Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Libra777

Страници: [1]
1
СВОБОДНА ЗОНА / Бързо четене
« -: 15 Март 2024 04:34:42, Петък »
Здравейте, вещици и таласъми! [wizard]
Винаги съм чела бързо, особено на ум. Мислех, че при всички процесът на четене се случва по един и същи начин, но наскоро разбрарх, че повечето хора изчитайки някой текст, също го "изслушват" в мислите си; тоест четенето е със скоростта на естествената реч. Аз също "чувам" прочетеното, според моите усещания си е нормално като скорост, но реално преминава на speed x3
Също може да се каже, че "сканирам" думите - поглеждам думата като цялостно завършен елемент, вместо погледът ми да върви последователно по буквите, и така мисълта ми протича през цялото изречение. Не съм засичала точно време, но съм в състояние да прочета книга от 200-300 страници за една вечер... И да, запомням задоволително голям процент от информацията. Не е целенасочено бързане от моя страна; всъщност когато чета със скоростта на речта, вниманието ми се отнася из пространството и пред очите ми вървят някакви думи една след друга, но не възприемам значението им, а просто си текат като неосъзната информация.
Опитвала съм се да чета и по двата начина на български, английски и испански. Всъщност на английски чета със скоростта на речта и също възприемам информацията от текста с тази скорост, но на български и испански става само по метода "скенер"
...
Не, че на испански има особено голяма разлика в скоростта [taunt]

Някой запознат може ли да ми даде повече разяснения? Предполагам, че е свързано със сетивните възприятия, но не мога да схвана есенцията. А пък ми е интересно защо при някои хора е така, а при други - иначе

2
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Мотивация
« -: 9 Август 2022 02:39:08, Вторник »
Здравейте, форумци  [wizard]


Long story short - Либра я записаха да участва в световно първенство по карате, което ще се проведе след по-малко от два месеца. Иначе казано, няма измъкване.
Понеже съм примерна и послушна, си тренирам сериозно по два пъти на ден, за да се подготвя. Проблемът не опира до липса на дисциплина, отговорност и навици, а чисто и просто до вътрешното желание - онази искрица, която те държи нажежен по пътя към постигането на нещо много желано, или думичката, с която повечето хора оправдават мързела си - мотивация. При мен тя просто липса. Абсолютно малодушна съм, абсолютно ми е все тая как ще се класирам, а идеята за праволинейната супер целенасочена подготовка ми навява едно такова досадно, неприятно чувство. Малко като да отивам на час по математика. Отнема ми удоволствието от карате. По принцип обожавам тренировките, а сега го правя единствено по задължение.


Таа, с тази нагласа, колкото и много да тренирам, нямам равни шансове с някого, който влага сърцето и душата си в подготовката за това първенство. Аз просто не съм от тези състезателни натури, които обичат да надминават другите; важно ми е всеки ден да съм израстнала спрямо вчерашната версия на себе си и изоообщо не ме мотивират някакви медали и световни титли. А в случая изобщо нямам правото да мисля по този начин, тъй като в мен се наливат време, пари, очаквания... И може да се каже, че бъдещето ми зависи от това състезание.


Към вас се обръщам по въпроса с промяната на нагласата. Как мога да подходя, за да си "хакна" психиката и искрено, от сърце да поискам да се състезавам и класирам първа? Предполагам и се надявам, че имате идеи.  [umnik]

3
МАГИЯ / Знаенето и моженето
« -: 1 Ноември 2020 14:49:44, Неделя »
Първоначално мислех да отворя темата в "Магия за всеки", но тъй като там няма да я виждат най-новите във форума, за които сякаш ще е най-полезна, я поствам тук.
Става дума за моженето и знаенето в магията или казано по друг начин, теорията и практиката. Трябват ли ни и двете? Можем ли да практикуваме без да разбираме какви процеси всъщност извършваме? А можем ли да сме запознати до най-малката подробност с механизма на действие (на някоя магия) и да нямаме представа как да усетим това нещо със сетивата си?
...
Когато започнах заниманията си с магия, се разкъсвах между тези две крайности, тъй като двамата души, до които се допитвах най-много, имаха почти противоположни мнения. От своя страна аз или успявах да направя нещо без да знам какво съм направила, или схвщах теоретичната част и после се чувствах като... Ами... Ок, и сега как се прилага таз' сложнотия, с която си наблъсках главата? (С второто все още се сблъсквам често)
В последствие стигнах до следния извод - по-лесният начин (поне за мен) е първо да се науча КАК се прави магията, а после да си обяснявам КАКВО правя, ЗАЩО го правя, с какви средства се е изпълнило, защо "патериците" са помогнали... Ако имам нулев опит с магията и предварително науча, че ясновидските ми камъчета нямат никакво отношение към предсказаното от мен, обаче ще ми помогнат, защото аз вярвам, че имат, то тогава ще спра да вярвам в тях и няма да ми помогнат. Друго е да "се вкарам във филма", че камъчетата наистина са ясновидски, при което да накарам ума си моментално да се освободи от логическите разсъждения и да "се остави в ръцете на магическото нещо, което предсказва бъдещето", като така помогна на интуицията си да вземе превес... И когато се науча да гледам по този начин, да разбера какво точно съм направила и защо е проработило.
...
От друга страна обаче липсата на базови теоретични познания може да вкара човек прекалено навътре в този филм, да повярва в него твърде много и да заживее в него, което постепенно може да го откъсне от реалността. За хора, които са склонни да смесват въображаемите си мисли с реалната действителност, този начин на практикуване е не просто непрепоръчителен, но и ужасно опасен за психиката. В този случай е задължително на човека да му е ясно какво точно е ясновидството, как работи, как НЕ работи, защо ясновидски предмети не съществуват, но все пак действат, как да се предпазим от самозалъгване... И т.н. За щастие, повечето практики във форума са описани като за този тип психика и са безопасни за нея, защото всичко е обяснено много подробно и винаги са налични научни обяснения, придружени с по-прости, разбираеми примери.
...
Имам да пиша още много по темата, но ще се върна, когато имам дар слово. Сега я оставям на вас, за да я допълните и разискате...  [wizard]

4
СВОБОДНА ЗОНА / (Не)човечност
« -: 12 Юни 2020 21:41:02, Петък »
Вдъхновение да създам тази тема ми даде една съученичка... Горката е толкова съкрушена, че няма да се проведе балът, който толкова дълго е очаквала и на който щеше да блесне с принцеската си рокля, че от устата(клавиатурата) ѝ излезе брилянтното изказване: "Аз какво да направя, че старите умират? Заради тях не може да ни отменят бала!"
Още едно подобно изказване, на която наскоро станах свидетел... Докато с една приятелка минавахме покрай паднал от колело човек отстрани на пътя и аз тръгнах към него, нейната реакция беше: "Остави го, може да е пияница...". В последствие обаче се оказа, че човекът не е пияница, а беше паднал на земята от жега, глад и жажда. Изпи литър и половина вода за няколко минути и изяде една вафла на две хапки. Така, обаче заради не осбено спретнатия му вид вероятно всички са си помислили като моята приятелка и на никого не беше хрумнало, че може да му помогне по някакъв начин, затова хората го подминаваха без да му обърнат внимание.
Няма да навлизам в подробности за адекватността на предприетите мерки за предпазване от коронавирус. Да погледнем обаче малко по-надълбоко в ценностната система на такъв човек, за когото Великият Бал е по-висше благо от живота на някакви си стари хора... Ако такъв човек види паднал възрастен човек на улицата, дали ще се спре, за да му помогне, или вместо това ще предпочете да хване часа си за козметик навреме? Ако човек има нужда от храна и го помоли, би ли жертвал половината от парите си за маникюр, за да му вземе два хляба и бучка сирене, или вмесо това ще го остави да умре от глад? Нях...
За жалост, егоцентриците са навсякъде. Но каква е причината светът да е жертва липса на хуманност в такава голяма степен? Защо ценностната система на толкова много хора не им позволяват да видят по-далеч от носа си и да осъзнаят, че другите са хора не по-малко от тях? Защо у толкова човеци няма дори наченка на емпатия дори когато става дума за ЧОВЕШКИ ЖИВОТ?!

5
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Психическа нагласа
« -: 6 Март 2020 22:32:15, Петък »
Предстои ми да кандидатствам в университет скоро, а се оказва, че местата за момичета за моята специалност са само две... На всичкото отгоре това го чух чак днес... И се сринах. От едно състезание(другата седмица) зависи дали изобщо ще имам шанс да се съревновавам с другите кандидати - трябва на всяка цена да взема златен медал. Тренирам и се старая, но... Имам някакъв проблем, свързан с психиката. Някакъв блокаж, гадна колебливост. Знам, че трябва да променя нагласата и че всичко е в главата ми, само че не мога да се справя... Иначе казано - точно в момента нямам психика на победител, а ми е жизнено необходима.
Какво да правя? Да се успокоявам ли, да се надъхвам ли? (не съм и мотивирана колкото би трябвало) Какви практики да правя, как да я тренирам тая психика? Как да преодолея колебливостта и да почувствам категоричност? Как да се мотивирам? Нямам нужда от успокоителни постове или клишета "Всичко е в главата ти", а по-скоро ако някой има практически съвет... Дайте ми акъл, поучете ме... Моля ви.
Благодаря предварително!

6
СВОБОДНА ЗОНА / Мъжка и женска енергия
« -: 13 Ноември 2019 01:53:51, Сряда »
Отварям тази тема по повод на тазвечерен дебат без достигнат краен отговор...
Мъжката и женската енергия са две противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Мъжката енергия е активната и се асоциира с инициативност, доминантност, сила, стабилност, обективност, посоката горе, елементите огън и въздух, докато женската, пасивна енергия се изразава в подчинение, нежност, крехкост, променливост, субективност, посоката долу и елементите земя и вода...
Ясно е, че в един човек има както мъжка, така и женска енергия, без значение от какъв пол е... Има нежни, деликатни и ненастойчиви мъже, които въпреки това определяме като съвсем мъжествени, както и прями, директни жени с лидерски качества, чиято женственост обаче не може да бъде отречена... И тук идва въпросът - къде е границата? При всеки ли е различна или има закономерност, която важи еднакво за всички?
И още един въпрос - след като нито мъжката, нито женската енергия могат да съществуват една без друга, но все пак женската е тази, която е "зависимата", то това прави ли жената по-зависима от мъжа, отколкото е той от нея?

7
СВОБОДНА ЗОНА / Специални благодарности
« -: 23 Октомври 2019 12:47:02, Сряда »
На този ден преди една година открих форума, по повод на което черпя всички с виртуални бонбони...
Благодаря, че ви има, селски или градски вещици и вещери, случайни минувачи, шанаджии магъзници и професори-лаборанти! [wizard]  За отзивчивостта и търпението, които проявявате към мен вече година, за мнооогократните обяснения и повторения на едно и също по 100 начина, докато схвана - било то във форума, във фейсбук или по телефона(колкото и да ви досаждам) и за винаги топлото отношение...
Сянка, на теб едно много специално Благодаря! Първо, заради самото създаване на форума и второ, защото не ме изгонихте, когато бях на 17, а си ме взехте за форумно бебе... [senile] Това малко местенце ми даде ужасно много и ме запозна с прекрасни хора, с някои от които намерихме общ език и далеч-далеч извън пределите на форума; това може би е най-голямата магия, която ми се е случвала някога...
Бъдете здрави и все така готини, широкоскроени и топли хора! [cvete]

8
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Лечение на алкохолизъм
« -: 26 Септември 2019 23:59:49, Четвъртък »
Здравейте,
Задавам си въпроса(молбата по-скоро) абсолютно директно и конкретно, без заобиколки - някой би ли се наел да ми обясни как мога да въздействам на нечия воля така, че човекът да развие непоносимост към алкохол? Или ако не непоносимост, поне да не му се иска да пие... И за да ви спестя малко писане: За евентуалните съвети да се потърси лекарска помощ, да се проведе разговор, да се пробва с някоя "рецепта" - няма да стане... За уточненията, че такава техника е трудна и опасна, изисква много усилия и време - ще вложа колкото се налага... За това, че не се споделя току-така подобно нещо - умолявам ви, някой ако знае нещо, което може да ми помогне, да драсне едно ЛС... Ще съм ужасно благодарна! За това, че който пристъпва чужда воля, му се връща от кармата - поемам си последствията...
Моля ви, помогнете! И ме извинете, ако искам твърде много...

9
СВОБОДНА ЗОНА / Самотата
« -: 23 Август 2019 05:44:47, Петък »
Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...
Самотата, или по-скоро самотността, е въпрос, по който напоследък доста мисля (но в крайна сметка нищо не измислям). Любопитно ми е да чуя и още мнения... Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?

10
КАМЪНИ И МИНЕРАЛИ / Фалшификатите
« -: 4 Юли 2019 20:10:27, Четвъртък »
Във всеки втори магазин за бижута виждам, че продават нарисувани топченца, които представят за естествени камъни... За тях ясно, че са пластмасови ментета. Но ми се е случвало да попадна на фалшиви камъни и там, където уж човекът специално такива неща продава...
Та, разбиращите, бихте ли споделили знания как можем да различим истинските камъни от фалшивите и евентуално къде със сигурност можем да намерим истински?

11
СВОБОДНА ЗОНА / Завист
« -: 24 Май 2019 15:29:02, Петък »
Що е то завистта? Какви са причините да влагаме толкова много енергия да завиждаме на някого, вместо да я използваме, за да го настигнем? От какво се поражда и как се преодолява?

12
Тука един трол така ме накара да се смея на тъпизмите му, че ме вдъхнови да създам тази тема...
Започвам с нещо авторско, от наш съфорумец:
-Ще ти размътя чакрите!

13
СВОБОДНА ЗОНА / Външен вид и характер
« -: 27 Април 2019 15:32:26, Събота »
В днешни дни често се чуват изказвания от рода на: "Външният вид няма значение"; "Не е нужно да си красив, за да си добър"; "Може тялото ти да не е в добър вид, но да имаш красива душа" и т.н. Древните гърци, от друга страна, са вярвали в точно обратното - че външният вид и вътрешният свят на човек са едно неделимо цяло, тоест какъвто ти е характерът, такова ти е и тялото...
Аз лично съм привърженик на второто твърдение. Смятам, че симетричните и правилни черти съответстват на уравновесена и балансирана личност, докато асиметрията е признак на някаква разколебаност... Вярвам, че притежателите на остри черти на лицето имат и по-остри характери, докато тези с меки черти имат и по-меки характери... Който добре се грижи за здравето на тялото си, по-добре се грижи и за емоционалното и духовното си здраве...
Разбира се, хората не могат да се разделят на "хубави и грозни", нито на "лоши и добри", тъй като тези категории са твърде субективни, но със сигурност може да кажем, че има такива, които са симпатични на повечето хора и такива, които са по-скоро антипатични на обществото. Да вземем за пример новопостъпилите осмокласнички в гимназията - Теди и Вики *примерно де* Теди ходи пригърбена, има бледа кожа с нездрав вид и много пъпки, дрехите ѝ са леко намачкани, зъбите ѝ са криви. В същото време Вики има изправена стойка, чисто лице, прави бели зъби и добре оформено тяло... Не е нужно да си ясновидец, за да се сетиш, че Вики ще общува по-добре със съучениците си, докато Теди има потенциал да се превърне в аутсайдер и да не намери общ език с другите... Най-вероятно ще се окаже, че втората е по-срамежлива, неуверена в себе си, плаха, с по-слаба воля и по-тясна зона на комфорт от първата...
Ако обаче си роден с гърбав нос *пак само примерно*, не значи, че щом си роден с "грозен" нос, си обречен да носиш грозен характер до края на живота си и просто Вселената не ти е оставила друг избор... Напротив. Смятам, че ако един човек е с добър характер и в същото време се старае да изглежда добре, може да бъде хубав и с несъвършенствата си, и даже някое от тях да се превърне в най-големия му чар.
Вие какво мислите по въпроса? Има ли връзка между външния вид и вътрешния свят на човек или само повърхностен човек би казал така?

14
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Инсомния
« -: 28 Ноември 2018 17:44:56, Сряда »
Здравейтее!  [wizard]
Напоследък имам големи проблеми със съня - преди 3 сутринта не заспивам по никакъв начин. Пробвах да медитирам, да пия ментов чай, да пия някакъв бъркоч на баба, да хапна хубаво преди лягане, даже да броя овце... Но заспиване - йок! И обикновено след половин-един час гледане на тавана, не се сдържам и си взимам телефона, което от своя страна също помага да не мога да заспя... За сега не усещам някакви последици от това, в смисъл че съм си енергична, адекватна съм през деня, напълно здрава съм, но се притеснявам, че преди месеци имах още два такива периода и по време на всеки един от тях ми се получаваше възпаление/схващане на нерв (не знам как му се вика на това нещо), та ме е страх да не стане пак така. Освен това вмомента се опитвам да се занимавам с ОС, а при този дефицит на сън буквално е невъзможно...
Ако някой знае какво се прави в такъв случай, ще се радвам да сподели и с мен знанията си  [yes]

15
СВОБОДНА ЗОНА / Социалните мрежи
« -: 1 Ноември 2018 22:51:26, Четвъртък »
Днес, докато пътувах до друг град, в автобуса видях, че нямам батерия на телефона. Казах си - ок, ще издържа няколко часа без него, пък нали и не съм сама и има с кого да си говоря, не е голям проблем. Но след не повече от 5 минути инстинктивно посегнах към телефона, за да си проверя фейсбук. След още няколко минути направих същото и след още няколко - пак същото. Усетих се, че съм станала зависима от него и че през цялото време съзнателно или не, аз мисля за социалните мрежи, дали някой ми е писал или ми е харесал снимка. Сякаш усещах някаква празнота. Зачудих се защо. Какво точно ми липсва от тъпия фейсбук? Мислих доста по въпроса кое по-точно в социалние мрежи е това, което прави хората зависими зомбита и стигнах до няколко възможни отговора.Първо - самият начин, по който е създадена началната страница, създава усещането за един безкрай. Скролваш надолу и надолу, и надолууу...за да видиш следващото нещо, и после следващото, и после по-следващото....и любопитвото не те оставя, искаш да стигнеш до края. И си казваш, че след 2 минути спираш, но продължаваш да скролваш, докато накрая изгубиш целия си почивен ден без да си свършил нищо смислено. И нито помниш какво си гледал във фейсбук, нито си си оправил вкъщи, нито си стигнал до въпросния край, защото такъв няма.
Второ - там можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш. Можеш да скриеш истинското си лице зад фалшивите филтри, да прикриваш липсата си на интелект с остроумни снимки и статуси и да избиваш комплексите си, подигравайки се на недостатъците на другите, обикновено такива недостатъци, които ти самият имаш в реалния живот. Така всеки свиква с комфорта да бъде такъв, какъвто не е, без никой да разбере и му става приятно да види на телефона. Започва да го предпочита пред реалното общуванеТрето - мързи те да се обадиш на някого, за да излезете и просто му пишеш. Или пък не знаеш с кого точно искаш да бъдеш в даден момент и месинджър ти създава удобството да можеш да си общуваш с всеки, с когото искаш, по отделно. Всеки може да говори с когото поиска, когато поиска. Удобно, нали?
Четвърто - скучен ти е човекът, с когото си вмомента. Неловко ви е и на двамата, тримата...там колкото сте в компанията. Какво е решението? Ами много просто - всеки си вади телефона и започва да си рови във фейсбук. Така неловката тишина е преодоляна без да се налага някой да си направи усилието да измисли тема на разговор. Фейсбук ни облекчава от това усилие, намирайки занимание на всеки скучаещ
Разбира се, социалните мрежи създават удобства, които не мога да отрека. Благодарение на тях можеш да си говориш с роднини, които са в чужбина, да се запознаеш с нови хора, да научиш някоя новина... Но аз лично смятам, че тези удобства не компенсират вредата, която нанася на хората. Сигурна съм, че не само аз през няколко минути инстинктивно си вадя телефона, за да си видя съобщенията. Също така не само аз си проверявам лайковете на новите снимки...да не би да са прекалено малко и да се изложа. [taunt] Вместо социална, според мен мрежата е трябвало да се нарече асоциална. Кара хората да не обръщат внимание на обкръжаващия ги свят и да не говорят с тези, които са около тях, а да забият погледа си в малко правоъгълниче и да не виждат нищо извън него - като коне с капаци.Какво е вашето мнение по въпроса?

Страници: [1]