТЕ ФИГУРКИ
Ти, фигурке магическа, изслушай ме!
Ако съм призван,
ако осъден съм различни работи да върша,
както духовете на покойните в отвъдното принудени са да работят,
знай, фигурке магическа,
щом всички сечива сега ти притежаваш,
на нуждата човешка покори се!
Знай, че и ти осъдена ще бъдеш както мен
от надзирателите на Дуат.
Да хвърляш семената по нивята,
Да пълниш с вода каналите,
Да прекарваш пясъка
от изтока до запада.
Магическата фигурка отвръща:
- Ето ме! Чакам твоите заповеди!...
7 ГЛАВА
МИНАВАНЕТО ПО ГЪРБА НА ЧУДОВИЩНИЯ АПОПИ
(Във френския текст е Апопи, но в литературата се среща и като Апоп)
О, ти, зловещо восъчно творение,
живееш ти от умъртвяване на слаби и отчаяни!
Знай! Аз не съм човек безсилен,
не съм душа угаснала и изнурена!
Отровата ти няма да проникне в моите жили,
защото тялото ми е на Тум самият тяло.
Ако ти сам не чувствуваш, че умираш,
ужасът предсмъртен не може да докосне тялото ми,
понеже аз съм Тум всред океана на небето.
Наистина мен вечно ме закрилят боговете,
името ми е мистерия,
домът ми е свещен завинаги,
със съдници на ада аз не ще се боря повече,
понеже занапред самият Тум ще съпровождам.
Всесилен съм! Всесилен съм!
Птах - бог, почитан в град Мемфис. Изразява идеята за създаването на света посредством мисълта и словото, мъж на богиня Сехмет и баща на бог Нефер-Тум. Неговото появяване в езотерическата система на Мемфис не е изяснено. Символ на интелектуалното начало, на добротата и хармонията, на разумния живот и светлата мисъл.
Хермопол - става дума за Хермополис Магна, град в Среден Египет, известен с култа към бог Тот. Жреците на Хермопол осъществяват една богата духовна и интелектуална дейност, която оказва силно влияние върху културата в древен Египет.
Дуат - област на отвъдния свят.
Апопи - дух на злото, символ на идеята за разрушението и омразата, противник на хармонията и доброто. Изобразява се като змия.
8 ГЛАВА
ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ АМЕНТИ
Прониквам в мистериите на Хелиопол,
понеже сам Тот печат е сложил на главата ми
и на Хор могъщото око, от мен освободено, ме закриля
и то върху челото на Ра, баща на боговете, свети.
Наистина Озирис съм, живея аз в Аменти.
Озирис, познал часа вдъхновен,
нямаше да съществува, ако не съществувах аз,
защото аз съм Ра сред духове божествени
и не ще загина във вечността!
Стани, ти, Хор, възкръснал за живот!
Самите богове признаха те за бог!
9 ГЛАВА
СЛЕД ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ ГРОБА
О, ти, душа велика, всесилна и пълна със живот!
Ето ме! Идвам! Съзерцавам те!
Преминах вратите на отвъдното,
за да съзерцавам Озирис, божественият ми баща.
Сега разпръсвам мрака, теб обгърнал,
понеже те обичам, о, Озирис, и идвам твоето лице да съзерцавам,
Пронизах на Сет сърцето,
изпълних обредите надгробни за баща ми Озирис.
Отварям пътищата на небето и земята,
понеже син съм твой любящ, Озирис...
Ето, че станах дух пречистен, свят.
От словото на сила защитен съм...
Богове на необятното небе! Духове божествени!
Всички вие към мене погледнете!
Ето докрай извърших моето пътуване
и пред вас пристигам.
Тум - един от главните богове на египтяните, почитан в Хелиопол. Олицетворява космическия ред преди създаването на небесните светила.
Мистерии - тайни церемонии, които се извършват в дълбочините на египетските храмове и се ръководят от жреците с цел само определени хора да получат достъп до мъдростта и знанието за правилен живот и правилна смърт, да постигнат една хармония на духа и морално усъвършенствуване.
Сет - бог на злите дела, на злобата и битките. Персонификация на идеята за лошото начало, противник на разумния живот и спокойствието, на реда и тишината. Брат на Озирис.
10 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЕ СРЕЩУ ВРАГОВЕТЕ
Насилвам входа на небето.
Разбивам портите на хоризонта.
Обхождам цялата земя.
Могъщи духове са във властта ми,
защото са безчет магическите мои заклинания.
Силни са устата ми и челюстите.
Наистина аз господар съм на Дуат за вечни времена,
но пътищата за моето издигане не ще ви са разкрити...
11 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЯ СРЕЩУ ВРАГОВЕТЕ
О, дух, ти, който собствената си ръка разкъсваш,
от моя път отдалечи се,
защото аз съм Ра, издигам се в небето срещу враговете си!
В ръцете ми ги сложи този бог всесилен
и няма вече те да ми убегнат.
Ръката ми е подмладена
като ръката на Озирис.
Колкото богините-змии високо се издигат,
толкова аз крачките си разширявам...
Ето няма на враговете си да бъда изоставен,
защото, дадени в ръцете ми,
не могат те да ми убягнат.
Изправен като Хор съм!
Седнал като Птах съм!
Могъщ съм като Тот!
Неудържим съм като Тум!
Краката ми ме носят редом с тях!
Гърмят в устата ми на силата словата.
Ето обхождам аз небето в дирене на враговете ми,
но те предадени на мен ще бъдат и вече няма да ми се изплъзнат.
12 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ПО ВОЛЯ
Да бъде благословено името ти,
о, Ра, пазител на вратите тайнствени,
отгдето се отваря път към Кеб и към везната,
носителка на истината-правда!
13 ГЛАВА
ВЛИЗАНЕТО В АМЕНТИ
Като сокол в небето влизам,
като феникс небесните пространства аз обхождам.
Възхваляват боговете Ра и пътищата му подготвят.
Сега прониквам в мир в красивата Аменти.
Ето ме на Хор до езерото свято,
държа завързани аз неговите кучета.
Нека пътят за мен да се отвори!
Да можех да проникна там,
за да отдам възхвала на Озирис - на вечния живот владетел!
Кеб - бог на земята, брат и мъж на Нут.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Да се изпълни това заклинание над гривна, направена с цветята анкам и поставена на дясното ухо на мъртвия; да се изпълнява също над друга гривна, обвита в пурпурна тъкан, върху която в деня на погребението да се напише името на мъртвия
14 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАЛИЧИ СРАМЪТ В СЪРЦЕТО НА БОГОВЕТЕ
Да бъдат святи имената ви,
о, богове, на ритмите свещени господари,
които направлявате извършването на мистериите!
Чуйте моите думи: "Ето, смутени и засрамени са боговете,
когато виждат моите несъвършенства.
Под ударите, които върху греховете ми ще нанесе
богът на истината-правда,
петната на позора ми ще бъдат заличени!"
О, бог на истината и на правдата,
разрушавай злото в мене,
заличи злодейството и моите деяния престъпни,
помети злото без остатък от сърцето ми,
което може да ме отдели от тебе,
За да остана с тебе в мир!
О, ти, владетелю на приношенията,
ето аз нося нещо, което ще те съживи,
та аз да мога също да живея
и чувството на срам в сърцето си
заради мене
заличи завинаги.
15 ГЛАВА
ХИМН В ПРОСЛАВА НА РА
О, Ра, здравей!
На Тум подобен ти над хоризонта се издигаш,
като Хор-Хути ти господствуваш в небето.
Наслада за очите ми е красотата ти
и твоите лъчи светят по тялото ми на земята.
Когато плуваш ти в небесната си лодка,
мир в небесата необятни се разлива.
Ето надува вятърът платната и твоето сърце развеселява!
Ти по небето с бързи стъпки преминаваш,
сразени враговете ти са,
и около теб мирът цари.
Духовете на планетите по пътищата си като минават,
възпяват славата ти.
И когато над хоризонта слизаш,
зад западните планини,
духовете на звездите неподвижни
покланят се пред тебе ниско и те възхваляват...
Величествена е красотата ти призори и привечер.
О, господарю на живота и на реда на световете!
Слава на теб, о, Ра, когато на хоризонта ти изгряваш
и вечер, когато като Тум залязваш,
понеже наистина прекрасни са лъчите ти,
когато от висините на небосвода
в целия си блясък се явяваш!
Там Нут, която те роди, живее...
Ето че ти си увенчан за цар на боговете.
Нут - твоя майка и богиня на небесния океан
пред тебе пада и те възхвалява.
Редът и равновесието на световете излъчват се от тебе.
От тръгването сутрин чак до пристигането вечер
с големи крачки ти небето преминаваш.
Сърцето ти се радва, езерото небесно е спокойно.
Сразен е злият дух!
Отсечени са неговите крайници, прекъснати са неговите прешлени!
Попътни ветрове към пристан лодката ти направляват. Божествата на четирите владения на пространството прославят теб, о, същина божествена -
начало на всички същества и форми...
Ето, едва изрекъл една дума,
и земята смълчана се заслушва...
Ти, божество единствено, владееше небето вече
във времето, когато земята с планините си
не съществуваше все още...
Ти - бързият! Ти - скороходецът! Ти - господарят! Ти - единственият!
Ти - създателят на всичко съществуващо!
В зората на времената
ти извая езика на йерархиите божествени,
изтръгна съществата от океана първичен
и ги спаси на острова сред езерото на Хор.
Да можех да поема въздуха на твоите ноздри
и северният вятър - от твойта майка Нут изпратен!
О, Ра! Благоволи да посветиш духа ми!
О, Озирис, върни на моята душа природата божествена!
На тебе слава, о, владетелю на боговете!
Да бъде името ти възхвалявано,
създателю на удивителни творения!
С лъчите си ти тялото ми освети,
почива то в земята
за вечността!
Хор-Хути - Хор на хоризонта.
ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ СЛЕД СМЪРТТА
О, ти, сияние сред самотностите нощни,
бог на кръга лунен, гледай!
Съпровождам те и аз
сред обитателите на небето, теб обиколили!
Аз, мъртвият, Озирис, прониквам по моя воля
или в царството на мъртвите,
или пък на земята в царството на живите,
натам, където води ме желанието.
3 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ И ДА СЕ ЖИВЕЕ СЛЕД СМЪРТТА
О, Тум, здравей,
ти над космическите бездни се издигаш!
Велико е наистина твоето сияние!
Ти в образа на лъв двуглав пред мен се появяваш!
Ти словото на твоето могъщество да чуя остави ме!
Ти от силата си дай на тези, които я очакват, изправени пред теб!
Ето, аз идвам и с множеството богове се съединявам,
които теб, о, Ра, заобикалят.
Изпълних повелите ти, вечер дадени
на твоите служители, о, Ра!
Наистина аз като Ра живея ден след ден подир смъртта
и както Ра отново от ден в нощ се ражда,
тъй след смъртта аз раждам се отново.
И всички божества небесни се радват, че живея,
тъй както радват се, когато Птах живее,
в мига, когато в храма на Хелиопол огромен
се появява той в целия си блясък.
Изида - сестра и жена на Озирис, майка на Хор. Олицетворява любовта и оплодяването, една от най-почитаните богини в египетския свят.
Нефтис - сестра на Изида и Озирис, жена на Сет.
Предназначение - допълнително написан текст, който има сакраментална стойност и насочва към практическата употреба на заклинанията в "Книга на мъртвите", разбирана като водач и съветник в отвъдния свят.
Сехт Ианру - област от отвъдното, където се намират полята на блажените, мястото, в което душите на починалите се радват на вечен покой и вечна светлина ги озарява. Това наименование има значение на символ в "Книга на мъртвите".
4 ГЛАВА
ПРЕМИНАВАНЕ НА НЕБЕСНИЯ ПЪТ В РЕ-СТАУ
Ето аз преминавам бездните с води небесни,
прострели се помежду двама неприятели,
и стигам до полята на Озирис...
Да отдъхна там, доколкото желая!
5 ГЛАВА
ЗА ДА НЕ СЕ РАБОТИ В ОТВЪДНОТО
Пристигам от Хермопол ръцете да повдигна на онези,
които са безсилни и сломени.
На боговете живата душа съм аз.
Бях посветен в мъдростта на духовете - служители на Тот.
6 ГЛАВА
МАГИЧЕСКИТЕ ФИГУРКИ
Ти, фигурке магическа, изслушай ме!
Ако съм призван,
ако осъден съм различни работи да върша,
както духовете на покойните в отвъдното принудени са да работят,
знай, фигурке магическа,
щом всички сечива сега ти притежаваш,
на нуждата човешка покори се!
Знай, че и ти осъдена ще бъдеш както мен
от надзирателите на Дуат.
Да хвърляш семената по нивята,
Да пълниш с вода каналите,
Да прекарваш пясъка
от изтока до запада.
Магическата фигурка отвръща:
- Ето ме! Чакам твоите заповеди!...
7 ГЛАВА
МИНАВАНЕТО ПО ГЪРБА НА ЧУДОВИЩНИЯ АПОПИ
(Във френския текст е Апопи, но в литературата се среща и като Апоп)
О, ти, зловещо восъчно творение,
живееш ти от умъртвяване на слаби и отчаяни!
Знай! Аз не съм човек безсилен,
не съм душа угаснала и изнурена!
Отровата ти няма да проникне в моите жили,
защото тялото ми е на Тум самият тяло.
Ако ти сам не чувствуваш, че умираш,
ужасът предсмъртен не може да докосне тялото ми,
понеже аз съм Тум всред океана на небето.
Наистина мен вечно ме закрилят боговете,
името ми е мистерия,
домът ми е свещен завинаги,
със съдници на ада аз не ще се боря повече,
понеже занапред самият Тум ще съпровождам.
Всесилен съм! Всесилен съм!
Птах - бог, почитан в град Мемфис. Изразява идеята за създаването на света посредством мисълта и словото, мъж на богиня Сехмет и баща на бог Нефер-Тум. Неговото появяване в езотерическата система на Мемфис не е изяснено. Символ на интелектуалното начало, на добротата и хармонията, на разумния живот и светлата мисъл.
Хермопол - става дума за Хермополис Магна, град в Среден Египет, известен с култа към бог Тот. Жреците на Хермопол осъществяват една богата духовна и интелектуална дейност, която оказва силно влияние върху културата в древен Египет.
Дуат - област на отвъдния свят.
Апопи - дух на злото, символ на идеята за разрушението и омразата, противник на хармонията и доброто. Изобразява се като змия.
8 ГЛАВА
ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ АМЕНТИ
Прониквам в мистериите на Хелиопол,
понеже сам Тот печат е сложил на главата ми
и на Хор могъщото око, от мен освободено, ме закриля
и то върху челото на Ра, баща на боговете, свети.
Наистина Озирис съм, живея аз в Аменти.
Озирис, познал часа вдъхновен,
нямаше да съществува, ако не съществувах аз,
защото аз съм Ра сред духове божествени
и не ще загина във вечността!
Стани, ти, Хор, възкръснал за живот!
Самите богове признаха те за бог!
9 ГЛАВА
СЛЕД ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ ГРОБА
О, ти, душа велика, всесилна и пълна със живот!
Ето ме! Идвам! Съзерцавам те!
Преминах вратите на отвъдното,
за да съзерцавам Озирис, божественият ми баща.
Сега разпръсвам мрака, теб обгърнал,
понеже те обичам, о, Озирис, и идвам твоето лице да съзерцавам,
Пронизах на Сет сърцето,
изпълних обредите надгробни за баща ми Озирис.
Отварям пътищата на небето и земята,
понеже син съм твой любящ, Озирис...
Ето, че станах дух пречистен, свят.
От словото на сила защитен съм...
Богове на необятното небе! Духове божествени!
Всички вие към мене погледнете!
Ето докрай извърших моето пътуване
и пред вас пристигам.
Тум - един от главните богове на египтяните, почитан в Хелиопол. Олицетворява космическия ред преди създаването на небесните светила.
Мистерии - тайни церемонии, които се извършват в дълбочините на египетските храмове и се ръководят от жреците с цел само определени хора да получат достъп до мъдростта и знанието за правилен живот и правилна смърт, да постигнат една хармония на духа и морално усъвършенствуване.
Сет - бог на злите дела, на злобата и битките. Персонификация на идеята за лошото начало, противник на разумния живот и спокойствието, на реда и тишината. Брат на Озирис.
10 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЕ СРЕЩУ ВРАГОВЕТЕ
Насилвам входа на небето.
Разбивам портите на хоризонта.
Обхождам цялата земя.
Могъщи духове са във властта ми,
защото са безчет магическите мои заклинания.
Силни са устата ми и челюстите.
Наистина аз господар съм на Дуат за вечни времена,
но пътищата за моето издигане не ще ви са разкрити...
11 ГЛАВА
ЗАКЛИНАНИЯ СРЕЩУ ВРАГОВЕТЕ
О, дух, ти, който собствената си ръка разкъсваш,
от моя път отдалечи се,
защото аз съм Ра, издигам се в небето срещу враговете си!
В ръцете ми ги сложи този бог всесилен
и няма вече те да ми убегнат.
Ръката ми е подмладена
като ръката на Озирис.
Колкото богините-змии високо се издигат,
толкова аз крачките си разширявам...
Ето няма на враговете си да бъда изоставен,
защото, дадени в ръцете ми,
не могат те да ми убягнат.
Изправен като Хор съм!
Седнал като Птах съм!
Могъщ съм като Тот!
Неудържим съм като Тум!
Краката ми ме носят редом с тях!
Гърмят в устата ми на силата словата.
Ето обхождам аз небето в дирене на враговете ми,
но те предадени на мен ще бъдат и вече няма да ми се изплъзнат.
12 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ВЛИЗА И ИЗЛИЗА ПО ВОЛЯ
Да бъде благословено името ти,
о, Ра, пазител на вратите тайнствени,
отгдето се отваря път към Кеб и към везната,
носителка на истината-правда!
13 ГЛАВА
ВЛИЗАНЕТО В АМЕНТИ
Като сокол в небето влизам,
като феникс небесните пространства аз обхождам.
Възхваляват боговете Ра и пътищата му подготвят.
Сега прониквам в мир в красивата Аменти.
Ето ме на Хор до езерото свято,
държа завързани аз неговите кучета.
Нека пътят за мен да се отвори!
Да можех да проникна там,
за да отдам възхвала на Озирис - на вечния живот владетел!
Кеб - бог на земята, брат и мъж на Нут.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Да се изпълни това заклинание над гривна, направена с цветята анкам и поставена на дясното ухо на мъртвия; да се изпълнява също над друга гривна, обвита в пурпурна тъкан, върху която в деня на погребението да се напише името на мъртвия
14 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ЗАЛИЧИ СРАМЪТ В СЪРЦЕТО НА БОГОВЕТЕ
Да бъдат святи имената ви,
о, богове, на ритмите свещени господари,
които направлявате извършването на мистериите!
Чуйте моите думи: "Ето, смутени и засрамени са боговете,
когато виждат моите несъвършенства.
Под ударите, които върху греховете ми ще нанесе
богът на истината-правда,
петната на позора ми ще бъдат заличени!"
О, бог на истината и на правдата,
разрушавай злото в мене,
заличи злодейството и моите деяния престъпни,
помети злото без остатък от сърцето ми,
което може да ме отдели от тебе,
За да остана с тебе в мир!
О, ти, владетелю на приношенията,
ето аз нося нещо, което ще те съживи,
та аз да мога също да живея
и чувството на срам в сърцето си
заради мене
заличи завинаги.
15 ГЛАВА
ХИМН В ПРОСЛАВА НА РА
О, Ра, здравей!
На Тум подобен ти над хоризонта се издигаш,
като Хор-Хути ти господствуваш в небето.
Наслада за очите ми е красотата ти
и твоите лъчи светят по тялото ми на земята.
Когато плуваш ти в небесната си лодка,
мир в небесата необятни се разлива.
Ето надува вятърът платната и твоето сърце развеселява!
Ти по небето с бързи стъпки преминаваш,
сразени враговете ти са,
и около теб мирът цари.
Духовете на планетите по пътищата си като минават,
възпяват славата ти.
И когато над хоризонта слизаш,
зад западните планини,
духовете на звездите неподвижни
покланят се пред тебе ниско и те възхваляват...
Величествена е красотата ти призори и привечер.
О, господарю на живота и на реда на световете!
Слава на теб, о, Ра, когато на хоризонта ти изгряваш
и вечер, когато като Тум залязваш,
понеже наистина прекрасни са лъчите ти,
когато от висините на небосвода
в целия си блясък се явяваш!
Там Нут, която те роди, живее...
Ето че ти си увенчан за цар на боговете.
Нут - твоя майка и богиня на небесния океан
пред тебе пада и те възхвалява.
Редът и равновесието на световете излъчват се от тебе.
От тръгването сутрин чак до пристигането вечер
с големи крачки ти небето преминаваш.
Сърцето ти се радва, езерото небесно е спокойно.
Сразен е злият дух!
Отсечени са неговите крайници, прекъснати са неговите прешлени!
Попътни ветрове към пристан лодката ти направляват. Божествата на четирите владения на пространството прославят теб, о, същина божествена -
начало на всички същества и форми...
Ето, едва изрекъл една дума,
и земята смълчана се заслушва...
Ти, божество единствено, владееше небето вече
във времето, когато земята с планините си
не съществуваше все още...
Ти - бързият! Ти - скороходецът! Ти - господарят! Ти - единственият!
Ти - създателят на всичко съществуващо!
В зората на времената
ти извая езика на йерархиите божествени,
изтръгна съществата от океана първичен
и ги спаси на острова сред езерото на Хор.
Да можех да поема въздуха на твоите ноздри
и северният вятър - от твойта майка Нут изпратен!
О, Ра! Благоволи да посветиш духа ми!
О, Озирис, върни на моята душа природата божествена!
На тебе слава, о, владетелю на боговете!
Да бъде името ти възхвалявано,
създателю на удивителни творения!
С лъчите си ти тялото ми освети,
почива то в земята
за вечността!
Хор-Хути - Хор на хоризонта.