Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Blackwolf

Страници: 1 ... 4 5 [6]
76
Ами Медоуз си е нюейджар от чист вид, но от "по-добрия" тип. Прави типичните за нюейджарите манджи с грозде - т.е. омешва всичко в общия кюп. Аз лично не си падам, но той го прави доста добре и затова резултата е доста приличен на фона на други подобни автори. Между другото в книгите му има и силни моменти - напр. бях приятно изненадан от начина, по който говореше в една от книгите си за Лулата и даже преведох едно негово поетично описание на това какво представлява тя и какво е нейното значение и го включих в една моя компилативна статия.
 Но другите работи в книгите му, където говори за индианските неща... прави такъв качамак, че не ти е работа. Но пак повтарям, той ми е симпатичен, пише добре и него горе-долу го понасям, за разлика от писанията на други нюейджари, за които ме напъва да правя публични аутодафета.  tongue cool tongue

 По отношение на книгите му за руните и пр. - не се занимавам с това, не разбирам и не мога да преценя.

77
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 12 Май 2014 10:45:36, Понеделник »
Това е откъс от "Black Elk Speaks: Being the Life Story of a Holy Man of the Oglala Sioux", издадена на български под заглавието "Един велик шаман говори", С., 1995.
 За съжаление не успях да се преборя да си излезе с оригиналното заглавие...  

78
Някои от тези... нямат много връзка с шаманизма.  tongue Ню-ейдж пар екселанс.

 За книгата на Мирча Елиади вече споманап.

 Кенет Медоуз... предпочитам да не го коментирам.  wink Другите...

79
ШАМАНИЗЪМ / Свързване с животното на силата
« -: 11 Май 2014 09:45:05, Неделя »
Но какво?  smile

80
ШАМАНИЗЪМ / Свързване с животното на силата
« -: 10 Май 2014 23:31:00, Събота »
Айде да сложа и аз моите 2 ст.  tongue

 "Животно на силата" всъщност май не съвсем точно название. Може би е по-добре да се говори за помощници и закрилници, защото те може да не са точно животни, а... да кажем други създания. Но често са си животни. wink
 В традиционните култури животните имат огромна роля.  Джоузеф Е. Браун, авторът на уникалната книга "Свещената лула: разказът на Черния Елен за седемте церемонии на оглала" (The Sacred Pipe: Black Elk's Account of the Seven Rites of the Oglala Sioux),  разказва: „При моите първи срещи с Черния Елен всичко, за което той ми говореше, се изразяваше в понятия, свързани с животните и природните явления. В своята наивност аз изразявах желание старецът да се обърне към въпросите на религията, докато най-накрая не разбрах, че всъщност той точно за това и говори през цялото време!“ 

 Според много племенни народи човек не може да доживее пълнолетие, ако няма закрилник. Него си го има, но проблема е да се срещнем с него и да започнем да взаимодействаме.

 Ще кажа нещо за един от традиционните начини за намиране или по-точно за срещата с "животното на силата". Това става чрез ритуала на търсене на видение (Vision quest).

 Обикновено човек преминава през вижън-куеста за първи път в края на юношеството си, при преминаване в статуса на възрастен. 
 Има различни начини, в ню-ейдж книжките нерядко са описани и то така, че човек не знае дали да плаче или да се смее.
 Нещата са прости, но както всичко в шаманизма естествени, тежки и изискващи немалко усилия, воля и издръжливост (и физическа, и психическа и всякаква).

 Първо се избира наставник, който да те ръководи и пази. Обикновено това е опитен шаман. След това заедно с шамана се прави парна церемония, в която търсещият се пречиства и се моли за каквото е решил да прави търсенето на видение. Самата парна церемония е позната, описана е на много места и затова няма да се спирам на нея. 
 Тя продължава по принцип доста време, защото подготовката е продължителна, а и самата церемония е няколко часа. Иначе... е бая зор. Не е леко.  smile Strong and beautiful, дет викат индианците.
 Впрочем, парната церемония нерядко се използва самостоятелно за решаване на различни проблеми, но обикновено е подготвителен етап от други церемонии.

 След това човека отива на някое силно място, предварително избрано, и влиза в мястото за постене. По принцип мястото е някъде далеч от други хора. В миналото са избирали нарочно опасни места, където може да мине бизоново стадо, където има агресивни мечки и пр. и пр. Защото така можеш да намериш силен помощник.

 Шаманът обикновено е наблизо, на 2-3 км. или повече, но в околността. 
 Подготовката на самото място може да е различна, може да е просто обградено с "таиси", може да е изкопана дупка или само легло, в някои случаи може да е естествена плитка подземна пещера и т.н.

 Човекът трябва да бъде такъв, какъвто е, както идва на този свят като естествено същество, т.е. гол. Да може да общува със Слънцето, Вятъра, със студа без преградите, които културата поставя. Да стане естествена част от Природата, каквато е неговата същност.

 Така се започва търсенето на видение, респективно намирането на "животно на силата".

81
Има различни теории за възникването на шаманизма. редица антрополози (етнографи), историци, археолози, религиоведи и пр. смятат, че той се е зародил, а може би и оформил в значителна степен още в късния палеолит, едновременно с възникването и развитието на Хомо сапиенс сапиенс - т.е. на нашия вид. Има дори смелчаци, които предполагат, че може да се е зародил и по-рано, през средния палеолит (или мустиерската епоха) - времето на неандерталците (Хомо сапиенс неандерталис). Разбира се за това няма никакви доказателства и всичко се гради на хипотези.

 Относно хората от късния палеолит (кроманьонците), които са били хора като нас, има вече доста повече археологически паметници, които дават възможност за по-конкретни хипотези.

 Най-често се използват пещерните рисунки, особено т.нар. магьосник от пещерата Труа фрер.

 

 В Труа фрер има и други рисунки на хора-животни (шаманско превъплъщение или изображение на шаман по време на ритуал?), особено знаменитата рисунка на човек, може би пътуващ в образа на бизон, с дух помощник под формата на птица? Разбира се, всичко това са предположения.

   

 Има разбира се още такива изображения, като човека-бизон от пещерата Габилу, жената-лъв (?) от Германия и пр.

   

 Други находки говорят за ритуали, намиращи паралел в шамански ритули, наблюдаване при някои народи в недалечно минало.

 Напр. фигурата на мечка със следи от удари от пещерата Монтеспан, фигурите на бизони и отпечатъците от стъпала, сред които има много тинейджърски от Тук д'Одубер (ритуали на посвещение?) и пр.

 Във всеки случай тези неща намират паралел в етнографските описания на ритуалите при народи, които до 18-19-20 в. са живеели в каменната ера в различни части на света.
 Има доста парелили от Австралия, където е аборигените са имали (а и сега си имат) силна шаманска традиция. А Австралия е заселена преди 30 хил. г. (а може би и повече), сравнително скоро след като Хомо сапиенс напуска Африка.

 Аз лично смятам, че наистина шаманизма е дошъл от дълбините на хилядолетията.

 Други учени обаче смятат, че шаманизма е сравнително ново явление, появил се през желязната епоха, т.е. приблизително преди 3-3,5 хил. г. 
 Те са май малцинство, а и лично за мен шаманизма е очевидно много, много по-древен. 
 Има някои, които дори твърдят, че шаманизма се е повлиял от индуистките и будистки практики и се е разпространил в Центр. Азия и оттам в Сибир с разпространението на будизма... Дрън-дрън, та пляс. tongue

82
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 10 Май 2014 19:48:54, Събота »
От утре (всъщност по-късно днес tongue ), уви, започва работното ежедневие. Дано имам време да наминавам по-често.  wink

Added (10.May.2014, 7:48 PM)
---------------------------------------------
Както вече споменах, много често шаманът минава през т.нар. шаманска болест. Между другото подобни състояния се срещат при множество други практики, които целят развитие на някакви способности и въобще развитие на личността. В чан (дзен) будизма има дори специален термин - чан бин (чанската болест), през която минава човек, преживяващ духовна трансформация. Мисля че шестия патриарх, Хуйнен, е казал "Преди човек да изучи чан реките са реки, а планините - планини. Когато започне да изучава чан реките не са вече реки и планините не са планини. Когато постигне чат реките отново са си реки, а планините - планини". biggrin Човек е достигнал същото място, но вече е "изкачил" едно "стъпало" ,или повече!), образно казано. При шаманизма също има много сходни проявления.

 Та за шаманската болест по добре е да дам един пример, който според мен много по-ясно може да покаже за какво става дума, отколкото моите приказки.   

    

    

  


83
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 6 Май 2014 22:37:59, Вторник »
Ха, трансперсоналната психология. Явно и тук в психоложките среди трайно оформят отрицателно отношение към нея. :pЗнам за отрицателното отношение. 
 Мен пък подхода ми импонира, защото е се стреми да е цялостен и не се напъва да отрича традицията, а и не смята, че сегашното развитие на науките е върховното постижение на човечеството (тук съм съгласен с него); въобще смятам Гроф за интересен автор. 
 Знам и за холотропното дишане, чел съм разни неща. Явно има различни мнения по въпроса.  wink
 В Русия явно Гроф има доста силно лоби сред психолозите, защото там го издават усилено, има организация, семинари, сайтове...

 Както и да е - по отношение на щаманизма позицията на трансперсоналистите ме устройва в значителна степен, може би защото видях, че тяхното мнение в доста отношения съвпада с това, което аз имам по тези въпроси. А именно, че шаманизма е сериозно древно знание, което има някои средства, които са недостъпни и непознати на съвременната наука. Не за друго, а защото тя си затваря очите за някои неща.

 Всъщност ако разглеждаме древните (не само шаманите), те имат едно предимство така да се каже по дефолт - цялостността. Докато съвременната западна цивилизация (и съответно) наука е частична, фрагментирана, с една дума изучавайки листата под микроскоп не вижда гората, образно казано.
 Напоследък на Запад се правят опити да се подхожда холистично към нещата, но още има много леб да ядат. cool

 Както и да е, хайде да не обсъждаме трансперсоналната психология и сегашната наука, защото май не ни е това темата.  

 Предпочитам да си говорим за шаманските традиции.  smile

84
Вземи си по-добре българската - още я има, защото "Шамбала" и правиха няколко допечатки.  wink

 Руския превод мисля, че не е пълен - май са пропускали някои неща. А и нещо не ми харесва. Българският може да не е много стилистично изфинен, но поне е точен, гарантирам. Аз съм го редактирал.  biggrin

85
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 6 Май 2014 19:04:49, Вторник »
Quote theshadow ()
За трансовите състояния- правилно си постъпил, че не си тръгнал така просто да изпадаш... Мнозина ги изкушава и ги възприемат като игра... Без да са наясно нито колко видове са трансовете, нито какви са вредите, ако се употребяват неправилно...

 Мда.  smile Ами то човек не може току така да изпадне, освен с методите които споменаваш (хипноза и пр.), но те никога не са ме интересували. 

 Обикновено се счита, както вече споменах, че трансовите състояния са една от характерните особености на шаманизма.
 Както вече казах мненията и наблюденията върху шаманските трансове са най-различни.
 Харнър нарича това ШСС. Това е въпросното шаманско пътуване.

 В Сев. Америка и почти цяла Азия (от Чукотка до Индонезия и от Япония до Турция) шаманите влизат в такива състояние главно чрез тъпана (или други музикални инструменти в някои страни), но най-често са тъпана (drum, бубен) дрънкалката (rattle, погремушка). biggrin

 В Централна и Южна Америка вече са по ентеогените (аз предпочитам това име), демек "растенията на силата".

 Има една книга за т.нар. холюциногени на известната антроположка М. Добкин де Риос (вече покойна), която се оказва, че я има на руски онлайн (аз навремето си взех самата книга, преди 20-ина год. сигурно).
 http://psycity.ru/index.php?id=181;sort=0

 Между другото, за тези неща доста пишат трансперсоналистите. Има и един интересен филм ("Други светове" доколкото помня), където се явява и самия Станислав Гроф и доста интересно се разказва за аяхуаската. Има го в Колибката.

86
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 6 Май 2014 15:57:21, Вторник »
Имат място камъните, съвсем не задължително (и всъщност май доста рядко кристали, скъпоценни и пр.).  dry

 Използването на кристалите и пр. шарени камъчета по отношение на шаманизма си е до голяма степен нюейджарско. 

 Камъните... абе може да са най-обикновени на вид. Според шаманските представи всяко нещо е живо и ако камъкът те повика, можеш да го използваш.
 Иначе от кристалите се използва обикновения, планински кристал. 

 Разбира се има и изключения. В Австралия използват кристали. Това е описано в книгата на А. П. Елкин, мисля че излезе под заглавие "Тайните на аборигенските шамани", макар че се казва всъщност "Aboriginal Men of High Degree" - отново според издателите трябва да има "шамани" в заглавието, за да се продава; забравих да пиша за нея в темата за книгите, а е хубава книга).

 Има една сиукска практика, която прим. се използва в с-мата на Харнър, която впрочем е една от темите по време на началния курс. В книгата на Харнър е описана, но има доста неща и подробности, които стават ясни когато бъдат обяснени на живо. Както и всичко останало...
 Харнър говори и за кристалите, както и за тяхното пречистване и зареждане.

 Кристалите са имали място в традицията на чероките, но аз имам бегли представи за нея. На български за техните практики е писано в книгата "Тайните пътеки на коренните американци". Това е сравнително добро описание, иначе за черокските нещо има доста писано на английски, но повечето е откровен ню-ейдж.

 Според лакота (сиуксите) Камъкът е първото Същество и той е в началото на Земята (митът го има преведен на бълг. в Нета). Като първо същество се смята, че той носи цялата мъдрост от началото на времето и затова се използва като наставник в Инипи (парната церемония).

 Иначе за камъните има много интересни неща. За камъните, които биват пращани да видят това или онова, съветването с камъни и пр и пр.

 Например Френсис Денсмор в "Музиката на Тетон Сиу" (Densmore F., Teton Sioux Music), която е истинска съкровищница за културата и религията на лакота, за много други неща освен музиката, има интересни описания за камъните. 
 Аз имам самата книга, не помня вече дали я нямаше някъде онлайн (издадена е за първи път преди почти 100 години), а тук има един откъс, преведен на руски, но за качеството и точността на превода не гарантирам. ;-)
 http://www.lakota-indians.narod.ru/frances.html

87
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 6 Май 2014 14:50:00, Вторник »
Quote theshadow ()
Имаш ли тези изследвания? Иска ми се да ги видя... Така написано - липсва ми информация за логически обоснован извод...
Сведенията са разпилени по разни книги и статии. Ще гледам да ги намеря, но може да са в електронните ми материали (а в компа имам няколко хиляди книги и статии) или са из книгите и ксерокопията в библиотеката ми - няма да стане бързо. 
 В случая не става въпрос за "растения на силата", тъй като те не се употребяват при повечето индианци от Сев. Америка (макар че са се употребявали в някои части на континента, там е по-сложна работата; що се отнася до пейотизма - той се развива през 20 в. в САЩ).
 В случая са изследвани са главно апачи и навахо.

 Трансовите състояния... Както вече споменах, в литературата има най-различни мнения и описания. Мисля, че всичко опира до личен опит, аз не съм изпадал в такива състояния. tongue
 Този въпрос не ме е интересувал особено, затова съ тикнал някъде материалите, трябва да видя какво и къде... ;-)

Added (06.May.2014, 2:50 PM)
---------------------------------------------
Впрочем ако материалите са на чужди езици (английски и руски) това ще бъде ли проблем? За съжаление нямам време да превеждам...


88
За шаманизма в света има обширна (да не кажем огромна) литература - както научни исторически и антропологически/етнографски изследвания, така и появилата се от 30-40 год. насам "окултна" литература на тема шаманизъм, всякакви Ню-ейдж интерпретации, смесвания и пр. и пр.

 В България литературата на тема шаманизъм е доста скромна. Бих искал да посоча някои неща, които според мен заслужават внимание. Не претендирам за изчерпателност, сигурно ще забравя да спомена някои книги. wink

 Мирча Елиаде, (1951) Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, София: ЛИК, 1996
 Класическият труд на Елиаде е компилация от изследванията на различни учени. Част от тези изследвания са били вече остарели по време на написване на книгата. Това е много известна книга по темата (практически може би първия цялостен обзор, която предизвиква широк интерес към шаманизма след 1950 г.; тя се цитира от много автори, но лично аз смятам, че има много неточности и за мен полезността й е спорна.


 Майкъл Харнър, (1980) Пътят на шамана, София: Шамбала, 1999
 Книгата на Харнър е също широко известна. Той бе май първия учен-антрополог, който взе в ръце тъпана и мина "от другата страна на барикадата", съчетавайки научните си познания с практическите методи, усвоени при шамани от няколко племена. Лично аз го харесвам. ;)


 Клаус Мюлер К., (1988) Шаманизъм, София: ЛИК, 2001.
 Авторът е антрополог и книгата е едно кратко, но доста добре написано популярно въведение в темата що е шаманизъм и какви негови форми се срещат в различни части на света. Книжката е малка и е полезна за хора, които за първи път четат нещо за шаманизма, макар че превода не е баш най-добрия.

 Холгер Калвайт (1987) Лечители, магьосници, шамани, София, ЛИК, 2003
 Авторът има степени по антропология и психология. Той е от трансперсоналната школа и известен автор в тази област. Книгата е доста интересна, но превода не е добър. Никак не е добър и това в значителна степен осакатява книгата.

 Невил Друъри - Срещи със сакралното, С., Изток-Запад, 2006
 Н. Друъри е известен автор, който има ок. 40 книги посветени на шаманизма и различни разновидности на магията и езотериката като цяло (тази според мен не е най-интересната, но нея издадоха). В книгата шаманизма е една от основните теми. Лично за мен бе по-добре да се преведе неговата книга "The Elements of Shamanism", която е доста добро писание от вида "Въведение във ....", но както и да е.

 Джон Пъркинс - "Да преобразиш себе си и света" и "Психонавигация".
 Пъркинс е интересен и приятен автор. Има някакъв позитивен дух в начина, по който пише. wink Книгите му не са специално само за шаманизма, макар че говори и за него и за срещите си с шамани в Южна Америка, Индонезия и пр. (и разказва за някои шамански техники, наистина по-скоро в ню-ейдж стил).

 И една серия книги, посветени на практиките на северноамериканските индианци, които имат думата "шаманизъм" в българското заглавие, макар че в оригиналните заглавия я няма.  tongue Ех тези издатели... biggrin

 За да не ги описвам отново (мързела както е известно не мори, а мъчи), давам линк към моя блог, където съм им направил обзор (още повече, че имам пръст в издаването на някои от тях :p) . Не всички книга в темата имат общо с шаманизма, но някои имат пряка връзка...

 Оценките за някои заглавия са доста... серт, но като стане въпрос за индианци не съм склонен на компромиси (още повече че аз имам пръст в издаването на някои от тези книги). 

 Някои нови книги за индианските учения, история и култура

 Тук съзнателно не споменавам творчеството на г-н Карлос Араня, по-известен под името Кастанеда, тъй като лично аз смятам, че той няма връзка с шаманизма и въобще там става дума за литературно творчество, което е може би много интересно и значимо, но лично аз не си падам изобщо...  nono

 Added
(06.May.2014, 0:54 AM)
 ---------------------------------------------
 А, забравих книгите за българското шаманство.  Фолклористът проф. Анчо Калоянов написа две интересни книги - "Българското шаманство" и "Старобългарското езичество". В тях той е събрал обширен материал на базата на народното творчество, с който показва, че шаманизмът е бил част от културата на българите преди покръстването и е оставил много следи в нашия фолклор.

Added (07.May.2014, 0:08 AM)
---------------------------------------------
Забравих едно важно заглавие.  

 А. П. Елкин - "Аборигенските шамани: най-древната магическа традиция", С., Шамбала, 2001.
 Всъщност книгата се казва "Aboriginal men of high degree" но това въобще не намалява ценността й. Проф. Елкин е един от най-видните австралийски антрополози, който изучава в течение на много години австралийските аборигени, вкл. и тяхната религия и магически практики. Книгата е интересна и е един от класическите трудове върху шаманизма въобще в антропологията.

Added (09.May.2014, 10:50 AM)
---------------------------------------------
Оказва се, че книжката на Мюлер я има в Читанка.
 http://chitanka.info/text/8165-shamanizym


89
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 5 Май 2014 23:39:13, Понеделник »
Каталептичните състояния са били характерни само за някои култури и вероятно не при всеки шамански сеанс (камлане). Били са известни в Скандинавия, при лапландците, при които май единствено в Европа се е запазил шаманизъм до сравнително скоро - допреди 100-ина години. Аз имам приятели антрополози, които работят сред лапландците (саамите) в Русия и Скандинавия. В Русия при тях шаманизма е прекратил традицията си, в Скандинавия уж има, но това е възстановен шаманизъм преди 20-30 год, след като и там традицията е била прекратена. Т.е. нещата не са оригинални.

 Има изследвания в САЩ на шамани през 30-те години, когато психоанализата навлиза в мода, както и изследвания с теста на Роршах. Получени са резултати, които са объркали изследователите - от една страна има сходство с резултатите на пациенти със шизофрения, от друга страна изследваните шамани са били в повечето случаи стожери на съответните общности, и всички са ги търсели за съвети, лечение, напътствия и какво ли не, както обикновено става.

 Що се отнася до двете графи... Шаманизмът е цялостна система. Според мен ваденето на някакви части, и то по субективна преценка, лишава системата от нейната ефективност.

 Дали са имали по-малко информация за устройстввото на Вселената и особено за психиката - не съм много сигурен, че е така.  wink Склонен съм да приема, че са имали (и имат) по-задълбочена информация за тези неща. tongue

90
ШАМАНИЗЪМ / Какво е това "шаманизъм"
« -: 5 Май 2014 22:39:29, Понеделник »
В литературата нерядко терминът "щаман" и "шаманизъм" се използват неправомерно, като религиозни специалисти (религиозен специалист е термин, използван в научната л-ра за всякакъв вид жреци, свещеници, монаси, лами, бонзи, заклинатели, магове, попове и пр. и пр.), които не са всъщност шамани се назовават с това име. 

 Ще започна с това, че дефинициая що е това шаманизъм не съществува. Всъщност съществуват множество дефиниции (някой беше преброил, че са над 130 !!!!!!! ),         макар че аз в една тетрадка си бях извадил едва ок. 40. 

 Т.е. почти всеки изследоветел на въпроса си дава своя дефиниция и тълкувание, без да има консенсус по въпроса за последните ок. 120 г., когато шаманизма се превръща в обект на научно изследване в края на 19 в. (Според О. Хулткранц практически всеки изследовател дава свое тълкуване на шаманизма).

 Някои изследователи правят разграничение между шаманизъм и шаманство (както разбирате, те са главно руски, защото в други страни няма такава езикова диференциация. То е като руското разделение на турци (турки) и тюрки - разлика, която се прави единствено в руския и българския.  

  
 Та каква е разликата? Сперед привълженицете на тази теза шаманизъм е самата религия, т.е. това е идеология, а шаманство е практиката, т.е. самите шамански действия. Демек шаманизма е "теоретичната" основа на шаманството. 

 Не знам каква логика има в такова разделение на "теория" и "практика", но шамънизмът е цялостен комплекс от действия и идеи и повечето учени не правят тази класификационна еквилибристика. 

 Така-а... Все пак има ли някакви признаци, общи черти, които могат да ни насочат към това какво е шаманизъм, и каво не е? 

 Могат да се посочат няколко признака (тук следвам тезата покойния В. Басилов, с който ни свързваше дългогодишна кореспонденция и когото смятам за свой ментор в тази област): 

 1. Одушествяване и одухотворяване на целия околен свят. 

 2. Всеобща взаимовръзка на съществата в този свят. 

 3. Човекът не отделя себе си от обкръжаващата го природа и от Космоса като цяло. 

 4. Космосът е достъпен за човека - за постоянни посещения. И което е основополагащо - тези посещения се правт в алтернативно състояние на съзнанието. Това е прочутия шамански транс, който според някои изследователи е основната отличителна черта на шаманизма. 

 Тук се причисляват шаманските пътувания и т.н. 

 Тук става деликатно, тъй като всички изследователи си дават свои тълкувания на състояния като транс, екстаз и пр. и пр., опитите за психологическото им диференциране не са според мен особено успешни, тъй като включват доста широк спектър от състояния, които само отстрани изглеждат сходни. М. Харнър използва определението "шаманско състояние на съзнанието", като не му дава теоретична дефиниция, но в произведенията си достатъчно подробно описва (с множество примери) какво представлява това. Пък всеки да си го тълкува както иска. 
  
 Ще вметна, че отскоро съм и ученик на Харнър, започвайки обучение по неговия метод за Core Shamanism.

 Повечето изследователи посочват, че "трансът" включва различни състояния (и с различна интензивност) - от тежка каталепсия като при шаманите на саамите, до лека еуфория, като при някои практики в Сев. Америка. 

 Разбира се, има и още отличителни белези на шаманизма, но за тях по-нататък...

 Лично аз смятат делението на шаманизъв и шаманство за напълно излишно и лишено от соснование, особено когато се касае за явление, което високо цени идеята за единство на света и силите в него.   

 Ако разгледаме религиозните практики на коренните народи в Сев. Америка, ще видим, че типично шамански практики с изпадане в трансови състояния (ШСС) и "пътуване" има при ескимосите, атабаските в Субарктика, при крий и оджибуей, при някои племена в Калифорния. 

 Някои изследователи отричат наличието на шаманизъм в Сев. Америка (като нерядко "аргументът" е, че там е не е известно понятието "шаман"   ). Както вече посочих, при част от племетана в Сев. Америка има абсолютно типични шамански практики; при други, при които уж няма "шаманизъм" (напр. лакота, чернокраки и др.) при ритуала на "тресящата се шатра" или при ювипи имаме типичните черти на шаманско пътуване... 
  
 http://eaglecircle.o.../bit/yuipi.html

 Ако разгледаме литературата по въпроса, ще видим, че повечето антрополози говорят за shamans and priesta (т.е. за шамани и жреци) при индианците, като диференцират тези две категории религиозни специалисти. Да по функции се различават ясно, но... ако разгледаме историята, ще видим че тези две функции са нерядко са се изпълнявали от една и съща личност, която в дадени случаи е действала като шаман, в други като жрец.  

Added (05.May.2014, 10:31 PM)
---------------------------------------------
умата "шаман", която се е превърнала в термин за съответния религиозен специалист, произхожда от тунгусо-манджурските езици и по-специално от евенкския. Означава "този който познава транса", но тъй като те тълкуват транса като начин на познание, може да се преведе и като "човек на знанието".
 Разбира се в различните езици на народите по света шаманите си имат съответни названия. В тюркските езици названието е кам или бакшъ; прочее от там идва и термина "камлание" (рус.), който според мен на български би трябвало да звучи като камлене
 С японските "ками" доколкото знам връзка няма и подобни етимологии ми приличат на използваните от Раковски (сещате са санскит - сам скрит и пр.). 
  
 Какво отличава шаманите от другите религиозни специалисти (този термин е общоприет в религиознанието)? 
 Това е общуването със света на духовете в алтернативно състояние на съзнанието - транс, екстаз (според Елиаде) или шаманско състояние на съзнанието (ШСС според Харнър). Лично аз предпочитам да го наричам ШСС.
 Той може да има различни форми както вече казах - от лека еуфория до тежка каталепсия. Антрополозите, които са работили със шамани обаче установяват, че в повечето случаи шаманът управлява транса и не губи връзка с това, което става около него. 
 Възможно ли е да извършваш шаманско пътуване и да следиш какво става в реалния (уж) свят? Излиза, че е възможно.
  
 По време на това ШСС шаманът пътува.
  
 Но преди да стигнем до пътуването искам да подчертая нещо. Шаманизмът има удивително сходни черти и се основава на общи принципи в Азия, Америките и Австралия (за Африка нещата са малко по-особени). Затова именно са го дефинирали като явление. Макар че в различните култури ш-ма има детайли и свързани със съответната култура особености, основанта, същността на ш-ма е практически една и съща. Именно това позволява да се говори за него обобщено. Това е позволило и на проф. М. Харнър да създаде своята концепция за същностен шаманизъм (Core shamanism). Впрочем препоръчвам на интересуващите се от явлението да прочетат неговата книга  "Пътят на шамана". Ако не друго, освен излагане ма метода му там има и добър обзор на шаманизма като явление (и литературата по въпроса), написано от квалифициран антрополог.
  
 Та пътуването. Шаманският космос обикновено има три нива - горен свят, среден и долен (е, в някои култури тези три сфери имат поднива, но това са подробности), които са свързани. В някои култури тези три нива са сварзани с общ път (въпросната Axis mundi), която често пъти е под формата на Световното дърво. Шаманът го използва в някои случаи за придвижване, макар че пътува и по друг начин - има си транспортни животни (кон, елен, тъпана, метлата като остатък в европейския фолклор  и пр. и пр.). Съобразно нуждите на камленето (нека използваме този термин) той пътува в горния или долния свят за да се срещне със съответните духове и да свърши работата си - лечение на болен, предсказание, решаване на някакъв проблем и т.н. и т.н.
  
 Как се става шаман? Е те тука има разнообразие. При повечето култури ш. не се става по желание - духовете избират човека, а не той иска да стане шаман. В повечето традиционни култури никой не иска да стане шаман доброволно, защото това е тежко бреме. Практически ш-нът се посвещава изцяло на другите. Животът му е посветен на общото благо - той трябва да е готов да се изправи срещу всяка опасност възникнала пред общността, да поема всяка болка на човек в беда, да се опита да реши всеки проблем на хората от общността - а и по принцип на всеки нуждаещ се, който помоли за помощ. Ш-ните от цял свят са практически единодушни - това е тежка съдба, бреме, което е ужасно. Затова само много и сериозно подготвен човек може да го поеме. неслучайно се е случвало даден човек години наред да не желае да откликне на "зова на духовете, докато накрая се принуждава... 
  
 Бъдещият шаман "заболява" от т.нар. шаманска болест. Ако успея, ще сканирам съответните страници от автобиографията на Черния Лос, защото там е много ярко описана тази болест. До преди 30-40 год. в науката тази болест (както впрочем и самия шамаизъм) се описваше с термини от психиатрията. Днес тезата, че ш-ма е плод на психическо отклонение има все по-малко привърженици в научния свят.
 Лично аз смятам, че застъпниците на тази теза имат проблем и трябва да се прегледат при добър лекар (или шаман). 
  
 Тази болест има различни прояви, вкл. физически проблеми и преминава когато неофита решава да приеме шаманската "повеля", т.е. "зова на духовете", както го наричат в някои култури.
  
 Трябва да кажа, че в някои култури, прим. при апачите, шаман може да се стане и по желание на човека, след съответни постове, практики и намиране на покровители.
  
 Разбира се след това, както и при шаманите, преминали болестта, започва обучението. Тук има различни културни особености. В много случаи то продължава години и е тежко, направо си е като обучението на тюлените.  В някои култури бъдещия шаман се обучава директно от духовете, без човешки учител.
  
 Но хайде стига толкова засега.
 Ето един материал по въпроса, който може би ще бъде интересен на форумците. 
 http://eaglecircle.o...on/baliksi.html

Added (05.May.2014, 10:39 PM)
---------------------------------------------
Тук може би някои неща се повтарят, но съм използвал някои неща, писани от мен преди известно време. 

 Любопитно е, че дълго време шаманизмът се разглеждал от антрополозите (и психолозите) като някакво отклонение от нормата, като психическо заболяване. В първата половина на 20 в. придобива популярност теорията за т.нар. "арктическа истерия". Тъй като шаманизмът е бил описан най-напред при някои северни народи, сред научния свят е битувало мнението, че тези народи, вследствие на тежките условия и продължаващата дълго полярна нощ хората развиват особени психически отклонения, които психиатри и психолози свързват с истеричните състояния, а пък шаманските трансови състояния много са им приличали на тези отклонения.

 Едва през втората половина на 20 в. тезата за "ненормалния шаман" постепенно започва да се изоставя, докато в наши дни май в научния свят (имам предвид антропологията) почти няма привърженици.


Страници: 1 ... 4 5 [6]