Публикувано от: Delta в 31 Октомври 2012 12:00:34, Сряда
Зачудих се какво ли иска от тях. Първо ( да си призная
) малко се стреснах. Чувала съм стари славянски легенди, че ако мъртвец те повика и му отговориш, значи ще те прибере при себе си. После обаче реших, че дядото едва ли ще иска да навреди по някакъв начин на внуците си - той беше добър човек и обожаваше децата. Сетих се и че децата много отдавна не са ходили на гроба му... може би иска да ги "види"... иначе често го споменават, липсва им, особено на сина ми.
Реших, като се приберат децата от училище (след час някъде) да отидем заедно до гробищата... друго не се сещам какво да направя.
Сега се сещам, че днес е Хелоуин, никога не съм обръщала внимание на тази дата и този празник, просто се сетих. Днес завесата между двата свята изтънява...
Публикувано от: dia-devi в 31 Октомври 2012 14:20:32, Сряда
..,това,..което си "чула" е..."прочистване на каналите" ..,и...тепърва започва да става по-забавно 
..,защото ти 'ставаш',..вече-знам,..със-сигурност,..проверено-доказано
Публикувано от: dia-devi в 31 Октомври 2012 15:14:22, Сряда
Публикувано от: Delta в 31 Октомври 2012 16:10:16, Сряда
Това за мъртвите не го разбрах, искаш да кажеш, че няма души и духове и няма "живот" след смъртта или какво?
От какво да се откажа? Не разбрах, ама не се отказвам
За децата ми какво, аз съм свързана с тях, знам го, но не знам как и защо, но те са мои, с мен, до мен... и толкоз.
Случвало ми се е до сега много често да чувам гласове на познати хора, обикновено викат мен, хора, които ги няма в момемнта при мен (примерно знам, че мъжа ми е на работа в дадения момент и все пак, докато си седя в офиса, ясно чувам гласа му... или баща ми, който е на 2000 км от тук... ),но това са живи хора. Иначе мъртъвци сънувам честичко.
А преди броени дни сънувах две смърти - на момче на наши приятели и на наш, семеен приятел. В различни нощи. За детето много се бях притеснила на сън, а за мъжа голям рев изревах, някакси не можех да приема смъртта му ( той е съпруг на най-добрата ми приятелка и като семейства сме много близки).
И двата персонажа, които на сън зарових приживе
са живи и здрави към днешна дата.
Публикувано от: dia-devi в 31 Октомври 2012 17:35:58, Сряда
Публикувано от: dia-devi в 31 Октомври 2012 17:38:20, Сряда
Публикувано от: Delta в 1 Ноември 2012 00:01:13, Четвъртък
Публикувано от: dia-devi в 1 Ноември 2012 15:22:07, Четвъртък
като-така 'знам-аз'
Публикувано от: Delta в 1 Ноември 2012 23:06:52, Четвъртък
Може би винцето ми дойде в повече таз вечер
Публикувано от: gogov1111 в 10 Ноември 2012 15:28:27, Събота
Аз също не разбрах какво иска да каже dia-devi. Може би иска да каже, че има не само ен-инфо-"единици", но и би-инфо или ку-инфо единици. Знам ли? Явно е, че и ти не разбра! Delta, има по-разбираемо и по-простичко обяснение на нещата, които те интересуват. Но, мисля, че ако се включа само ще разпаля излишни страсти. Пък, съм нов в сайта. Ако искаш, обади ми се на Еmail-а и аз ще ти помогна.
Публикувано от: theshadow в 10 Ноември 2012 17:31:12, Събота
Това, което ни прави личности, не е душата, а мисловните процеси. За тях се иска минимум правилно работещ мозък.
При смъртта мозъкът умира. С него умира и всичко, което човек е. В един от практикумите, които водя, дадох доста нагледно обяснетие, подкрепено с клип, относно това какво са мислите- те са материални. Мислите, ненаучно обяснено, са комбинация между електромагнетизъм, биохимия и клетки.
Не е толкова елементарно с мислите, колкото го описват ментетата. Мислите не се реят по вселената, не сформират "ен-инфо-"единици", но и би-инфо или ку-инфо единици", нямат нито едно от приписваните им в булевардните книги на мошениците свойства.
И с такива ситуации трябва да се внимава, защото още от най-древни времена сериозните автори, описващи същността на магията алармират, че магията може и предизвиква психична увреда, ако се подходи непредпазливо с нея. В индийската литература, а по-конкретно да речем в джана йога, е отделено доста място за майа (илюзия). Процесът е добре известен още от древността и мерките за лично предпазване на психиката- също. Само човек с опит може да си позволи да борави с майа, а за останалите е препоръчвано да я спират. Майа нанася страхотни поражения върху неподготвена за нея психика.
Магията е опасно занимание, към което трябва да се подхожда изключително внимателно. Ето защо постоянно напомням, че винаги трябва да се знае каква е реалността. Много по-лесно се избягва травмиране на психиката, ако едно събитие е правилно тълкувано. От тук насетне това е най-елементарната защита на психиката срещу увреда.
Публикувано от: theshadow в 10 Ноември 2012 17:46:27, Събота
Quote (gogov1111)
Delta, има по-разбираемо и по-простичко обяснение на нещата, които те интересуват. Но, мисля, че ако се включа само ще разпаля излишни страсти.
Точно в момента търпимостта ми към глупости е сведена до нула. Особено, когато е замесена школа за магове, бълваща степени като - маг, звезден маг и т.н., които можели да казват много неща. Избягвай да предлагаш да помагаш.
Публикувано от: dia-devi в 10 Ноември 2012 18:36:17, Събота
..,относно "мисловен-процес" и "ен-инфо-детерминиране"..,не съм правила съпоставяне или допълнително разясняване..,но ми хареса твоята категоричност /Y/
Публикувано от: Delta в 11 Ноември 2012 02:07:50, Неделя
И каквяо остава?
Публикувано от: theshadow в 11 Ноември 2012 08:58:45, Неделя
Майа е, човек да разсъждава от позицията на вечен. Човек живее един живот, после умира и това е краят. Не остава нищо.
Публикувано от: tattul в 11 Ноември 2012 10:07:37, Неделя
Публикувано от: theshadow в 11 Ноември 2012 11:10:09, Неделя
Всичко, което човек е като личност, съществува по една единствена причина- умението на човек да има мисловни процеси. Мисленето е основата, върху която цял куп фактори въздействат и в крайна сметка се формира личността на човека в познатите ни измерения. Не се ли развие това умение... Човек в познатите му характеристики не се получава. Мислите... Вече писах за мислите в предния пост.
Нищо не се губи, а само се трансформира... Но не е казано, че трансформацията е винаги в посока на градивност, нали? Не е правилно да се забравя за деградацията. Човек, след като умре, всички могат да видят в какво се трансформира, но като изключим някои нездрави елементи и други, на които медицината им вменява подобни ангажименти, никой не иска да гледа подобна трансформация... Защото е деградивност... Факт, който илюзията прикрива, обещавайки вечна красива градивност, възможна в парадигмата на измислицата дух, душа...
Публикувано от: tattul в 11 Ноември 2012 12:24:13, Неделя
Публикувано от: tattul в 11 Ноември 2012 12:35:14, Неделя
Май се опитвам да се хвана за всяка твоя думичка и да я разпокъсам......А това с личността , ясно, това, го знам, приемам, това ясно...И все пак остава нещо - не оставам Аз - със името, което нося, не остава нищо от мен, освен спомени в живите, но ...енергията, която сме , те това е въпроса.... Започвам да вярвам в думита на тези, които казват яж, пий и се весели - един живот имаш! Нима те са стигнали до истината? Е, да ама остава онова гадно бодване в сърцето, което изпитвам напоследък, когато приемам или се запитвам неудобни или не важащи за мен въпроси, някак не стойностни за мен ..ей това бодване ме уморява и ме кара да търся - моята или общата истина?
е, на казах си го.......
Публикувано от: theshadow в 11 Ноември 2012 13:16:08, Неделя
Може да реши да се изживява като ученик, но тогава дали ще живее наистина пълноценно и дали ще има свободата да мисли сам, защото много "гурута" с удоволствие използват за лични цели отказът от лична мисъл на "ученика"?
Може да избере да спре да се чувства като ученик, за който винаги има следващ изпит и безкрайни уроци. Това е свобода, но с тази свобода идват и цял набор от отговорности. Тогава за човек става каквото и сама си се досетила- сменя си начина на живот и си създава нови принципи, за да бъде в хармония със себе си и със света. Да, сам по себе си животът е безсмислен, затова нищо не е по-важно от друго...
Всъщност, точно защото не е лесно да се вземе подобна свобода с произтичащата от нея отговорност и да се пренареди човек, се създава среда за тази илюзия, че винаги има само градивност, която е в рамките на безсмъртното съществуване.
Ако си чела Кастанеда, постоянен спътник на черния маг (и не само, но измислицата автопортрет на Кастанеда с името Дон Хуан, е описан от самия Кастанеда като черен маг) е не какво да е, а Смъртта. Тя е това, което е с мага постоянно... Цитирам написаното от Кастанеда:
"Всяко късче знание, което става сила, съдържа в ядрото си смъртта като основна сила. Докосването на смъртта е окончателно, затова всяко нещо, докоснато от смъртта, наистина се превръща в сила."
.....
"Воинът избира път със сърце, който и да било път със сърце, и го следва; тогава той е радостен и се смее. Той знае, понеже вижда, че животът му ще изтече твърде скоро. Той вижда, че никое нещо не е по-важно от което и да било друго."
.....
"Когато нищо не е сигурно, ние оставаме нащрек, винаги готови да действаме. По-вълнуващо е да не знаем зад кои храст се крие заекът, отколкото да се държим така, сякаш знаем всичко.
Докато човек има самочувствието, че е най-важното нещо на света, той не може истински да оцени света около себе си. Той е като кон с капаци — вижда единствено себе си и нищо друго.
Смъртта е нашият вечен спътник. Тя винаги е от лявата ни страна, на една ръка разстояние от нас. Смъртта е единственият мъдър съветник, когото воинът има. Всеки път, когато изпита чувството, че всичко върви зле и с него е свършено, той може да се обърне към своята смърт и да я попита дали е така. Неговата смърт ще му каже, че греши, че нищо друго няма значение освен нейното докосване. Неговата смърт ще му каже: „Аз още не съм те докоснала.“ "
...
"„Нашата смърт ни чака и точно това действие, което извършваме в момента, може да се окаже последната ни битка на земята. Наричам я битка, понеже си е борба. Повечето хора минават от едно дело към друго без всякаква борба, без изобщо да се замислят. Воинът ловец, обратното, преценява всяко свое действие; и понеже познава отблизо своята смърт, той действа обмислено, така, сякаш всяко негово действие е последната му битка. Само един глупак би пропуснал да забележи преимуществото, което има воинът ловец над събратята си. Воинът ловец отдава на последната си битка дължимото уважение. Съвсем естествено е в последното си действие на земята да вложи най-доброто от себе си. Така става по-приятно. Това притъпява острието на ужаса му.“"
Публикувано от: tattul в 11 Ноември 2012 13:41:53, Неделя
Странен порив е това и винаги ме изумява със силата , с която ме връхлита отново и отново, но същевременно ме кара да поглеждам назад и да виждам, че там все едно нищо не е останало - само мрак. Вече не е от значения и каквото е било е било. Съществува единствено днешния ден, за който нося отговорност и който трябва да преживея така сякъш наистина е последен. А за утрешния - също не мога да мисля, защото той не състои. Я ме има я ме няма..."Не оставяй днешната работа за утре"...нито пък си мисли, че утре всичко ще се оправи, когато сбъркаш във взаимоотношенията с някой.....В един момент си мисля, че когато надвиеш и това, ще дойде момента на това да знаеш всичко един вид...защото проклетите де жавюта не ме оставят на мира..... Благодаря Сянка ще отида да търя гора някъде и ще потъна в нея. Това море ме кара да откачам на моменти. И странното е , че импулса свърши - поне за сега....Всъщност усещаме ли присътвието на смърта си? Питам си най-сериозно......
Публикувано от: tattul в 11 Ноември 2012 13:53:55, Неделя
Публикувано от: theshadow в 11 Ноември 2012 16:35:12, Неделя
Quote (tattul)
Всъщност усещаме ли присътвието на смърта си? Питам си най-сериозно......
Аз точно в момента не ставам за разговор на тази тема... Но ще ти дам положителен отговор. Има моменти, когато смъртта е осезаема...
Имайки предвид, че причината за смъртта на Кастанеда е рак, че е заболяване, за което Кастанеда е знаел... Може да се каже, че системата на Кастанеда е доста сдухващо четиво, когато се стигне до описанието на смъртта. Той не случайно пише за смъртта по този начин, по който го прави...
Човек, който знае, че ще умре и му се налага да живее с тази мисъл, но не като някакво неясно после, което ще се реализира някъде там в далечното бъдеще, а като актуалното сега, като нещо, което може да се случи всеки момент, нещо настояще... Се променя драстично...
Най-трудният житейски урок е смъртта... Най-трудният... Да се научи с приемане на факта, че смъртта съществува... Да се научи да тъгува за мъртвите, а да не потиска чувствата, защото загубата си е загуба... Да се научи как да се стегне и да преодолее загубата и да продължи напред... Постъпваш правилно, че обясняваш според познанията си... По-страшно е, когато човек сам трябва да учи такъв урок, без значение на каква възраст е...
Публикувано от: pavelajax в 11 Ноември 2012 19:56:27, Неделя
Публикувано от: tattul в 11 Ноември 2012 20:01:46, Неделя
Публикувано от: theshadow в 11 Ноември 2012 21:19:20, Неделя
Quote (pavelajax)
Обикновените сънища, независимо от какво са породени нямат никаква стойност и сила! Всичко това са халюцинации на личността. Не си губете времето да се мъчите да ги разчитате.
pavelajax, а може би все пак да не се убива психоанализата на Фройд без време...
Фройд е прав за много неща относно сънищата... И не само... По-градивно е да се опиташ да проследяваш причинно-следствени връзки, щом си подхванал Кастанеда...
Как като процес:
Quote (tattul)
борба със страха от смъртта, чувството за собствена значимост и самосъжалението.
Как това води до натрупване на енергия, която да даде написания от теб "достъп до реални енергийни феномени", т.е. опиши в детайли всичко по този процес на натрупване на енергия...
Трябва да внимаваш с Кастанеда- при него далеч не всичко, което описва е истина и/или е необходимо и/или е безопасно.
Той гледа от своята камбанария на умиращ от рак човек. На него му трябва да има смъртта за съветник и по неизбежимост, смъртта му е спътник. За да се справи докато е жив с кризата, в която е... Криза, породена от болестта, която в крайна сметка го е убила, той е нямал право на самосъжаление, нито на чувство за собствена значимост. Помисли какво би нанесъл на роднините и приятелите си, ако се държи по начин, различен от описания от него, който той нарича "контролирана глупост"- Кастанеда се вкарва в играене на роли и не го крие или по-точно, който иска да се досети, се досеща... Зад всички тези измислени персонажи с вменени им конкретни роли стоят огромни познания по магия, но не и написани да са лесно достъпни.
За какво е необходим на здрав човек такъв съветник и спътник в живота, какъвто е смъртта? Правилният му спътник и съветник на здравия човек следва да е самият живот.
Защото... Фройд още го е казал, че инстинктите са два- към живота и към смъртта. Не е правилно здрав човек да се фиксира към инстинкта Танатос (към смъртта). Това може да му влоши здравето и качеството на живот. Защото Танатос като инстинкт се проявява да сложи по-бърз край на живота и блокира инстинкта за самосъхранение.
Книгите на Кастанеда са трудно четиво... Не по-лесни са тенсегритите...
Ако си се фиксирал към смъртта като съветник- спри това. Промени го на живота като съветник... Ако си държиш на здравето...
Публикувано от: MIM в 11 Ноември 2012 23:41:11, Неделя
хм,гулупостите (според мен) за липса на душа няма и да коментирам. за мен имам си доказателства.
не се шашкай от нормални неща,усмихни се! всичко е наред)))
Публикувано от: theshadow в 12 Ноември 2012 07:12:38, Понеделник
Quote (MIM)
хм,гулупостите (според мен) за липса на душа няма и да коментирам. за мен имам си доказателства.
MIM, нямаш реални доказателства в смисъл такъв, че ако човек е искрен пред себе си много бързо разбира какво се е объркал, че е доказателство. Но това няма значение... Всеки има право да вярва в каквото пожелае.
Публикувано от: tattul в 12 Ноември 2012 10:20:48, Понеделник
Кастанеда съм го чела, но преди доста време. И спрях защото тази негова мрачна "философия", направо ме стисна за гушата. Смърта си е неизбежна, но не може да се разхождаш под ръка с нея. Той говори за война и за това, че знае че е обречен да умре един ден. Е , ако си войн , това е съдбата ти - рано или късно те чака смъртта. А ако си болен неизлечимо, пак нямаш избор - трябва да приемеш фактите. Защото това е реалноста. Когато си на ръба и виждаш как живота ти изтича между пръстите, осъзнаваш , че и възможностите ти също се изчерпват, тогава следва да направиш избор и преоценка на живота си и да промениш и да наваксваш много неща. Пак въпрос на избор. Но не всички сме войни в живота и не всички сме болни. Живеем и изпитваме страдание и болка, страхуваме се, но все ак волята ни е насочена към живота. Ако ли пък почнем да мислим за смъртта, тоест да ни стане придржител, май се налага да търсим специализирана помощ, щото това си е заболяване - за депресията става дума. Та Кастанеда, си е пример, но не най- добрия. Това е само неговата гледна точка.
Някъде четох, че най-добрия учител, че Учителят на учителите е живота. И е така. Хоата не черпят вдъхновение от смъртта, а от многообразието и пъстротата на живота. Там е всичко, което им е нужно. И ако живееш красиво, избираш красивото, дори го пренасяш в отвъдното - без значение дали съществува или не. Защото това в един момент няма никакво значение. Единственото , което има значение е самия живот и участието ти в него. Както казваш Сянка, човек е тук за да мисли, когато мисли създава - въпроса е обаче съзнателно или несъзнателно. Какво гради и какво налива в живота чрез мислите си В един момент , един постоянен страх или мисъл ориентирана, към смъртта, могат да помрачат или да опропастят живота и мечтите на човек. Когато човек създава и осъзнава постъпките си, той не се страхува от смъртта. Не че няма какво да губи, напротив, но той живее с мисълта, че всеки ден е спечелен в името на живота, че днес е създал нещо, което ще служи и на останалите и че живота му има смисъл - тоест той се е реализирал като човек. В смърта той не губи нищо, но губят близките му. Това е. Неговата смърт е урок и страдание за друг и път, който трябва да бъде извървян и преодолян. Съществува само това - този цикъл. Раждане-живот-смърт. А има ли няма ли живот след смъртта - това , да любопитно е, но понеже умовете ни са слаби, нека да има, така живота минава по-лесно. Не държа и на реалните енергийни феномени
..., понякога особено се дразня, когато нещо звучи като проповед и някой е открил топлата вода от веднъж. Може да се връщаме към нещо казано 100 ида го преговорим 101, но по добре така, първо , винаги нещо търпи развитие и винаги нещо просто не е така или изпуснато, така че без печати и предписания. А развитието на "реалните енергийни феномени", носи отговорност и човек трябва да има психика за това. , а и не мисля че трябва да бъде самоцел. Дразнещ е дори факта, че това се споменава. Та четейки те Сянка, може и да те повтарям, но това е мойто мнение. Все пак в момента съм Наблюдател....
Публикувано от: tattul в 12 Ноември 2012 10:38:51, Понеделник
......Обаче, ако не се довериш пък, пак лошо....за това трябва да си имаме доверие и да споделяме и да се подкрепяме. Тук сме "общество" . Налагаме си етика и принципи, които да подържат хармонията и разбирателството. Това ни крепи, обединява и ни води напред.
Публикувано от: theshadow в 13 Ноември 2012 07:39:46, Вторник
Quote (tattul)
И понеже преживяванията са подобни - следователно има закономерност, следователно са допустима истина.
Ако започнеш да наблюдаваш различни култури, ще установиш "подобност", но само в рамките на дадената култура, която определя несъзнавано заучаване на тази култура. Което заучаване си е съвсем в реда на нещата.
Примерно за изживявания в клинична смърт...
На вярващият в Буда никога няма да му се причуе, привиди Мохамед, а ще е Буда. Мюсюлманин няма да му се привиди Йехова, а нещо друго, свързано с вярванията, сред които е. Евреинът няма да си говори с Мохамед.
Какъв е шансът на християнин да му се привиди, причуе примерно Парвати? Дори няма да я знае коя е в една голяма част от случаите- тази богиня е втората жена на бог Шива. Няма да му се привиди, защото илюзията се подхранва от културата. Или на християнин да му се привиди, причуе Ганапати (бог с глава на слон)? А в Индия нещата ще стоят по съвсем друг начин. Там това е известна култура...
В християнския свят ще се прояви християнската митология, в мюсюлманския- мюсюлманската, в Индия- тамошните вярвания... Условието е да има допустимо вярване в съзнанието, на което да стъпи съграждането на илюзията.
Това е майа.
При тези атеисти, които са наистина с твърди атеистични убеждения, не се появява нищо. Не се генерират илюзии. Изключвам сълзливите истории на ментетата, издаващи булевардни книги, които са в стил: имало атеист, дето няма по-голям атеист от този, едва ли не, но еди каква си трагедия и внезапно станал най-суеверния на света- това са лъжи.
Атеистът, ако наистина е такъв, знае защо няма бог. Чел е известно количество свещени книги. Никой не може да го разубеди, че е нормално бог да му духне в носа за душа - така се прави душа (реално описание на правенето на душа в библията е, не си го измислям). Чел е разни такива неща и ги определя като митология, както не приема Зевс за различно от измислица- същото...
Как такъв човек, на който здравият му разум е категоричен в детайли, че религията е измислица, ще се разубеди? Няма как. При клинична смърт такъв човек осъзнава реалността и не вижда нищо. Не вижда Исус, не вижда Мохамед, извънземни, висши сили или нещо друго, не вижда починали роднини, не вижда абсолютно нищо.
Аналогично е с чуването на гласове и убежденията за среща с духове. Срещата, чуването са прекалено културално белязани, за да се приемат за реални.
Публикувано от: Delta в 13 Ноември 2012 13:08:22, Вторник
Баща ми ме е учил, че нищо във Вселената не е случайно, има причинно-следствена връзка за всичко и че нищо не се губи... стигаме до трансформацията пак, която градивна или деградивна е, зависи.
Аз вярвам (щях да напиша знам... , но не съм сигурна дали го ЗНАМ или искам да е така), че има нещо след смъртта. Най-малкото от гледна точка на справедливостта: не може цял живот да си бил самото зло и да останеш ненаказан, точно ти... не го приемам някакси. Или да няма отплата за добрините ти. Прозвуча малко като приказка, ама карай
МИМ - и аз обичам тишинката на гробищните паркове, като у дома си се чувствам там, макар, че понякога ми е чоглаво
Публикувано от: tattul в 13 Ноември 2012 13:39:20, Вторник
theshadow, говорех за личните ни преживявания в процеса на практиките - който каквито прави там, за личния опит на всеки един от нас. .. Религията наистина е майа, но няма как без нея защото на хората тя е необходима, правя компромис и твърдя , че донякъде обяснява нещо си, което е потребност в хората, но не материална. Би могло да се каже даже, че всяка потребност извън жизнено необходимите потребности на тялото на човек е майа, защото се базира на желания, мечти или пък са формирани от определен вид култура. Но пък в стремежа си хората да създават, няма как да избегнат майа. Но също така не може да им я отнемеш, защото за много хора тя е света , който познават и отговоря на изискванията и представите им за живот. Когато човек се почувства сигурен и в хармония със себе си, тогава може да дърпа леко булото надолу и да види какво има отвъд неговите представи. Но когато си под влиянието на дадена култура - както ти сочиш религията примерно, това грудно ще стане. Религията е необходима на тълпата - тя я държи под контрол и същевремено задоволява някаква духовна потребност, затова тя е сила, която дълго още ще съществува. Сила, майа, все тая! Когато човек излезне от условностите и рамките, тогава започва да си задава въпроси, които преди това си е задавал, но някак си бързо е намирал отговорите тук там и на ужким. Задава ги е предимно от това, какво ще правя ако еди кой си отиде от той свят , или пък какво ще правя ако тя ме напусне или дрън , дрън... И всичко в кръга на желанията и емоциите. Когато дадено желание или емоция са задоволени, човек бързо потъва в майа блажен, защото отново се е приспал и е доволен. Там се намират всички отговори и за смърта и за живота - и атеисти и християни и мюсюлмани и една камара още незнам ти какви си вярващи потъват в забравата, защото майа също им дава отговори, приемливи за тях. Не може да ги съдиш хората, те си се чувстват добре ...там... Сложностава , когато започваш да чувстваш, че земята започва да се клати под краката ти и намирането на лесни отговори, не може да те потопи отново спокойно в съня и тогава започваш да търсиш, само че докато го правиш пак си в майа. Всъщност някога излизали се от нея? Нима ти не си в майа. Единствено твоята смърт може да ти даде отговор на въпроса - да или не, има ли няма ли....Моята смърт също. Тя също би ми дала отговор. Но ако умра, ..отговор няма да има, нито мога да кажа на някой си нещо..... И така почва търсенето и начин да се поледне в невидимото , за да си дадем отговор... Бях християнка поради факта, че съм родена в такава среда, такава култура. ИЗпитвах необходимост от принадлежност. Но бързо взех да схващам , че между религия и вяра и търсене има голяма, ма много голяма разлика За това се зарових и в другите култури и религии и започнах да чета да търся , да сверявам и да съпоставям и така.....Стигнах до един извод, аз съм вярващ овек, но не и религиозен. Тогава трябваше да разбера в какво точно вярвам - Бог, Богиня, Христос, само в себе си. Е, аз съм от тези, които никога няма да приемат атеизма, някак не ми звучи , не ми пасва. Направих още една стъпка и видях и други неща, които вече започват да формират други представи и въпроси, но някак запълват картината и усещам покой и стабилност. - и така....Сега съм човек, който уважава света и живота заради неговата красота и всичко, което може да се погледне и да се приеме, като дар от небето за нас. Обичам изкуството, музиката , поезията , строителството , неща плод на човешкия ум и желанието му да твори и да създава. Научих се да описвам нещата и да не казвам, аз съм това или онова, вярвам в това или онова, тоест да си слагам рамки и да се съпоставям с някой и да се пъхам в нещо. Водещ е личния ми опит - малък и голям, това също няма значение. И вярвам в него, просто защото всичко е преживяно. Тук съм много съгласна с теб - че човек е важно как тълкува нещата . То се случва едно, но ние си мислим, че е друго и става мазало. Трябва много внимателно да наблюдаваме и да внимаваме с интерпретациите инак се получават неприятни ситуации и това води до грешки... Но не всичко, или аз поне на този етап мога да докажа всичко. За това се придвижвам според възможностите си и гледам да се крепя над прага на лудоста. Някой като чете да не помисли, че говоря за себе си, не говоря за това, което имам като опит и въпросите, които той поставя пред мен в процеса на търсене. Същото важи и за всеки един от вас.
Публикувано от: tattul в 13 Ноември 2012 13:45:25, Вторник
...Не знам как ще прозвучи, но майа започва да пада, когато човек започва да сваля маските на Бога. Публикувано от: theshadow в 13 Ноември 2012 16:12:02, Вторник
Quote (Delta)
Аз лично отказвам да повярвам, че всичко свършва със смъртта. И не защото не е честно. Някакси нелогично м,и се вижда. Именно заради старта и опита, за които спомена татул...
Хищникът изяжда животното, което хване- често пъти го яде, докато то е още живо и усеща такава болка, каквато изразните средства не са достатъчни, за да опишат. Това логично ли е? Не е ли по-логично, ако хищникът фотосинтезираше, за да не се налага да избира между смъртта си от глад и това да убива животно за храна. Изобщо, логично е на мястото на цялата хранителна верига да вземе да застане фотосинтезата и пиенето на вода, за да няма хапнати ни животни, ни растения. Да?
Таковата, освен че хищникът изглежда е устроен нелогично, той е устроен да яде по доста жесток начин полуживото още животно, което в крайна сметка на н-тата захапка ще умре в адска болка. Не е логично ставащото, но само това, че не е логично, то достатъчно условие ли е, за да е налице красивият изход от жестоката ситуация?
Логичното, фотосинтезата, обаче дали е съставна на реалността? Не е. Жестоко е това, което е реалност. Не е красиво. То боли. Затова има поле за развитие на майа.
Това е само един пример... Със сигурност ще се сетиш за още много такива примери.
Ето още един... Че само един пример може би няма да е достатъчен да илюстрирам какво имам предвид.
Да речем аз намирам за много логично минималната работна заплата в България да е 1000 лв при запазени същите цени, инфлация и прочие. Страшно логично ми се вижда. Логично ми се вижда всеки един жител на тази държава, който се покършва от работа, да взема поне 1000 лв заплата на месец, че и повече, според зависи какво работи. Хиляди причини за това мога да посоча. 310 лв е минималната работна заплата. Те зимата не стигат само сметката за ток и за парно да се покрие. А хората трябва и да ядат някакси. Уличните кучета са по-обгрижвани дали са яли и спали, отколкото хората.
И... Пак идва въпросът... Не е логично ставащото, но само това, че не е логично, то достатъчно условие ли е, за да е налице красивият изход от жестоката ситуация?
Та... Много неща изглеждат по-логични от това, което реалността предлага. Лесно ли е тогава красивата майа, която изглежда къде по-логична от грозната реалност, да възтържествува?
Мнозина избират майа. Един вид живеят си в матрицата, слепи и глухи за грозната заобикаляща ги реалност.
Всеки сам избира за себе си как да живее. Аз само казвам, че човек, който се занимава с магия, може да си навреди, ако не разпознава майа.
Quote (Delta)
Най-малкото от гледна точка на справедливостта: не може цял живот да си бил самото зло и да останеш ненаказан, точно ти... не го приемам някакси.
Знам, че ще ме намразиш за думите ми, но е умишлена залъгалка от страна на религиите, че наказанието ще е след смъртта, за да не се търси реванш и някои управници (както пише в библията- дадени от бога), да си безчинстват безпроблемно, съпътствани от дълъг живот. Покрай тях това хваща и редица безчинстващи хора, заради притъпеното от религията: "отстоявай си правата сега на място и без да чакаш друг да ги отстоява вместо теб, но не сега и не пред теб, а като иде на небето при самолетите, там един в една бяла роба, ще го съди, намери за виновен и прати при нещо, приличащо съмнително на поукрасена коза (след повечко алкохол представата изглежда съвсем натуралистична), което е лошо, но в същото време ще го накаже за греховете му".
Има в поезията ни един поет, Христо Ботев, който много добре е описал за какво иде реч в своето творчество... Примерно в "Моята молитва":
"Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!"
Или да речем в "Борба":
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!"
И за съжаление често пъти на наистина прекрасни хора им се случват наистина ужасни неща. Няма закономерност, която да гарантира на "лошите" само "лошо", а на "добрите", само "добро".
Майа е, че може да има такава закономерност.
Религия като майа се натрапва и поддържа от най-дълбока древност с главен спонсор управници. Затова са големите храмове, пълни с разкош, за които са похарчени купища пари и са със статут на любимци на владетели и управници от както религиите съществуват, без значение кои са имената на тези религии.
Владетели и управници плащат, за да поддържат силната на деня илюзия и уйдисват на акъла на свещениците да си налагат илюзията и с меч, кръв, война (кръстоносни походи, джихади и други форми на агресивно налагане на илюзията на заразените от друга илюзия), защото това е завоевание, а всяко завоевание е още пари... Кървави пари... Които се падат на управници и на свещеници.
И понеже е некрасиво... Винаги има още логични илюзии, които да изгладят това несъвършенство... Примерно- правенето на разлика между вярването в бог и в суеверието. Или примерно пренаписването на сюжетите на религията, така че да са социално приемливи. Или забравянето на цели откъси от историята, където религиите са показвали истинското си лице и заменянето им с твърдението: но религиите не са такива и еди каква си полза имало било от тях, с което набързо се оправдава смъртта, причинена от религиите за милиони убити хора. И така нататък...
Публикувано от: theshadow в 13 Ноември 2012 16:23:11, Вторник
Quote (tattul)
вярващ в Бог и суеверие има разлика от земята до небето.
Мисля, че и сама можеш да си отговориш защо разлика няма. Просто търси майа и ще я намериш. Който търси, обикновено намира. Ако търси...
Публикувано от: Delta в 13 Ноември 2012 22:48:07, Вторник
А това за свещениците и регилията в днешната и форма - мислите ми бях съвсем далеч от тези неща.
Продължавам обаче да си държа на мойто си, че след смъртта има нещо... какво е не знам, но трябва да има... иначе моята представа за мсисъла на живота изобщо и на отделната личност като такава се обезмисля до някъде.
Иначе съм съгласна, че хората си създават "полезни" илюзии за какво ли не, с които се успокояват за... нелогичните и болезнените неща.
Сега се сетих нещо - след като няма душа, дух и прочее неща, как тогава "душата" напуска тялото приживе и после "се връща" ?
... предполагам, че тук просто обменяме мнение, които макар и коренно различни няма да доведат до тъпи спорове, караници, заяждане... както става в други форуми (не конкретно форуми за магии, по принцип)
Публикувано от: theshadow в 14 Ноември 2012 08:13:47, Сряда
Надявам се никой няма нещо против това. И аз не харесвам размяната на обиди и изпростяването. Относно написаното:
Quote (Delta)
Сега се сетих нещо - след като няма душа, дух и прочее неща, как тогава "душата" напуска тялото приживе и после "се връща" ?
Не съществува такова нещо за душата, която излизала и после се връщала, респ. дух, някакво нематериално тяло и пр. подобни, т.е. няма излизане вън от тялото. Има такъв участък в мозъка, открит от медицината, който е отговорен да извърта възприятието и създава илюзия, че човек се гледа от страни. Така че човек съвсем реално при добро желание от своя страна може да се види от страни, мозъкът го позволява като световъзприятие. Но това не е реално излизане от тялото, както в книгите за окултизъм преувеличават, за да се продават по-добре. Тяхното е: "Можете да се видите отстрани, значи сте излезнали от тялото." Учените са категорични, че това се дължи на функция на мозъка и че не е реално излизане от тялото, защото са карани хора да придобият такова възприятие и след това да описват какво правят в даден момент на място, което не виждат, в зададен час, непознати им лица. Няма познали. Нито един.
Дори сега аз да дам точен адрес на местоположение и точен час, когато да съм на местоположението, то няма да се намери някой, който да "излезе" от тялото си и да разкаже в детайли какво правя. Аз не съм познат човек, че да може да се генерира налучкване. А и винаги мога да си позволя да правя нестандартни неща. И не защото няма да може да се види от страни. Ще може. Но това е всичко.
Обаче ментетата, които са си направили труда да изчетат такава литература, преди да седнат да лъжат хората, са добре подготвени. Човек, който не получи доказателства в подкрепа на някаква илюзия, веднага ще я отхвърли. Затова илюзията често пъти се смесва със съвсем реални първоначални изходни преживявания.
И от тук натам започва опасното, защото ментетата въобще не се интересуват дали увреждат психиката чрез илюзията или не. Тях ги интересува книгата да се продава, да им носи популярност и клиенти.
Най-често срещаният начин, по който поднасят измамата, комбинира способността на човек да се види отстрани, която е съвсем реална, с автохипноза, която също е съвсем реална.
Но ако в кабинета на лекаря човек е защитен от злоупотреба и му се казва кое е реално и кое не е, то мошеникът и да убие някой с лъжите си, няма да се трогне.
Подробно механизмът на заблудата: Мошеникът започва да говори за излизането от тялото. Обясненията варират. То излиза дух, душа, то е фино тяло, то е двойник- според каквото роди фантазията на мошеника. Ляга човекът, отпуска се и вижда се отстрани. И се бърка, че мошеникът е прав. В крайна сметка не всеки чете медицинска литература и може да му мине през ума, че изживяването е съвсем реално, но и съвсем не толкова свръхестествено, колкото мошеникът го изкарва.
До тук на първа фаза мошеникът е успял да излъже, защото е успял да подкрепи лъжата си с "доказателство".
Но ако е само това човек да се вижда отстрани, то интересът към този вид нестандартно преживяване скоро ще секне. Затова мошеникът казва- "А сега ще пътувате." И според фантазията на мошеника- това е астрал, други паралелни светове и прочие репертуар, който варира.
Ако човек не види никакъв образ, мошеникът ще е разкрит. Значи човек трябва да види образ. Автохипнозата дава такъв. Мошеникът, давайки техника за автохипноза, не казва, че образите са породени от автохипнозата, а напротив, внушава лъжата, че е астрал и каквото там си е измислил. Колко са хората, познаващи в детайли техниките за атака над личността чрез автохипноза, които веднага ще разпознаят психичната манипулация? Така че лъжата и на втора фаза минава.
А сега вредите. Чрез натрапената лъжа, подкрепена с преживявания, за които човек няма правилно обяснение, се сваля защитата на психиката, която отговаря за различаването на реалността от илюзията. В резултат започват да се наблюдава невъзможност за разпознаване на реалността (реални случаи, който описвах из форума в опит да предпазя други да не попадат в такива ситуации- този, дето ходил в астрала и се бил с дракон, драконът се материализирал на дърво до прозореца му, като реалността е шумящ на дървото найлонов плик; или едни хора видяли в тъмна неосветена стая нещо неясно, решили, че е демон, били се астрално с демона, а реалността е купчина дърва в неосветената стая, която взели в "астрала" за нещо друго и така нататък примери много) .
Започва се с причиняването на травмиране на психиката и лека увреда. Когато заниманията с опасната техника са постоянни и повече, тази увреда се задълбочава и прераства в психични заболявания. Там вече е сложно. Не всяко психично заболяване е лечимо. Например Бай Ангел Пророка няма да се излекува от психичното си заболяване. И не само той е в това неприятно положение в резултат от неправилни занимания с окултизъм и с приемане за реалност на "срещи" с "бог".
За защита: Така че писах преди и пак го пиша. Магията е опасно занимание и елементарната лична предпазна мярка е човек да е наясно каква е реалността и да е винаги критичен към всичко, което му се поднася като информация. Да не бърза да вярва на нещо, само защото звучи логично и само защото като го пробва и му изглежда доказано. Мошениците често пъти са доста изобретателни в това отношение и не на хубаво да бъдат подценявани. Трябва да се търсят всякакви пробойни в техниката и тя да се ползва само ако издържи на всякакви тестове и не се открие, че учените са на друго мнение за валидността на тази техника. Полезно е и да се познават техниките за манипулация и психична атака, за да се пази човек от псевдо-доказателства.
Публикувано от: tattul в 14 Ноември 2012 08:34:26, Сряда
Няма пред кой да се доказват , няма и с кой да се джафкат. Мойто самочувствие не е накърнено, защото аз съм на 5 стъпало , а пък има някой е на 55. Осъзнавайки това, нямам желание да си губя времето в това, кога ще стана като него например и какво и какво ще науча или изкопча. Търпението е една от най-големите добродетели, които трябва да усвои човек и се радвам, че постигам баланс що годе в това. Е, понякога си беснея и се нося като хала из къщи, но това е забавно ...за близките ми. Случва се обикновено, когато затъна в някакъв размисъл и съм убедена , че отговора е под носа ми и става..
. Тук се случва точно обратното, влезна ли се укротявам и си чета каквото има за четене. Преди и аз си мислем, така като теб, за прераждането говоря - това е една от илюзиите за това , че там ще има справедливост и наказание за злото или награда за доброто. Няма такъв филм. Има ли прераждане то е със съвсем друга цел. Има ли нещо за вършене, трябва да се направи тук в рамките на живота, който водим. Трябва да научим уроците си и трябва да се погрижим за себе си и околните. Тук трябва да водим своите битки и да разчистваме пътя си напред.
Попитах Сянкат защо се раждаме с различно ниво на съзнание, но той май е изгубил въпроса в многото написано. Е, ако има прераждане , неговата цел е точно това - живееш тук иизрастваш. после се връщаш, пак и опитностите, които си натрупал и преживял, са като стъпало напред в даден момент от следващия ти живот. Пак работиш, преживяваш и доизчистваш от боклука същността си....Знам ли, това може да се случи и в рамките на един живот. Ако оставиш желанието за получена справедливост и разни там...Животът през повечето време е кофти. И не заради начина, по който е устроен в природата, той е просто такъв. Жесток и безмилостен е, но в него има не справедливост , а баланс. Не знам защо е устроен така. Ще ми се да сме фотосинтезиращи или поне вегетарианци, но да, такава е реалноста. Друг е въпроса, че човек има избор и съзнание. И това му е работата, да си гледа работата и да мисли, за себе си, без да ограбва или наранява другите. Човечеството създава норми и морал, които са по-лесни за прилагане и изпълнение, просто защото са по-удобни и могат да се манипулират. Ненавиждам законодателствата - те често уж, са остарели и не отговорят на новите изисквания и човек моделира нещата по собствено усмотрение. В природата няма законодателства и измишльотини. Там нещата са ясни и категорични. Е, на нас ни се ще да избегнем тази категоричност и да създаваме условности така както ни изнася. Това, че сме излезнали от пещерите и живеем в мезонет или къща с двор, не ни прави по-умни от мечката в гората или уличните кучета, които следват инстинктите си. По някога си мисля, че цял един животински вид, може да еволюира до степен съзнание и да изпревари човека и може би пак като нас ще се провали когато стигне до този момент. ...
Публикувано от: theshadow в 14 Ноември 2012 09:16:39, Сряда
Quote (tattul)
Попитах Сянкат защо се аждаме с различно ниво на съзнание, но той мй е изгубил въпроса в многото написано.
Да, видях го. Но не те разбирам- би ли пояснила какво означава "различно ниво на съзнание" с което според теб се ражда човек, за да мога да дам отговор. Аз такова нещо не забелязвам да съществува.
Ако е това, което си мисля- има деца, които поради трагични случаи са отглеждани от животни от най-ранна възраст. Те не се държат като хора. Връщайки се сред хора, не могат да се адаптират. Интелектът им не е развит. Ходят на 4 крака. Отказват да носят дрехи. Научават с много зор след години усилена работа от страна на специалисти до 50-100 думи (ако са намерени и върнати в обществото на 4-5 годишна възраст, иначе такова нещо не се случва- психиката им се затваря за човешкото от всяка гледна точка) и не се научават да ги ползват с лекота. Не се научават да говорят със сложни изречения.
Има и деца на жестоки родители, които деца са държани изолирани в някаква степен от света, от други хора и с тях не е говорено. Интелектът на тези деца също е осакатен, те имат беден речник, пак от много малко думи и не са социализирани.
Изследванията са категорични, че човек се ражда без да знае нищо и става човек, само тогава, когато е сред други хора и те активно общуват по някакъв начин с дадения човек още от бебешка възраст. Затова наскоро по телевизията течеше една реклама за едно манечко такова, което реве, майката влиза, натъпква му един биберон в устата, пуска му лампа с някакви светлинки и излиза. И един глас съобщава, че майката си мисли, че детето е малко и не разбира, а то всъщност е разбрало и тя го е наранила с поведението си. Посланието е, че манечките трябва да се говори, нищо че те не отвръщат.
Другото, което съсипва интелекта на децата, много често взех да го наблюдавам за мой ужас по улиците. Сложено бебето в количката, а върху количката метнато одеало, та бебето нищо да не вижда от околния свят. Това е директно лишаване на детето от стимулите на околния свят, които му развиват интелекта. Даже наблюденията ми са, че някои деца реват на скъсване отдолу някъде там изпод одеалото, някои се мъчат да изпълзят, а майката се сърди и де ли настоява дечкото да не вижда нищо от света. Не знам кой я въведе тази мода, но това лишаване от учене от околния свят, е жестокост спрямо дечицата. Манечките трябва да възприемат постоянно околния свят, защото така учат. Трябва да им се говори. Трябва... Много неща. Няма да описвам, че това е друга тема.
Та мисълта ми е, че бебетата не се раждат научени, ако това си имала предвид. Те се учат от околния свят. Ако светът е човешки, накрая се развиват като личности, а ако не е човешки- не се развиват като личности, защото няма как да се научат на това да се развият като личности.
Публикувано от: dia-devi в 16 Ноември 2012 00:11:04, Петък
Публикувано от: tattul в 17 Ноември 2012 12:45:59, Събота
Проявата на вундеркински способности у децата започва в много ранна детска възраст и те са наистина изумителни. Жалко, че не всички от тях ги развиват и оставят такива до край. Повечето са не разбрани и понеже се чувстват различни или пък започват да ги тормозят, изследвайки ги защо са такива, много от тях започват да страдат и губят талантите си. Когато човек няма силата и психиката да овладее таланта си в една или друга област, от дар тя се превръща в огромна тежест, бреме. Но всички тези способности се проявяват, само когато човек, е отгледан от хора и то правилно с необходимите грижи. Това е условието. Котките и кучетата и змиите, отгледани от човек, си остават такива, каквито са. Не се научават да говорят и не хващат вилица.
Ти достатъчно примери за крайности даде, така че на всички стана ясно предполагам, какво се случва , когато човешко дете, попадне под не под човешки грижи. Когато бебето се роди, то е напълно безпомощно. И започва леко по леко, да се учи под грижите на майка си. За изграждането на солидна, здравословна основа в развитието на детето, потребностите, които то изпитва - физически и емоционални, трябва да бъдат задоволени от майката. Но от човешката майка. Ако попаднат не там, където трябва, те научават друго - тоест опита на майката под чийто грижи са. Тоест те стават част от това семейство и се държат като такива - вълци например. Приемат за свое семейство глутницата и се развиват според опита си натрупан в нея. Там са получили основата си - ходят на четири крака, вият, лижат храната си и я ядат сурова. Но са се развили "правилно". Майката е предала опита си, дарила ги е с грижи - храна и топлина и те са станали като зверовете. Чудно, защо обаче, никое животно отгледано от човек, не проявява същите "възможности"?
Състоянието на майката и околната среда стават първият опит на детето. То е като програмиране и обуславя следващите нива на развитие и е предпоставка за проява на следващо ниво на осъзнаване и формиране на съзнание съответно.
Та задачата на детето в този период е да се научи да действа с тялото си като основно средство на живота. Когато тази възможност е нарушена или неправилна, тя води в друга посока. То усвоява друг модел на поведение, понякога почти завинаги. Изведено от тази среда, то не оцелява. Оцелели има - само един, до 50 годишна възраст, отгледан от маймуни. Придобил е човешки навици, понаучил се е да говори и да стои изправен, но опита на тялото в първите години остава за винаги. На енергийно ниво, това е първият енергиен център - оцеляването, сигурност, правото да бъдеш тук, доверието, храната и грижата на майката. Основа, която определя развитието на човешкото в човека. Веднъж изградена тази твърдост, тя остава за винаги. Ако човек се развива според средата , в която живее то , тя ще търпи развитие и лечение. Живота в природата се върти само около оцеляването и способностите на тези деца, отгледани от животни ще се развиват само в насока, която ще им дава сигурност в намирането на храна, ще се придържат към сигурността на глутницата например и ще се чувстват защитени само там. Развили са само едно съзнание - на оцеляването. Емоционално те също получават защита - в леговището, под грижата на майката. И до там. Други потребности нямат.
Човешкото съществуване и развитие има доста по-сложен и по-дълъг път. Всяка година е важна и уроците, които научава детето в човешка среда, започват развитието му като личност, едва след 3-4 година. Детето е проходило вече, изучава света самостоятелно ( не знам имаш ли деца, но на две години стават ужасни, ти им обуваш панталоните например, те, те блъскат и ти крещят обидено - АШ САМ!) , има собствено мнение, започва да проявява характер и заложби. На 4 , карат първия си "пубертет". Преживях го два пъти
.Както и в наблюденията си над другите деца Хубаво е да се учиш от тях. Възможностите им, чертите на характера им те изумяват непрестанно. Променят се и растат с дни. Това е период на усилено натрупване на знания и умения, не само с помоща на родителите, а е "самостоятелна" проява на потребност от тяхна страна. Усвоили са основата, сиреч тялото и сега започват да изследват света - идва ред на ума. Потребността на ума или съзнаието да знае и да разбира е в ход. Освен основата - оцеляването, детето е минало и през втория епат, етапа на сетивното изследване на света и придвижването, да чувстваш и да имаш удоволствие - това е горе долу1- 2-3 годишна възраст....Да приемем, че детето се е развивало правилно, грижите и любящото сърце на майката са били на лице и детето е удовлетворено и щастливо. Но развитието му не спира до тук. Ново ниво на осъзнаване следва, когато детето започва да задава въпроси и да търси отговори. В глутницата този етап е прекъснат, дори няма предпоставки за развитието му. Човешкото съзнание са разширява, само когато се движи и се стимулира само от промяната. Тялото расте, но расте и съзнанието, разширява се и започва да задава въпроси - кой съм аз, от къде съм дошъл, как съм се появил, защо съм момиче или момче. Формират се представите за принадлежност и индивидуалност. Много родители задават въпроса тогава "Какъв/каква ще станеш като пораснеш?" Някои от децата имат отговор, дали собствен или наложен отвън, други заявяват просто ще стана - аз, тоест споменават Името си. За мен това е по-важно, те започват да се самопределят като индивидуалност и е предпоставка за едно много по-задълбочено търсене на даден етап от развитието им. Проблема е, че са твърде малки и неопитни и родителите все още имат думата в насаждане на мнение и модел на поведение. Тогава започва и формирането на принадлежност на детето към дадена група - социална. Тоест ти си такъв и или онакъв. Принадлежност към раса, етническа група, род, семейство и така нататък. За мен това е пак етап на "Глутницата". Детето е ограничено от мисленето на родителите, поставени са му рамки и му е определен път на развитие. Казано му е - ти си това. Много от тези деца несъзнателно започват да следват този модел. Други продължават с търсенето на индивидуалността си и проявяват неподчинение, отхвърляйки всичко наложено отвън като истина. Тук на този етап е първия бунт, в който детето иска да бъде себе си. От тук започва развитието на крехката човешка индивидуалност. Талантите и заложбите вече са проявени. Първите въпроси за живота и смъртта вече са зададени. Задачите на развитие са - да реализираш автономност, което следва изявява на правото да действаш самостоятелно и да бъдеш индивид. Тоест формиране на собствено мислене, плод на личен опит...Това отговаря на формиране на трети енергиен център - Егото на личността. Да се формираш като личност, това значи да почнеш да мислиш самостоятелно.
Човек не е само физическо тяло, той е пътна, но и финна енергия, която започва развитието си още от бебешка възраст, но за разлика от физическото ниво, започва да проявява явно съществуването си на по-късен етап. Умът или мисленето е плод на по-финните нива на съзнание или енергии. Това става с натрупване чрез личен опит и правилно отношение към детето. Когато развитието на човек спре на даден етап, последиците не само на физическо ниво, а се отразяват и на енергийно ниво. Това някак психологията го пропуска, не знам защо. Няма го в учебниците? Не съществува, защото не се вижда? Щом не се вижда, значи не е нужно като знание? Психологията не ми се вижда осакатена наука, но не обяснява всичко. Обяснява видимото и като всяка наука действа с определени понятия и методи, разкрити само на "посветени", тоест образовани. Много психолози стават такива, а дори не знаят защо. Боравят със сухи понятия и термини и са като кучето на Павлов.
. Изидгнали са се на едно ниво и спират до там. Не че са глупави хора, просто толкова знаят. Търсенето им е приключило там и те са се реализирали на ниво мисъл. Енергийният потенциал в човека предполага много повечекато способности и възможности. Предполага търсене и развитие на ново, следващо ниво на съзнание. Та този потенциал започва формирането си в детска възраст - 5-6 годишна възраст. Развиват първи, втори, трети енергиен център и до там. Животът им се върти около правата, които придобиват като индивидуалности на тези етапи. Някои развиват само мисленето, считайки го като най-висшия етап от човешкото съществуване, като отхвърлят всичко друго присъщо на човека , както и правото му да има собствено мнение - тоест стават завършени Его-исти. Други остават на ниво - задоволяване на потребности - оцеляване, битката е сведена до минимума - има храна и подслон има живот. Трети цял живот са в подчинение в кръга на личните си емоции и страстти, стигащи до извратеност и глупост, липса на самоуважение, впримчване, притежание и така нататък и така нататък. Емоционално подскачат и припиликват и се радват и падат оплитайки се сами в краката си или в краката на другите, очаквайки някой да ги стъпче или да ги изведе за носа напред, като им реши проблемите и ги обгрижва, ащитава и мисли вместо тях. Липса на всякаква решителност и проява на творчество. Макар, че центърът на човешкото съзидание е именно там.
.... Ако продължа напред ще стане прекалено дълго. Това е, което имах предвид ниво на съзнание или на осъзнаване. Само че на определен етап, човек започва да действа самостоятелно и независимо от другите.
Само да спомена първите духовни посвещения на деца започват от 5- до 7 годишна възраст. Много от тях са проявили такива "заложби" - псиспособности, различно мислене,основано на личното търсене и изказ на мнение. Зададени въпроси, намиране на отговори...и така от векове.
Казах ви за голямата ми дъщеря. Тя е орентирана към търсене - за нея света не се изчерпва само с намирането на храна, дрехи, удоволствия. В момента изпитва друга потребност, която тя развива сама. В първи клас, нарочно не я записах в часовете по Религия. Не исках, тази потребност, която виждах в детето си, да бъде формирана и употребена неправилно. Тоест да се причисли към лоното на вярващите християни, обеснявайки и що е грях, вина и как и в кой е правилно да се вярва. Тя обаче сама направи избора си. Отиде и се записа, зявявайки ми доволна, че го е направила, след като аз категорично Й отказах. Останах доволна, също и тя. Оставих я да направи избор, който е продиктуван от нейната лична потребност и жажда за търсене, а тя разбра, че не всички отговори може да ги получи там. Това ми е достатъчно.
Другата, по - малката, стигна до там, да ми обясни как прави магии сама
. Все едно ми зашлеви шамар. Ако я пусна в практиката на Мадлуд "Програмиране на ситуация" , сигурна съм, че ще ви скрие шапката. Говоря сериозно. И се получават нещата при нея. Хич него приемам с гордост, ошашавена бях. Начина и на мислене още не мога да го "проуча", тя пази всичко в пълна тайна, наблюдавате и после те забива с нещо от рода на "Време не пилей, устата си милей!" и млъква, витаейки уж в нейния си свят...Гошко с "вълшебните очички" , сбърква учителката със способността си да се концентрира. Инак в къщи си е диво и проклето хлапе, което твърди, че майка му и баща му са се оженили ,за да се роди той. И заявил на майка си, че той съзнава, че тя му е нужна сега, защото е малък, после...тя трябва да се махне...Е, науката предполагам има отговор за всичко..., но на мен не ми е достатъчен, а на определен етап, на тези деца , за да се развият правилно, също няма да им даде необходимите отговори и подкрепа. ....
Публикувано от: dia-devi в 17 Ноември 2012 13:29:23, Събота
Публикувано от: dia-devi в 17 Ноември 2012 13:33:53, Събота
и...има начини това да се отработи,..те е правилно да се развиват,..т.е. в тях да се изгради само/стоятелност,..да разчитат само на себе/си,..т.е. на собственият-си..."господ-бог",..но...това е...друга-тема:р
Публикувано от: dia-devi в 17 Ноември 2012 13:35:50, Събота
Публикувано от: theshadow в 17 Ноември 2012 19:32:31, Събота
Котките, израстнали на воля сред други котки, не са като котките, израснали сред хора. Първите са усвоили всичката коткост, а вторите са придобили характеристики, неприсъщи на първите- такива неща, които не се включват в коткостта- например галенето. Пробвай да погалиш дива котка, невиждала хора и ще получиш цял набор от зъби и нокти по себе си. А домашната котка ще се изгърчи в теб само и само да се добере до заветното намачкване на козината. Не е само до казването на "Мау". Дива змия ще те нахапе, ако се пробваш да я вземеш. Домашната- моите змии не са ме хапали нито веднъж и то е защото ме знаят (преди това са били диви). Има огромни разлики между дивите селски кучета и градските им събратя (домашни и улични градски). Дивото селско куче е на една хапка от вълк, а градските са едни лигави такива, в огромна част от случаите. Една част от градските кучета са откровено побъркани и нищо кучешко не е останало в тях. Но това е друга тема. Широка тема. Има даден отговор на въпроса защо никое животно не развива същите възможности като човека, а важи само обратното- човекът, отгледан от животни добива техните характеристики. Но и това е обширна тема.
За много хора е неразбираемо как децата от някаква малка възраст стават умни. Всъщност... Познавам такива хора и зная механизма на поумняването им още от деца. Няма такова нещо като талантите им да са си били извечно и изначално там у тях. Тяхното развиване на тези таланти и заложби... Нарича се ограбено детство. Докато другите деца играят, вундеркиндът учи. Учи с часове и нищо друго не прави, освен да учи. Понякога по собствена инициатива (причините могат да са различни и не става въпрос за вроденост), понякога заради непреценено амбициозни родители. Но в крайна сметка това е по същество лишаване от право на детство. И е жестоко.
"Аш сам" при обуването на панталоните- не е самостоятелна проява на детето. Ти сама ли се обличаш или някой те облича? Кое вижда детенце? "Аш сам" е подражание. В крайна сметка детето ще започне и да разсъждава над това, което прави и защо всъщност държи да е "Аш сам". Но и ти разсъждаваш. Вижда всеки около себе си да разсъждава и да взема решение. Ще подражава на разсъждението. Ще подражава на самостоятелното вземане на решението. Накрая ще стане нещо уникално- уникална компилация от целия си опит, пречупена през уникални лични разсъждения и уникални самостоятелно взети решения.
Не само майката учи детето. То се учи от целия свят около себе си. Веднъж попаднала у него, тази способност за разсъждения се развива. Изследванията показват, че от векове децата задават въпроси, за да се учат- броени са и дете може да зададе хиляди въпроси на ден. На тези въпроси трябва да се отговаря, тъй като част от естествения процес на учене на детето. Дори тези въпроси да изглеждат глупави или елементарни.
Тези неща, които сега загатвам тук, са по-подробно описани в учебниците по детска и юношеска психология.
Публикувано от: tattul в 17 Ноември 2012 20:17:06, Събота
Публикувано от: tattul в 17 Ноември 2012 20:47:36, Събота
За диви или по-правилно, подивели котки - галила съм. От едно известно време все на таквиз попадам и странно от де се появяват и започва едно натискане и мяукане, направо досадни стават. Една от последните котки, дето се завъртя покрай мен , направи едночасова разходка , придружавайки ме все едно ми е домашен любимец. Появи се от нейде и се разхождахме по плажа, завира се в ръцете и краката ми и така до края. Още съжалявам, че не я прибрах
Онзи ден пак в трънаците се завирах, пак котка и тя същата.... Градските кучета могат да си изпросят баничка....
, това си е занаят....сега газих из полето в тъмницата и на кучета попаднах, ....щом ти пиша и от там суха излезнах. Змиите ме привличат, но още не ги разбирам.
Публикувано от: theshadow в 17 Ноември 2012 21:38:03, Събота
Нямам предвид котки, живеещи в град сред хора. Такива котки- уличните- имат как да придобият привичката галене, ако и да са по-трудно доверчиви понякога към хората. Същото е и за кучетата.
Змиите са приятни създания... Скоро ще пиша по-подробно по тази тема и във връзка с магическите аспекти...
Публикувано от: tattul в 17 Ноември 2012 22:01:24, Събота
. Надявам се към края да съм мила, за кротка не знам. Тренирам. За сега напразно. Понякога съм рязка, но съм обичлива и оценявам хората. Благодарна съм също - за учтивостта и за това, че отсреща има мислещ човек, който провокира същото в мен. Но пак си оставам проклета. ......разговора не тече само на едно ниво
Публикувано от: theshadow в 18 Ноември 2012 08:44:52, Неделя
Публикувано от: dia-devi в 18 Ноември 2012 14:36:21, Неделя
..,всеки,..обаче,..може да е 'само/стоятелен' до-колкото успее да си го позволи или да накара другите да му го позволят,..което е същото,..относно децата,..повечето родители грешат,..макар и не/преднамерено като пред/определят взетите от децата им решения..,по един или друг начин,..и твоят случай не прави изключение,..коментирали сме го и преди,..аз,..обаче,..знам така...детето трябва да бъде подкрепяно,..не насочвано,..като му се покажат и предимствата и недостатъците,..без/пристрастно,..друг е въпроса,..че родителите това ,принципно, не го могат,..а решението трябва да е взето максимално самостоятелно,..когато едно дете се при/учи да бъде не/зависимо от малко,..това ще му даде възможност да разчита предимно на себе си и да взема правилни решения,..бидейки на/ясно с отговорностите,..които поема...и така
Публикувано от: dia-devi в 18 Ноември 2012 14:39:06, Неделя
Публикувано от: Dorian в 19 Ноември 2012 16:13:23, Понеделник
Quote (theshadow)
За много хора е неразбираемо как децата от някаква малка възраст стават умни. Всъщност... Познавам такива хора и зная механизма на поумняването им още от деца. Няма такова нещо като талантите им да са си били извечно и изначално там у тях. Тяхното развиване на тези таланти и заложби... Нарича се ограбено детство. Докато другите деца играят, вундеркиндът учи. Учи с часове и нищо друго не прави, освен да учи. Понякога по собствена инициатива (причините могат да са различни и не става въпрос за вроденост), понякога заради непреценено амбициозни родители. Но в крайна сметка това е по същество лишаване от право на детство. И е жестоко.
Не мога да се съглася тук. Не можеш да накараш някое дете да седне и да учи, всъщност то ще седне,ама какво ще научи е въпрос на способности . Вундеркинд или отличник не може да се стане само с настояване от страна на родителите.За това трябват унаследени възможности,ген дет му се вика. А пък средата ,че влияе е така,но до определена степен. Работила съм години като учителка, напуснах щото не ми понася таз професия
Последно ме покани един познат,директор в близко до града ни село да замествам за месец,там са само ромчета,ама се съгласих,за да направя услуга (друг е въпроса,че едва издържах ). Еми какво да ви кажа......хубави деца,имат и сърца.....обаче....не можеш да го научиш....каквото ида правиш....За мен лично гена си е ген и не можеш избяга от това.
Публикувано от: theshadow в 19 Ноември 2012 18:57:09, Понеделник
Quote (Dorian)
обаче....не можеш да го научиш....каквото ида правиш....За мен лично гена си е ген и не можеш избяга от това.
Като бивш "кошмар на учителя"... Че и от етнос... Аз имам някои несъгласия... Всъщност много несъгласия... С тази теория, че "не можеш да го научиш, каквото и да правиш, понеже генът си е ген"... По тази линия баща ми да е без образование, понеже баба ми и дядо ми са неграмотни и нямат нито ден трудов стаж... И аз не би трябвало да имам образование, от етнос съм, ген значи- дали съм второ качество човек?
Имам наблюдения и как биват "учени" децата от някои етноси и циганчета в това число. А после- неграмотни... Няма да бъдат научени... Не и по този начин... Това, че са ненаучени, за някои деца от етноси, е предопределяне на бъдещето им на клошари, на крадци и каквото там още се полага на онези, които не успяват да се реализират... На такова им се посява да се превърнат... А каквото се посее, това се жъне...
Системата е така направена, че способства и за воденето на "мъртви души", т.е. на деца от етноси, които преминават от клас в клас, без да са стъпвали нито веднъж в класната стая... Какво ги чака тези именно деца, на какво се учат, щом не са в класната стая? На ровене по кофите, на просия, на джебчийство? На проституция? Какво ги чака? Какво чака децата им, като те нима на друго могат да ги научат децата си? Това си е затворен кръг, който не предполага нищо по-различно от познатата картинка.
А които ходят на училище, се сблъскват с толкова омраза... И съответно с омраза отвръщат... И тук кръгът се затваря...
Удобно е за някои политици... Предполагам...
И не е от гени това положение, в никакъв случай.
Но това е друга тема... Така че спирам до тук...
Публикувано от: theshadow в 19 Ноември 2012 18:59:32, Понеделник
Quote (Dorian)
Не можеш да накараш някое дете да седне и да учи, всъщност то ще седне,ама какво ще научи е въпрос на способности .
Не.
Какво ще научи е въпрос на подход и въпрос на упоритост.
Публикувано от: Dorian в 19 Ноември 2012 20:47:53, Понеделник
Воденето на "мъртви души" е практика от години,изключая елитните училища и това е не само за етносите,за всички е. А че е политика съм съгласна.
Публикувано от: theshadow в 19 Ноември 2012 21:26:28, Понеделник
Промених това... Не направих чудеса, разбира се... Таковата, седем години са пропуснати все пак... Но за една година съвместно учене, детето четеше и пишеше на български и на руски и смяташе със събиране и изваждане на прилично ниво. Ако можех да върна часовника назад и да работя с това дете тези седем пропуснати години, то щеше да може повече. Въпрос на правилен подход и на упоритост.
Познавам колеги с повече стаж от мен, които са водели подобни битки с деца с проблеми с интелекта и са ги печелили с извеждането в живота на хора, способни да се оправят в този труден свят.
Зная и какво се случва с интелекта на деца, с които не е работено от специалисти.
И здрави деца, подложени на неглижиране в какво се превръщат като интелект, зная. Затова и не приемам написаното от теб, дори с уточнението, което правиш.
Публикувано от: dia-devi в 20 Ноември 2012 15:07:24, Вторник
Публикувано от: MIM в 21 Ноември 2012 01:13:05, Сряда
Публикувано от: Delta в 22 Ноември 2012 00:26:31, Четвъртък
Но пък стана интересно.
Гена си е ген. Оказва влияние. Голямо. Средата е другият определящ фактор, който също влияе много. Под среда имам предвид семейната такава, възпитаието, после външната - приятели, училище, работа, улица...
Общо взето смятам, че човек порсто се ражда някакъв. И докато е дете, родителят може само да го насочва, но не и кардинално да го промени. Представям си го като плувен басейн с много коридори. Всеки от нас попада в определен коридор, където има определен набор от: характер, темперамент, заложби и т.н. И родителят може само да "подпира" детето и да го "мести" между границите на коридора, но не и да го измести в съвсем друг коридор.
Примерно ако имаш буйно дете, можеш да го озаптиш до известна степен, но никога няма да стане хрисими и кротко като съседчето примерно, на което и гласа ми не се чува...
МИМ - кой духа, или идва дух... или какво :D (множко ми идва работата напоследък и реотаните ми прегряват нещо :))) )
Публикувано от: theshadow в 22 Ноември 2012 07:23:35, Четвъртък
Има такива деца, които са по-буйни. Моето житие и битие е на доста буйно дете, което имаше проблеми с това да завърши основното си образование (не ми се удаваше). Както и при всички деца, които не се вписват в понятия като "кротки и уравновесени", при мен също причината беше в отровна семейна среда. Нямам предвид това, което семейството показва пред околните, а това, което е действителното. Т.е. за здравата личност са открити за плуване всички възможни коридори, но често пъти родителите не осъзнават в какъв коридор на плуване тласкат детето си... И после то я се научило, че има и други коридори за плуване, а не се научило...
Публикувано от: theshadow в 22 Ноември 2012 07:29:50, Четвъртък
Автор: http://psychology-bg.ucoz.com :
В тези изследвания специалистите са открили кодови фрази, които родителите са слушали , когато са били малки (до 6 г. възраст) и на свой ред несъзнателно предават на децата си. Фразите са залегнали като установки и затова са наречени "родителски директиви" или "родителски установки". Много от по-осъзнатите родители се оплакват, че възпроизвеждат тези установки несъзнавано и чак после се усещат какво се е случило.
Установка "Не живей"
Тази установка звучи доста страшно. Дава се всеки път, когато родителят каже на детето си нещо от типа на: "Махни ми се от очите, че не искам да те виждам", "Не ми е нужно такова лошо дете", а също и когато на детето му се обяснява колко е трудно да бъде отглеждано, колко лишения преживяват родителите, за да осигурят материално детето. Правените изследвания са категорични, че има много деца, които са подсигурени материално, но израстват с вменено огромно чувство за вина и в стрес, за дето са материално подсигурени от родителите си.
Скритият смисъл на установката е манипулация на детето с внушаване на постоянната вина пред родителите. По-натам тази вина прераства в чувството, че детето е длъжник на родителите си. Всъщност не е точно така. Един родител знае, че отглеждането на дете е сложна и нелека задача. Ако не го знае, то няма право да прехвърля отговорността за незнанието си върху детето.
Всяко дете, което чуе тази установка, на съзнавано или на неосъзнато равнище, прави следния извод: "На родителите ми ще им е по-добре, ако мен ме няма на този свят". Не се чувстват безусловно обичани. В по-късна възраст една част от децата, получавали такива установки, често се самонараняват, стремят се да се саморазрушат, прибягват към противообществени деяния, алкохол, наркотици. Отдръпват се от родителите си.
Разновидност на установката е, когато детето е нарочено, че прави пакости и израства в страх, че каквото и да направи, все е грешно и все не е достатъчно добре направено.
Установка "Не се дръж като дете"
Въпросната установка се дава с репликите: "Не се дръж като малък (респ. като бебе)", "Време ти е да пораснеш", "Вече не си малък, че да правиш такива работи" и подобно. Несъзнателно посланието, което се залага е: "Това да си дете е нещо много лошо". Попиването на това послание в последствие прави така, че вече порасналото дете не умее да общува на свой ред със собственото си дете. Не знае как да го насочи към правилно поведение, без да му вмени поведение като възрастен, лишавайки го от детство. Не може да се отпусне и да поиграе с детето си, забравяйки реалната си възраст и да схване детските му интереси.
Преди навършването на 10-тата година, тази установка е крайно вредна, а и след 10г. на детето не е препоръчително да се дава.
Установка "Не трябва да порастваш"
За да избегнат едната крайност (прекалено бързото порастване), много родители внушават на детето си другата крайност. Заключава се в: "Ти винаги ще бъдеш моето малко детенце", а посланието, което детето попива е: "Ако порасна и имам самостоятелност, то вече няма да съм център на родителската вселена и ще се лиша от най-главното в живота си- родителската поддръжка". Детето се вкопчва в родителите си и се стреми да им е предано. В последствие има проблеми с това да се отдели от родителите си и да създаде собствено семейство.
Най-крайният вариант на вменяване на тази установка, който, за съжаление, е реален случай: около 80 годишна майка води около 60 годишния си син на лекар и отказва да го пусне сам в лекарския кабинет да се прегледа, независимо от протестите на лекаря да работи по такъв начин. Практически синът е изцяло лишен от самостоятелен живот и никога няма да има такъв. Той не умее да се грижи сам за себе си и му е доста късно да се научи на това. Майка му се е постарала той да не е в състояние да има семейство и да е независим, а и никоя жена не би търпяла мъж, зашит за полата на майка си.
Установка "Не мисли"
Задава се с изрази като: "Ти пък много знаеш", "Престани да мислиш, а действай", "Аз съм по-голям/а, аз зная повече, ще ме слушаш и точка по въпроса". Действително възрастните имат повече опит. Обаче такива установки детето не ги разбира по същия начин, по който възрастния. То получава сигнал, че не трябва да разсъждава. А разсъждението е това, на базата на което детето трупа опит. Като детето спре да разсъждава, опитът почва да му идва трудно.
И не е само това. Децата, получавали такива установки, може да развият неувереност. Тази неувереност да не я преодолеят и като вече възрастни хора. Така, когато вече пораснали, се изправят пред някакъв проблем, те, без да са наясно от къде им е дошло, започват да изпитват безпомощност да се справят, не им идват никакви идеи, почват да се притесняват. Може и направо да им блокира мисленето и да направят от притеснение, че са блокирали нещо толкова необмислено, че после, когато се поуспокоят и все пак осмислят ситуацията, да се питат: "Е, добре де, това глупаво нещо как успях да го направя?"
Установка "Не чувствай"
Натрапва се с изрази като: "Такова голямо момче/момиче, а се бои от ...", "Как не те е срам да плачеш за такова нещо", "Какво си се разкрещял/а от радост, веднага спри", "Потърпи и ще ти мине", "Не си от захар, няма да се разтопиш". Детето го възприема като: не е хубаво да се показва изпитването на болка и не е хубаво да има емоции. Накрая израства студен човек, често пъти със страх да отиде на лекар, дори когато е крайно наложително да се погрижи за здравето си (защото нали не е от захар, та няма да се разтопи). Подтискането на емоции може да избие и във вариант на непредсказуема избухливост. Развива се неумение за общуване с околните. Основа е за всякакви психосоматични заболявания. Предпоставка е за развиване на астма, алергии, мигрена, необясними болки.
Установка "Провали се"
Задава се с изказвания от типа на: "Ти си длъжен/а да цениш нашия труд, ние толкова много правим за теб, да ходиш на тези курсове, на онези уроци и т.н.". Осъзнатото желание на такива родители е детето им да постигне повече от тях. Всяко дете се стреми да стане себе си, а не това, което родителите му искат, затова такава реплика за него означава провал. Последиците са, че вече порасналият човек влага много старание да направи нещо и накрая всичко се срива поради "странични независещи причини". Всъщност виновно е несъзнаваното, което създава условията за провала. Правилното е детето да участва във вземането на решенията и да има дадена с тактични насоки от родителите си личната си мотивация да се справя, а не задължението да се справя.
Установка "Не бъди лидер"
Репликите са: "Не се хвали", "Бъди като останалите деца, които еди какво си (правят, имат)", "Какво по-различно от другите пък искаш". Родителите го разбират като учене на детето да не изпитва завист, но детето не го разбира така. То решава, че от него лидер не става. В последствие като порасне, никога не се стреми да прави кариера в работата си, а е вечният подчинен. Ако все пак достигне висока позиция, то това е съпроводено със страх от публична изява (трудности при говоренето пред много хора), а също и страх от всяка отговорност, която поема.
Установка "Не се присламчвай към другите"
В желанието си да се изтъкне уникалността на детето, родителите задават тази установка с: "Няма друг като теб, ти си единственият / единствената ми", "Единствената радост на живота ми", "Роднините са си единствените". Това обикновено казват на децата си родители, които на свой ред също имат проблеми със социалните контакти. Резултатът е, че още от детството се заучава странене от другите и детето привиква да се чувства само. В последствие пораства и не може да се впише в екипна работа, няма умението да изгради задълбочено приятелство и създава само повърхностни познанства с околните. С времето това започва силно да пречи, а причините за нелепото положение повечето такива хора не са в състояние да определят сами.
Установка "Не прави"
Детето я възприема, когато му се казва: "Не прави това, опасно е, аз ще го направя вместо теб" (примерно за изрязване на фигурки от хартия, но не само), "Остави всичко на мама/тати, че сам/а няма да се справиш". Като се повтаря достатъчно често и се усвои, след това вече възрастният човек се бори зверски със себе си, за да се насили да започне каквото и да е ново и различно. Не успяват да си планират нещата. Не успяват да се впишат в срокове, дори когато имат предостатъчно време.
Установка "Не искай"
"Какво пък отново искаш (или ти трябва)?", "Колко още искаш, не ти ли стигна?"- такива думи внушават на малкото дете, че да искаш и да се стремиш към постигане на целите си, е нещо лошо. Тези, които усвоят установката "Не искай", не се научават да си отстояват интересите дори тогава, когато са много засегнати. Безкрайно отстъпват.
Установка "Не бъди себе си"
"Прави като ... (брата, сестрата, еди кое си друго дете, еди кой си)", "Твоят ... (брат, сестра, друго дете) може, а ти- не", "А защо ти не като другите ... (еди какво си)" - са сравнения, които тласкат детето към обезличаване. Усвоилият ги вече възрастен човек никога не е удовлетворен от себе си, живее в мъчителни конфликти "Какво ще си кажат другите" всеки път, когато му мине през ума да прояви индивидуалност. Предпоставка е за развиване на депресивни състояния.
Установка "Не се наслаждавай на здравето"
Някои родители правят грешката да не отчитат болестите на детето, ако са по-леки. Детето, отишло с температура на училище, получава поощрение. Същото е и що се отнася до преумората. Дори при преумора да се свърши започнатото и това да води до поощрение. Репликите са от типа: "Какво като си се разболял/а, има ти еди какво си, уморен/а си, на теб никой не ти е отменил задълженията!". Детето се научава, че ако му е лошо, а свърши нещо, това автоматично повишава ценността на свършеното. Пораствайки, като се разболеят не си вземат болнични, а остават да работят и след това се чувстват много обидени, че никой не ги потупва по рамото за "подвига". Започват да се чувстват недооценени и на тази база развиват ниско самочувствие.
Публикувано от: theshadow в 22 Ноември 2012 08:21:47, Четвъртък
Детето започва да употребява "Не мога" към доста широк кръг дейности. Случвало ми се е да реша да правя проективен тест на дете, "Моето семейство". Тестът изисква детето да рисува. Детето отговаря: "Не мога". После се разговорихме- казвано му от най-висше ниво (родители), че не рисува хубаво. И то детето вече "Не Може" да рисува. По същия начин и други неща му бяха блокирани с "Не може, не мога, не знам". За цяла поредица от неща детето блокира и или въобще не ги подхваща, или така ги подхваща, че нито е с желание, нито е с гонене на качество в крайния резултат- детето е обезверено, смачкано.
Много е трудно да се отблокира дете, спиращо да върши каквото и да било, с репликата: "Не мога". Целият му мотивационен процес е насочен да го провали в това, което прави. То върши насила- примерно, рисува на сила. И понеже се чувства неможещо, постоянно се оплаква от рисунката (това не е станало добре, онова не е станало добре и не знам, та не мога, та една къща и три човешки фигурки дойдоха голямо мъчение да се нарисуват). Освен собствената си работа, детенце омаловажаваше и себе си.
Та... Гените са си гени... Но...
Публикувано от: tattul в 22 Ноември 2012 10:36:43, Четвъртък
"Не мога" е много удобно извинение, защото може да му се дреме пред телевизора, трябва да поеме някаква друга отговорност според възможностите си или пък иска да гризе килима точно в момента, щото и това съм го виждала.... Децата са малки дяволи. И когато започнат да стават самостоятелни в действия и мисъл, стават много по-добри манипулатори от родителите и лъжци същевременно. На една моя позната дъщеря и поговори на 3, преди това мълчеше и само се похилваше. В момента, в който реши, че трябва да си отвори устата, започна да лъже както и падне. Смени мълчанието с лъжи. Побърка ги, щото си е и проклето сладко човече. За това дете , нямаше не мога, не пипай. Намирах ме го на невероятни места в къщата. Напаст. При това опасна напаст, за себе си. Брат и на тази Напаст, е коренна нейна противоположност още от малък. Той е Батко, но тя го третира като пудел. Майка си и баща си също. Е, Шадоу, какво ще с тане ако тази Напаст превземе къщата? Ако бъда поощрявана във всичко? Ако бъде изпълнен всеки нейн каприз? Брат и е мълчалив , кротък. Той не присъства тук. Никой не знае къде е. Него го мислеха за аутист даже по едно време. Викам на майката " бе нормално ти е детето", ма майката откача ,щото тоз ни приема, ни предава само ръмжи по два три часа, все едно пали камион и после почне да рисува хиксове и тирета. И мълчи и не говори. Гледа три педи някъде нагоре в пространството и така ден след ден. Оказа се че това не е камион, а така зарежда компютъра. Игрите му са такива. Къщата беше зарината с играчки, но той играеше само с дистанционни, играчки с механизъм - чоплеше, пипаше и на две или на три се оправяше със всякакви копчета , после подкара компа - на 4 си сваляше игри, записваше, бърникаше в нета и в пощата на баща си... Не ме трябва да чете, той си знае какво прави.АКо нещо закъса, пита само един път и после всичко е ок. Вобще това, което на нас ни е непонятно за Мрежата, на него му е в главата. Вуйчо му е компютърен гений
, работи като програмист в щатите. Майка му е техничар също. Той е следващия. Сестра му обаче е "земна" , тя е чудовището с красивата усмивка и невинните сини очи, които пуска в действие винаги, когато не и отърва...и осъзнава силата си. Да имаш такива деца си е предизвикателство и не знам дали ще си готов за такова предизвикателство , особено когато ги гледаш сам и работиш и насреща си имаш не обикновенни деца , а нещо, което те изучава и после действа както реши. Много родители споделят точно това - чувстват се като в клетка, поставена от собствените им деца и биват наблюдавани и дресирани. Обучението е взаимно. За мен остава факт неоспорим, че всеки притежава определени заложби и знания. И те в даден момент се проявяват. Родителите трябва се съобразят с това, но същевременно да поощряват децата си да опитват, пробват да насочва вниманието си детето и към други неща. И когато родител казва не, винаги трябва да се обосновава защо, дадено нещо не може , не трябва да се прави или пък на този етап е забранено. Едно дете може да иска всичко , но не може всичко. Не може, дори само, защото, ръчичките са му малки, а чука дето иска да вдигне, тежи една трета от неговото тегло например. Та нещата не са толкоз елеметарни и не винаги родителите са "виновни" за всичко. Защото има деца, на които са удовлетворявали тези капризи и после са се превръщали в разлигавени, глупави и мързеливи създания, но има и деца, които са оценяваи тази свобода и са ставали способни и отговорни...
Публикувано от: Delta в 22 Ноември 2012 11:46:13, Четвъртък
А на Шадоу писаното ми хареса. Защото е вярно. Всеки ден виждам около себе си родители, които допускат една или няколко от грешките, посочени в поста. Аз самата отдавна съм отчела като допуснати от мен и мъжа ми някои по отношение на децата ни... стараем се да се коригираме ан време и да не допускаме други.
Едно дете според мен трябва винаги да усеща, че има кой да го контролира, да му забранява, да го предпазва... така някакси докато е малко, то се чувства сигурно. Този контрол обаче, не трябва да става по начина, описан от Шадоу.
Публикувано от: dia-devi в 22 Ноември 2012 14:34:32, Четвъртък
Публикувано от: dia-devi в 22 Ноември 2012 14:38:38, Четвъртък
Публикувано от: dia-devi в 22 Ноември 2012 14:39:15, Четвъртък
Публикувано от: theshadow в 22 Ноември 2012 19:30:32, Четвъртък
Quote (Delta)
ТТози контрол обаче, не трябва да става по начина, описан от Шадоу.
Начинът е детето да бъде подкрепяно да се учи да взема решения и на отговорност. Под подкрепяно не се разбира "оставяно на произвола", а да има водене на диалог между детето и възрастния- да се обяснява от страна на възрастния търпеливо и разбираемо, без опити за манипулация или налагане. Това е и с което аз процедирам. През ръцете ми се е случило да минат доста деца. С нито едно не е имало провал в този метод. Включително върши работа при блокирали деца, т.е. такива, изпаднали в истерия, които на пръв поглед ни приемат, ни предават.
Но има една малка особеност- методът действа само тогава, когато детето има доверие на възрастния, т.е. не е изловявало възрастния в лъжа ... Възрастните често лъжат децата, считайки, че това са невинни лъжи, а не е точно така... Примерно: "Само за малко те оставям в детската градина", е една такава невинна лъжа, която детето ще запомни като усещане за недоверие към родителя. И като се навържат няколко такива "невинни" лъжи... Се стига до: "А защо детето не спира сутрин да плаче, а защо то не ме слуша и ми къса нервите, а то защо така, то защо иначе..."
Когато има доверие, нещата стоят на друга основа. Детето е част от процеса на вземане на решение. Чувства се значим участник и иска да се представи добре, да се справи с вземането на важното решение, дори това решение да е ще ли си носи шапката в студеното време. И като се обясни какви са плюсовете и минусите, детето се консултира, взема решение и носи отговорност да го спази. Т.е. примерно знае защо си носи шапката и няма да я зареже по средата на пътя, понеже не е натрапено, а е лично решение. В процеса на израстване, се научава да взема самостоятелно все по и по-сложни решения.
Защо считаш, че подхода ми е грешен?
Публикувано от: Delta в 22 Ноември 2012 22:48:45, Четвъртък
Исках да кажа, че контролът и намесата не трябва да стават както си описал в установките. С малки изключения съм съгласна с писаното до тук от теб по отношение възпитанието на децата. За другото... там дето нищо нямало след смъртта - не съм съгласна хич, изобщо и въобще даже Колкото до децата - има една тънка подробност, която не знам дали отчиташ: не знам имаш ли деца, твои, не знам какво си работил точно с деца (изглежда имаш богат и ползотворен опит), обаче има значение дали прилагаш методите си (правилни или не няма значение) на чужди деца или на твоето собствено. Различно някакси се получава, чувството е друго.
дори това решение да е ще ли си носи шапката в студеното време ...... ..и с котлона бяхме така,..:)
Баща ми ме е оставил да се опаря на печката така, но само защото след хилядното казване "не, там е опасно", аз съм го дебнела и съм отивала към горещото. И на него му писнало да се разправя с инатлъците ми... и резултатът е бил: майка ми само дето не го е убила
, аз съм ходила седмици с мехури по ръката, НО повече не съм си и помисляла да пипам печката. За мен това е ситуация от тип "среден риск" и понякога също съм постъпвала така. Инстинктът ми да предпазя рожбата си обаче понякога надделява и с риск да не позволя на детето само да се научи да решава, решавам аз... за безопасност. В повечето случаи (особено сега, когато са по-големи, не бебета), казвам какво знам аз, предупреждавам за последствията и отговорността и се стремя да им покажа, че всяко решение или липсата на такова си има последствия... някакви.
Общо взето всички грешим, къде повече, къде по-малко. Хубавото в случая е, че някои поне се замисляме понякога :)) Настръхвам понякога, гледайки как масово хората осакатяват децата си. "Нидей, мама, ши падниш, ш' са прибийш"
Или по-тъпото: "НЕ бягай, защото ще паднеш, ще си скъсаш панталона и ще те накажа"........................ колкото до шапката в студено време
конкретно за това нещо бях ясна и категорична: духа ли вятър, да има шапка на главата! За това специално не оставих решението в техни ръце, по причини, които няма да обяснявам тук. Иначе на децата дадох такова (обяснение) защо издавам таз тежка заповед... за шапката, но колкото и да не им харесва, въпросът не подлежи на обсъждане.
Публикувано от: tattul в 23 Ноември 2012 11:27:44, Петък
&NR=1&feature=endscreen
&NR=1&feature=endscreen" rel="nofollow">
&NR=1&feature=endscreen
Ей затова говоря....забавлявайте се.
Човек се ражза с "опит" дали защото , това, което идва от Духа е с натрупване или пък не знам защо...Дори да няма Душа, това не е толкова важно. Важното , че това което носим като сила и светлина може да е заложено във всеки, но не при всеки се отваря, а някои си се раждат......отворени, но това се разбира след като поотрасне детето - после идва гена, после идва и възпитанието. ...и после идва и осъзнаването и силата да трансформираш и да създаваш....
И аз си казвах,че сме се отдалечили от темата, да ама не....
Познат мие родителския опит на баща ти, понякога действам по същия начин....Но и те не се предават. Каката например отказва да се научи да си връзва обувките вече една година, не че не може, просто....нека знаещите да кажат....
и сега ходи с развъзани обувки и се спъва... Сутрин ме поглежда и чака да се наведа ида я вържа, обаче не...з се забавлявам , тя се тръшка.. Дребно е уж, но нито жалния и поглед, нито обиденото и намусено лице, ще и помогнат, пробва всякакви варианти за въздействие, но просто няма да и се получи - казала съм, показала съм, няколко пъти - стига толкоз..
Публикувано от: dia-devi в 28 Ноември 2012 14:53:19, Сряда
Публикувано от: MIM в 3 Декември 2012 02:05:06, Понеделник
Публикувано от: dia-devi в 10 Декември 2012 15:48:17, Понеделник
,..всичко е ,.."тук-и-сега",..по простата 'причина',..че "времето" е условно-понятие,..т.е. в 'този-същият-момент' ти "си" и в '21-век',..в Пазарджик,..примерно,..и в Кастеля,..нещо-като-Испанска-провинция ...като-за-'16-век' ,..та точно поради таз простичка 'причина',..както упоменах,..е редно да си 'вземеш' всичките 'опитности'..."на-куп"..,а ти можеш да си ги 'разпределяш' във "времето"...както...' намериш за добре'
Публикувано от: dia-devi в 10 Декември 2012 15:50:41, Понеделник
Публикувано от: theshadow в 10 Декември 2012 20:14:29, Понеделник
Третирам желанието на вече пораснал човек, да иска да ходи безкрайно на училище, в което учителят под формата на "висша сила" пише оценки, потупва добрите ученици родителско-закрилнически по рамото, а слабите ученици наказва и праща на поправителен, като недоизживяно детство, като страх от порастване и от вземане на отговорност за собствените си решения и действия и като страх да се отчете реалността.
Това е, което доктрините за прераждането разбират под учене. Това е и което едно дете разбира под учене.
Но според мен не това трябва да разбира един вече пораснал човек под учене.
Публикувано от: Delta в 11 Декември 2012 09:33:01, Вторник
В "реалния" живот учението е средство за намиране на по-добра работа, работата пък е средство за по-добър, качествен и т.н. живот (това се явява целта).
След като отричаш прераждането, като форма на непрекъснато обучение, каква е целта на живота тогава, каква е целта да придобием толкова опитности и знания тук и сега, рпи условие, че нямаме възможност (поне повечето хора) да използваме знаничта и опитностите си и да ги приложим на практика в пълен обем?
Публикувано от: theshadow в 11 Декември 2012 11:04:18, Вторник
Т.е. ученето само по себе си не е гаранция за по-добра работа.
Ето примера с хищника: хищникът може да разкъсва мърдащото още животно, което му служи за храна. Гадно е, защото животното за храна умира в ужасна болка и по един отвратителен начин. Защо просто хищникът не мине на фотосинтеза? Къде е смисълът да има именно такива хранителни навици и не е ли по-хуманно, ако е фотосинтезиращ? Къде е логиката животното за храна да се мъчи толкова и така жестоко да умре? Защо хищникът няма избор да постъпи другояче, освен да разкъса животно за храна или сам да умре?
Вселената не е човек, не притежава човешки черти на устройство, т.е. тя не е устроена човешки. Не предлага прераждане, за да спаси от смъртта, само защото човек я осъзнава и се плаши от края си. При това по същата причина, по която не предлага избор на хранителни навици на хищника. Вселената и не изпитва никого за нищо, не пише оценки съответно. Не предлага вечно учене за никого. Смъртта е край. Окончателен такъв. Жестоко е, безсмислено е, не е красиво, не е прекрасно наредена утопия с вечно съществуване и вечно учене...
Публикувано от: dia-devi в 11 Декември 2012 14:50:43, Вторник
Публикувано от: Delta в 11 Декември 2012 14:59:23, Вторник
Публикувано от: dia-devi в 11 Декември 2012 15:07:52, Вторник
Публикувано от: dia-devi в 11 Декември 2012 15:15:35, Вторник
..,прочее това не е "наша" теория ..,но човек,..обикновено,..разбира каквото-и-да-било,..едва когато развие и 'понятиен-апарат',..за-което,..простичко-'казано'
Публикувано от: theshadow в 11 Декември 2012 16:44:42, Вторник
Quote (Delta)
Тогава какъв е смисълът на живота изобщо?
От гл. т. Вселената животът няма нито ценност, нито смисъл. Но е ценен и смислен за нас като хора. Така че какъвто смисъл човек сам вдъхне на живота си и на живота въобще, такъв ще му е смисълът.
Публикувано от: coolest в 11 Декември 2012 16:59:11, Вторник
Публикувано от: dia-devi в 11 Декември 2012 17:04:54, Вторник
Публикувано от: Delta в 11 Декември 2012 21:25:31, Вторник
Ааз продължавам да не съм съгласна, въпреки, че много неща не са ми ясни
Обаче напълно споделям адмирациите към Шадоу.
Публикувано от: dia-devi в 11 Декември 2012 23:13:45, Вторник
'
Публикувано от: Delta в 19 Декември 2012 12:11:57, Сряда
Линкът е специало за Шадоу и Диа-Деви
Скъпи колеги - магове, феи, вещици и други от гилдията,
Нека коледния дух докосне съраца и душите ни и ни направи по-добри, по-знаещи и можещи. Нека новата година донесе повече повече доброта и човечност на всички; пожелавам ви да сте здрави, щастливи и обичани и късметът да ви спохожда винаги.
Да бъде!
Весели празници на всички!
Публикувано от: theshadow в 19 Декември 2012 17:35:03, Сряда
За целта веднага влизам в сайта на университета, за който се твърди в посочения материал, че под негова шапка е сензационното откритие: http://www.arizona.edu/
Не я виждам тази новина на сайта на университета в секция News, включително за стари периоди. Този университет не е направил приписаното му научно откритие, че има душа, която си витае из вселената след като човек умре.
Полетът на фантазията на родната журналистика, таковата, се е проявил за пореден път...
А иначе- весели празници и от мен!
Публикувано от: dia-devi в 19 Декември 2012 18:09:22, Сряда
Публикувано от: Dorian в 19 Декември 2012 21:59:31, Сряда
....А иначе весели празници на всички ви , пожелавам ви една мнооооого успешна нова година и всичко най-красиво ви пожелавам от цялото си сърце :*
Публикувано от: Delta в 23 Декември 2012 18:55:33, Неделя
...или просто за пореден път родната журналистика се е изложила. - ама аз такива журналистически бисери чета от години... и хич не си правя труда да проверявам дали конкретната статия е истина, щото принципно не им вярвам.
Иначе аз продължавам да си вярвам и искам един ден да се преродя
В журналист, мей би Весела Коледа !
Публикувано от: theshadow в 23 Декември 2012 20:16:11, Неделя
Ей, ако все пак се прераждаш, недей в български журналист... Пробвай с някой от чужда държава. Носят се слухове, че имали и сносни журналисти, държащи на истината, когато отразяват събитие, а и с бонус да не се вписват в класификацията за нахалност- "нахален, по-нахален, най-нахален, конска муха, журналист"...
Весела Коледа и на теб, и на всички, четящи темата.
Публикувано от: cleopatra в 25 Декември 2012 10:32:05, Вторник
Да не говорим за регресивната хипноза, на която са подлагани много хора, надали всички ще са наивни като деца
Публикувано от: theshadow в 25 Декември 2012 10:50:40, Вторник
Публикувано от: theshadow в 25 Декември 2012 11:04:22, Вторник
Регресивната хипноза не е гарант за истинност, но това го знаят практикуващите специалисти, а не обикновените хора. При регресия към по-ранна възраст под хипноза човек може да разказва един начин как се е развило едно събитие и с какъв край, а след хипнозата - да разкаже същото събитие по друг начин и с друг край. Изследванията къде е истината са чрез разкази на другите участници в събитието. Така е установено, че при регресивна хипноза човек не винаги казва истината. Причината е, че става въпрос за несъзнаваното (или подсъзнанието, както някои преводачи неправилно го превеждат). То генерира желаният от човека начин, по който да се развие дадената ситуация.
И това е само мъничка част от всичко, което може една хипноза. Може да се накара човек да види цели филми от несъществуващи събития. По другите държави има осъдени, заради страничните ефекти върху тялото и психиката от такова нещо.
Та... Има недобросъвестни хипнотизатори, които изкарват пари, като лъжат хората, че им показват минали животи. Не само, че не това им показват, но и е опасно.
Публикувано от: tattul в 25 Декември 2012 11:46:23, Вторник
Най-доброто, което може да ти се случи при една регресивна хипноза е да се..наспиш! Да си починеш добре и да те събудят ободрен . Не се подигравам, никак дори, ако някой все пак реши, че го правя.....абсурд! Хората пощуряват по това да научат миналото си, да знаят повече, да бърникат там където си мислят, че им е работата, да се разпореждат и да манифестират със знания. Да си създават фантастични филми и да позволяват някой да ги манипулира на базата на това. Е, когато си прохождащ винаги те послъгват за това или онова. Но "Пробата-опит-грешка/успех" винаги дава резултат на даден етап. Просто трябва да приемеш, че си ученик и че понякога, в повечето случаи ще ти се налага да пълзиш по корем и да се провираш през къде ли не. Ще трябва да проверяваш, но не и да вярваш на всичко. Малко са нещата в "чист" вид..или такива каквито ни се иска на нас, според очакванията ни. Клеопатра, прочети малко повече, за Кундалини, това е реално съществуваща сила в човека....Малко са реално съществуващите неща, па макар и да не могат да се пипнат...а за регресивната хипноза и аз като жабата пробвах, но както ви казах.... от сън спомени няма!