Ако е Любов като онази, в която аз и Лисън вярваме, макар и да не сме виждали още, защото сме си руси писателки шматки, ще се получи свикване с присъствието на другия, но не и омръзване от него... Разликата между писването и свикването е голяма. Първото убива любовта. Второто я променя като същност, но в никакъв случай не я кара да изчезне. Тя има много аспекти и е невъзможно във взаимното съжителство на двама души да съществува само един от тях през цялото време. Както всичко друго, и любовта търпи развитие, променя се...
Nothing wrong with that
Водолейският сезон дойде, заваля сняг, слънцето се скри и Либра мина в интровертно-депресивен режим. [zname] Доста мисли ми изплуват в главата в тези периоди; повече разсъждавам за живота, отколкото го живея в действителност, повече си спомням и планирам, отколкото изпитвам и изпробвам сега... Overthinking в най-чист вид, но съм го обяснила на български, че Цеци да не ме погне с метлата.
Сега темата ми на размисъл са точно връзките, любовта, влюбванията... Там всичките вариации на отношения или липса на такива между двама души. Мисля, търся, обсъждам, чета, слушам. Дори изчетох няколкостотин поста във форума, все такива, които са пряко или косвено свързани.
Преди няколко дни си говорих с Цецито по повод любовта и връзките. Тя ми сподели думите на свой приятел и ме замисли. А те бяха... "Връзките и битовизмите убиват любовта"
М***а му, не намерих нещо, с което да се съглася повече от това изречение!Всъщност преди да го прочета и аз самата достигнах до този извод, но си намерих и потвърждение [crazy]
Като се влюби човек, започва да иска да бъде повече, по-често с обекта на желанията си. Идва момент, в който се решава, че са във връзка - при някои съвсем скоро, при други по-късно. Някои хора се впускат веднага във връзка, смело, безразсъдно и с главата напред; втори са резервирани и "опипват почвата", докато не мине определен, "подходящ" период от време, който предполага достатъчно познаване на отсрещния, на себе си и на чувствата между вас; трети уж имат неангажиращи отношения, но в следствие на любовта между тях от самосебе си се оказват във връзка, без даже да са го планирали.И минава време, натрупват се събития, битовизми, задължения един към друг, отговорности (нали във всяка връзка съществуват все някакви)... И любовта някъде измежду всичките случвания на всичкото това се изгубва.
...
Разбира се, има двойки, които продължават да се обичат и желаят дори след много, много години, но те са такава рядкост, че... Като срещнем такъв пример, обикновено ги поздравяваме и гласно или негласно изразяваме възхита към тях. Или завист. Ама определено го забелязваме - уау, вие след толкова години още се обичате. АМА КАК?!Мисля си, че времето убива невинността в отношенията между двама души. Наред с любовта започват да се проявяват и някакви не толкова чисти и добронамерени чувства. Дори да са в много малко количество и да са на пръв поглед незначителни, просто с времето се натрупват и взимат превес над обичта. И в един момент се обръщаш назад, осъзнаваш се, поглеждаш ситуацията отстрани... И осъзнаваш, че вече не го обичаш по същия начин това същество. [rev]
След 2 месеца, като изгрее слънцето, сигурно ще се върна в темата с коренно различни разсъжения от тези. Зимата наистина не ми влияе добре. Мразя я. [zname] [zname]
Update:
Идвам да потвърдя още една теза на Цеци. Всички мъже са идиоти.Убийте ме с камъни! [zname]
Въпросче за размисъл - Ако хората по природа са моногамни, защо си изневеряват?Второ въпросче - Ако са по природа полигамни, защо се ревнуват и се ужасяват при мисълта техният човек да бъде с друг?
[umnik] [umnik] [umnik] [umnik]