Последни часове от настоящата година. Стоим на прага на следващата. Наред с цялата истерия около факта, че Земята ще завърши поредната си пълна обиколка около Слънцето, на заден фон протича равносметка. За някои равносметката е добра, за други не чак толкова…

Мамка му! Прецаках се за момент… Линеарната представа за времето отново ме заблуди. Знаеш, момента на изненадата е основата на всяка илюзия. Илюзия са и повечето затворени врати. И не, че причината и следствието не оказват своето въздействие, просто ключовете за тях се намират в нас самите. Всъщност, като се замисля – ключа е един. Вярата!

Крачка встрани - не всичко е фатално, фатална е само смъртта! Минало, бъдеще, настояще… Всичко е едно! Докато човек е здрав и в жилите му има сила, повечето неща биват поправими. Пътищата в живота са безкрайно много и всичките водят до едно и също място… Самото пътуване е важното!

Така че усетиш ли, че пътя по който вървиш вече не е твоят, време е просто да се качиш на друг... или може би, да се върнеш на този от които си слязъл поради една или друга причина. Обстоятелствата непрестанно се променят, а и ти не си същият.
 

Солар, мислех си, че форумът е място именно за дискутиране и подбраните от някого думички не бива да са пречка за нечий друг прочит. В противен случай, спокойно можем да говорим за индиректен опит за налагане на цензура. Включих се в темата с моят поглед над нещата и предоставих обяснение къде и как, според мен, съвпада с този на Соломон. Може пък това да е от полза за някого, няма как да знаем със сигурност... 

Иначе ничия истина не е абсолютната - това му е интересното на живота, непрестанното търсене...

А как да се науча да виждам тази енергия?

Енергията би трябвало да се усеща, а не вижда...

Точно така!

Това за което другаря Соломон говори е че, чрез нашето въображение, тоест способността на мозъка да визуализира разни неща в психиката ни, дори да не ги виждаме пряко с очите си (зрителното сетиво), е възможно да се изгради връзка с енергията... А не, че виждаме тази енергия директно с очите си.

Определена визуализация бива свързана с усещането на енергията... На някои хора просто така им е по-лесно да работят с нея... Чрез визуализация... Например - представят си, че енергията е поток от определен цвят (може да е зелен, може да е червен, може да е какъвто си поискаш) и я насочват чрез визуализиране на това как този цвят "тече" в дадена посока... Малко скалъпено обяснение, но мисля, че се разбира... горе-долу.

Без значение дали човек вярва в аура или не, "ще ти размътя аурата" е винаги плашеща закана...

И то от най-сериозните... 

Ще се радвам с времето да изчистим породилите се неразбирателства. Обаче първо май трябва да се опознаем и да се види, че не съм дошъл да споря и да си мерим умения и други работи, ами да намеря събеседници за въпроси, които трудно се обсъждат в ежедневието.

Често се случа да говорим за едно и също нещо, но да сме на хиляди километри от това което събеседника ни реално разбира. Причини за това - всякакви...

Тук се набляга най-вече на реални практики, опиращи се на синтезиран и споделен опит от страна на членовете.. и на наука. Ако се заровиш по темите няма как да не забележиш, че тук всичко е преплетено с наука. От което можеш  да си направиш извода и за острото на пръв поглед включване.

С риск да прозвуча като фанатичен последовател на някоя секта - "Знанието" само по себе си няма структура, а му бива придавана такава спрямо неговото проявление и начин на употреба...

Хората сме такива, обичаме да има последователност, на това се гради голяма част от представата ни за неоспоримата реалност.

Разбира се, има и хора които успяват да "напипат" доста неща на интуитивна база, но това са по-скоро единици. Още по-малко са тези които успяват да надхвърлят определени граници на развитие след като са се "светнали" как става нещото... там  за каквото се е сетил този нашия човек.

На този принцип се гради и форумът... Тук на "знанието" е придадена определена структура, с терминологията на която след известно време ще свикнеш и ще усетиш допирните точки с това, което до момента е прилагано на практика от твоя страна. С тази разлика, че ще имаш и реалната обосновка на случващото се.
Пък астрала, остави го него... Или пък излизането извън тялото... Всъщност, един приятел твърди, че го е постигал съответното състояние - случило се след употребата на голямо количество алкохол 

Така че - разрови се, прочети и настрой струните... Така и така има нужда от свежи попълнения... особено напоследък 

Привет и от мен 

 

Let's just try each others love so sweet
Till we can't deny my secret alibi

Около мен има много магьосници. Обикалят около тялото ми с душите си и казват че душата ми давала възбуда за секса. Теглят от духът ми и си правят секса. С тази любовна магия битувизмите изобщо не им пречат. Ще ми се и за да си имам приятелка. 

Май, май... проблема е свързван с нямането на приятелка, а не с някаква магия 

Експериментът "Вселена 25"

Годината е 1972. Американския етолог Джон Калхун, заедно с „Националния институт за психично здраве“ провеждат един от най-шокиращите експерименти в историята на науката – експериментът „Вселена 25“.
Идеята е проста – създава се специално проектирано пространство (резервоар с огромен капацитет) където стотици мишки ще разполагат с изобилие от храна и вода, просторно жизнено пространство, благоприятна температура и в същото време ще бъдат лишени от нападатели, болести, инфекции и всичко друго, което евентуално би попречило на оптималното разрастване на тяхната популация. Така наречения „рай на мишките“.

За начало на експеримента, Калхун поставя в резервоара четири двойки мишки които, очаквано след като опознали мястото и наличието на перфектните условия, моментално започнали да се чифтосват, съответно популацията се разраснала светкавично. Калхун нарекъл този период фаза „А“, но от момента на раждането на първите мишлета започнала фаза „В“. Това е етап на експоненциален растеж на популацията – броят на мишките се удвоявал на всеки 55 дни.

Въпреки това, след 315 дни темпът с който нараствала популацията осезаемо се забавил. Броят им се удвоявал на всеки 145 дни, а това бележи навлизане във фаза „С“.  Към този момент, в резервоара вече живеели около 600 мишки с изградена йерархия и определен социален живот, поради намаляващото жизнено пространство. Появила се нова категория гризачи, наречена „изгонените“, защото били прогонени в центъра на резервоара и често ставали жертва на агресия. Лесно били разпознавани по нахапаните опашки, раздраната и окървавена козина.  Категорията на „изгонените“ се съставлявала предимно от млади индивиди които не са намерили роля във вече изградената миша йерархия. По-големите гризачи атакували групата на "изгонените" все по-често и по-често, в резултат на което много от младите мъжки се сриват психологически - не защитавали бременните женски и малките мишлета, не се конкурирали за територия, храна и вода. Тази пасивност от страна на мъжките, докарала женските до това да станат по-нервни и агресивни и те често влизали в битки, защитавайки потомството.   

Проблема обаче бил, че тази агресия вече не била насочена само към мишките, представляващи опасност – не по-малко агресия проявявали и към децата си. Дори ги убивали и напускали своите гнезда, отказвайки да се чифтосат отново. Установена е била ниска раждаемост и в същото време висока смъртност при младите индивиди. Така започва последната фаза „D“ от съществуването на „мишия рай“ – фаза на смъртта, както я нарича Калхун.

Символът на тази фаза била появата на нова категория мишки, наречена „красивите“. Тя включвала мъжки екземпляри, които по начало не се конкурирали за територия, храна и вода, не проявявали никакво желание да се чифтосат и били склонни към пасивен начин на живот. Единственото, което интересувало групата на „красивите“ било храната и сънят и това редовно да почистват козината си, избягвайки всякакви конфликти и изпълнение на нормалните си социални роли. Името си, тази категория получила поради факта, че за разлика от останалите обитатели на резервоара, по тялото им липсвали следи от ожесточени битки, белези и разкъсана козина и демонстрирали силно изразено нарцистично поведение и егоизъм.

С течение на времето, смъртността сред младите индивиди достигнала 100%, а възпроизводството – абсолютната нула. Средната възраст на отделна мишка била 776 дни, а това е с 200 дни повече от горната граница на репродуктивната възраст. Сред застрашените екземпляри се наблюдавал хомосексуализъм, девиантно и необяснимо агресивно поведение и това при излишък на жизненоважните ресурси. Канибализмът процъфтявал едновременно с изобилието от храна и вода. На 1780-тия ден след началото експеримента умира и последния обитател на „мишия рай“. Джон Калхун повтаря експеримента още 25 пъти и резултатът всеки път е еднакъв.

Калхун не спира до тук –  той, заедно със свой колега, д-р Х. Марден, провеждат серия от експерименти във фазата на смъртта. Няколко мишки били извадени от резервоара и преместени в еднакво идеални условия, но също и в условия на минимална популация и неограничено свободно жизнено пространство. Реално за „красивите“ и самотните женски биват пресъздадени същите условия, при които първите 4 двойки мишки се размножавали експоненциално и създали социална структура. Въпреки това, „красивите“ и самотните женски не променили своето поведение - отказали да се чифтосват и да изпълняват социалните си роли и впоследствие мишките умрели от старост.

Благодарение на експеримента, Джон Калхун създал теорията за двата вида смърт.

Сложните поведенчески модели на мишките се свеждат до процесът на ухажване на женската, възпроизводство и грижа за потомството, защита на територията и малките, участие в йерархични социални групи. Нарастващата популация и намаляването на жизненото пространство, води до появата на индивиди способни само на елементарно поведение в „мишия рай“ – хранене, утоляване на жаждата, спане и грижа за себе си.
Кахул нарича именно това отхвърляне на сложните поведенчески модели „първа смърт“ или „смърт на духа“. След настъпването на „първата смърт“, физическата смърт - „втората смърт“ по терминологията на Кахул, е неизбежна и е само въпрос на време, въпреки осигурените идеални условия за живот.


Автор: Astaroth  Източници: lentata.com; iskamdaznam.com; bg.psichiatria.org