Магия

Отворена дискусия => МАГИЯ => Темата е започната от: bigbooss в 20 Април 2013 16:45:15, Събота

Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: bigbooss в 20 Април 2013 16:45:15, Събота
Какво е вашето мнение по въпроса ?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 21 Април 2013 07:36:30, Неделя
Мнението ми е същото, каквото е и на науката, а и на база едно неприятно лично преживяване на клинична смърт (затова и никой не може да ме убеди, че има висши сили). Окончателен край и след него не следва нищо. Нищо не е вечно. Дори самата ни Вселена не е вечна. Хората не са по-горе от Вселената и имат своя край.

 Не е задължително смъртта да е трагичен край. Ако човек живее така, че да е доволен от себе си и като умре от естествената си смърт, то неговият край е хубав, защото е дал всичко от себе си и е бил максимално полезен за себе си и за околните.

 Всеки човек се сблъсква със смъртта на скъпи му хора- но аз приемам, че те са живели по начина, по който са искали и ги почитам като си припомням онези мигове, в които са имали много щастие, радост, припомням си най-хубавото за тях. Никога не помня датата на смърт и никога не почитам тази дата. Не мисля, че тя е нещо, с което който и да е човек би искал да бъде запомнен и не мисля, че датата на смърт трябва да е обект на почитание, т.е. не почитам по никакъв начин тази дата, не броя годините, изминали от нея и не се сещам за отишлия си човек специално и нарочено на тази дата (възприемам го като неуважение към паметта му, ако трябва да се сещам за дадения човек нарочено).
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: bigbooss в 21 Април 2013 17:29:09, Неделя
Не съм съгласен с теб, че е "Окончателен край и след него не следва нищо". Моето мнение, е че след смъртта, тоест смъртта на човешкото тяло. Душата на човека отива някъде, то било в паралелна вселена, то било "РАЙ" "АД". Не може една енергия да се изпари туко така, всяко нещо си има място където да отиде. Дори науката го потвърждава.
 Този енергиен поток не умира със смъртта на тялото ни. Фундаментален постулат в науката, е че енергията не се губи, не може да бъде направена или унищожена, тя просто съществува под една или друга форма. Въпросът е дали тя може да се прехвърли от една реалност в друга.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 21 Април 2013 20:20:27, Неделя
Няма душа.

 А за гледната точка на науката- си написал нещо, което е меко казано не научно.

 Ще се опитам да ти обясня...

 Според Айнщайн енергията е еквивалентна на материята. Поглед в речника за значението на думата "еквивалентно" - равностойност, равнозначност.

 Или иначе казано Айнщайн е доказал, че енергия и материя- това е едно и също. Т.е. енергия и материя е едно и също. Нарочно го удебелявам.

 Цялото тяло е материя, т.е. е енергия.

 Когато човек умре... Започват процесите на трансформация... Според зависи дали го кремират, погребват и как тези процеси на трансформация на енергията в по-низша нежива, протичат различно. По разбираеми причини няма да описвам процесите на разложение на материята=енергията на мъртвия човек. Ако те интересуват повече научно-обосновани подробности- има раздел на медицината, наречен танатология, изучаващ тези процеси след смъртта.

 Та... След смъртта процесът на трансформация е деградационен, а не е развиващ. И е пред очите на всички, но понеже е неприятен, а пък за ритуалите на религиите се плаща, то именно съставителите на религиите са тези, които сеят измислици, за да приберат пари от скръбта на хората. Всъщност от религия добре се печели като се лъжат хората също и по още доста други въпроси.

 Душа не съществува. Прераждане не съществува. Съответно след смъртта не се ходи в никакви измислени адове, райове. Не се ходи в никакви паралелни вселени. В края на трансформацията след смъртта, всички свършваме като тотално разложена нежива и неразумна материя (енергия)- пълна деградация.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 21 Април 2013 21:15:00, Неделя
theshadow, песимизмът ти направо ме плаши, но по всяка вероятност си прав. А и като се изцерим от илюзиите за прераждането и "вечната" душа, ще можем да живеем по-пълноценно, знаейки, че утре може и да ни няма.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Филикощерица в 21 Април 2013 22:16:11, Неделя
Мое мнение:
 Никой не се е върнал от онзи свят!Никой не може да каже със сигурност какво се случва след смъртта.
 Клоня по-скоро към трагичен край,тъй като само от тази страна познавам смъртта.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 22 Април 2013 08:17:06, Понеделник
Quote (Филикощерица)
Никой не се е върнал от онзи свят!Никой не може да каже със сигурност какво се случва след смъртта.


 Не е точно така.

 
Quote (theshadow)
Мнението ми е същото, каквото е и на науката, а и на база едно неприятно лично преживяване на клинична смърт (затова и никой не може да ме убеди, че има висши сили).

 А и както писах- има дял от медицината, който изучава ставащото при смъртта. Няма живот след смъртта.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 22 Април 2013 08:18:46, Понеделник
cecivalchanova, според мен важното е да живеем така, че като се обърнем назад и да сме удовлетворени от себе си. Но да се вторачваме в смъртта не е правилно. По-скоро да си гледаме живота. smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Филикощерица в 24 Април 2013 18:57:47, Сряда
Quote (theshadow)
А и както писах- има дял от медицината, който изучава ставащото при смъртта. Няма живот след смъртта.

 Ти се осланяш изцяло на науката ли?
 Съжалявам за неприятния опит от който съдиш,на никой не пожелавам подобно нещо.
 Много неща на този свят са необясними или предстоят да бъдат открити...
 Не казвам,че има живот,прераждане или някакво подобно продължение на смъртта.
 Искам да знам обаче ти защо си толкова убеден в правотата си?
 Изглежда си изградил мнение на някаква база,само научна ли е?
 Нека не забравяме,че преди години са смятали земята за плоска,възможно ли е и това,което науката твърди да се окаже не вярно?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 24 Април 2013 21:21:34, Сряда
Именно- съдя и от неприятния опит, който имам.

 Твърдението, че земята е плоска е на библията. И всичко се върти около Земята... Суеверие...

 А един учен не само, че отрекъл това, а и се обосновал... И земята все пак се върти... Около Слънцето... И други работи... Християните определено не го харесали... Някои по-фанатични и до сега не го харесват... Не харесват и Дарвин по същата причина, че оборва суеверието...

 Научното твърдение, че земята не е плоска и се върти- то е така...  Толкова е сигурно, че е така... Защото науката не дава слепи твърдения, както прави суеверието- а зад твърденията на науката стоят доказателства. Зад всяко едно научно твърдение стоят стабилни и проверими доказателства...

 И... Псевдонауката може да бъде различена от науката точно по липсващата доказателствена част...

 А аз... Аз предпочитам доказателствата (отговарящи на определени изисквания) пред всичко останало. Затова и имам огромна убеденост в правотата си. И затова впрочем харесвам науката...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: bigbooss в 25 Април 2013 18:14:46, Четвъртък
Когато умрем ще разберем, кой е бил прав и кой не. biggrin biggrin biggrin
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Филикощерица в 25 Април 2013 19:42:43, Четвъртък
Quote (theshadow)
А аз... Аз предпочитам доказателствата (отговарящи на определени изисквания) пред всичко останало. Затова и имам огромна убеденост в правотата си. И затова впрочем харесвам науката...

 Нямам намерение да те убеждавам нещо,в което не вярваш.

 П.П. Айде да се хванем на бас,загубилия плаща сметката в бирарията на Луцифер или във винарната на Гавраил  tongue
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 26 Април 2013 06:11:13, Петък
bigbooss, тази част вече я минах. wink
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 26 Април 2013 06:15:18, Петък
Филикощерица, думата "вярвам" не присъства в речника ми. След кратък анализ какво точно означава "вярвам" и за какво се използва- я изхвърлих от употреба. Не- определено не обичам да ме манипулират, а "вярвам" е средство за манипулация, което ослепява разума и логиката.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Април 2013 06:22:44, Петък
theshadow, не е ли много крайно да изхвърлиш "вярвам" от речника си? Да не вярваш в живот след смъртта, в Бог и др. - добре. Ама ако не вярваш на близките и приятелите си, ако не вярваш в любовта, пък и в себе си ако щеш- как живееш? Живот без вяра в нищо не е ли тъжен?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 26 Април 2013 09:51:33, Петък
Одавна не ме е занимавал въпроса за смъртта. Последно беше миналата есен. Нямаше повод просто ме беше обхванала необяснима тъга...Понякога изплуват образи на приятели и близки, които вече ги няма. Идват ти всякъш всички накуп в мислите и така.... Започваш да се чудиш защо, започваш да се чудиш да не би да са тук ....Миналата година почина приятел от студенстските ми години. Можех да ида на погребението , но нещо ме спираше. Казах си ще го почета,  ще отида в църквата там ще запаля свещичка поне.. Направо краката ми се оплетоха и камък се стовари върху мен.  -  тоест отговора беше не. Пък и не ходя вече отдавна в църква, тогава къде се ръгах? Колебаех се и се лутах между общоприетото и объркването си и реших, че приятеля ми заслужава почит, такава какъвто го познавам него - готин пич и купонджия. Помня как бяхме тръгнали на някъде и докато пием едно кафе за почивка,  някой измъкна китарата от колата и я забрави на покрива отгоре й. Дадохме "мръсна газ" и китарата се търколи на асфалта....е, вечерта бяхме без китара))). Стоях на терасата  - пих, пуших, спомнях си, плаках и се смях, прегърнах го и му казах, че го обичам и че вярвам в това, че вече е свободен и мъките му свършиха - почина от рак за няколко месеца. Ще го помня ли - докато съм жива. Обичам ли го- да с много топлота. И не само него.  За мен този човек е жив))) По моя си начин, както и много други.....Така се научих да приемам смъртта за себе си. Като малка баба ми ме мъкнеше все по погребения на село, щото нямаше кой да ме гледа. Та гледах хората какво правят...нагледах се на сълзите им, на болката и така. Що мъртъвци съм целувала за сбогом...Дори възрастните спираха да реват да ме похваят "Бре това  дете как знае да прави"... На мен ми беше забавно...Разбира се болката , когато загубих баба си беше голяма, но я загубих някак осъзнато....Вече знаех , че това е краят. Но вътре в мен е жива. Знам ли може и другаде да я има... някак, но това няма голямо значение или има не знам. Във всеки случай човек трябва да се изправи пред този факт и да го приеме.
 Всеки избира в какво да вярва или да не вярва. Шадоу е изхвърлил думата вярва, предполагам, че я е заменил с думата приемам. Но със сигурност не е лишен от чувства. Други вярват  "горещо"...във всичко, тогава както твърди той, могът да бъдат успешно манипулирани.
 Аз също вярвам, но вярата е  процес при мен...Вярата включва желание, чувство, приемане, осъзнаване....Просто при всеки е различно. Всеки за свое успокоение може да вярва в  каквото си иска. Но дали е истина? Но съм виждала, хора които не са преодолели болката лично за себе си и когато дойде например Задушница се юрват ...започват да готвят и да слагат софри.. за мен е излишно....Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а  просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза. Помага само това, че хората съществуват  под друга форма - енергия например , която е някъде там.....
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 26 Април 2013 21:48:00, Петък
Quote (tattul)
Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а  просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза.

 Не... Всяко нещо си има начало и край... И ако се говори откровено за смъртта и някой бъде попитан след като умре какво иска от близките му... Надали някой ще иска да види близките си побъркани от сълзи... Надали някой ще иска близките му от целия му живот, от всичко, което е направил, да го запомнят точно с датата на смъртта му... Надали някой ще иска... 

 А сигурно хората масово биха искали, като си отидат, да бъдат запомнени с нещо хубаво от живота им... Сигурно биха искали да се помни и празнува примерно рождения им ден, а не денят на смъртта им... 

 Замислям се и каква реакция от околните биха искали... Примерно- аз като си представя края си, като ми дойде смъртта и веднага не искам да си представя близките ми същества във визия- ред сълзи, ред сополи... Не... Такава визия означава, че те страдат, а кой нормален човек иска да види най-близките си нещастни? Ще ми се просто да приемат, че смъртта е част от реда на нещата и че най-доброто, което могат да направят за себе си и за мен, това е да ме запомнят с каквото хубаво ги влече и да продължат да живеят. Ако може понякога да се сещат за мен- добре. Ако не се сещат за мен- пак добре, понеже животът трябва да продължи и ще продължава без мен. Но не искам да си представям страдащи. И само някой да е посмял да запомни датата на смъртта ми- ей тази мисъл ме убива...

 Така че, за мен всяка реакция вън от тази, е неестествена и привнесена в психиката като готов продукт на религията, целящ манипулация...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 26 Април 2013 22:51:19, Петък
theshadow, няма да споря с теб.  Дреме ми какво си има!!! Дадено ми беше да преживея страховете от загубата на любими хора...е, промених се аз! Осъзнах, че всеки ден е от значение и реших, че всеки миг, в който мога да обичам хората, които обичам ще го правя.
 Сега сме 21 век, живота има повече стойност. Преди хората са мрели във войни, кланета, болести..живота е имал толкова ниска стойност и продължителност....оставало е само заслужената награда -  Отвъдното... В какво вярвам аз!? Няма значение, моя си работа. Смъртта -  предизвиквала съм я, когато не вярвах себе си и в Живота.  Виждала съм я по много начини,не я прави по малко - не страшна, а просто тъжна...човек не знам дали свиква, но знам, че така отминава и човек изгражда пантеон на хората които ги няма  и обича и ....празнува с тях! Сега? Болка в сърцето си нямам, напротив...който и от мъртвите да поискам да видя - тук е . Изваждам веселите неща на показ...Лесно ви се струва....така на думи да! Смъртта и Живота са две неща основни от житейския план на човек  тук на Земята. Хич не ми пука какво има или няма - за мен има, така ми харесва, така избирам. В случая дали ще излезнат фалшиви предположенията и вярванията ми, на кой му пука. Най-малко на мен, след като вече съм мъртва. Искам само да ме изгорят, ....погребения с  духова музика отдавна няма)) жалко...Постепенно, се научих да живея тук и сега, да оставям малко неща недовършени( мога според Радичков в Тенец да се превърна), да пощавам на себе си и на другите, да се променя максимално към по-човешки изглед)))И да споделям приятелството и любовта си с хорта около мен. И в двата случая  - дори да няма живот след смъртта и прераждане, а ако пък вземе да има - това е единствения правилен ход!
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 26 Април 2013 22:54:08, Петък
Кой от вас се страхува от Смъртта!?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: bigbooss в 26 Април 2013 23:16:46, Петък
Quote (theshadow)
bigbooss, тази част вече я минах.


 Ако си я минал, нямаше да пишеш във форума. cool
 Това, че си преживял подобие на смърт не значи нищо. wink
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 27 Април 2013 07:31:23, Събота
Има ли човек който да не се страхува малко или много от смъртта? Аз лично се страхувам. И не от собствената си смърт (когато и да настъпи), а от тая на близък. И като се замисля се страхувам не от самата смърт като такава, а от загубата. Миналата година погребах четирима близки за мен хора и още не мога да стигна до момента когато ще си спомням за тях с усмивка за всичко хубаво което сме преживели. Зная, че след 2, 3, 5г. ще се получи, но сега болката е толкова силна, че...
 А редките случаи когато се случи да сънувам кошмар свързан със заплаха за някой от най-близките ми направо изпадам в ужас. Трябват ми часове да се успокоя, че всичко е на ред. И не зная кое боли повече - това, че въпросния (син, брат, любим и т.н.) още е млад или егоистичния страх: "Какво ще правя аз без тоя човек?".
 През последните години се научих да ценя настоящия момент и се постарах да кажа на всичките си приятели и роднини колко ги обичам (не спирам да го правя). За щото като се замисля... когато загубим близък най-много ни боли от това, че приживе сме влизали в конфликти с него и така и не сме намерили време да му кажем колко е ценен за нас.
 От тая тема нещо ме изби на рев. Отивам да медитирам.
 Най странното е, че само когато съм разстроена ми се получава медитацията - иначе неизменно заспивам. Някой има ли обяснение на това?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 27 Април 2013 08:05:53, Събота
bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 27 Април 2013 08:39:41, Събота
Quote (tattul)
Кой от вас се страхува от Смъртта!?

 Като дете се страхувах от смъртта. После... Като всеки човек- преживях погребения на близки, също и на приятели... (всякакви, на хора със всякакви убеждения). Най-тегаво ми е било на християнски погребения- самата религия, създава много болна атмосфера. И платен свещеник, платено погребално бюро... Се възползват от това...

 Тъй като в моя род християни няма, при нас погребенията не протичат в такава тежка и отровена на психично ниво атмосфера. Сбогуваме с човека по начини, които определям като по-правилните... Всеки сам си преценява как иска да се сбогува. Ако иска да каже нещо на починалия, го казва. Ако иска да сподели нещо с околните за починалия, го прави. Погребението по-скоро се доближава до езическото такова- вкл. в рода ми са съхранени някои езически погребални традиции, които правим, не от вяра в някое езическо божество, а от защото така сме приели... Погребваме с любими лични вещи (обикновено не са ценни, а просто са любимите).  Палим върху гроба на заровения вече човек, както е погребан вече- палим огън... Стоим толкова, колкото преценим и от колкото имаме нужда, за да пуснем починалия в смъртта му... От погребението по такъв начин човек не си тръгва с чувството, че все едно е паднала планина отгоре му... Тръгва с чувството, че животът ще продължи напред...

 И други работи, лични, преживях...

 Опитвах се да я разбера смъртта. След като я разбрах, спрях да се страхувам от смъртта като такава. Повече ме е страх от реакциите на хората...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: bigbooss в 27 Април 2013 21:25:27, Събота
Quote (theshadow)
bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.

 Знам какво е клинична смърт, а ти знаеш ли какво е смърт ? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.

 П.С Нищо лично, просто не съм съгласен с твоето мнение. Извинявам се предварително ако съм бил груб smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 27 Април 2013 23:42:48, Събота
Ако е за скокове с бънджи, там може по-голям и достоверен опит да се сподели. Може и да се поспори доста....Има неща, които няма как да бъдат проверени, за това са поверени като теми  на философията. Тя ги разнищва....Страхът и суеверията са част от Смъртта. Неприятната част, с който човек трудно приема, но трябва да се научи да се справя. Тук и друг път си разисквахме тази тема, пак със Сянката))))...Не сме постигнали консенсус и едва ли ще, но пък хората споделят покрай всичко това - това е важното. Пък bigbooss, дай малко разсъждения и факти...Хубаво е човек да се обосновава как и защо. Тук 80 процента, всичко е на базата на личния опит. Философията ни, опитността ни се обогатяват с нови възприятия, разбирания и осъзнавания само след лично преживяно....и отработено. Е, смъртта трудно се отработва??)))) Понятие си нямам какво се случва по време на клинична смърт -  има ли тунели няма ли. Едни викат има, други няма...все ми е тая. Такива прежвявания отключват разни неща в човек, той се съвзема и си дава сметка, че нещо не е живял както трябва,чи живоъте крехък и че е изпуснал много. Тогава се фокусира върху него и някак изпада в разни ситуации, които му носят откровения и се чувства по-щастив...Та една клинична смърт, ако човек се измъкне от нея  , действа ободрително. Сигурно си мислите, че съм гадна..., но понякога съм такава... Аз съм до тук - мойто мнение, ако е от значение - има всичко...на този свят, вярвам  във всичко... крайна метка и да няма нищо - ще съм се прецакала, че съм изтървала шоуто, което съм могла да си създам. Живее ми се, вече да! Смъртта, ако не за мен поставя начало за някой друг и така.....Оле!
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 28 Април 2013 00:03:44, Неделя
bigbooss,

 Познанието не е сляпа вяра в това, което МНОГО ни се иска да е истина... Познанието е факти, а фактите си имат начини, по които се установяват и стабилни, проверими доказателства, на които се базират...

 Нека да ти демонстрирам нещо...

 Това е откъс от текст.

 "При входяща сигнализация 2х2000 за неврони 1 и 9 и 1х600 за неврон 2, сумацията в аксонното хълмче създава изходяща сигнализация с честота 990 Hz"

 Надявам се да ти звучи много научно...

 Да? Разпознаваш го като научен текст, нали?

 Е, това изречение, което написах по-горе, като понятия е така... Но само като понятия...

 То е абсолютна глупост във всяко друго отношение. То е... Игра с реални понятия от моя страна. И ако ти не знаеш за какво иде реч, а ти не знаеш, то значи аз мога да те преметна в тази област както си искам.

 Ти нямаш опит в сферата на магията... Защо си решил, че си в състояние да прецениш кога те премятат?

 За мнозина една лъжа като се повтори 1000 пъти и те са вече свръх убедени, че лъжата е истина...  А истината... До нея не се стига по пътя на вярата (и аз не случайно пиша, че държа много на доказателствата)...

 Не ти се чете... Респективно на теб не ти се учи... Не ти се търси истината...

 Е, ами добре тогава... Така да е... Ще го имам това предвид като характерно за теб... А останалото - него tattul го е написала...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: zeroon в 28 Април 2013 22:50:59, Неделя
Ще ви споделя едно моето схващане, сигурно малко гадно може да се стори на някои, но това е реалността.
 Това което хората наричаме Аз, или наше Съзнание, е енергията и матарията, която се държи по даден начин докато сме живи. След смъртта , тази енергия и материя, започва да се държи по друг начин, които вече не представляват Аз или Съзнание или душа или както искате го наречете.
 ОТ гледна точка на един човек, живота е краен. Няма нищо след смъртта, само разложение. От гледна точка обаче на други материи и енергии образували ако не Азове и Съзнания то поне живот /за начало растителен и животински/ разложението на един труп може да бъде начало. /За колония от бели трупни червеи примерно/
 По нататък, следват птици, вълци и лисици, дивеч и в някакъв  момент, тази енергия и мнгократно променяна материя, може да попадне пак в  човек . Така че ако гледаме в по-широк мащаб, енергията и материята, която сме в момента, циркулира от - до + безкрайност под различни живи и неживи форми. Когато след милиярд години, Слънцето избухне и разнесе планетите от Слънчевата система на светлинни години разстояние, безбройните малки атомченца и електрони на които ще се разхвърчат планетите ще останат и вероятно ще влязат в структурата на друга галактика. Тези атоми които ни изграждат в момента,.... ами и те ще са си там, обаче Нас, Съзнателно отдавна няма да ни има.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Delta в 3 Май 2013 16:27:45, Петък
Христов Воскресе!
 Воистина Воскресе!

 ... обаче някой, някъде в тази тема написа, че от религията добре се печели ( което аз лично напълно споделям)

 Християнството и мюсюлманството в сегашната си форма са толкова навредили на човечеството, че няма на къде повече

 Въпреки това утре ще си боядисам яйца и вечерта ще отида на църква да си запаля свещичка
 ... много ли е лицемерно от моя страна?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 3 Май 2013 18:02:05, Петък
Пер- бие град, удря гръм. От там- перашка- боядисаното яйце. А богът, на който принадлежи обичаят да се боядисват яйца... Ще го почета бог Перун. Все пак ритуалът с боядисаните яйца си е негов религиозен и не е честно да му го крадат, таковата... И козунаците са езически ритуални като хапване- на Еостре, богиня на пролетта... Ще почета и тази богиня... Пак защото не е честно да и се краде от ритуалите... Ей така- за принципа... Не от религиозност... Ще ги почета...

 Ако ще се почитат измислици, то измислицата Исус ще трябва да се нареди на опашката, че пред нея списъкът е дълъг и, че християнството краде истории, празници и обичаи от предходни религии, по-скоро го издърпва назад в списъка на религиите, които са ми интересни, отколкото да ме води от любопитство в храмовете му...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 3 Май 2013 18:17:16, Петък
Ми не е лицемерно - щом ще свъртиш къщата покрай теб)). Пък ако не са християнски пооткраднати са езически , в крайна сметка - аз ги наричам "домашните празници" - каквото и да направиш все хубаво, когото и да поканиш винаги весело.., какво по-хубаво от това.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 3 Май 2013 18:23:07, Петък
tattul, харесвам домашните празници и си ги самоорганизирам- не чакам на друг.   
 А за останалото си права- така е. 
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Delta в 3 Май 2013 20:24:53, Петък
Сянка, благодаря за инфото, това от последния ти пост не го знаех wink
 Колкото до кражбата на празници - според мен не е точно кражба, а нагаждане - там, където ни с меч, ни с огън са успели да прокарат идеите на християнството, са решили да ги нагодят към старите езически вярвания и ритуали, които не са могли да изкоренят.
 Колкото пък до Исус - аз мсятам, без да мога да го докажа естествено, че той е реална историческа личност, човек, чието религиозно течение е далеч по-различно от това, което започва да проповядва апостол Павел и мнооого далеч по-различно от догмите, приети на Никейския събор.

 Весели домашни празници на всички!
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 4 Май 2013 00:31:37, Събота
Бре... от Смъртта  тръгнахме, на веселие го обърнахме)))))  Колелото на живота си върви, като се върти)) 
 Весели домашни празници и от мен!
 Баща ми като се разприказва)) вади разни стихове от детството си и почва да рецитира... wacko
  
 " Във трънаците весели юнаци,
 с песни месят козунаци.
 Месят пъргаво тестото,
 та люлее се селото"...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: ivan_ivanov в 4 Май 2013 22:09:37, Събота
Здравейте и от мен , честно казано малко съм разочарован от това което чета -ок голяма част от вас имат много повече познания,в определени области; от моята камбанария нещата обаче стоят по следния начин - в моя свят нещата от които се интересувам обикновено напълно или отчасти ’привличат ’ доказарелствата за съществуването си ...
 Ако примерно си мисля за някого ,обикновено ми се случва така че се срещам с наго съвсем случайно ...
 Интересувам се от НЛО , и ето имам възможността да го наблюдавам ...
 Вярвам в нещо и ето получавам потвърждение за съществуването му или за истинността на нещото в което вярвам -по същия начин мога и да отхвърлям определени неща и със сигурност няма да ги видя покрай себе си .
 Стигнал съм до момента в който си мисля че съзнанието отчасти само твори преживяванията си в нашия свят-и всеки има своята фокусна точка -не вярвам във обективната истина ,за мен всичко е субективно преживяване.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Nyarlathotep в 7 Май 2013 16:08:43, Вторник
Мнението ми е, че в заглавието липсва нещо...
 
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Aton в 18 Май 2013 17:01:40, Събота
Твърдението на Сянката " Няма душа!" звучи страшно! Значи ли това че сме обикновенни животни???
 Не мога да се съглася с това!
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 19 Май 2013 08:25:48, Неделя
Aton, еволюирали обикновени животни сме. Най-новите международни изследвания на гените ни посредством съвременна техника, потвърждават Дарвин. Такава е истината. 

 Истината не винаги е лъскава и галеща егото, но я предпочитам и пред лъжата, и пред заблудата.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: в 21 Май 2013 22:05:25, Вторник
Определено е ново начало, защото според мен, след това идва прераждането и животът ни започва отначало.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Aton в 23 Май 2013 14:47:35, Четвъртък
theshadow, предпочитам да съм нееволюирал Човек, отколкото еволюирало животно!
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 23 Май 2013 16:33:10, Четвъртък
Aton, а аз предпочитам няколко милиарда евро по банковата си сметка, които да ми позволят да си направя околосветско пътешествие, отколкото да работя и като дойде края на месеца заплатата ми да я приберат я от Топлофикация, я от ЧЕЗ, но... Таковата...   

 Реалността дори не си и прави труда да ме пита какво предпочитам... Реалността е такава, каквато тя е...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: coolest в 23 Май 2013 19:34:35, Четвъртък
Чудя се какво лошо виждате в животните ,че не искате да спадате от тяхната категория.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Aton в 23 Май 2013 22:43:50, Четвъртък
theshadow, с няколко милиарда ще е голям купон това оклосветско пътешествие smile .
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 24 Май 2013 00:33:02, Петък
coolest, хората са еволюирали за това))) Започвам да мисля, че всяка наченка на съзнание води до развит, еволюирал егоизъм, садизъм, еснафщина и меркантилност. Естествено, едно куче не може да е еснаф!! Нито може да се кипри пред огледалото и да се гнуси например. Но има характер. Проявата на характер определя и определено индивидуално поведение. Та...си мисля и за сетен път се дразня от това нещо еволюцията. Човек се хвали , че е надмогнал инстиктите си,  започнал е съзнателно да гради, за да си осигури храна и защита, ок, лошо няма. Но всъщност освен инстинкти е развил и нещо друго   - алчност и самодоволство. Станал е и философ - започнал е да разсъждава - задава си въпроси и си чака отговорите.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 24 Май 2013 08:39:39, Петък
Таковата, способността за разсъждения не си я давам, твърде много си ми харесва.

 Те, животните, също са способни да разсъждават. Изследванията показват, че една домашна котка успява да усвои към 2000 думи от човешкия език. Горе-долу толкова усвоява и домашното куче. Това е точно толкова, колкото гадинките чуват от разговорния ежедневен език. Разбира се, интелектът им е доста по-малко в сравнение с човешкия и от никоя котка или куче не може да се очаква да стане научен гений, обаче, таковата, факт си е, че котките, кучетата, а и по принцип животните, са с определено ниво на интелект.

 Ето клип с една домашна котка, любител на "Тука има, тука нема", която чува къде е топчето и е достатъчно умна, за да посочи къде е то. Животинката определено се забавлява с играта... Излегнала се блажено таковата едно... А ако топчето беше мишка, а котката-дива, то тя щеше да издебне мишката на същия принцип и след това щеше да я включи към менюто си...

 

 В youtube има качени доста клипове във връзка с интелигентността на животните. Често преглеждам клиповете за нивото на интелект на гарваните. Някои от тези клипове, по спомен, май и ги пусках във форума... И този клип по-долу не помня пусках ли го или не, таковата, ако съм, извинявам се на онези, които са го гледали. Птицата реди пъзел. Но умишлено спира и си чака храната. Един вид, услугата "реди пъзел" не я дава безплатно. Гарваните са в състояние да сглобят предмет от 6-7 различни дребни части, за да достигнат до друг предмет.

 

 А конкретно на маймуните им е заложено да бъдат подли. На клипа по-долу една бута друга при крокодилите. Е, за нейн късмет, бързо я измъкват от водата. Но до сега е характерно при малките човешки деца, когато са възпитавани неправилно, да чувстват завист към по-малкото братче, сестриче, за дето получава повече внимание от мама и татко и понякога, без да се усещат, да му мислят лошото, за да си върнат вниманието върху себе си.

 Разликата между тяхното ДНК и нашето е 1,1%.

 

 И като за край... Международният проект "Човешки геном" (разчете човешкият геном-3,1 милиарда букви на дезоксирибонуклеиновата киселина), който проект потвърди Дарвин. Произлезли сме от първите едноклетъчни. Напомням Дарвинизма-

 Генетичен код- първи едноклетъчни;

 Тип- хордови;

 Подтип- гръбначни;

 Клас- бозайници;

 Разред- Примати;
 Те биват-
 1. полумаймуни;
 2. висши маймуни;

 Подразред: Висши маймуни
 Те биват -
 1. широконоси;
 2. тесноноси;
 3. човекоподобни;

 Надсемейство: Човекоподобни;
 Те биват -
 1. гибонови с вид гибон;
 2. големи човекоподобни маймуни с вид шимпанзе, горила и орангутан;
 3. хоминиде с вид човек;

 Семейство: Хоминиде

 Вид: Човек (хомо сапиенс)

 Еволюират не само хората. Интелектът на животните ще продължи да се развива. Това, разбира се, ще става с много неусетни темпове и ще отнема хиляди и хиляди години още... От днес за утре никое животно няма да се развие интелектуално на по-осезаемо за съвременния човек ниво...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 24 Май 2013 08:53:31, Петък
Quote (Aton)
theshadow, с няколко милиарда ще е голям купон това оклосветско пътешествие

 Не искам да пътувам без приятели и приятели на приятели... Би ми било скучно. Та затова поне няколко милиарда евро мисля да стигнат за всички желаещи да се присъединят... Освен ако не бъркам някъде в сметките...  Но пък щях да мога си поискам повече пари, ако нещата ставаха само с искане...  sad
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Май 2013 09:50:02, Петък
На това ниво на интелект животните са по-добри от хората. Те нападат само ако са гладни, застрашени или... абе винаги с причина - за разлика от човека. И колкото по-интелигентно става едно животно толкова повече заприличва на нас хората. Например маймуната от клипа. А котките са по- интелигентни от останалите животни, но в същото време за сега са и единствените които убиват за удоволствие (също като хората), а не от глад.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 24 Май 2013 11:41:29, Петък
Появата на разума, като всяко нещо, е в графата "нож с две остриета". Някои ги облагородява, а други- не...

 Така е и при животните...

 По едно време имах следните домашни любимци накуп- котка, змия и мишка. По всякакви сметки мишката би трябвало да е най-прецаканата от всички... Тя е най-глупава и в менюто на останалите две, които пък от своя страна в природата също са врагове... В дадения случай змията губи битка от опитна котка... А моята котка е от тези, които са имали възможност да си развият бойните умения... Не винаги е била домашна... Както и змията впрочем... На първо мислене, би следвало да се изтрепят помежду си...

 Реално обаче трите си съжителстваха по техен си странен начин. Котката беше решила, че ще е много забавно, ако ползва змията като един вид въже за игра, но осъзнаваше, че е живо същество и я дърмелеше с прибрани нокти, за да не я нарани... А змията явно нямаше против това, защото не отвръщаше с атака, докато котката я размотаваше по този невъзможен начин из целия апартамент... Що се отнася до мишката... Тя чакаше котката да легне и се настаняваше отгоре и... Беше спряла да изпитва страх и от змията... Никое от двете хищни животни не и посягаше на мишката, без значение, че по някое време те огладняват... Имаха я за специална неприкосновена мишка...

 Така че... Разумът като такъв не е нито добро, нито лошо... Зависи за какво го ползваме... Може много да съградим... Или много да разрушим... От нас зависи за какво ще го използваме...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Май 2013 11:58:05, Петък
Нормално е да не закачат мишката -тя си е тяхната, но всички други... са плячка.
 Преди 7-8 г. поживях известно време в Маджарово (Източни Родопи) и там имаше голям проблем с Шаро. (красива каракачанска овчарка). Понеже извършваха селекция на късорогото родопско говедо и постоянно се отделяха изчистените от примеси на др. породи индивиди, стадото вечно се променяше. А Шаро (още не ми е ясно защо бяха кръстили женска кучка -Шаро???), нали си знае, че "тези" говеда са наши, а "онези" - не. Все гонеше новите и обикаляше по другите стада да си прибере старите. Горката постоянно беше ступвана от чобанина и не можеше да разбере защо я бият като си върши съвестно работата.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 24 Май 2013 16:32:05, Петък
Таковата... Не разказах цялата история...

 Змиите ядат мишки, за да живеят. Природа.

 Така... Мишката беше купена за храна на змията и първоначалният ми замисъл въобще не беше да си увеличавам броя на домашните любимци...

 Мишката сама си го постигна това специално положение да стане третият по ред домашен любимец... Си беше съвсем обикновена мишка- бяла, с червени очи, каквито змията не е имала проблем да изяде... А защо с тази мишка се спря... Не схванах точно поради каква причина реши да постъпи така... Котката също не и посегна... А както писах- котката не винаги е била домашна и мишките не са и непознато ядене... Нещо, идващо като поведение от мишката ще да е- предполагам... За друго логично обяснение не се сещам...

 Намерих в нета мишка-коткоукротител...
 

 Таковата... И с кучето- вероятно... Може би... То си е направило избор на говеда и... Вероятно говедата са замесени в този кучешки избор... Замесени по някакъв начин, разбираем само от животните, участващи в избора... Просто изборът не е съвпадал с представите на хората... Но Шаро си е отстоявала избора по сърцето си, щом е търпяла на бой и не е променяла поведението си... Така мисля...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Май 2013 01:16:58, Неделя
Сянка, предлагам ти от време на време в/о на логиката да се доверяваш на фантазията примерно... Представи си, че тази малка бяла мишка владее магията и просто я е използвала, за да спечели приятелството на котката и змията. Аз като дете (по времето на филма "Арабела") мечтаех да и имам пръстена и, не за да получавам дрънкулки както мечтаеха приятелките ми, а за да мога да разговарям с животните. После пораснах и се научих да ги наблюдавам. В момента се справям доста добре, но искам още.
 А колкото до Шаро. Ами в Родопите отглеждат и възпитават каракачанките по един много стар и крайно варварски начин. Малкото куче на около 2 месеца се пуска с големите и със стадото да се учи. Ако в следващие 2 месеца не се е научило да води и пази стадото го убиват. А в едното стадо женсака имала глупостта да се заплоди от кангала на другото стадо. Убиха и кученцата защото не били чиста порода. Успях да придумам чобанина да остави поне едно, за да го взема за брат си. Сега е голям пес и също дели животните на "нашите" и "чуждите". "Нашите" са тези които брат ми е докарал на вилата, а "чуждите" са тея които са имали глупостта сами да влязат в двора и са зверски гонени и изяждани ако ги докопа. Тъй, че при кучетата си е заложено това поведение. Може би затова предпочитам котките пред кучетата. Защото на кучето му е заложено да обича и пази стопанина си, а котката решава сама.
 И за последно, любимата ми приказка:
 Кучето разсъждава така: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи той е Бог."
 А котката: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи аз съм Богиня."
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Delta в 26 Май 2013 14:33:35, Неделя
Имам две кучета (обикновени, непородисти, баба и внуче са ) и котка (обикновена, непородиста). Живеят си на двора. Кучетата ни ръмжат на котката само ако им доближи много паничките. "Внучето" чат-пат се засилва да си играе с нея, но тя е малко проклета и му съска. Но не се нападат, не я лаят. Чужда котка котка обаче, като влезе в двора става страшно. Т.е ставаше... сега "бабата" е прекалено стара, за да напада, само лае, а "внучето" денем е на синджир, щото и на хора се спуска (през нощта дворът е негов, както в някои зимни дни, когато е много студено).
 Имали сме и други кучета, преди тези. Както и други котки. Винаги нашите кучета си познаваха нашите котки и не ги закачаха. Просто като дойдеше нова котка в къщи, кучетата за кратко време "научаваха", че това е по-специална котка... приятели чак не са ставали, току си съскат и ръмжат, но само колкото да се перчат.
 Сега като се замисля, този факт винаги съм го приемала зьа даденост, никога не ми е било0 странно това... че моето куче "уважава" по някакъв начин моята котка.

 Същото е и с гълъбите. Когато ги пускаме да се "поразходят", котката се научи да не ги закача. Кучетата пък изобщо не им обръщат внимание. Ако обаче чуждо пиле се мерне из двора, си тръгва живо с известна доза късмет.

 Като съм се разписала... че да споделя още нещо. Прави ми впечатление, че много хора нямат никакъв подход към животните. Много се дразня. Ние сме фамилна къща, живеем две семейства в един двор, без да си пречим. Кучетата са наши, но принципно всички ги хранят, а те познават всички хора в дома. Случва се обаче, кучето по различни причини (аз си го обяснявам, че изпада в стрес и "забравя" срещу кого лае) да се нахвърли срещу някой от домашните. И тогава е важно как ще реагира човекът, за да няма кофти последици.
 Синът ми беше малък - около 6 годишен. Катереше се по оградата... и естествено падна. И съвсем естествено изкрещя, щото го е заболяло. Кучето спеше. Явно се стресна от вика на детето и съвсем инстинктивно според мен се спусна към него и започна бясно да лае. Докато правех последни скокове, за да стигна до там, ми направи впечатление, че кучето всъщност не ухапа сина ми... имах чувството, че подсъзнателно животното знаеше, че детето е негов стопанин, но поради стреса продължаваше да лае бясно, спускаше се към детето, но се дърпаше обратно и не го ухапа. Всичко това стана за секунди... Лелята на детето ми започна да вие неистово от терасата и крещи като истерична на кучето. И то - кучето съвсем откачи. Сина ми пък, от болката при падането и от уплаха ревна... и представете си каква истерична картинка. Крееснах на лелята да млъкне, с два скока стигнах до кучето, викнах му по име и посегнах с ръка, не да го ударя, а просто посегнах... и то миряса. Продължи да налайва още малко и спря
 И други подобни лсучки сме имали, пак със същата леля... нейното дете се страхува от нашите кучета и веднъж, преминавайки през двора, хукна да бяга. Те - кучетата явно усетиха страха и едното се спусна към детето - пак само да лае бясно, без да хапе. И лелята пак взе да крещи истерично... и кучето още повече побесня. Явно въпреки създадената идиотско-истерична ситуация, животното знае кого лае и не хапе своите (за разлика от двама чужди, които не вярваха, че "туй дребното" ще му направи нещо :))  ).

 Та така - човек трябва да уважава и разбира странностите на животните. И да не забравя, че те все пак са животни, колкото и да са дресирани... и че си имат своите привички и когато стане някоя беля, да си даде сметка, че животното не е виновно всъщност, защото то реагира първосигнално, щото така е създадено.

 ... олях се biggrin
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 26 Май 2013 23:23:18, Неделя
От онея дни гларусите изтърваха едно пиле от гнездото на земята. Хукнах да го спасявам и щяха да ме накълват. Децата ми поиска да направя нещо и аз опитах,  но като видяха как ме налитат спряха. Примириха се. Голямата  ме попита какво ще стане? Ми какво, малкото щеше да стане храна за котките през ноща. През деня големите го пазеха. Не само майка му и баща му. На другия ден кръжаха по-малко птици. Към надвечер стоеше един гларус на върха на сградата, там където е гнездото. Децата ми ме попитаха как се чувства тя -Майката гларус. Аз питам как се чувства тя? Следва еволюция ли? Колко живота трябва да се принесат в "жертва" един вид, за да еволюира даден вид?...В какво? Човек може да е еволюирала маймуна на определен етап - но за мен не е достатъчно))) Май някой докато е летял из космоса е изтървал нещо без да иска или нарочно  и това нещо е паднало връз  човека, който точно в този момент е минавал от там)). Види ми се много динамична еволюцията при човек - от неандерталеца и кроманьонеца дето на фона на 5.5 млр години земно Развитие, тея двамата да се развият, да се омешат после, да поизчезнат и човека след тях да почне да открива катострафално бързо разни там техники и технологии, усложняващи се хилядолетие след хилядолетие....Пък те хилядолетията не са много. Само някакви си там 200 000  - 150 000.....в които този хомо еректус вече е създавал сечива и дори е имал  погребални  ритуали....И макар че посестримите ни или братята ми маймуни да се характеризират с качества като подлост, не знам защо не са облагоделетствани като нас. Генно менно, може и да си приличаме. Но съзнанието си е нещо друго.....
 И какво стана с горките динозаври........стигнали разцвета си и властва ли 200 млн години? Но да достигнеш разцвет и да властваш, това не значи,че си се пръкнал от днеска за вчера....
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: tattul в 29 Май 2013 00:35:23, Сряда
Ами правилно си проследил мисълта на разговора ни. Може на моменти да залитаме, но пък смятам , се когато човек се вълнува от нещо и задавайки въпрос, търси не едностранен отговор. А Смъртта като такава минава през всичките й интерпретации, защото е част от самия Живот. Пък в него участваме всички живи създания. Но само хората май умеят да философстват на темата. Пак се сещам за гларуса. Стоя там няколко дена, на ръба на сградата. Сега го няма. Е, ...това инстинкт ли е или осъзната тъга, последвало примирение и фразата "живота продължава". Мен ме интересува всичко.
 В крайна сметка аз вярвам в прераждането. Без да изпадам в религиозни размишления и причините затова. Преживяването на клинична смърт за  мен не е сериозно доказателство за съществуването на живот оттатък. Светлината в тунела може да значи всичко. Не знам.  Но пък човек знае толкова малко и то само за света, в който реално може да докосне, види и усети. Невидимото , онова , което наричаме отвъд, не е отвъд, а си е при нас, само дето ние не може даго видим. И какво пречи, човек като се раздели с тялото си вземе, че умре за хората, да продължи да си съществува като съзнание. Съзнанието е енергия, пък тя не се губи...Трансформирала се...В какво? Опитът ни в живота е различен, уроците ни са подобни, но следват някаква индивидуална интерпретация. Следователно всеки постига различен резултат, който води до пречистване и еволюция на самото съзнание. Едно такова отворено, разширено, придобило опитности съзнание, може да проумява и вижда много повече тайни скрити в живота  от друго такова.  Казват , че съществува връзка, "сребърната нишка",която свързва човека и неговите енергийни тела със света на Невидимото, вкоето един господ знае какво има. От там идвал животът ни..... Може би на определен етап, когато човек започне да си отива от този свят,преди тази връзка да изтънее и да се скъса съвсем, може да има начин живота в човек да се върне и да продължи. Тук си говорим за Смърта като физически акт - тоест смърта на тялото. То отслабва поради болест и не може да държи енергията заземена. В този момент се къса връзката и настъпва края. На един етап става необратимо. Но може би има вариант, в който уж отишъл си човек може да се върне..Как и от кого? Това съм се питала често. Как става номера!?))))
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 21 Декември 2013 00:33:15, Събота
Наскоро прочетох нова трактовка (поне за мен) по въпроса - духът е едно огромно нещо, което няма как да се внедри в едно ограничено човешко тяло, затова се разделя на няколко части, които под формата на душа се прераждат в няколко тела (не ми стана ясно колко части едновременно), така че реално няколко човека правят един дух
 Това би обяснило хем кармата, хем защо човек все се чувства малко празен, защо като умре уж всичко изчезва
 Как ви се струва?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: -921- в 21 Декември 2013 21:12:51, Събота
Има мнения че духа е разделен на части в различни тела в различно време, не познатото линейно. Духа събира от частите различните преживявания и ги трупа, като само така може да еволюира. Смисъла на живота са преживяванията. . Ако трябва да убиваш, най вероятно ще се родиш във времена на войни, и щеш не щеш убиваш, ако на духа му трябват такива преживявания. Проблема е че не знаеш за какво си тук, така преживяванията са истински. Ако си в напреднала фаза еволюция, имаш интуитивното усещане какво да правиш тук, и това го развиваш.
 За светлината на тунела...ме притеснява че много се говори за нея, дават я във  филми, книги...и така се натрапва в подсъзнанието, че когато умреш някога, ще търсиш тунела и бялата светлина. Ако това е капан за души? Нарочно промотиран в съзнанието поради предния въпрос. А относно природата, животните, планетата...мисля че те нямат нищо общо с нас. Как ние имаме дух, така и те имат планетарен  такъв.
 Относно еволюцията на човек...извънземно геннноинжинерство .... кон-кентавър, риба-русалка,бик-минотавър...докато се  стигне до изчистената форма.Митологията гъмжи с примери. А в религията...всичко идва от небето, огнени колесници, гръм трясък.....познанията на племената за съзвездията , планетите...построените обекти ориентирани по орион, сириус....не се чудя за смъртта а за това защо сме тук освен преживяванията....
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 21 Декември 2013 21:28:35, Събота
Не е ли достатъчно това- преживяванията
 Като се замисли човек до какво се свеждат 90% от практиките - изчисти ума, изчисти се от емоции...
 Моят дух от всичките ми съставни части е най-висш, и ако той ме е пратил тук да изживявам някакви неща, защо аз да правя друго - например медитации, визуализация и т.н.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: aves в 21 Декември 2013 21:48:04, Събота
може пък именно визуализации да те е пратил да изживяваш biggrin
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 21 Декември 2013 21:58:36, Събота
И ти си прав biggrin
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: -921- в 21 Декември 2013 22:09:03, Събота
За какво трябва да изчистите ума, и емоции? Най вероятно от всичките глупости и манипулации, тревоги, комплекси, страхове и т.н. за да достигнете по дълбоко вътрешно състояние на чистота, за да можете да разберете реално на какво сте способни...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 21 Декември 2013 22:31:47, Събота
921, ти лично, като си чистиш ума при медитация или какъвто метод използваш, спираш ли да мислиш? И ако да, тоест, ако си в покой-какви емоции изпитваш?
 Ами ако хармонията ти е естествено състояние, защо ти е да медитираш?
 Искам да кажа, как така изначално предположихме, че сме задръстени с боклук?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: LyLyth в 22 Декември 2013 09:05:19, Неделя
Quote
Ами ако хармонията ти е естествено състояние, защо ти е да медитираш?
 Искам да кажа, как така изначално предположихме, че сме задръстени с боклук?


 Какво е хармония?
 Всекидневно, ако се опиташ да запишеш на лист, всяко желание, което възниква у теб, заедно с всяка оценка, с която е съпроводено, доста по-ясно ще изглеждат нещата.
 Твърде много желания, очаквания, мисли, надежди.. всичко това слага край на хармонията.
 А, според мен, хармонията е приемане - на нещата такива, каквито са! - нито добри, нито зли, ако към тях не слагам моята оценка, моите очаквания, моите надежди.
 Затова се нуждаем от медитацията - успокоение на ума, укротяване на желанията, поглед за миг в тишината.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 22 Декември 2013 12:06:10, Неделя
Именно-желания, надежди, мечти...
 Наскоро си дадох сметка, че нямам, освен ония-всички близки да са живи и здрави
 Даже ми стана кофти-как така без мечти?
 Е, може да искам печено пиле за вечеря, но това ми желание не ми внася дисхармония smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: aves в 22 Декември 2013 18:27:17, Неделя
Много е смешно как "изчистването на ума" се разбира като "не мисли за нищо, нямай никакви мисли". А всъщност е точно обратното - под изчистване се разбира премахването на всички излишни несъществени глупости, които те разсейват, за да можеш да мислиш по-ясно
Quote LyLyth ()
Всекидневно, ако се опиташ да запишеш на лист, всяко желание, което възниква у теб, заедно с всяка оценка, с която е съпроводено, доста по-ясно ще изглеждат нещата.Твърде много желания, очаквания, мисли, надежди.. всичко това слага край на хармонията.
Ето това е! ЗА това става дума в изчистването на съзнанието, просто е казано другояче.
 и колкото и да звучи странно - желанието за пиле на вечеря - СЛАГА КРАЙ на хармонията. когато ти е все едно какво ще е на вечеря, стига да те нахрани - ето тогава "хармонията" не се нарушава, а в другия случай, може милион неща да станат -  да изгори пилето, да няма пилета в магазина, да спре тока по средата на печенето и т.н. и.т.п.

 огледало, а ти какво разбираш под "медитация"
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 22 Декември 2013 19:05:18, Неделя
"Не мисли за нищо" си е много добре, ама съм чувала, че на мъжете трудно им се отдава
 Медитациите-какво за тях, нали казвам, че не практикувам smile
 Да искам пиле не означава да ми е фикс идея, и няма да се депресирам ако няма, веднага ще го заместя с пържени картофи smile
 И изобщо-няма да ти е лесно да ми разклатиш хармонията в ежедневието
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: LyLyth в 22 Декември 2013 19:16:24, Неделя
smile
 Това е супер! smile
 А искаш ли да практикуваш въобще?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 22 Декември 2013 19:23:03, Неделя
Лилит, ..ще ти кажа истината
 Търся нещо определено-и докато не го намеря, нищо не мога да практикувам
 Единствено ако начинът да го намеря е чрез магия, тогава
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: LyLyth в 22 Декември 2013 19:25:02, Неделя
Значи магията няма да ти помогне. smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 22 Декември 2013 19:30:04, Неделя
Възможно е, още не знам...
 Нали няма да ме изгоните преди да съм проверила..някак
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 23 Декември 2013 15:48:28, Понеделник
Лиа, замислих се...
 Аз казвам, че не практикувам, обаче то така ми се е враснало, че даже не си давам сметка. Току що се прибрах с такси, което "поръчах" и ако не беше твоя пост, хич нямаше и да го отразя. Аз съм обикновен човек, като всички други имам слабости, лоши дни, негативни мисли, страхове... Само че гледам да не фокусирам в/у тях, лошото ни намира, по-добре да се фокусираме как да е хубаво, животът е кратък, няма време да се занимаваме с глупости
 Нещата всъщност са много прости, и в сърцето си всички го знаем, и всички сме добри изначално (поне повечето smile )
 Благодаря за доверието, Лиа smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: aves в 23 Декември 2013 22:27:46, Понеделник
Какво търсиш?
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 23 Декември 2013 22:36:01, Понеделник
Хмм smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: хеката в 24 Декември 2013 00:19:27, Вторник
Каквото търси ще си го намери .... почакайте ще видим. Нали знаете от какво е умряла котката biggrin .... Търпение
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: -921- в 24 Декември 2013 02:32:35, Вторник
Има една поговорка "кой си има брада , да си я  реши"...метафора. Имам близка приятелка, която не практикува нищо, но е доста проницателна и аналитична и вижда реално на нещата...никога не съди някой за нещо, приема всичко с разбиране, не критикува персонално, а ти задава въпрос на който да се замислиш, като не те  насочва  в дадена посока според нейния мироглед, а сам да вземеш решение. Много харесвам диалога с нея, мога да споделя всичко, и знам че никога няма да ме упрекне или съди, което освобождава разговора. Никога не ми дава готови отговори, но с две изречения сам стигам до заключение.
 Така че смятам, не  е задължително човек да практикува нещо.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: огледало в 24 Декември 2013 16:33:00, Вторник
И аз имам един такъв приятел,много ми помага smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: posleden в 20 Август 2014 22:13:50, Сряда
До определено време смъртта за мен беше равносилна на край. И изпитвах страх от нея! Сега е само преход - изпращам тръгналите с тъжна усмивка. Не се страхувам и не бързам. Така е сега, как ще я приемам след време - не зная! smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: хеката в 20 Август 2014 22:46:53, Сряда
Добро начало posleden,когато започнеш да се избавяш от страховете си ставаш свободен.
 А, страхът от смъртта е един от най-големите човешки страхове. smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: posleden в 20 Август 2014 23:55:38, Сряда
Преди година, един по- възрастен и по-успял от мен човек ме потърси за помощ. Страхът от предстояща загуба на фамилния дом, от позора на провалил се човек, го правеше неспособен да мисли. " Ако не спася дома си - вероятно ще умра!" С това завърши изповедта си. Не можеше да види че сам ще се спаси, не приемаше синът му да му помага. Здравето му  се сриваше. Казах му какво да прави, показах му и методика за която, пред всеки друг бих мълчал. Не положи старание и не подобри своите способности. Продължи да харчи и време, и пари. Когато пак ме намери каза: "имам чувството, че всеки момент ще умра". Усмихнах се и му отговорих - ти вече си умрял ... и къщата ти я няма. Вече нямаш този проблем. Това бреме не съществува! Хайде сега ние двамата с тебе, след смъртта, да видим какво можем да направим по въпроса.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: хеката в 21 Август 2014 01:32:32, Четвъртък
biggrin Има какво да се научи от теб човек.
 Има много хора на които чувството за контрол им пречи,а когато става дума да се допусне и по-млад човек,нещата стават катастрофални.
 А,в същност младите са двигателя на живота. 
 Ако се вслушваме в тях ще напреднем много. Когато казвам "да се вслушаме" не казвам да им дадем контрол,а да чуем какво говорят.
 Защото младите гледат с очи от днес,а ние гледаме с очи от вчера.
 Когато казвам "младите" имам в предвид наистина младите,защото един 33 годишен човек вече има известен житейски опит и можеш да му се довериш.....до някъде biggrin

 Единици са тези които наистина са млади и знаят какво правят.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Delta в 21 Август 2014 11:03:10, Четвъртък
Чшшшш, алуо, 30 и кусур годишните сме млади още   
 НЕ възрастта определя мъдростта, обаче.
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: m0rpheus в 10 Септември 2014 12:58:55, Сряда
Четох коментарите  до  страница 2 и  като  първи  коментар искам да дам  мнението си . Предварително искам да се извиня  на всеки  който  косвено или пряко  засегна , не може да не се съгласите  , че всички имаме  право на мнение ,  било  грешно или не   ще ви го  споделя .  За  да  влея малко  ясното  защо  така  мисля , ще кажа   следното   което  адресирам  с  УВАЖЕНИЕ към  Шадоу ,   във връзка  с кореспонденцията ни , да   прав си , имам  нужда   и ще те послушам , трудно ми  е  темперамента ми е  като на младо конче .  Няма  досег  поне не и привидно с магията ,  тук сам   за да открия   отговори на въпросите ми които  се появиха  в съзнанието ми ,  отнасям се  с чест и почит  към  изкуството / магия /  и  към  хората    изразяващи  своя  път ,  с  нея .  На 22  години съм ,  и  нямам   този опит , както някой  биха ме  критикували , моля  с този си  първи пост да не си  спечеля  БАН .

 Не мога да  се съглася   , че  смъртта   е края .  НЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ и  ще се опитам  да обясня защо .
 *  Как  бих те  си обяснили  при регрисивната  хипноза , познанията  за  ,  наука , хора , събития ,  предмети ,    до  90 %  точност ?
 *  Един  от законите на природата  , нищо не се губи - то изменя  формата си ,  енергията не се губи !
 * Реалност ,  а сега  да Ви  видя  какво е  реалност  ?!  Нима   това  което  се  докосваме  всеки ден  може да е  реалност ,  нима  НА  100 %  сте сигурни  , че   това  което е сега  е реалност ?  А ,  Нима можете  да кажете  , че вярвате или не  , Не  чакай малко  вярата и приемствеността  е строго  различна  , за самия  човек ,  на базата  вътрешно  познание ,  което ни е  вложено  в нас  самите  от тези които  ни създадоха /  не отричам  Бог , Бог има  и ще има ,  като  хора на изкуството  ,  Всеки знае , че   трябва  да се  вярва , - вярата е  сила ,   равна  на  любовта ,  нима Вяра + любов = ЖИВОТ   .  Ок добре  , как ще си обясните ,  ще се опит  чрез науката  да   го кажа :
 Квантова  физика ,   НИМА  СТЕ  СИГУРНИ  АМА  НАИСТИНА  СИГУРНИ  ,  че така  скъпия  АЙНЩАЙН е  прав ?    по  специално  за квантовата  физика  където  е доказано  , че  дори    на   ниво  електрон  - той  е   съществува  сега , в    наистина  този момент    и  същевременно  не ,  той  е  както    някаква  частица  както  всички  знаете , но той  е също толкова  "  жив "  колкото  моя  милост   и  Вас , Магия  ,  или  физика , психология ,    някой  с точност може ли  да каже  какво  е  и какво не /  да може  , но не  и   хуманоиди като  нас /   Вие   имате  способността   да  развивате  това изкуство ,   няма как  да ми кажете на 100 %  ,че  това което  знаете е истина ,  илюзорната   ни представа   за кое е  и не е , е сравнително  грешно .
 Извинявам се , малко се отклоних по темата ,  да  за мен има  прераждане , им   живот и не  ,  смъртта  драги ми  съфорумци ,  е  просто  живот  ,  не е моя прищявка ,  или  лудост ,  не  надявам се  с това което съм написал , да съм  докоснал някоя  душица която   , тук   събудена ,  търсеща  точно  това  за което  моя  милост говори , истината ,  било то   за живота или   там   по каквото  и причина да е тук , да има  дано  ,  не  на 100 , не 1000 , а на 10на степен 93 / тригинтилион /  Ви  уверявам , ще  се  изненадате каква  е  наистина , Истината , wink    с цената на  живота си   защитавам  позицията , като  ви казвам има   * живот * след смъртта , Не сме   тук на  Земята да живеем  драги ми  хора , ни най - малко  тук сме да учим smile vinsent

 П.п  за  тези който  наистина   приемат "  науката  -  която  е псевдо наука на   батко ви  ********************* smile  моля  прочетете
 ->   Престън Б. Никълс и Питър Муун - Проектът Монтоук
 ->   Холографската вселена  на Майкъл Толбот
 знам  , че   много  бягам от  този   форум , но  като  любопитно  четиво    можете  да  добиете  малка  идея за какво  говоря , ДА ТОВА НЕ  е конспиративен  форум smile но .. 

 Шадоу ,   извинявам се и на  другите  администратори , потребители , но  всеки има право на мнение ,   надявам се    да съм бил полезен .

 И магия ,  физика , психологи ,  и  вяра  са една  малка     нано част от  това което е , и  наистина   трябва да се  изчете главозамайваща  литература   за да си  претъпим егото какво е , и какво е не  ,  малко  са   индивидите който  знаят  какво  е и какво е , но на никой не му трябвя  събуден   човек , готов да  мисли и да  защитава интересите си / било  то   духовни , материални , социални и блябляблялбя /  . Затова сме  тук и търсим  отговори , всеки знае  , че нещо не е наред ,   въпроса  е   чрез какво да се  събудим smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Delta в 10 Септември 2014 13:22:46, Сряда
m0rpheus,  Когато изразяваш  мнението си без да обиждаш някого, не е нужно да се извиняваш хиляда пъти (идва ми в повече cool ). Тук всеки има право да каже мнението си, дори и различно от останалите, но трябва е поднесено по подходящ начин.
 Това, което привеждаш като пример, че нищо не се губи и само сменя формата си в природата е вярно. Но то не доказва нищо. Защото тялото след смъртта сменя формата си, изгнива демек и става за храна на други твари. Не се губи, не е безполезен отпадък. Остава ли обаче друго освен тяло се пита в задачата.
 Аз лично също не споделям теорията на Сянката за нищото след смъртта   ( Сянка  tongue )

 И малко извън контекста на темата - по начина, по който така плахо и супер извинително изразяваш мнението си, явно скоро си отнесъл някой БАН под друго име wink
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 10 Септември 2014 14:00:47, Сряда
m0rpheus, нека да ти отговоря на въпросите ти, тъй като ги отнасяш и към мен...

 По реда-
 1.   Как  бих те  си обяснили  при регрисивната  хипноза , познанията  за  ,  наука , хора , събития ,  предмети ,    до  90 %  точност ?

 Аз съм психолог, както знаят и останалите от форума. Бидейки такъв, аз разбирам от хипноза професионално. Горното ти твърдение не отговаря на истината. При регресивна хипноза човек дори случките от реалния му живот често разказва като ги изопачава, та камо ли да си спомни "предишен живот". Има друго. Някои хипнотизатори, къде самоуки, къде учили се на хипноза професионално, просто не ценят психичното здраве на хората, които отиват при тях и срещу скромната сума ще те хипнотизират и ще те накарат да повярваш, че си видял предишен живот и всичко останало, което си написал. Резултатът от такъв вид хипноза е по същество осакатяване на психиката. Понякога е и осакатяване на физиката. Подсъдно е в редица държави, но нали сме в България, тук всеки се гаври с хората както си иска... Та... Регресивната хипноза не е доказателство за минали животи, а е гавра с психичното здраве, след която последиците за жертвата на измамата са нелицеприятни.

 2. Един  от законите на природата  , нищо не се губи - то изменя  формата си ,  енергията не се губи !

 Така е. Но това не означава, че след смъртта си човек става на дух. Процесът на трансформация се нарича гниене, освен ако не е говорим за кремация. Тогава имаме трансформация чрез огъня до състояние на тленна прах. Енергията не е загубена. Но така се трансформира. Проверката ти е причина-следствие. Причина- отказ на тялото да функционира, което е смъртта. Под влиянието на всякакви микроорганизми, на въздух и прочие- започват гнилостни процеси. Резултат- гниене. Поради същите микроорганизми и поради загуба на телесни течности, тялото след смъртта започва да става по-леко. Някои шарлатани наричат въпросните напълно естествени и обяснени отдавна процеси "душата отлетя". Не ти препоръчвам да им вярваш.

 3. Реалност ,  а сега  да Ви  видя  какво е  реалност  ?!

 Светът ни и богът според християнството, видно от долната снимка, правена в християнски храм:
 

 Бог в седи в облаците на небето- буквално. Той си има "царство небесно", та затова. Под земята стърчи озъбено чудовище, а на зъбите му стърчи зверилник някакъв с корона. Повече казват- "ооо, аз в това няма да вярвам". И смело се впускат да създадат нова фантазия, която да не им звучи налудничаво. Само че това си остава една тяхна лична фантазия, базирана на оригиналния първоизточник, който е лъжа. Не го препоръчвам едно такова префантазиране на дадена лъжа. Вредно е- пречи на осъзнаването на реалността.

 Ако си мислиш, че другите религии са по-добре от към описание на "реалността", бъркаш се. Има над 3000 религии. Направих си труда да изуча по-съществените. Откривам във фантазната им образност, в ритуалите им, проява на редица психични заболявания.

 Имай предвид, че не допускам обсъждане на религия в този форум. Имам си своите основания за това ми решение.

 Айнщайн каквото описва- е реалност. Айнщайн е атеист, както сам е написал в трудовете си (интернет не е добър източник - чети оригинала на творбите на Айнщайн). Всичко, което Айнщайн твърди, е базирано на доказателства, а не на явно нелепа болна фантазия.

 За край- отново остава препоръката ми- ако желаеш да се развиваш в сферата на магията- следва да четеш сериозна научна литература, но не от сайтове, а от съответните специализирани учебници и книги...
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: m0rpheus в 10 Септември 2014 14:36:38, Сряда
Delta,  в  друг  форум  ,  бях  заглушен  за винаги :Д  понеже   прецених  , че  трябваше да коментирам от  сърцето си а не  от  мозъка си .. smile

 theshadow,  Айнщайн ако не  нарочно  , то  по  определени  причини има пропуски , ако ли не    направо отклонение специално  за Холографната  вселена  / в квантовата  физика  / ,   / няма да навлизам  в подробности /  ,   и  не няма да  обсъждам  религиите , по принцип и аз съм атеист  , що се отнася  до псевдо религията smile

 Под Бог  не   смятам  този  упоменат  в  християнството ,  юдеизма , мюсюлманството и  каквато и да е  религия  .
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: theshadow в 10 Септември 2014 14:52:10, Сряда
m0rpheus, аз боравя с доказателства. Къде точно Айнщайн е направил пропуски, къде точно греши? 

 Бог е религиозна измислица. Без значение кой как го възприема.  smile
Титла: Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Публикувано от: Reya в 12 Септември 2014 20:38:11, Петък
Моето мнение по въпроса е, че каквото и да си мисля, и каквито и теории да имам, фактът е, че реално не знам.  :(