Магия

ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Veleroth в 31 Декември 2019 01:03:25, Вторник

Титла: Омразата
Публикувано от: Veleroth в 31 Декември 2019 01:03:25, Вторник

Както всички знаем, омразата е нещо което съществува и всеки човек я възприема по различен начин, но съм сигурен, че все някога сме казвали, че мразим някого или нещо поради някаква причина. Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?
Другото което бих искал да ви попитам. Кога бихте казали на истина, че изпитвате омраза, а не просто гняв, как бихте могли да различите едното чувство от другото ? И последно, как бихте описали омразата ?
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 31 Декември 2019 13:57:14, Вторник
Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?
Рана в психиката.

как бихте могли да различите едното чувство от другото ?
Едното - гнева е импулсно състояние, непродължително, а другото - омразата е точно обратното. Продължително състояние, в чието огнище постоянно  се налива още и още бензин. 

И последно, как бихте описали омразата ?
Много често, но напълно незадължително, това е проекция на наше слабо място във среда която не е подвластна на волята ни.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Декември 2019 14:06:53, Вторник
Напоследък все по-рядко ми се случва да мразя. Ядосвам се, но до омраза...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 31 Декември 2019 14:14:38, Вторник
Напоследък все по-рядко ми се случва да мразя. Ядосвам се, но до омраза...

Аз пък след като изплувах от кашата, която сам си забърках съм изстинал. Вече даже не се ядосвам... Вниманието е навътре, навън е само за справка, дали посоката е вярна. Гледам да си се развивам и когато надуша конфликт се дърпам, за да не съм епицентъра.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Veleroth в 31 Декември 2019 14:25:31, Вторник
Напоследък все по-рядко ми се случва да мразя. Ядосвам се, но до омраза...



Аз мога да кажа, че от повече от една година не съм мразил каквото и когото и да е, да ядосвал съм се, но не съм мразил
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Veleroth в 31 Декември 2019 14:26:15, Вторник
Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?
Рана в психиката.

как бихте могли да различите едното чувство от другото ?
Едното - гнева е импулсно състояние, непродължително, а другото - омразата е точно обратното. Продължително състояние, в чието огнище постоянно  се налива още и още бензин. 

И последно, как бихте описали омразата ?
Много често, но напълно незадължително това е проекция на наше слабо място във среда, която не е подвластна на волята ни. Елементарен и доста кух пример от ежедневието - масово се плюе по богатите хора, задължително е щом имат пари да са мошеници, далавераджии и тн.



Благодаря ти, как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Декември 2019 14:31:39, Вторник
как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?

Просто не се опитвай. С годините установих, че ако човек сам не иска да се промени, друг не може да му помогне. Не само до омразата, а до всичко. Отношение към хората, търпене на психически тормоз и т.н., ако човек сам не реши да се промени и не потърси помощ, ти колкото и да говориш, обясняваш и страдаш заради него, то той няма да се промени.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 31 Декември 2019 14:35:59, Вторник
Благодаря ти, как би накарал човек да разбере, че да мрази нещо е прекалено ?

И да му го кажеш, и да му го нарисуваш няма как да те разбере, защото както се спомена - омразата не е нормално състояние на психиката. Лична отговорност е да се открие причината. Цеци ти даде много точен отговор...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Llure в 10 Януари 2020 16:20:14, Петък
Има един човек, с който взаимно се мразим. Колеги сме, дори в началото тя се отнасяше страхотно с мен. Аз й се възхищавах, беше образец за мен. Постепенно не само развенча образа си, но и многократно се опитваше да ми навреди, като извърташе с типична женска лукавост всичките ми думи, така че да ме демонизира, да ме злепостави пред началника... Аз се чувствах объркана и виновна, всячески се мъчех да съм мила с нея и да и засвидетелствам уважение... Обаче не, всеки опит да намеря път към нея беше отблъскван и опорочен от нейните нелепи проекции. Помъчих се да говоря с нея и уж всичко беше наред за кратко, а после при удобен случай тя пак из нищото ме нападаше... Впрочем, тя се държи така надменно и лицемерно и към други колеги - просто си е кучка, което се засили последните две години като тренд в поведението й. Хората, които я познаваха по-отдавна, казаха че ревнува и я е страх някой да не я засенчи. Има склонност да се величае и да се смята във всичко за най-добра, а всички останали са некадърни тъпанари за нея. За едно известно време между нас имаше явна омраза. Нейната бе породена от злоба и ревност, а моята - заради многото негативни чувства, които изпитах в резултат от нападките и интригите й. Накрая ми писна на шапката и започнах тотално да я игнорирам. Просто не говоря с нея и не я отразявам, защото не ми се хаби енергия да чувствам каквото и да е към нея - тя сякаш се подхранва от непрестанно хейтене по хората. Но много дълго се измъчвах от тези взаимоотношения - факт.


По примера ми, явно някои хора са склонни да намазват други, когато ги възприемат като вид заплаха за техния статус, имидж, че и представа за себе си. При мен чувството на омразата винаги е реакция на агресия, проявена към мен, т.е. негативните чувства оформят такъв тип реакция. Обаче след време ми минава и - освен ако не се подхранва с нови прояви на агресия - омразата преминава в безразличие и нарочно зачеркване на човека от полезрението ми. Не съм от хората, които отсичат "Да се мрази е лошо" и се опитват да потискат чувствата си. Просто ги приемам и ги оставям да се развият, доколкото е необходимо.

Мисля, че не е нужно да учим който и да е какво е прекалено и какво - нормално. Защото нормалното е средноаритметично, така да се каже. Всеки сам се учи от личен опит. Даже съм благодарна на колежката-кучка, защото ми е пример каква да НЕ бъда [taunt]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 13 Януари 2020 23:38:38, Понеделник
Най-силните чувства са любовта и омразата; те са двете крайни точки на една и съща ос, а в центъра стои равнодушието... Предпочитам омразата на скъп за мен човек, отколкото да съм му безразлична, защото за да мразиш някого, той трябва да има твърде голямо значение за теб... Вниманието, мислите, чувствата му да са ангажирани с теб. Поне толкова, колкото ако те обичаше. Сякаш е същото, но обърнато наобратно... Омразата е по-подобна на любовта от което и да е друго чувство.
Моят идол, Христо Ботев, е съвършеното доказателство за взаимната им свързаност:
Отечество мило любя,
неговия завет пазя;
но себе си, брате губя,
тези глупци като мразя.
Ако я е нямало силната любов към отечеството, щеше ли лирическият герой да ги мрази въпросните глупци толкова много заради това, че нехаят към родината си? Тц...  Просто няма как везната да застине в едната крайност.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 14 Януари 2020 18:54:19, Вторник
Най-силните чувства са любовта и омразата; те са двете крайни точки на една и съща ос, а в центъра стои равнодушието...

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                               толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 14 Януари 2020 22:41:57, Вторник
Когато любовта и омразата стигнат до крайност, те стават по-важни от собствената личност и човек е готов за жертва дори живота си в името на нещото, което ги е породило...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: listentothewild в 9 Юни 2020 09:58:05, Вторник
Любов или омраза - кое е по-силно?
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 9 Юни 2020 13:10:59, Вторник
Омразата. Любовта не борави със сила... (тъй си мисля аз)
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: listentothewild в 9 Юни 2020 14:56:33, Вторник
Мислиш ли, малка чародейке?
Нима не е нужда сила, за да пребориш себе си, нечии стени или просто да дадеш причина да те обичат...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 9 Юни 2020 15:54:41, Вторник
Когато имаш съпротивление насреща, прилагаш воля, за да го пребориш, а човек се бори със зловредните според него неща... Мисля, че за да изпита човек чувството любов, не му трябва особено много сила, тъй като това не би било съпротива срещу нищо; напротив даже - безусловно я приемаш в себе си и ѝ се отдаваш. Да, любовта може да те направи силен, но самото отдаване на нея е вид слабост. По-скоро трябва доста сила, за да не ѝ се отдадеш...
Омразата изисква сила, защото е съпротивление срещу самия себе си; насилие над волята. Тъй като е по-скоро зловредна за нас, за поддържането ѝ отива доста енергия.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 9 Юни 2020 17:03:56, Вторник
Любов или омраза - кое е по-силно?
Дето храниш най-много, оно става най-голямо, тъй знам аз!  [wizard]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: listentothewild в 10 Юни 2020 01:39:42, Сряда
Соломонче, разбрахме се, душо!  :)
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 10 Юни 2020 10:37:03, Сряда
Ха така!
Друг е въпросът, че любовта и омразата не са видове сирена да се сравняват - кое по-мазно, по-солено, по-ронливо, кое френско - кое българско, кое от коза, кое от крава...кое се разтапя като бонбона в устата ти и т.н...всяка емоция си има място и време...
Има неща които няма как да не обичаш, има и неща които е грях...е нечовешко да не мразиш!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 10 Юни 2020 12:40:38, Сряда
Има неща които няма как да не обичаш, има и неща които е грях...е нечовешко да не мразиш!
Например?
всяка емоция
Само че любовта и омразата са чувства
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 10 Юни 2020 14:40:24, Сряда
Наричаме ги чувства,
за да им дадем отправна точка.
От там нататък са вектор,
с всичките последствия.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: listentothewild в 10 Юни 2020 14:42:15, Сряда
Има неща които няма как да не обичаш, има и неща които е грях...е нечовешко да не мразиш!
Например?


Най-често хора, мисля...  :(
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 10 Юни 2020 21:59:37, Сряда
Има неща които няма как да не обичаш, има и неща които е грях...е нечовешко да не мразиш!
Например?
всяка емоция
Само че любовта и омразата са чувства

Ами сети се де!
Чувства или емоции, или "жгтскш", или както там още могат да бъдат наричани, са все неща които се пораждат в нас и радиират.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 11 Юни 2020 00:25:35, Четвъртък
А пример? Блондинка съм, не разбирам от такива умни неща...  [umnik]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 11 Юни 2020 10:36:51, Четвъртък
Пример като за блондинка:
Преди около седмица в съседно населено място беше изнасилено едно момиче от петима...зверове...и я са я хвърлили те на релсите, я тя самата е решила да сложи край на живота си хвърляйки се пред влака...пъвоначално машнинстът бе задържан и изследван, в последствие се разбра какво всъщност е сполетяло младата девойка. И нима този случай може да бъде игнориран с равнодушие...и да каже човек: ''ами то така се е случило, какво да се прави...''? Ами то все така ще се случва, докато с най-дълбока, адска омраза не скършиш нечий гръбнак...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 11 Юни 2020 14:35:51, Четвъртък
Ужас... Горкото момиче...
Но по въпроса с омразата отново не съм съгласна с теб. Ако имаш спомен, февруари 2019 един човек искрено намрази убийците на невинно бебе, докато един друг просто изказа съжаление за близките му, но не е стигал до там да мрази извършителите... Причината - нещастният случай беше по-близо до първия човек, следователно той го прие доста по-навътре. Нормално е вторият да не си хаби енергийния ресурс, за да намразва хора, които нямат пряк досег с него. (тъй де, не хора... не знам и аз как да ги нарека)
Не знам дали ме разбра правилно, но не е задълително чувството, изпитвано към такъв насилник, да е омраза... Това е прекалено силно чувство, което отнема много енергия и е много отровно за носещия го. Да, нормално е да се появят отвращение, разочарование, неприязъм, но ако успяваш да намразиш всеки извършител на чуто от теб извършено зверство, няма да ти останат сили и време за нищо друго... В известен смисъл, съвсем човешко е да НЕ намразиш.
Или това, или просто аз съм прекалено крайна и в любовта, и в омразата си, и не ги пилея насам-натам... Или използваме едни и същи понятия за различни чувства.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 11 Юни 2020 15:58:11, Четвъртък
 :)
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 11 Юни 2020 19:26:32, Четвъртък
Цитат
Най-често хора, мисля...  :(
но ако успяваш да намразиш всеки извършител на чуто от теб извършено зверство, няма да ти останат сили и време за нищо друго...
Омразата за която говоря, не е задължително да е към хора...
Примерно Драган ''мрази'' други хора да му пипат косата, но не тръгва да мрази хората, които му пипат косата...нещо такова...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 11 Юни 2020 19:46:14, Четвъртък
Чакай, обърках се... Този път без шега - не разбирам какво се опитваш да кажеш. Дай пак цялата си мисъл от начало до край...
Освен това не мисля, че "мразя да ми пипат косата" има нещо общо с "мразя изнасилвачите"... Съвсем различни чувства тук се наричат с една и съща дума.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: listentothewild в 11 Юни 2020 20:12:06, Четвъртък
Още ли говорим за определени неща или само за чувства, емоции...
Сами по себе си ние ги усилваме или отслабваме спрямо даден обект, но... Пак са си в степен на производна.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 11 Юни 2020 20:20:32, Четвъртък
Мда, няма общо. Когато мразиш някого, най-често не го мразиш заради самия него, а заради даден негов аспект...той освен изнасилвач, може да е и артист, художник, поет, убиец, изнудвач, крадец, доктор, вулканизатор, клоун, зидаро-мазач и т.н.
Затова казах, че омразата не е задължително да е към хората...тя може да е към определено тяхно поведение, тяхна идея, техен начин на мислене, техни навици и т.н...
Можеш да кажеш, че мразиш комунистите, но леля ти да е комунист, примерно...това значи ли, че мразиш леля си? Ти реално мразиш комунистическата идея, а не поотделно личностите, които ''изповядват'' комунизъм...
За такава омраза говоря...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 11 Юни 2020 20:34:02, Четвъртък
Значи неразбирателството идва от там, че аз това изобщо не го виждам като проявление на омраза...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 12 Юни 2020 07:29:18, Петък
Да споделя и аз...
И в любовта и в омразата не губя енергия, а я акумулирам. Нямам идея как става, но и двете чувства ми наливат допълнително енергия.
Когато съм влюбена сияя и започвам да творя.
Когато мразя (ама не силно, че тогава разболявам обекта на омразата си) тогава омразата ме захранва да работя повече от обикновено без да чувствам умора.
Общо взето любовта дава енергия на душата ми, а омразата на физиката ми.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: feniks75 в 17 Октомври 2020 08:42:05, Събота
За мен ,колкото повече затъваш в материята ,толкова са по силни ниските човешки и животински  страсти.Преди показваш открито омраза ,но разбрах,че тя ме деструктира.Смирението е толкова велико усещане,което много хора не разбират и го бъркат с подчинение.Омразата е дълга скала от ненавис до пълно смирение.Често се замислям и анализирам човекът породил усещането на омраза в мен.Лошите му  постъпки към мен виждам пропадане дълбоко в материята.Изоставил е духовният живот и сага е на кръстопът.Не му се сърдя ,когато ти си пети клас ,а той преповтаря първи.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 17 Октомври 2020 17:31:24, Събота
Смирението е път към много светове. Смирението е оръжието на мъдрите, също.



Титла: Re: Омразата
Публикувано от: feniks75 в 18 Октомври 2020 10:07:31, Неделя
Много време ми отне да разбера истинската му същност.От животинската омраза през средновековното подчинение ,през християнското милосърдие до едно духовно блаженство.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Jadis в 21 Октомври 2020 14:03:24, Сряда
Омразата и любовта са доста силни чувства, акумулиращи двуполюсни емоции. Интересното е, че и двете ги усещам към мен и то доста осезаемо. Общо взето трудно може да се прикрие човек, който изпитва едно от двете чувства към мен.
Омразата я усетих към мен преди няколко години от човек, на когото имах доверие. Толкова силно я усетих, че загубих равновесие и паднах. Буквално. Оттогава се затворих за всякакви емоции - равнодушието ми е добре към момента.
Аз не изпитвам омраза, защото както Цеци е писала по-горе, обектите ги разболявам.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Валсо в 24 Октомври 2020 19:39:20, Събота
Кога бихте казали на истина, че изпитвате омраза
Аз изпитвам истинска силна омраза само към един човек от 19 Април 2008 г. насам. Казва се Веселина.
90% от лошите неща бързо ги забравям. Горното е сред останалите 10%.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: baphomet666 в 23 Януари 2021 22:27:36, Събота

Омразата е егоизъм.Любовта също. Единствено безпристрастието е извън рамките на егоизма. :)
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 24 Януари 2021 00:19:57, Неделя
Любовта категорично не може да бъде егоизъм.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: baphomet666 в 24 Януари 2021 02:21:55, Неделя
Любовта категорично не може да бъде егоизъм.


Това е общоприетата идея за любовта.Всъщност никой индивид не обича другите заради самите тях. Всеки го прави с някакво условие, с някаква скрита полза. Дали за да се залъжеш че си добър, дали за да получиш някакво отношение, признание, или психическо удовлетворение ... няма значение. Любовта е просто добре прикрит егоизъм.
Безпристрастието се явява не само като липса на отношение към нуждите на другите, но и към своите собствени нужди. Защото нуждите на другите, са всъщност колективен образ на собствените нужди. Даването и грижата към другите, всъщност произлиза от желанието някой да ти дава и да го е грижа за теб. Все игрички на "малките" хора
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 24 Януари 2021 15:03:09, Неделя
Би ли дал пример за “големи” хора, Бафомет?
Почти всичко се променя от разликата в потенциалите. Любовта обаче, не се подчинява на тези закони. Изключването на инстинкта за самосъхранение и саможертвата са присъщи на “малките” хора. И не само на хората.
 Каква липса у теб, те устремява към това невидимо царство, Бафомет? Станеш ли гостоприемник - вече си храна!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 24 Януари 2021 15:42:48, Неделя
Бафомет, наличието на осъзнати чувства ни различава от животните.
А любовта е егоизъм само когато искаш  да промениш другия. Да го направиш нещо което не е, с идеята уж да стане по-добър.
Аз отдавна се отказах да опитвам да променям хората които обичам. Обичам ги с всичките им предимства и недостатъци. Даже не изпитвам потребност да отвръщат на чувствата ми. Просто обичам!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 24 Януари 2021 20:56:26, Неделя
Baphomet666, любовта надхвърля егото, защото те кара да пренебрегнеш себе си в името на опазването на другия. Омразата надхвърля егото, защото те кара да пренебрегнеш себе си в името на разрушението на другия.
Равнодушието винаги е в полза на егото, защото те съхранява непокътнат.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 25 Януари 2021 00:56:37, Понеделник
Либра,Либра!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 25 Януари 2021 00:58:46, Понеделник
Чест и почитание! [bye]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: baphomet666 в 25 Януари 2021 11:07:05, Понеделник
Не ми е потребно да раздавам фалшива любов, загриженост и най-вече да изисквам същото обратно. Моята любов е към всичко и всички, поравно, без специални заслуги, без условия и клаузи. Само че това няма нищо общо със стандартното разбиране за любов. Това е една от онези думи, в които всеки непременно влага свой собствен смисъл. Аз предпочитам думата разум, или разбиране. Нямам нужда от любов, защото всичко което съм, мисля, правя е така или иначе любов, т.е. разбиране. Нямам нужда и от омраза, защото как мога да мразя нещо ако го разбирам? Или обратното, как бих могъл да го разбера, ако го мразя преди това. Противопоставям се на много неща, но винаги с разбиране и един вид уважение, и никога с претенцията че има някаква друга причина да му се противопоставям, освен моя лична такава.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 14:09:51, Понеделник
Не ми е потребно да раздавам фалшива любов, загриженост и най-вече да изисквам същото обратно. Моята любов е към всичко и всички, поравно, без специални заслуги, без условия и клаузи. Само че това няма нищо общо със стандартното разбиране за любов. Това е една от онези думи, в които всеки непременно влага свой собствен смисъл. Аз предпочитам думата разум, или разбиране. Нямам нужда от любов, защото всичко което съм, мисля, правя е така или иначе любов, т.е. разбиране. Нямам нужда и от омраза, защото как мога да мразя нещо ако го разбирам? Или обратното, как бих могъл да го разбера, ако го мразя преди това. Противопоставям се на много неща, но винаги с разбиране и един вид уважение, и никога с претенцията че има някаква друга причина да му се противопоставям, освен моя лична такава.

+1
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 14:21:21, Понеделник
Равнодушието винаги е в полза на егото, защото те съхранява непокътнат.

Зависи.... При определено ниво на развитие това се ползва само като инструмент, а не константно състояние. При добра дисциплина е полезно да се дава и адекватна изява на егото. Чрез него се оглеждаме в огледалото...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 14:35:18, Понеделник
В началото човек се отдава изцяло на егото си, но когато сам открие, че то има и негативна страна, рефлектираща върху самия него, обикновено е доста изненадан. И точно тази изненада е важното в случая. Този момент е от съществено значение да се осъзнае в дълбочина, защото реалността е пробила фалшивата представа за някакъв аспект от личността ни.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 16:44:24, Понеделник
"Определено ниво на развитие"...?
Безразличието, или отсъствието на емоции се ползва в доста начинания в името на напредъка. Това не мисля, че протворечи на твърдението ми, че любовта и омразата са по-силни от егото.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 16:56:39, Понеделник
Това не мисля, че протворечи на твърдението ми, че любовта и омразата са по-силни от егото.

Ако бъдат осъзнати губят своя елемент на контрол върху съзнанието...

Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 17:00:28, Понеделник
Дали?  [unsure]
Teach me, senpai
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 17:02:55, Понеделник
Дали?  [unsure]
Въпрос на воля и на цел... Има моменти когато е нужно да се оставиш на течението, друг път да плуваш срещу него.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 17:09:47, Понеделник
Равнодушието винаги е в полза на егото, защото те съхранява непокътнат.

Зависи....
Кога не е?
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 17:11:58, Понеделник
Мда, липсата на емоции те изключва като храна (лично теб), но твоите действия могат да превърнат милиони други в такава.
Подаряването на ресурс (енергия) е първа стъпка при работа със системите, а чувството на любов ( признаване, разбиране) с което се модулира ресурса е ключ за достъп.

А този ресурс не трябва ли да бъде раздаван пестеливо и само там където ще бъде осъзнат и ценен. Искам да кажа, право на любов има всеки, но ако се гледа на любовта само като на чувство... не знам. За мен по-скоро любовта се намира в действията на индивидите спрямо себе си и спрямо околните. Освен това - дори при този вариант пак може да се предприеме действие, което да е с изходен заряд любов, но проявлението да е разруха, неосъзната при това и човека да продължава по този начин.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 17:14:52, Понеделник
Кога не е?

Когато е константно състояние. Егото може да бъде с покритие и без такова. За да си разбереш границите е нужно да го тестваш. При постоянно състояние равнодушие, егото което така или иначе се изгражда, не бива атакувано от реалността. По този начин в мозъците ни ще се създават фалшиви асоциации за нас самите....
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 17:18:22, Понеделник
Чакай малко, обърках се... Его с или без покритие...?
Не разбирам.  [umnik]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 17:26:25, Понеделник
А този ресурс не трябва ли да бъде раздаван пестеливо и само там където ще бъде осъзнат и ценен.
Ако си Либра - не.  [wizard]
За мен няма смисъл в това да живееш, ако не си чупиш главата ежедневно заради решения, взети под силата на емоции... Няма по-живо усещане от това да знаеш, че нещо не си струва любовта и жертвите ти, но ти все пак напълно осъзнато да проеължаваш да ги даваш. Яко е просто. Готино е. Живо е.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 17:27:04, Понеделник
Двама приятели А и В си говорят и единия казва на другия:
А - Аз мога да пробягам 50 метра за 10 секунди.
 В този момент егото на В се включва, защото на всеки един индивид е заложено на първично ниво да се бори и да се стреми да е номер едно и отвръща с тази реплика:
В - Аз пък мога да пробягам тези 50 метра за 8 секунди.

Обективно погледнато и двамата излагат на показ егото си, но чие его е с покритие ще се разбере при състезание между А и В.

При състояло се такова - егото на загубилия ще бъде наранено, а на спечелилия - поласкано, от това че "прогнозата" му се е сбъднала.

Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 17:29:35, Понеделник
Самочувствие не е ли по-коректният термин в случая?
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 25 Януари 2021 17:30:49, Понеделник
А този ресурс не трябва ли да бъде раздаван пестеливо и само там където ще бъде осъзнат и ценен. Искам да кажа, право на любов има всеки, но ако се гледа на любовта само като на чувство... не знам. За мен по-скоро любовта се намира в действията на индивидите спрямо себе си и спрямо околните. Освен това - дори при този вариант пак може да се предприеме действие, което да е с изходен заряд любов, но проявлението да е разруха, неосъзната при това и човека да продължава по този начин.
🙂




Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 17:36:54, Понеделник
Самочувствие не е ли по-коректният термин в случая?
Представи си егото като едно второ аз на цялото ти същество. Но това второ аз не е точно копие на истинското ти, първично аз. Тоест - има неща за които се подценяваш и такива за каквито се надценяваш, а също съществуват и неизследвани територии във въпросното его. Именно чрез него обаче се осъществява връзката с реалността. Его може да се разгледа и като себевъзприятието на човека.... В тази връзка, човек с тотално отсъствие на такова според мен не съществува. И именно чрез проявление на егото разбираш коя част от него отговаря на истината и коя е илюзия. А самочувствието идва от друго място и мисля, че за всеки е индивидуално... поне при мен е факта, че всеки ден се стремя към развитие без значение в какъв аспект.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solar в 25 Януари 2021 17:36:58, Понеделник
Няма по-живо усещане от това да знаеш, че нещо не си струва любовта и жертвите ти, но ти все пак напълно осъзнато да проеължаваш да ги даваш. Яко е просто. Готино е. Живо е.
Това ми звучи като мазохизъм. Как ще се запазиш психически и емоционално, ако отдаваш толкова много от себе си дори когато не е нужно/искано? Твоите чувства са ценни и ако не се зачитат, не виждам защо трябва да ги пилееш.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 25 Януари 2021 17:56:36, Понеделник
Не бих казала, че е мазохизъм... Самото усещане да даваш от себе си (от емоциите и чувствата си тоест) е зареждащо и те прави способен да генерираш още повече енергия, която да отдадеш... И така до безкрай. Затова казвам, че е живо.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Astaroth в 25 Януари 2021 18:03:59, Понеделник
Импулсът продължава докато работиш с обекта. Може да е поддържащ заряд за стабилизиране на система. Може да покрива зона, като се работи сам или в екип. Изисква отлично владеене на собствената система. Възможно е да се използват паралелни или последователни конфигурации за работа в екип.

Ммм, добре де, но ако обекта разчита само на нас, се появява въпроса и до колко време ще издържи сам човек да носи товара. Понеже от един момент натам някои неща се явяват удобни извинения за напълно осъзнат вампиризъм.  Това при стабилизирането на система. Иначе за покритие на зона - мисля си, че нещата стоят малко по-различно... И ако говорим за едно и също нещо, там имаме мултиплициране и усилване на изходния заряд и обратното му завръщане към нас. При всеки случай обаче, да - отлично владеене на собствената система, защото ставаш генератор, предавател и приемник в един и същ момент.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 25 Януари 2021 18:27:28, Понеделник
но ако се гледа на любовта само като на чувство... не знам.

Точно така - заражда се като чувство в теб, и после това чувство го впрягаш в действие... [yahoo]
Като гледаш да не изпържеш човека от прекалено много любов...защото и това може да стане...
Ммм, добре де, но ако обекта разчита само на нас

Не, не...ти разчиташ на него... [wizard]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 25 Януари 2021 23:15:55, Понеделник
Помня, помя  [yahoo] ...исках да кажа, че не е нужно да даваш цялата си любов, а както ти го казваш - да го побутнеш малко...иначе то та'а любов...може да почнеш да светиш...а и другия по някое време ще светне и...Загазихме я, ако има наблюдатели!


Нали пред теби го упражнявах, бе тате...и ти веднага усети, като на она'а германка й светна'а очичките...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 25 Януари 2021 23:31:16, Понеделник
Втората среща беше онази вечер в Стария град на Несебър.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 26 Януари 2021 01:53:39, Вторник
и...Загазихме я, ако има наблюдатели!
Майтапиш се със стария Последен, Соломоне. Бива ли тъй ... Ма, така е - младостта не прощава.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 26 Януари 2021 04:42:31, Вторник
Ма как от любов и омраза стигнахте до програмиране, сливане и прехвърляне на чувства?!?
Дай на магьосник проста тема и той ще сътвори куп магии дето да се чудиш за чий са му.
Като обичаш... Ами обичаш! И колкото повече обичаш, толкова повече любов има в теб за  раздаване. Ако вземете и да мислите ще схванете, че съм права.
И да си мина на примерите, че не ме бива да философствам като вас.
Обичам близките си, боготворя приятелите си, обожавам котките си и с това любовта ми ни най-малко не се изчерпва. Имам още любов за всички животни на света и за още куп нови приятели. И факта, че обичам ме зарежда емоционално. Достатъчно е като ми е зле да се сетя за някой който обичам и ми става по-добре. Забележете не някой който МЕ обича, а някой когото АЗ обичам..
Омразата... Ами там се изразходва енергия и колкото повече мразиш, толкова повече отравяш себе си и изразходваш енергията си.
Просто и ясно!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 26 Януари 2021 07:17:09, Вторник
Обичам те, Цеци  [cvete]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 26 Януари 2021 09:14:51, Вторник
и...Загазихме я, ако има наблюдатели!
Майтапиш се със стария Последен, Соломоне. Бива ли тъй ... Ма, така е - младостта не прощава.
Ни най-малко! Някой с Първо зрение може да гледа от некой ъгъл...а дали ще знае какво вижда, е по-важният въпрос...


Когато онзи непознат го направи в Стария град, си беше черно на бяло магия. Може би съм го видял аз, може би пък той ми е позволил да го видя.
Когато с един приятел бяхме в Лондон и си говорихме такива щуротии, аз реших да демонстрирам наученото...не целият процес беше пред него - него го нямаше по някое време...и като се върна, веднага ме попита какво точно упражнявам....защото се виждаше, че упражнявам нещо...
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solomon в 26 Януари 2021 09:30:47, Вторник
Нали...идеята е да упражняваш нещата скришом, докато задобрееш...че после да не те забелязват... [wizard]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Jadis в 26 Януари 2021 09:35:44, Вторник
Не мога да ги упражнявам скрито. Котаракът винаги ме надушва, понякога критикува. А като си впие очите в мен, знам, че трябва да спра.  [wizard]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solar в 26 Януари 2021 10:28:50, Вторник
Аз правя следното сравнение:
Осигуряваш си мечтаната работа при мечтания работодател. Тази страст, която имаш в себе си, е предпоставката за всичките усилия, внимание и любов, които влагаш в работата си. Обаче работодателят ти не ги оценява. Ще има период, в който ще се увещаваш, че това ще се промени, стига да даваш повече от себе си, ама уви - няма да стане. Съответно първата стъпка е да потърсиш място, където тази твоя енергия ще бъде отчетена. Колко от вас биха сменили такъв тип работодател с човек, който ще ви цени за всяка минута от вниманието и усилията ви? Предполагам почти всички. Защо? Защото зависите не само финансово от този човек, но и защото щастието ви зависи от него, животът ви зависи от него. Няма кой да разпалва страстта у вас, ако този някой дори и да я вижда, не я зачита, не поддържа пламъка ви жив. Според мен така е и с хората около нас. Не всеки заслужава този пламък, не всеки може да го поддържа, но има и такива, които го. Аз искам там да фокусирам енергията си.
И понеже съм по експериментите, наскоро четох за един изключително неморален и нехуманен такъв, в който взимат новородени бебчета и ги лишават от почти всякакъв физически контакт, любов и нежност. Няма оцеляло бебче. Друг пример...сега изучавам child language acquisition (придобиване на език при децата) и нагледно ми показаха как децата се нуждаят от отсрещна реакция. Когато се усмихват, имат нужда да получат усмивка. Ако не получат реципрочни позитивни реакции, те се разстройстват, стресират и тн. Така е и при мен. Да, току-що се сравних с дете, но мисля, че тези нужди дори и да се изменят с времето, не биват заличени.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 26 Януари 2021 10:47:49, Вторник
 :) Солар!
Чест и почитание!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Jadis в 26 Януари 2021 12:04:32, Вторник
Solar, много точно казано. И защото спомена работодател, аз имах такъв до преди малко повече от година. Каквото и да правех, усилията ми не се оценяваха. Не се гледаше какво съм направила през годините за фирмата, а какво не съм. Накрая аз загубих пламък и каквото и да е желание за работа и макар че дълго време се мъчех да стоя напук, накрая вече не издържах и напуснах с гръм и трясък. След това ми олекна, че в продължение на няколко месеца не можех да си намеря място от кеф.
В любовта е същото. Ако тя не се подхранва или е едностранна, краят е предопределен.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Libra777 в 26 Януари 2021 18:23:18, Вторник
И понеже съм по експериментите, наскоро четох за един изключително неморален и нехуманен такъв, в който взимат новородени бебчета и ги лишават от почти всякакъв физически контакт, любов и нежност. Няма оцеляло бебче.
Писах, трих, писах, трих...
Е, не знам какво да кажа, макар че на езика ми напират да излязат много мисли. Изроди.

 [zname] [zname] [zname]
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Solar в 26 Януари 2021 18:42:58, Вторник
И понеже съм по експериментите, наскоро четох за един изключително неморален и нехуманен такъв, в който взимат новородени бебчета и ги лишават от почти всякакъв физически контакт, любов и нежност. Няма оцеляло бебче.
Писах, трих, писах, трих...
Е, не знам какво да кажа, макар че на езика ми напират да излязат много мисли. Изроди.

 [zname] [zname] [zname]
Абсолютно, аз не мога все още да го възприема като информация. Не всичко трябва да е на всяка цена!
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 26 Януари 2021 23:32:04, Вторник
Да, току-що се сравних с дете, но мисля, че тези нужди дори и да се изменят с времето, не биват заличени.
...”не биват заличени”. И не трябва, иначе няма да си полезен.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Veleroth в 28 Януари 2021 00:28:10, Четвъртък
Четох от трета страница насам, защото темата я създадох аз и последно имаше само 2 страници и ще се опитам да включа малко от всичко, което всеки е казал, но ще започна с темата, която ми хвана окото на първо място, което е любовта и омразата.


Мога да се съглася с това, което каза леля Цеци, че ако обичаш, обичаш и се поражда по-голяма любов (цитирам от памет, не точно както е написано.) и то е така, но в наши дни самата дума "любов е злоупотребена". Много са хората на които, ако им дадем да изберат, между това да притежават "света" или да са в сегашното си любовно състояние, да го нарека по някакъв начин, те биха избрали света, защото никога не са доволни с това, което имат, в момента, в който виждаме, че се нарушава баланса в една връзка, почваме да търсим нещо, което да ни върне към първоначалното състояние на екстаз и на тази така наречена тръпка, която наричаме "любов". В наши дни, ние ползваме думата "любов", когато сме с някого, който ни кара да се чувстваме щастливи и добре, когато сме с него казваме, че го обичаме, но не правим разлика между това дали го обичаме или просто харесваме компанията му. Повечето хора в наши дни обичаме с условието да сме щастливи с този човек и в момента в който не сме... е, това е история, който всеки един от нас може да разбере.


Сега ще обърна малко внимание на омразата. Според мен, нито любовта, нито омразата не могат да съществуват едно без друго след като едното поражда другото. Няма как да кажем, че харесваме нещо, ако не знаем какво не харесваме преди това. Няма как да кажем, че обичаме нещо без да кажем, че не мразим друго. Двете неща са пряко зависими едно от друго, но все пак бих искал да чуя и вашето мнение.


Четох също разговора между Последен и Либра за развитието, дисциплината и волята.


Да започнем с развитието. Развитието се гради върху нещо, на-първоначално се гради върху цел, мечта или подобни. Няма как да градим върху нещо, което не искаме насила, защото рано или късно, тази нужда ни задушава и ни съсипва. Веднъж имайки целта, почваме със създаването на план и го следваме, като го променяме, когато не работи и по този начин ние се адаптираме и развиваме едно нещо много важно в наши дни наречено гъвкавост, която е много важна за оцеляването ни, особено във толкова бързо-променящи се времена.


Дисциплината, нещо наложително за всеки човек, който иска да постигне нещо в този живот, трябва да бъде практикувана постоянно и идва момент в който почва да ти става навик, макар, че не е правилно изразено. Ще дам пример със себе си. В момента съм подкарам едни курсове за програмиране и там ми отива почти цялото време, поради която причина, не пиша толкова много във форума, но аз самия съм си поставил цел и съм се отдал на това, преподреждайки ежедневието ми върху самото обучение, но за да бъде спазен този режим е важно човек да умее да се контролира и да може да се съсредоточава, дори, когато не иска.


Последното нещо, което четох, което мисля да оставя мнението ми е за това как се обсъждат практики в отворената зона, когато не са за тук. Ще е полезно, ако тези практики, бъдат обсъдени във специална секция или да се направи "свободна зона" в затворените секции, където да могат да се обсъждат такива неща.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Jadis в 28 Януари 2021 11:11:06, Четвъртък
Аз съм много за предложението на Veleroth за "свободна зона" в затворената секция.
Сянка, надявам се нямаш против?
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 28 Януари 2021 11:14:34, Четвъртък
Напълно съгласен за практиките. Последен си пишеше, аз бях раздвоен...
Беше активно мероприятие.  Последен видя част от вашите времеви линии и написа нещо, което  ме изложи на опасност. Ще изтрием написаното, надявам да е свършило работа.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: posleden в 28 Януари 2021 11:16:18, Четвъртък
В затворени секции се пишат проверени и с преценен риск неща.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 28 Януари 2021 13:23:41, Четвъртък
Един по желание да отвори в скрити секции тема със заглавие "Общи приказки и обмяна на опит". Сянка като намери време ще прехвърли писанията по темата от тук.
Титла: Re: Омразата
Публикувано от: Jadis в 28 Януари 2021 15:12:45, Четвъртък
Пуснах тема. Ако Сянка прецени да я премести в друг раздел.  [witch]