Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - theshadow

Страници: 1 ... 88 89 [90] 91
1336
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Славянски божества
« -: 16 Октомври 2009 20:22:51, Петък »
"....Славянската религия е езическа религия, чийто корени са поставени още в дълбока древност, по времето на неолита. Тази религия е наследник на най-старите индо-европейски вярвания, и затова при нея могат да бъдат открити сходства с други индо-европейски религии. Характерни нейни черти са политеизъм, вярване в моножество богове, и вяра в задгробния живот. Едни от малкото източници, които говорят за облика на тази религия са с християнски произход и много от информацията за нея може да е грешна.
 В древността славяните вярвали в съществуването на три паралелни свята: Прав, Яв и Нав. Те били подредени закономерно, с вертикално разположение върху гигантско Дърво, което крепяло Вселената.

Прав- Това представлявал небесният свят, където господар бил Сварог, богът на Огъня. Светът Прав бил разположен в короната на Дървото.
 Яв- Светът на живите, където властвал богът на гръмотевиците Перун. Този свят бил разположен в ствола на Дървото.
 Нав-Подземният свят, където бродели душите на мъртвите и духовете. Разположен в корените на Дървото, този свят бил управляван от злия бог Чернобог.

Поради обособяването на можество славянски племена, централизиран славянски божествен пантеон не съществува. Всяко племе издигало в култ определени божества, тясно свързани с развитието на конкретното племе. Ето и характеристики за повечето божества, в хронология избрана от мен.

1. Род(още наричан Див или Дий) - Това е най-старият познат славянски бог, създател на Вселената, прародител на останалите божества.Родсъздал и трите свята Прав, Яв и Нав. За да има баланс между тези светове Родустановил и закон, наречен Правд, на който трябвало да се подчинява всеки елемент и всяка материя. Род е също така покровител на рода и съпруг на богинята Жива
 2. Жива(още наричана Дива или Мила) -Съпруга на Род и носителка на животворните природни сили. Богиня на плодородието. Представена е като пълна противоположност на богинята на смъртта Мора.
 3. Белобог - архаичен славянски бог. Бог на доброто и пълна противоположност на богът на злото Чернобог. Носител на добро, щастие, късмет, плодородие и изобилие.
 4. Чернобог - бог на мрака, господар на Нав. Представян е като безмилостен воин, носещ черна броня и магическо копие. Легендите разказват че в началото той се опитал да попречи на Белобог да изгради света на живите - Яв, поради което бил прокълнат вечно да обитава подземното царство. За да го омилостивят, славяните често му предлагали в жертва хора и животни.
 5. Мор - богиня на смъртта, още известна като Морена и Морана, събира душите на мъртвите и ги отвежда в подземното царство Нав. Там те стават нейни слуги и придобиват общото наименование мори. Тази богиня е представяна като дългокоса старица, облечена в чисто бяла дреха, без шевици, което символ на траур. Нейни еквиваленти са старогерманската богиня Хелл и древногръцката Хеката.
 6. Сварог - Едно от първите божества създадени от Род. Бог на Огъня и господар на небесния свят Прав. Споменато е че бил върховно божество на славяните до тяхното разселване. Тогава те се сблъскали с много вражески племена и приели за върховно божество, един от синовете на Сварог - войнственият Перун. По-късноСварогe почитан и като покровител на занаятите. Негови деца от бракът му с богинята Мати-Земляосвен Перунса иДаждбог,Сварожич, и Лада.
 7. Мати-Земля - богиня на земята и живота, супруга на Сварог, майка на божествата Перун, Даждбог, Сварожич и Лада.
 8. Перун - едно от най-значимите божества в славянската митология. Бог на гръмотевицата, носител на бурите и дъжда, закрилник на воините и предводител на отрядите по време на битка. Измества баща си Сварогкато главно славянско божество. Освен като разрушителПеруне и благодетел като предизвиква дъждовете, които носят живот и плодородие.
 9. Даждбог - син на Сварог, брат на ПеруниСварожич.Богът на слънцето, представян като красив млад мъж, с къса брада и златна коса, който се носи със своята небесна колесница, теглена от 12 коня. Също така той е бог на плодородието и дарява живот. Древните руси се възприемали като внуци на този бог. По-късно в славянската митология, когато Белобог и Ченорбоггубят своето централно релегиозно значение,Белобоге смятан за вечен спътник на Даждбог и влиза в него в слънчевата тройка богове - Даждбог, Белобог, и Хърс.
 10. Сварожич - бог на огъня, пламъка и огнището. Син на Сварог. Има противоречива натура - както да дава топлина и светлина той може да се превърне в унищожителна стихия. Смятал се за пазител на клетвите, и затова пред огнището славяните изричали само клетви.
 11. Велес - бог на мъдростта, магията, покровител на изкуството и стадата. Неговото владение, било представяно като приказна градина, намираща се точно на края на света, на входа към подземния свят Нав. Също се възприема като бог на смъртта, но е възприето като носител на философското значение на понятието. Той е опозиция на богинята на смъртта Мора и алтернатива на Чернобог.
 12. Жаровит - бог на войната. Покровител на смелостта. Особено почитан е от западните славяни. Той носи суша и пожари след себе си.
 13. Даня - богиня на водата
 14. Дид - бог на плодородието и любовта.
 15. Зори - богини спътници на бог Даждбог, покровителки на утрото и вечерта.
 16. Лада - славянската богиня на любовта и брака. Защитница на жените и човешкия живот.
 17. Ладо - спътник на Лада, носител на любовта и бащинската грижа. Според някои източници той е еквивалент на друг славянски бог Ярило за определени племена. Вероятно е да е брат близнак на Лада
 18. Ярило - бог на пролетното слънце. Също така е възприеман като бог на пролетта, младостта и плътската любов. Често е представян като млад златокос мъж, яздещ кон. Носи бяла риза, зелен венец на главата и житни класове в лявата си ръка. В другата обикновено държи рог. Възприеман е и като борец срещу злото и защитник на хората. Легенди разказват за двубоя, който води със Змея(зъл огнедишащ демон, подобен на дракон), всяка година като победата му символизира пролетта, която измества зимата като сезон. Празникът му подобно на празника на св. Георги Победоносец на 6ти май.
 19. Хърс - бог на зимното слънце, възприеман и още като бог на лечението.
 20. Троян - пазител на трите свята, бог на мира и справедливостта. Описва се като триглав, по една глава за да следи за изпълнението на закона Правда във всеки един от световете.
 21. Стриборг - бог на ветровете и на времето. Покровител владетелите. Изобразяван е често като зрял мъж, който има боен рог с който призовава ветровете. Почитан от славянските князе като покровител на върховната княжеска власт.
 22. Снигна - бог на зимата и на снега.
 23. Световит - върховен бог на западните славяни. Носител на светлина и плодородие, господар на четирите посоки на света. Покровител на върховната власт. Бори се срещу злото и мрака.
 24. Руевит - бог на виното и реколтата. Западните славяни го представят със седем лица. Смята се че седемте му лица символизират седемте летни месеца при славяните и следят за развитието на реколтата. При южните славяни е сравняван с Дионис.
 25. Радигост- бог закрилник на пътници и търговци. Считало се че ако някои славянин откаже подслон на странник, Радигост ще го накаже сериозно за негостоприемството. На гостоприемните стопани Радигост изпраща благословията си и ги закриля.
 26. Коляда - бог на злото
 27. Къпало - бог на лятното слънце
 28. Лел - бог на пролетта и плодородието
 29. Леля - богиня на пролетта и плодородието. Сестра близначка на бог Лел
 30. Недоля - богиня на лошия късмет
 31. Макош - богиня на късмета и изобилието. Бди над хамбарите, оборите и плевните. Представяна е като млада жена държаша рог, паралелен на Рога на Изобилието.
 32.Пеперуна - последна, но не и по важност е съпругата на Перун, богинята на дъжда Пеперуна. Името и често се споменава в ритуалните песни за дъжд. Образът и може да бъде проследен до корените на индо-европейската прарелигия. Може да бъде сравнена със скандинавската богиня, майка на Тор, Фьоргюн, и литовската Дундулис."


1337
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Славянски божества
« -: 16 Октомври 2009 20:21:30, Петък »
ДАЖДБОГ, ДАЖБОГ, ДАЙБОГ
 Богът на слънцето , даващ светлина и топлота , дарява живот и плодородие. Аналогия можем да направим дори от самото му име - старославянското дати - давам, въздавам, възнаграждавам,раждам плод; и повелителната му форма дажд (дай, дари); т.е. "Даващ бог", "Даряващ бог" или "Дайбог", "Дайбоже". Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.
 Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги - горя, обгарям.
 Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск).
 В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог са загубили своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат = добро = щастие е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог - Белобог - Хърс.
 Даждбог е син на древния вселенски властелин - исконния небесен господар Сварог, поради което често е наричан в легендите Даждбог Сварожич. По тази линия следва, че Даждбог е брат на бога на земния огън Сварожич, а и на Перун, доколкото Перун и Сварожич в дълбока древност са представлявали единно огнено божество - Перун Сварожич.
 Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци.
 Важното място на Даждбог в руската традиция се потвърждава и от факта, че той е едно от шестте върховни божества, въздигнати във "Великия" пантеон на киевския княз Владимир.

ДАНЯ, ДАНА богиня на водата, оттам - на живота, плодородието и изобилието. Особено е почитана в култа към Къпало, отдават й чест по време на Къпалските празници.

ДИД, ДИТ, ДЕТЬ син на Лада, нейн постоянен спътник, окичен с цветен венец. Лятно божество - носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината; покровител на брака. На него се молят да запази брака завинаги, да заздрави семейното разбирателство, да дари много деца.

ДОГОДА крилатият млад бог на западния есеннен вятър. Син на бога на ветровете - Стрибог.

ДОДОЛА, ДУДУЛЯ, ДИДИЛЯ е богинята на дъждът. Тя е и съпруга на върховният бог , мълниеносец - Перун. Вярва се , че коато вали дъжд ДОдола дой своите небесни крави. За това по време на суша , хората организират празника Додо - ле ( Пеперуда) и се молят на ДОдола да умилостиви бог Перун , който според тях е виновник за сушата,
 като в гнева си спира дъждовете и откланя облаците от пътя им. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетната зеленина, кичейки дърветата с цвят. Вероятно Додола е друго име на Пеперуна.


1338
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Славянски божества
« -: 16 Октомври 2009 20:21:14, Петък »
Не ми е известен авторът на материалите по-долу:

"Белобог е богът носител на светлина , щастие , плодородие и блгоденствие. Абсолютен противовес на Чернобог , както и на всичко отрицателно - зло , сянка , мрак .
 С развитието във времето на езическата култура , той постепенно губи своята важност но уважението и почитта към него не се загуват съвсем.
 В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните са вярвали, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитали, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.

ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС- Произходът на името му не е особено сигурен ( както всичко в минологията) но името му се свързва с косъм , козина . СКотовъдец облечен в кожи. Някои го извеждат от власть - власт, мощ и власти - владея, притежавам, господствам.Формата Велес, пък, очевидно би могла да произхожда от корена вел-, веле-, т.е. голям, велик, могъщ.
 Велес е богът на мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата и оттам - на богатството (колкото по-голямо стадо има човек - толкова е по-богат!).Велес обитава приказна градина някъде на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите - душите на умрелите хора. Така той също влиза в ролята на бог на мъртвите, ала символизира философските аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук "прераждане" означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия. Вероятно именно Велесовите владения славяните са наричали Рай - термин, известен още от предхристиянския период, зад който стояла представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.
 Велес може да бъде оприличен донякъде на кеметския (древноегипетския) бог на смъртта, прераждането и обновлението, Осирис. Това оприличаване, обаче, ще е ограничитилно, тъй като голяма част от характеристиките (оплодителни, плодотворни) на Осирис са присъщи на славянския Ярило, а не на Вeлeс.
 Велес не е партньор на злата богиня на смъртта Мора, а по-скоро е нейна опозиция и алтернатива на повелителя й Чернобог - бог на подземния свят, на смъртта, злото и тъмнината.
 Според древните вярвания, след смъртта душите на праведните, на достойните хора се преселвали във Велесовите селения, в Рай, докато грешните били отвеждани от Мора в мрачния студен свят на Чернобог, където ги очаквали вечни страдания. "


1339
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Славянски божества
« -: 16 Октомври 2009 20:19:39, Петък »
Славянският бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб. Чернобог властва над мъртвите в Долната земя и е противоположност на светлия Белобог.
 Чернобог е представян като жесток воин с ужасяваща външност. Винаги носи черна броня, а в ръка - магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и мъка. По следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с Белобог.
 За да омилостивят Чернобог, славяните му жертват коне и хора, защото вярват, че всяко зло е в негова власт. Балтийските славяни имали обичай да пият от обща ритуална чаша пред идола на Чернобог и преди да отпие, всеки изричал проклятие. Това било част от култа към Чернобог.
 Според легендите, в началото на света Чернобог се опитал да попречи на Белобог да изгради света на хората Яв, поради което бил прокълнат да живее в подземния свят и да страда наравно с грешните души.
 Чернобог е отъждествяван с Черноглав от "Книтлингасага". Той е споменат в "Chronicon Slavorum", "Миснейската летопис" и "Веда Словена".

------------------

Ето интересен материал на руски по въпроса:

"А в Нави, в Черных горах, в клубок свился сам Черный Змей. После поражения в битве со Сварогом и Сваро- жичами рассеялись по лицу Земли его воины.

И тогда полетела Правда на небеса к самому Небесному Пращуру. Оставалась Кривда на Сырой земле. Понесло Кривду по всей Земле, по всему поднебесному царству-мытарству.

Черному Змею, богу холода, уничтожения, смерти, служат черные колдуны, волхвы. Вокруг его чертогов ползают Змеи- Ламии. Лешие и волкодлаки бродят по черным лесам.

В темном царстве кружатся тучи,
 и вороньи кружатся стаи.
 Чернобог-Кощей там лютует,
 колдунов и ведьм собирает
 всех служителей Чернобога.

«Книга Коляды», IX б

Черный бог - Повелитель Тьмы, Нави, Пекельного царства. Он сидит на троне в Черном замке, рядом с ним - богиня смерти Марена, а перед ним восседает загробный судья львиноголовый Радогост.

Воеводою в войске Чернобога служит Вий, брат бога неба Дыя. В мирное время Вий - тюремщик в Пекле. Он держит в руке огненный бич, коим потчует грешников. У него тяжкие веки, их держат вилами приспешники Вия. Если Вий откроет очи и взглянет на человека - тот умирает. Вий не выносит солнечного света, потому всегда предпочитает пребывать под землей.

Также Черному богу служат демоны-дасуни: сын Вия - козлоногий Пан, Черный Аист Бака, дракон Яга, колдуны Маргаст, сестрица Мага - Мазата, колдунья Путана и демоница Черная Кали.

Волкодлаки, черные волхвы и ведьмы составляют войско Чернобога. Ему служат все силы тьмы, жители Пекла демоны Преисподней. Власть Чернобога велика - ему подчинена вся темная сторона Бытия. От него веет холодом, космической Тьмой.

Черный бог любит надевать черную сутану, перебирать четки. Так он насмехается над верой, ибо он отрицает и бытие Бога, и свое существование. Черный бог воюет со всеми богами. Бывает и так, что он встает на сторону одного из богов, но делает это с одной целью - поколебать веру в иных богов. Он разрушает храмы, сжигает книги. Также он пишет книги, цель коих - извратить или уничтожить истинную ведическую веру. Заледенить души людей, заковать весь мир льдами - вот его цель. И потому он - Владыка Севера. Супруга его - богиня смерти Мара. Чернобог и Мара произвели на свет многих демонов и демониц - Мороку, Мора, Черную Помочь, а также дочерей Лихоманок, которые вызывают у людей болезни: Трясею, Гля- дею, Храпушу, Пухлею, Немею, Глухею, Ломею, Желтею, Дряхлею, Смутницу, Зябуху, Каркушу и иных.

Было время, когда воины Чернобога - Черного Змея захватили почти весь Мир. Великие Льды покрыли большую часть Земли. И переполнилась Земля злом. Чтобы побороть зло и вернуть в мир Правду, Всевышний снизошел в нашу Вселенную. Так Он выделил наш мир среди иных, неведомых нам миров.

О Чернобоге в «Книге Велеса», Триглав: 13, сказано, что он "сражается с Белобогом" и одновременно вместе с ним "Сваргу поддерживает», являясь одной из важных космических сил (силой уничтожающей). Также в «Книге Велеса», Троян, Пров:14 говорится, что Чернобог - это бог безумия: "И если иной не удержит своего естества в этот раз и скажет безумное - то это от Чернобога». В «Славянской хронике» Гельмольда ( 12 в.) описан языческий обряд, согласно коему собравшиеся в круг язычники отпивали из братины и произносили клятву от имени двух богов - доброго и злого (Черного). В древнеисландском источнике Книтлинга- саге упомянут бог Черноголов. Надо полагать, что о храме Черного бога рассказывает Масуди (см. часть «Наследие предков»). Изображение Чернобога приводит историк Шафарик П.И. «Изображение Чернобога в Бамберге» СП6., 1838. Храм Черного бога был некогда и в Чернигове."


 http://paganism.ru/creat-w.htm


1340
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Славянска митология
« -: 16 Октомври 2009 20:16:50, Петък »
КАРАКОНДЖОЛ - нощни духове, типични за българския фолклор. Явяват се във форма на ниски кривокраки човечета, с голям нос, изпъкнали очи и тяло - покрито с козина, които скитат по пътищата след полунощ. Често седят край кръстовища и заговарят окъснели пътници, като им задават гатанки или ги молят за услуги. Ако човек се отнесе с внимание и добронамереност към тях, караконджулите могат да му помогнат, иначе му причиняват злини. Според някои вярвания те седят по кръстопътищата, защото там обикновено се издигат бесилките, а караконджулите имат за задача да пазят духовете на обесниците да не излизат от мъртвите тела.

КИКИМОРА - домашен женски дух, често отъждествяван с Домовица, която е партньорка на Домника. Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.
 Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора - близки родственици - които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на VІІ век н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно. Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците й са предполагали, че духът й остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата.
 В подкрепа на такова предположение е съставката "-МОРА" в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

КРАВЕСМЪРТ (също Черна Немощ); зъл дух, който сее чума и други зарази сред селските стада. Най-често се явява във вид на черна крава и се смесва с едрия рогат добитък за да върши унищожителното си дело. Нощем Кравесмъртите скитат по пътищата, преобразени в черни котки или сакати кучета, а понякога дори се явяват като скелет на крава. Славяните гонели Кравесмърт с различни обряди, при които колели подозрителните животни сред стадата си или ги горяли живи. "Подозрително" животно се определяло по следния начин: привечер завардват добитъка на цялото село в един обор, пазят го до зори, и призори го извеждат от обора. Селяните започват да разпознават животните си, а онези, които остават неразпознати, биват нарочени за Кравесмърти и ги изгарят.

КРЪЧИНА - (от старобългарското крончина - чума). Зли духове - приносители на чумата и всички смъртоносни болести. Те се явяват като обикновени хора и диханието им сее зараза. Друг път плюят в реки, езера и кладенци и заразяват водата, предизвиквайки масови епидемии и измиране на цели села.

КУРДУШИ - малки демони - фамилиари, помощници на магьосниците и вещерите. При посвещаването на такива хора, посвещаващите им причисляват курдуши - призовани и подчинени на човешката воля духове - които да помагат на магите в техните магически занимания. Курдушите обикновено са онези, които по поръчка на господаря си, събират крила от прилепи, очи от жаби, пръсти от обесници, кичури от девица и всякакви лични вещи, чрез които или над които ще се извъшват магиите.

ЛЕСНИК, ЛЕСИЙ - горският дух, повелител на горите. Като цяло е предразположен към хората, стига да не го предизвикват, да не нарушават реда в гората и да не й вредят. Най-често Лесий ще се появи като старец с дълга зелена брада и ще се опита да завърже непринуден разговор, за да провери дали събеседникът му е достатъчно учтив, добре възпитан, дали е с добри намерения и дали почита духовете и божествата. В хода на разговора той постепенно ще разкрива същността си, превръщайки се в дребно слабовато старче със странен образ и хитър тон, а накрая или ще даде съвет на пътника за благополучното прекосяване на гората, или ще го упъти, ако се е загубил, или сам ще го заблуди, ако не му причини по-голяма вреда, в зависимост от разговора. Понякога Лесий може да посочи погрешен път и като види, че пътникът му се е доверил напълно, следвайки грешната посока, да "изправи" пътищата, така че всички да водят към правилната цел.

ЛЕСНИЦА, ЛЕСОВИЦА - партньорка на Лесий. Споменава се доста рядко и вероятно е имала локален характер, само у някои славянски племена.

ЛЪГОВИК - горски духове, навъртащи се около горските поляни (от старобългарски лонг - горичка, гъсталак, ливада, горска поляна).

МОРА-ЮДА - юда, самодива служеща на богинята на смъртта и зимата Мора, откъдето идва и името й. (по Веда Словена)

МОРИ - нечисти, лоши мъртъвци, неживи; най-общо всички зли духове на умрели хора. Които хора загинат от неестествена смърт - убити, самоубийци, жертви на нещастен случай - или приживе са извършили тежки престъпления и носят големи грехове, душите им не биват допускани до света на мъртвите и остават в Яв (нашия свят). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове - вампири, вълколаци и пр. - които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата; който в просъница отговори на повикването, той скоро ще умре.

МУСАИЛ - най-висшият горски дух - главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.

ОВИННИК - дух - обитател на оборите, хамбарите, кокошарниците и другите стопански сгради. Сходен е с дворника. Ако овинникът е благосклонен, той бди над зърното, сламата, складираните храни и те се запазват добре, а домашните животни дават обилно мляко, много яйца. В противен случай складираното бива съсипано от влага, мухъл и вредители, а добитъкът боледува и не носи добър приплод.

ОПОЙЦА - зъл дух - кръвопиец, приемащ физическа форма на пиявица, който се загнездва под кожата на човека и смуче кръвта му. Опоиците докарват бяс, т.е. могат да се вселят в човека, чиято кръв са смукали.

ПОЛЕВИК, ПОЛЕВИЙ - полски духове, които понякога пречат на земеделската работа, а друг път помагат на жетварите. Славяните ги уважават, защото често пищят и свистят, когато усетят да наближава смъртоносният женски дух Полудница, с което предупреждават хората работещи на полето.

ПОЛУДНИЦА - жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Изцяло бялата дреха сред славяните е била символ на траур, и в този смисъл на смъртта. Полудница идва от "полу" и "ден", което подкрепя поверието, че тя се появява само по пладне, в средата на деня, което време от денонощието се е считало за също толкова опасно и неблагоприятно, колкото и полунощ. Тези два момента от деня и нощта са се наричали "разпътен час" и в него хората си стояли в къщи, за да не ги постигне лоша дума, да не хванат уроки и да не бъдат срещнати от зли сили, които да им навредят, защото точно в разпътния час се активирали всички демони и проклятия. Такъв един особено могъщ демон била и полудницата, заедно с нейната посестрима - полунощницата.

ПОЛУНОЩНИЦА, ПАЛНОЧНИЦА - зъл женски дух с вид на старица в чисто бяла дреха; посестрима на полудницата. Броди по "разпътно време" - от полунощ до зори - когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се "разпътват", т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

ПОЛУВЕРИЦА - зъл женски дух. Предполага се, че това са души на жени, които не са вярвали достатъчно на божествата, не са ги почитали и уважавали, работели са по време на празници и не са спазвали домашния религиозен култ. Също и души на жени с нисък семеен морал - неверни съпруги или които са изоставили, или недоглеждали децата си. Такива жени са наказани от боговете като не се разрешава на душите им да влязат в света на мъртвите Нав. Те остават в Яв и както всички други "изгубени души" бродят и вършат злини на живите.

РАРОГ - зъл невидим дух, летящ с ветровете. Когато се извие вихрушка, рарозите пръскат по вятъра зли заклинания, болести, кавги, омраза и болка.

РУСАЛКИ - женски водни духове, седящи по бреговете на реките. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от Водника. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

САМОДИВИ - красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чистоголи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не можел да помогне, а ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало даим дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня.

СИМАРГАЛ - грифоноподобно куче с огромни златни криле; във Владимировия руски пантеон, за който знаем е изкуствено уреден в сравнително късен период, Симаргал е едно от шестте върховни божества. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието - охранява обработваемата земя и бди над житата. В ролята си на пазител, Симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е бил превърнат във въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен в пантеона отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи, вероятно заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитали могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата.

ТАЛАСЪМ - зли духове - обитатели на къщи и изоставени сгради; характерни за българския фолклор. През деня се крият на тавана, в избата или в стопански помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на "неживи" - мъртъвци, станали от гроба. Блуждаещите духове търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили. Според българските поверия, за да се оттърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. Слад като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (навремето е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и с думите: "Я, почакай тук, аз ще намеря сватбарите да ги доведа" залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършени домашна работа и ръкоделие край себе си - всичко разпръснато или огелпено се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци ще обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него.

УПИР - един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света - благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината - зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух - кръвопиец, наричан вампир. Съвременната дума "вампир" произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук "в" пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир.
 (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)

ЧУМОЙ - зъл дух, който разпространява болестта чума из селата. В българската народна митология той е представен като малък, дребен човек с мургава кожа. Страхува се от кучетата, защото те го виждат и го лаят. Могат да разкъсат сухожилията на стъпалата му, а това е единственият начин да бъде умъртвен. Така че ако го залаят кучета, докато се опитва да влезе в някое село, чумой се отказва и избягва. А ако успее да влезе незабелязан, сее зараза навсякъде.

ЮДА, ЮДА-САМОВИЛА - зли женски духове, с човешки облик, родствени на вилите и самодивите. Обитават горите и планините и са особено популярни сред българските славяни. Имат големи магически способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват на млади мъже и ги омайват с красотата си, придумвайки ги да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, а тялото му се разпада. За да се предпазят от юди, мъжете носели пришити към поясите си листа от вратика и босилек, които отблъскват злите духове.

ЮРАТА - женски воден дух, обитаващ морското крайбрежие и крайбрежните плитчини.

ЯВИНА - зъл дух, сроден на вампира; появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създавайки голяма суматоха, помежду което извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, Явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода."


1341
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Славянска митология
« -: 16 Октомври 2009 20:16:42, Петък »
Авторът на текста по-долу не ми е известен кой е.

"Славянски духове условно наричаме всички свръхестествени същества, които според славяните са обитавали заобикалящия ги свят . Самите славяни най - често наричат тези същества бес , бесове , което в предхристиянско време обозначава абсолютно всички духове, демони и пр. , без оглед на функциите и характера им (добри или зли) . В западната литература и Интернет , бесовете много погрешно са наричани "божества" , вероятно единствено поради характеристиката им на НЕ-човешки същества с особени способности . Но не всички вълшебни образи в митологията могат да бъдат отъждествявани с богове. Разликата помежду им е много ясна и пределно проста - боговете са с една дума казано "всемогъщи" ; те въплъщават основни характеристики на природата или на човешката същност и обществен живот , и съответно могат да направляват , да моделират всичко по вертикала и хоризонтала на Световното дърво - живот , смърт , любов , брак , раждане , болест , плодородие , мизерия , сила , слабост , дъждове , суши , земетресения , светлина , мрак , топлина , студ и пр. При това от всичките им действия се излъчва някаква условно казано грижа , загриженост за човечеството или природата , независимо как се проявява в конкретния случай - като полза или като вреда . Грижата тук не е задължително в интерес на човека , не е насочена само към неговото добруване , но така или иначе има определена трайна насоченост към поддържането на основен вселенски принцип . Доста по - елементарни , нисши и немощни са всичките демони , духове , души и други свръхестествени създания . Вярно , че те имат едни или други магически възможности , но тия им възможности са в една доста тясна област и се използват за постигане на твърде маловажен ефект , който е повече проекция на моментната прищявка на съответното същество , отколкото проява на целенасочен стремеж към каквото и да било . Най - сетне , свръхестествените същества , посочени по - долу , сами са подчинени на боговете , макар и в по - лека степен от хората . Те не са така жизнено зависими от божественото благоволение , но са принудени са се съобразяват с него , за да не станат обект на "небесно наказание" и именно наказуемостта им ги разграничава от божествените сили , които знаем са като цяло ненаказуеми . И ако боговете са най - вече обект на религиозни вярвания и почит , то останалите свръхестествени същества са обект единствено на митология и суеверия . Поради това и хората само се страхуват от тях , както се страхуват от зверовете и болестите , докато към боговете се отнасят със страхопочитание , с уважение , та дори и с обич .

БАННИК - дух - обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина - възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори. И така, ако човек успеел да улови банник и да го принуди да проговори, можел да научи много тайни за околните. Най-лесно банникът се заплашва с огън или слънце, бидейки същество свързано с водата и влагата.

БРЕГИНИ (Берегини) - женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера. Вярвало се, че отвличат деца. Най-често са представяни с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

БЛАТНИК (Блатний, Болотний, Blotny) - духове - обитатели на блатата. Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, давейки го.

ВАМПИР (Въпир, Кръвник, Упыр, Upir, Upierz) - зъл възкръснал мъртвец - кръвопиец. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове. Тия зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт. Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от триповете, за които вярвали, че са вампирясали - режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът - зад дясното ухо. За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии - техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им; също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва към бог Троян: "Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу..." или молитва към богиня Лада: "Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века". Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни - най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
 Както по всичко личи, вампирите са славянско "откритие". Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух онпыр (виж Упир).

ВИЛИ (или Самовили) - красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.

ВОДНИК (или Водяной, Wodzianoi, Vodny) - духове - господари на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.

ДИВИ ЛЮДЕ (или Горски люде) - диви жени и диви мъже - човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват.

ДОМОВИК (или Домовой, Домний, Домник, Дед) - дух на починал родоначалник или праотец на семейството; той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал на обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката. Славяните особено са почитали домовика; заделяли храна от празнични трапези и са я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална "стопанова гостба", канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

ДОМНИЦА (или Домовица) - женски домашен дух - партньор на домника. Друго име за Кикимора.

ДВОРНИК (или Дворний, Дворной) - дух, обитаващ двора на къщата, охраняващ градините, хамбарите, кокошарниците и другите помощни сгради край дома.

ЖАР-ПТИЦА - митологична свръхестествена птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така вълшебната птица охранява плода на живота - златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

ЖИВА-ЮДА - юда, самодива служеща на богинята на живота и съзиданието Жива, откъдето идва и името й. (по Веда Словена)

ЗМЕЙ - огромно огнедишащо чудовище подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на мрака, който се стреми да разруши установения от божествения закон ред - Правда. Змейовете вършат ужасяващи злини, които често поставят под въпрос оцеляването на цели родове села: предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад. Пръв враг на змея е бог Перун - върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.


1342
МАГИЯ / Некрономикон
« -: 16 Октомври 2009 20:07:20, Петък »
И още един линк:
 http://www.digital-brilliance.com/kab/essays/pressure.htm

Плюс справка за Вормиус (Истинският Вормиус е живял 100 години по късно в Дания):

http://en.wikipedia.org/wiki/Olaus_Wormius


1343
МАГИЯ / Некрономикон
« -: 16 Октомври 2009 20:07:05, Петък »
-----------

Ето материал за Ръкописа на Войнич, с който често също се свързва "Некрономикон":

http://www.necfiles.org/voynich.htm

-------------

Това е интересен материал на руски, също изграждащ определена версия:

Quote
Вопрос: Почему писатель Г.Ф.Лавкрафт утверждал, что ему принадлежит авторство "Некрономикона"?

Для ответа на этот интересный вопрос следует обратиться к истории двух личностей: поэта и мага Алистера Кроули и бруклинской миллионерши Сони Грини. Не вызывает сомнений, что Кроули читал в Оксфорде перевод
 "Некрономикона", сделанный Джоном Ди: слишком много фрагментов "Книги Закона" Кроули напоминают пересказ отдельных частей этого перевода.
 Либо эта гипотеза верна, либо же Кроули, утверждавший, что в предыдущем воплощении он был Эдвардом Келли, читал "Некрономикон" в своей прошлой жизни! Почему он не упоминает о "Некрономиконе" в своих трудах? Дело в том, что Кроули был на удивление скрытен в том, что касается источников его информации; весьма вероятно, что сочинение под
 названием "777", на авторство которого он претендовал, в действительности является, по большей части, плагиатом из записок Аллана Беннета.
 Кроули всячески старается утаить влияние, которое оказал на него Ницше, хотя однажды, проговорившись, ссылается на него как на "аватару Тота, бога мудрости"; аналогично обстоят дела с влиянием Ричарда Бертона на учение Кроули об Истинной Воле. Подозреваю, что "Некрономикон" должен был весьма смутить Кроули, когда тот обнаружил, до какой степени он (возможно, сам того не осознавая), использовал материал этого старинного текста в своей "Книге Закона".
 В 1918 году Кроули находился в Нью-Йорке. Как обычно, он пытался
 завоевать себе литературную репутацию и сотрудничал с "Интернэйшнл" и "Вэнити Фэйр". Соня Грини была энергичной и тщеславной еврейкой-эмигранткой. Она посещала званые обеды и лекции в клубе под названием "Клуб Восхода Солнца Путешественника" (?!); именно здесь она впервые
 встретилась с Кроули, который пригласил ее побеседовать о современной поэзии.
 Это была хорошая пара; в письме к Норману Мадду Кроули описывает свой идеал женщины: "достаточно высокая, пухленькая, но не рыхлая, подвижная, тщеславная, энергичная, в возрасте от тридцати до тридцати пяти лет; возможно, еврейка; не исключено - певица или актриса, привыкшая к развлечениям подобного рода. Она должна быть "модной", возможно, слегка громогласной или вульгарной. И, конечно, очень богатой". Соня не была ни актрисой, ни певицей, но по всем остальным критериям вполне подходила. Она зарабатывала огромные деньги на моделировании и продаже женских шляпок. Разные люди описывали ее как "женщину с большим обаянием и личным магнетизмом", "совершенно очаровательную и
 женственную", "одну из самых красивых женщин, с которыми мне доводилось встречаться" и "образованный, но эксцентричный живой фонограф". В 1918 году ей было тридцать пять лет. Она была в разводе и воспитывала дочь-подростка. В том, что касалось женщин, Кроули обычно не терял времени даром; несколько месяцев у них продолжались нерегулярные свидания. В 1921 году Соня встретилась с Г.Ф.Лавкрафтом, и в этом же году Лавкрафт опубликовал свой первый роман с упоминанием Абдула Альхазреда
 ("Безымянный город"). В 1922 году он впервые упоминает "Некрономикон" ("Гончая"). 3 марта 1924 года Лавкрафт женится на Соне Грини. Нам неизвестно, что именно Кроули рассказал Соне Грини и что она рассказала Лавкрафту. Однако стоит обратить внимание на следующую цитату из
 рассказа "Зов Ктулху" (1926):
 "Культ этот не умрет до тех пор, пока звезды вновь не придут в
 правильное положение [прецессия равноденствий?] и тайные жрецы не призовут Ктулху из Его могилы, дабы Он вдохнул жизнь в Своих подданных и снова воцарился на земле. Время это будет легко распознать, ибо тогда человечество уподобится Великим Древним: вольным и диким, не ведающим различия между добром и злом, не признающим законов и морали; и все люди станут кричать, убивать и веселиться. Освобожденные Древние научат их новым способам кричать, убивать и веселиться, и вся земля запылает в огне экстаза и свободы".
 Сколь бы кратким и искаженным ни был этот отрывок, на нем все же лежит неоспоримая печать "Книги Закона" Кроули. Легко вообразить себе, как Соня и Лавкрафт, сидя в освещенной камином комнате, со смехом обсуждали содержание нового рассказа и Соня предложили своему мужу кое-какие идеи, которые ей когда-то поведал Кроули; ей даже не надо было упоминать имя Кроули, достаточно было одной лишь идеи, чтобы разжечь воображение романиста. Мы не располагаем свидетельствами о том,
 что Лавкрафт когда-либо видел подлинный текст "Некрономикона" и вообще знал о реальном существовании этой книги. Его "Некрономикон" примечательно близок по духу к оригиналу, но детали представляют собой чистейший вымысел, как, впрочем, и следовало ожидать. В оригинале нет ни Йог-Сотхотха, ни Азатота, ни Ньярлатхотепа, однако там есть Айуаз...

Вопрос: Где можно найти "Некрономикон"?
 Самым быстрым и легким ответом будет: "Наверняка - нигде". И нам приходится снова заподозрить Кроули в том, что он приложил к этому руку. В 1912 году Кроули встретился с Теодором Ройссом, главой немецкого "Ордена Восточного Храма", и в течение нескольких лет работал в рядах этого ордена. В 1922 году Ройсс сложил с себя полномочия главы общест-
 ва в пользу Кроули. Таким образом, Кроули на протяжении десяти лет работал в тесном контакте с ведущим представителем немецкой масонской организации. В 1933-1938 гг. немногочисленные известные экземпляры "Некрономикона" бесследно исчезли: кое-кто из гитлеровского правительства заинтересовался редкой оккультной литературой и принялся всеми честными и нечестными путями добывать эти книги. Перевод Ди пропал из Оксфорда во время вторжения весной 1934 года. В Британском Музее было
 совершено несколько неудачных попыток ограбления, и в результате издание Вормиуса было извлечено из каталога и перемещено в подземное хранилище в закрытом сланцевом руднике в Уэльсе (где во время войны, в 1939-1945 гг. хранились королевские драгоценности). Экземпляры из других библиотек просто исчезли, и в настоящее время "Некрономикон" не упоминается ни в одном библиотечном каталоге. Нынешнее местонахождение копий "Некрономикона" неизвестно; существует легенда о том, что в военное время неподалеку от Зальцбурга находилось большое хранилище оккультных и магических документов. Также постоянно возникают слухи о том, что копия "Некрономикона" была сделана на коже узников концентрационных лагерей.

Предлагаемая компиляция создана на основании следующего источника: Джастин Джеффри, "Книга Араба". Старри Уиздом Пресс, 1979.
 Автор рассылки: Стеблянко Богдан Леонидович


1344
МАГИЯ / Некрономикон
« -: 16 Октомври 2009 20:06:56, Петък »
Първият път, когато се появява наименованието “Некрономикон” – това е през 1923 г. в разказа "The Hound", написан от Хауард Лъвкрафт. По принцип Лъвкрафт обичал да се позовава на измислени книги и този негов навик в последствие е наследен от автори като Хорхе Луис Борхес и Уилям Голдман.

Идеята за наименованието “Некрономикон” е заимствано от една творба на Едгар Алан По, в комплект с една незавършена астрономическа поема на древноримския поет Марк Манил, чието име е "Астрономикон".

Хауърд Лъвкрафт настойчиво се опитвал да убеди хората, че книгата е негова измислица, но редица шегаджии разпространявали други версии, включително измисляли фалшиви библиотечни каталози, в които я вписвали. Благодарение на тези шегаджийски версии днес мнозина са убедени, че действително съществува такава книга “Некрономикон”.

Съгласно произведенията на Лъвкрафт съществуват само няколко истински Некрономикона и множество фалшификати, а оригиналът на "Некрономикон" е написан под името "Ал Азиф" през 730 г. "Ал Азиф" по-късно е наречен "Некрономикон" (от гръцки Necro "мъртви" и Nomos – "закон"). "Ал Азиф" е преведен на латински през 1487 г. от доминиканския монах Вормиус, който бил секретар на небезизвестния испански инквизитор Томас де Торквемада. Оригиналният ръкопис попаднал у Вормиус по време на преследване на маврите, които упорито не искали да стават католици. Вормиус доста неразумно превел "Ал Азиф" и това го изпратило на кладата, заедно с оригинала на ръкописа, по обвинение в ерес. Но препис на "Ал Азиф" оцелял благодарение на Йохан Тритейм, абат.

Разбира се интересът към “Некрономикон” бил толкова голям, че скоро се появили желаещи да го напишат. Днес са известни следните Некрономикони:

-Necronomicon by Simon
 -Necronomicon Spellbook - издадена пак от Simon
 -Necronomicon by Wilson & Co. Това е вторият по разпространеност вариант на Некрономикона.
 -DeCamp Necronomicon - Чисто сувенирна изработка. Работа на Лион Де Камп.

"Некрономикон" няма магическа стойност, тъй като е замислен като фентъзи образ.


1345
МАГИЯ / Обща теория
« -: 16 Октомври 2009 19:24:43, Петък »
Теоретичната част, според мен, включва в себе си схващането за:

1/ за Вселената.
 ВСЕЛЕНАТА Е ПРОДУКТ НА ЕВОЛЮЦИЯ.
 Разглеждам Вселената на 3 "светове" (светове е условно казано, просто не се сещам за по-подходяща дума).
 1. Свят на безкрайно малкото.
 2. Нашият свят.
 3. Свят на безкрайно голямото (космос).

Тези 3 свята се преливат един в друг, посредством няколко трансформации:
 1.между света на безкрайно малкото и нашия свят или обратно;
 2.между нашия свят и света на безкрайно голямото или обратно;
 3.между света на безкрайно голямото и нашия свят или обратното;
 4.между нашия свят и света на безкрайно малкото;
 5.обратно към едно и всичко отначало.

Вселената е енергия, т.е. материя и от там се извежда, че Вселената е структурирана и конфигурирана материя/енергия. Изцяло материална. Без висши сили или нещо нематериално в нея. Вселената не допуска съществуването на подобни работи, тъй като е изградена видимо на еволюционен признак.
 По-точно и съвсем накратко:
 От преди създаването на Вселената - теориите на Андрей Линде по въпроса, разработвани съвместно с Хокинг.

За създаването на Вселената ни:
 Пространствено-времеви мехур с размер -10 на степен -13. Е=мс на квадрат. Достигане на критична големина. Голямо Бум.
 В резултат на Големия Взрив се стига до съществуване на дифузен газ, при кондензирането на който се формират звездите, който газ е най-вече от водород, но около 23% от масата му е хелий и други елементи. И температура от 10 на степен 31 градуса.
 Приемат се за вярни пресмятанията на Пенроуз (учителя на Хокинг), който е направил непротиворечиви пресмятания на това какво се е случило през първите 10 на степен 4 секунди след възникването на Вселената.
 И следвайки еволюцията се създават галактиките Андромеда, групата галактики Дева, Пегас, Форнакс, Магелановите облаци, М33, групата Кома, Скулптор, групата Херкулес, както и любимия на всички нас Млечен път. Всяка от тях е уникална форма на Вселената- доказателство за случайността във формирането (т.е. че никакъв бог не се е намесвал).
 По силата на еволюцията те се въртят, привличат водород и хелий. Произвеждат се първичните звезди. Тяхната еволюция води до експлозивно създаване на свръхнови звезди, дългосветещи жълти звезди, дремещи червени звезди и изобщо всякакви разни там звезди, чието възникване е градация и това е доказателство за еволюция.
 От останките на Тиамат произлиза Слънцето, което откъсвайки облаци от намиращи се около него елементи , създава въртящ се многопоясен диск от материя, от който се появява добре познатата система на Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
 На нашата планета при определени условия , описани по-подробно от теорията за Биохимическа еволюция се заражда живота.

Първи са прокариотите. Тях ги изтребва кислорода.
 После са евкариотите.
 После евкариотите се обединяват и образуват първото многоклетъчно и от тук нататък... Го дават по литературата, че преди 600 млн. г. многоклетъчните организми постигат качествени отлики в телесните си планове. Пренасят се по сушата и там вече се пръква какво ли не- растения, насекоми, там някаде са и динозаврите.
 Преди 67 млн.г. го дават да е имало астрономически сблъсъци, които изменят атмосферата и климата на земята и довеждат до масовата гибел на много животни.
 Млекопитаещите се озовават на линия преди около 200 млн. г. А преди около 4 млн. г. в Африка се появяват хората, изправени на два крака. След скромните 2 млн. г. хората се научават да си ползват ръцете и за други работи, освен за чешане и бой по бълхите.
 Появяват се скални рисунки по някое време. Хората се научават да различават сезоните. Да градинарстват и да гледат животни. Да се бият... Преди 5000г. го дават да се появява т.нар. градска цивилизация.

Нещо такова ще да е житието и битието на нашата вселена...

Приема се съществуването на 4 фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), но ги схващам като част от нещо цяло, а не като отделни взаимодействия. Когато се говори за енергия тя неизменно е свързана с някое от тези взаимодействия. Енергията, използвана от човешкото тяло е електромагнитна и съвсем малко гравитационна за някои функции. Това всъщност важи за всички живи организми. Електромагнитната енергия, която използваме в повечето случаи е под формата на химични връзки.

4-те фундаментални взаимодействия (гравитационно, електромагнитно и двете ядрени), са схващани като част от нещо цяло.
 Пояснявам, че това означава, че силната взаимовръзка, която подържа цялостта на ядрата е различна от електромагнетизма и си остава такава, обаче двете не са напълно самостоятелни, а всяка от тях се разглежда като специфична форма на нещо по-основно. Т. е. силното ядрено взаимодействие е действие на Вселената, гравитационното взеимодействие е също действие на Вселената и т.н.
 Гравитационното взаимодействие дори след като се отделя от другите при създаването на симетрията, никога не се проявява като отделна дейност, т.е. гравитацията като действаща сама за себе си е малко като интелектуална абстракция. Вселената е начин за съществуване на всичко. Всяко битие си има начин на съществуване във Вселената и свой начин, по който това битие се проявява, а Вслената е основен действащ фактор.

Приема се, че пространствената геометрия е евклидова, т.е. приема се наличието на нулева кривина. Според нея, когато Вселената еволюира във времето, галактиките равномерно се отдалечават една от друга. Имаме различни евклидови равнини за различните "моменти от време" и всички тези равнини са наредени една над друга, при което получаваме веднага картината на целия пространствено-времеви континиум. Отделните галактики се изобразяват като криви линии- мировите линии на галактиките. И тези линии се раздалечават по посока към бъдещето, като се установява, че не съществува мирова линия на някоя галактика с по-специални свойства.

Приема се за вярно предложено от Хартъл и Хокинг, че интегралът по траекториите за квантовата гравитация трябва да бъде взет върху всички компактни евклидови метрики. На моменти се приема стилът на Хокинг да съединява евклидова геометрия с лоренцова, макар че това е възможно само за много специални случаи.

Лоренцовата метрика обаче може да съществува само върху многообразие, чиято ойлерова характеристика е нула, но пък квантовите гравитационни ефекти като вътрешната ентропия възникват точно от пространствено-времеви многообразия с Ненулева ойлерова характеристика, които не допускат Лоренцови метрики.

От друга страна пък евклидовото действие за гравитацията не е ограничено от долу и изглежда като че ли интегралът по траекториите не би бил сходящ. Проблемът е, че потенциалната енергия на гравитацията е отрицателна, понеже гравитацията е най-общо казано сила на привличане... Ама този проблем го има в някаква степен във всяка една теория на квантовата гравитация и в струнната теория включително.

Да не забравя да упомена, че из теорията трябва да се намира и животното “ентропия”.
 Ентропия=k log V

Счупена чаша и разлятата от нея по пода вода са в състояние на по-висока ентропия, отколкото пълната с вода здрава чаша. Състоянието на ниска ентропия изглежда по подредено, а състоянието с висока ентропия е по неподредено.

Приема се вторият закон на термодинамиката, според който ентропията на изолираната система расте с течение на времето или остава постоянна, ако системата е обратима.

Не се приема съществуването на вакуум. По-точно приемат се възгледите на М. Спарнай за вакуума:
 “под вакуум се разбира това, което остава в определена област, след като от нея се отнеме всичко, което може, с помощта на ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ способи.”

А вакуум, разбиран като абсолютно празно пространство, просто не е получен. Докарано е до оставането във вакуума на флуктоационни електромагнитни вълни (след охлаждането на вакуума с цел отръвка от топлината).

Вселената е структурирана и конфигурирана енергия. Тя е мрежа от взаимодействия, които може да бъдат изчислени. Всяко нещо е свързано с друго нещо и нищо не е свободно. Приема се, че всяко нещо е система.


1346
МАГИЯ / Трето око
« -: 16 Октомври 2009 19:20:31, Петък »
Допълнителното око при човека е разположено в дълбочината на мозъка, но в процеса на еволюцията отдавна вече не е око. Понастоящем е ЖЛЕЗА. Епифиза. В тази жлеза има преплитане на жлезисти и нервни клетки (астроцити- те са разпространени в полукълбата на главния мозък).

Епифизата не става за извършване на нищо магическо.

Информацията по-долу принадлежи на в-к "Лечител"

Епифизата е най-малкото органно образувание у човека. Теглото й е 0,1-0,2 грама. Първи в древността за нея говори Херофил, живял преди около 2300 години. Той приема,че тя контролира умствената дейност на човека, че е клапан срещу "източването на жизнения дух", орган за "пророкуване и ясновидство", "седалище на душата". Първото й анатомическо описание е направил Гален (133-201 г.), който я оприличава на шишарка и смята, че е лимфен възел. Първата й рисунка е направена от Везалий (1543 г.), който предполага, че тя регулира гръбначно-мозъчната течност в стомахчетата на мозъка. Под влияние на френския философ-дуалист Рене Декарт (1596-1650 г.) се възражда представата, че епифизата е "седалището на душата". През 1695 г. руският учен В. Юрский пише книга за нея като за лимфен възел. През XIX век в научната литература епифизата започва да се отнася към нервните ганглии. Че е жлеза, се приема от Ф. Хенле (1879 г.) и Швалбе (1881 г.). Появяват се и описания на хистологическия й строеж. През 1898 г. Хойбнер обръща внимание на взаимовръзката на туморите й и преждевременното полово съзряване.
 Той изказва и предположението, че епифизата има ендокринна функция. Влиянието на епифизата върху телесното и половото развитие с експеримент доказва през 1912 г. Фоа върху петлета. След премахване на епифизите им се ускорявал растежът на гребените им, по-рано се пробуждал половият им инстинкт, по-рано се появявала и способността им към пеене. Увеличили се и семенниците им. И сега тази функция на епифизата се приема като част от нейната физиология. Често основен клиничен синдром при заболяването й е преждевременното полово съзряване на момчетата с хипергенитализъм без увеличена сперматогенеза.
 До 60-те години на миналия век едва ли не с пренебрежение се говореше за епифизата. В нея, особено след пубертета, се отлагат малки гранули от калциеви соли (калциноза, "мозъчен пясък"), намиращи се около съдовете й. Понеже тя е нечифтен орган, разположен в средната линия отзад на мозъка, лекарите я използваха (и сега също) като маркер, за да преценяват по рентгенови снимки на черепа дали мозъкът е изместен наляво или дясно, например от тумор.
 Отношението към тази жлеза корено се измени, когато през 1958 г. Лернер успя да изолира от епифизи на бикове мелатонин. По-късно се установи и химическата му структура и той беше синтезиран лабораторно. Получава се от серотонин, който е производно от незаменимата аминокиселина триптофан. В епифизата в относително големи концентрации се установи наличието и на хистамин, норадреналин, аргинин и други биологично активни вещества. Всички те са с интензивна обмяна в нея.
 През 1968 г. Вуртман, Акселрод и Кели намират, че синтезата на мелатонина в епифизата е до три пъти по-интензивна през нощта. Синхронно с промените в нея се променя и активността на други ендокринни жлези. Това даде основание да се приеме, че епифизата е "биологичният часовник", който се задвижва от слънцето.
 Изяснен беше и анатомичният път, по който сигналите от фоторецепторите на ретината, като минат през горния шиен симпатиков ганглий и през хипоталамуса, се подават на епифизата. Ето защо образно се заговори, че епифизата е "третото око" на човека. При някои земноводни, например гущери, отзад и отгоре на главата им се намира едно образувание с големина на главичката на карфичка. Според някои изследователи това е рудимент на око. С него те може би са наблюдавали ефира, а не само пространството пред себе си.
 Епифизата има отношение и към сезонната ритмика на размножаването при животните, което по правило се активира през пролетта. Във връзка с високата чувствителност към измененията на магнитното поле на Земята епифизата играе ролята и на един своеобразен "компас", ориентиращ животните в пространството. А това има значение при тяхната миграция.
 Влиянието на епифизата върху останалата ендокринна система има основно инхибиторен (потискащ) ефект. Той се осъществява през хипоталамуса и стига до хипофизата. Въвеждането на мелатонин намалява теглото на хипофизата и съдържащите се в нейния преден дял хормони. По този начин се повлияват функциите на надбъбречната кора, щитовидната и половите жлези. Повлиява се и съдържанието на инсулина в кръвта. Активността на епифизата се изменя синхронно и с фазите на менструалния цикъл на здрави жени.
 Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект.
 При болни с депресия, трайна безсъница и при някои психични болести мелатонинът в урината намалява.
 Определено влияние епифизата оказва и върху някои тумори. При премахването й в лабораторни животни ускорено се е получавал меланом - най-злокачественият тумор на кожата. В същото време екстракт от епифизата има противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се реализира имунитетът.


1347
МАГИЯ / Предметна псевдомагия
« -: 16 Октомври 2009 18:48:26, Петък »
Предметна псевдомагия

Най-разпространената сред населението представа за черна "магия" (кавичките са нарочно) е тази, според която "магията" се прави с някакъв материален носител - странни предмети, понякога вещи, притежавани от жертвата или подобни. Това не е магия в истинския смисъл на думата. Прави се главно от дяволопоклонници и от психически неуравновесени хора.

Предметите са някъде в близост до лицето, на което трябва да бъде навредено. Не е нужно то да знае къде са те, макар че понякога нарочно се оставят така, че да се видят, за по-голям ефект. Човешкия мозък е устроен така, че на несъзнавано равнище улавя, че нещо е променено, дори ако не вижда предметите. И ако човек поне малко е суеверен и ако поне малко вярва в магии, то резултата е налице - магията хваща. Иначе става едно голямо НИЩО.

Тук няма нищо мистично или свръхестествено, както вече беше посочено по-горе. "Магията" се базира и действа като пробив вътре в психиката на човека. На практика суеверният човек сам си наврежда в невъзможността си да реагира адекватно на създалата се ситуация.

Този тип "магия" се неутрализира лесно: бабите, респ. врачките внушават спокойствие или правят някакъв завъртян съвършено безполезен от магическа гл. т. ритуал и човека е като чисто новичък.

Работата е там че това е напълно излишно при наличие на такава именно ситуация, когато е замесен всимко на всичко един предмет и човешко суеверие- спасението зависи само и единствено от самия човек. Всеки е недостъпен, ако сам го пожелае.

Фактът, че се схваща и се разбира как действа този тип "магия", сам по себе си, е достатъчна защита от нея и не е нужно нищо друго - нито ритуали, нито безкрайно мотаене по фалшиви магове, които описват нещата от черни по-черни с печалбарска умисъл.

Проблем имат само наистина много суеверните личности и тогава същите имат нужда от малко повече помощ, но не за разваляне на магия, а за да се научат да мислят рационално.

1348
МАГИЯ / Обща теория
« -: 16 Октомври 2009 18:38:52, Петък »
Принципно магията няма цвят. Но казваме, че тя е черна, бяла, сива и каква ли не там още. Защото това е особеност на езика. И не иде реч за цвят, а за нещо малко по-друго. Както казваме за някой: “този е с две леви ръце” (визирайки неспособност да се справи с поставена задача/ работа) или казваме: “този има златни ръце” (визирайки не буквално ръце от злато, а умението за справяне с дадена работа).

Така е и с категоризацията на низша и на висша магия. Магията е една и няма цвят, не е низша или висша. Това е факт.

Но е по-удобно да се прави такова разделение на низша и висша магия, като се визира обикновено, че колкото повече един човек се занимава с магия, толкова повече неща научава и съответно може, т.е. уменията на този човек са към висшата магия, докато един току що захванал се с тази материя може по-малко неща и те са по-прости, тъй като липсват знания и от там и умения.

Според Тълковния речник с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци. Пак там пише, че по времето на Кира (умрял през 529г.), който е основател на Персийската империя, магията е била държавна религия, подобно на религията на египтяните. Та, значи магията съществува отдавна и това е исторически документирано.

Маговете са последователи на шаманите от неолита, но с една съществена разлика. Шаманите получавали своята магическа сила от природата. А маговете разбирали от математика и от други точни науки. Магията се появява като породена от мистически силното желание да се разкрият тайните на загадъчната Вселена. В началото имало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ.


1349
МИСТЕРИИ / Атлантида
« -: 12 Октомври 2009 15:00:15, Понеделник »
Именно ползвайки Платон се е доказало, че съществува, но не е нищо от това, което Донелиус е наложил като представа.

За другото имам склонност да споря. Много хора си мислят, че нещо действа, само защото им се иска да действа. И вземат за магическо действие обстоятелства, които нямат нищо общо с магията.


1350
МАГИЯ / Какво е необходимо за занимания с магия?
« -: 1 Октомври 2009 09:12:26, Четвъртък »
Къде и кога да се занимавате с магия

Въпросът за мястото и времето на тези занимания е актуален, особено в условията на днешното натоварено ежедневие. Разбира се би било прекрасно да има необходимото свободно време и тихо място, където човек да се занимава, но обикновено такава екстра липсва.

В магията имате три основни насоки:

1. Теория. Тя е един вид подготовка за действителността. Нещо, чрез което се отработват различни ситуации.
 2. Форма. Докато теорията е обяснения на действия, то формата е отработване на тези обяснения в ситуация, близка до реална обстановка.
 3. Практика. Практиката е прилагането на формата в екстремни ситуации. Понякога Формата и Практиката са неволно обърквани. Практиката е Теория и Форма. Практиката е самата действителност, живота. Тя е това, което можете да приложите в реалния свят.

Затова е желателно да съобразявате заниманията си с тези основни насоки. Да ползвате всеки удобен случай да ги развивате.

Не ви препоръчвам да колекционирате сложни ритуали или безсмислени техники. Има ги много такива във Формата, но са загуба на време. Защото не вършат работа в Практиката. Представете си следната екстремна ситуация. Вървите посред нощ в мрачна тъмна уличка и насреща ви изскача въоръжен крадец. И вие нямате оръжие. Отекохте, ако му кажете: "Стой сега спри, че ми е нужен половин час, за да направя Могъщия Опасен Ритуал за..."

Трябва ви Реалност (да не си мислите, че правите нещо, а всъщност нищо да не правите), трябва ви нещо, което веднъж като сте го научили и после в една екстремна ситуация да го активирате за секунда. Иначе за вас е чиста загуба на време Формата, с която сте работили.

Страхът
 Има хора, които се опитват да омаловажат страха. Едва ли не всичко е наред и няма нужда от страх.
 Не омаловажавайте значението на страха, а го използвайте, за да не забравяте да бъдете предпазливи. Ако от някоя практика ви е страх на пръв прочит- проучете я още повече. Обяснете страха си. Ако страхът ви е породен от реална опастност за вашето физическо здраве (примерно техниката включва наркотични вещества) или увреждаща психическото ви здраве (искат да кажете "Здрасти" на някое нетелесно - демон, бог, призрак, докато сте "вън" от тялото си), не подхващайте дадената практика. Не всичко, което блести, е злато.

Има и друго. По принцип страхът е аспект от магията, върху който се работи. В един момент ще ви се наложи да се изправите срещу собствените си страхове и ще следва да излезете победител от ситуацията.

Очаквайте продължение...


Страници: 1 ... 88 89 [90] 91