<!--uzquote--><div class="bbQuoteBlock"><div class="bbQuoteName" style="padding-left:5px;font-size:7pt">Quote <span class="qName"><!--qn-->Agena<!--/qn--></span> (<span class="qAnchor"><!--qa--><img alt="" style="margin:0;padding:0;vertical-align:middle;border:0;" title="Link to the quoted text" src="https://www.magiata.info/images/lastpost.gif"><!--/qa--></span>)<><div class="quoteMessage" style="border:1px inset;max-height:200px;overflow:auto;height:expression(this.scrollHeight<5?this.style.height:scrollHeight>200?`200px`:``+(this.scrollHeight+5)+`px`);"><!--uzq-->Ще ти посоча конкретни примери от наблюденията ми-мой съученик,имаше проблеми с жените,самият той е много особен по характер,много мнителен.В същото време няма никакво поведение пред жените,такова,което би могло да го представи в положителна светлина.Изпитва някои притеснения,не може да подхване тема за разговор.В такива мигове лекото му заекване се превръща в силно заекване.И е все още девствен,той самият си е признавал.Има и още няколко примера с други хора,всички са със сериозни емоционални нарушения.<!--/uzq--><><><!--/uzquote-->Аха, ясно, благодаря.

theshadow, благодаря(им) и на теб, че поясни и поправи. <img src="https://www.magiata.info/sml/smile.gif" border="0" align="absmiddle" alt="smile" />

Питах конкретно за запъването, защото понякога ми се случва. Случваше ми се преди да разменям букви, когато говоря, но сега по-рядко. Понякога ми се случва и да правя паузи...добре че леля ми е логопед и винаги мога да се консултирам с нея за тоя проблем, не знам защо преди не съм се сетил... <img src="https://www.magiata.info/sml/biggrin.gif" border="0" align="absmiddle" alt="biggrin" /> Още съм забелязал, че тоя мой проблем се проявява само когато говоря на български(понеже не ми е майчин), макар че още от малък са ми казвали, че говоря много добре български език и т.н. Държа много на граматиката - веднъж, когато бях единственото турче в класа, единствено аз имах шестица за годината по БЕЛ, не защото учителката (тази, за която съм ви разказвал) ме поощряваше за това че българският ми не е майчин език, а за това защото наистина имах знанията - за това съм сигурен, защото съм чувал от по-големи бактовци, че е разказвала за мен в другите класове.........и тъй, стига съм се хвалил <img src="https://www.magiata.info/sml/biggrin.gif" border="0" align="absmiddle" alt="biggrin" />
Държа и на правилното употребяване на думите. За съжаление, все повече и повече виждам учители, които използват неправилни думи за да се изкажат, но....нищо...случва се понякога. А и за многоточията - и аз си ги харесвам и ги използвам за пауза. <img src="https://www.magiata.info/sml/smile.gif" border="0" align="absmiddle" alt="smile" />
Друго мое качество, което харесвам е това, че знам с кого, кога и какво да говоря...Не държа много на богатството на речника , за мен е важно човекът да се изразява по начин по който ще го разбера максимално правилно и ясно.

А и за критиката - наистина някои хора критикуват само за да ти понижат самооценката. Срещал съм се с такива хора, които ще кажат ''Не ставаш, не ти се получава...'' дори и да си най-добрият в това което правиш, просто са завистливи, опитвам се да не им обръщам внимание, а се вслушвам само в тези, които ме критикуват в лицето и се аргументират.

Обаче съм съгласен с Аджена, че чрез речта можем да изгубим енергия, но...също така можем и да се заредим. Например, когато споря с тъпанари (по принцип избягвам да го правя) доста се изтощвам, а когато водя успешен разговор с някого се чувствам по-добре и зареден.
Словото е мощно оръжие, за този, който знае как да го използва...
 Не напразно съм си сложил за подпис цитат на Албус Дъмбълдор (бих се учудил ако някой не знае кой е този герой):
"Словото, според скромното ми мнение, е нашият най-неизчерпаем източник на магии, защото може едновременно да
нанася и лекува рани"

theshadow, благодаря
Разбрах.

Благодаря за отговора, Сянка ! Значи не е хубаво всяка вечер да имаме ОС, ще го имам в предвид.
''Например сънуването на определени хора е част от този процес- има емоции, неща,
на които психиката цели да си отреагира по някакъв начин...'' - мда, денят в който учителката ми почина на работното си място, така внезапно, беше шокиращ за цялото училище, още по-шокиращо беше за мен, защото дъщеря й е моя съученичка...не помня да е имало някой друг ден през живота ми в който да съм изпитвал такива силни емоции...но не разбирам как психиката ми ще отреагира позитивно на това, като постоянно ми го припомня....всъщност от една страна наистина ми става хубаво, когато я видя в съня си...но....

Случвало ли ви се е когато имате ОС да забравите, че сте в ОС или как д го обясня...да изгубите контрол над него ?
 От няколко вечери насам (сутрини по-точно  ) имам ОС. И нещото,
което съм забелязал, е че понякога се унасям и сякаш забравям че съм в
ОС, макар и твърдо да съм си потвърдил, че е ОС, като например да си
погледна и преброя пръстите или да видя починал човек (като учителката
ми по БЕЛ например, която я сънувам през 2-3 вечери...) или да извършвам
 промени (да променя цвета на цветята например)...та не мога да си
обясня защо се случва така...А и има ли начин, когато усетим, че се
събуждаме и почти сме събудени пак да заспим и да продължим със съня ?
(това нещо съм го правил тая сутрин, но не беше съвсем събуждане, а
изкривяване на съня, преди събуждане...аз питам за случай в който вече
сме почти събудени)
 Благодаря предварително !

П.С. А и за покойната ми учителка - сънувам я доста често, какво може да значи ?

Еми да Първоначално не осъзнавах, че това да правиш жертва означава да си жертва...Защото това ''да си жертва'' го възприемах като да си обект на нападки и т.н., но сега разбирам.

Не очаквам, просто казавм, че нищо не е сигурно. В случая губя само доверието си към даден човек, а аз обичам да се доверявам на хората, но малко са хората на които мога да се доверя.

Животът е вземане-даване и всички правим жертви, било то материални, нематериални (и във вид на компромиси). Компромисът е нещото, което рядко правя, особено не обичам да правя компромиси със себе си. Не харесвам хора, които правят неща противни на моя морал и етика и не се задържам окло тях и не ги допускам в личното си приятелско пространство, дори в някои случаи ги избягвам, защото има случаи в които ме поставят в неловка ситуация.  А ако става въпрос за приятел се опитвам да го поуча и му обяснявам защо не бива така, а ако продължава почвам да се отдалечавам от него. Наскоро имаше такъв случай с един приятел, който разправяше разни работи (глупости) за приятелката на един друг приятел. Та тези всъщност са ми най-близките приятели...и говорих с оня и казах, че не бива тъй....снощи излизаме и той пак продължава да разправя глупости за момичето.....и вече ми става ясно, че не от друго, а от завист го прави...Не харесвам доносничеството също и нищо не споменах на другия си приятел, но той както винаги е научил и отишъл да се разправя...и нашя взел за се прави на жертва, нищо лошо не бил казал, просто се опитвал да каже, че това момиче не било за него и такива глупости (А щом момичето не било за него, защо не го каже в лицето на приятеля си, а разправя на други ? )...И както виждате и аз се разправям с такива чешити и имам чувстовото, че ако мен ме няма или ще се сбият или нещо по-лошо, понеже винаги аз балансирам двете везни (Когато стане дума за правда, никога не правя компромиси)...
Та ще продължа след малко.....