Сянка е жив 

Таковата...

Здравей, скъпо Дневниче!


Днес темата е "силата на думите".
Предполагам това не включва техните в LIBER MMM... Въпреки че погледнато от друг ъгъл без да контролираш мислите и ума си, няма как да контролираш и думите.
Може и да беше някаква шантава седмица и всичко да е случайност... не зная. Но пък беше супер. Все такива случайности да има.


Всичко се въртеше около думата "искам" - така че това и наричане не е. Поне някъде в друга тема видях, че се прави по друг начин.
Айде да започваме с исканията едно по едно...


1) Тази седмица ми трябваше информация. Та тъй като информацията няма как да дойде ей така и от който и да е, в крайна сметка реших, че ми трябва случайна среща с един конкретен човек. Винаги като се видим е случайно и всеки път той споделя с мен информацията, от която имам нужда в правилния момент. И с този човек нямаме никакви допирни точки. Срещаме се случайно в магазин например и той ми я поднася на тепсия без даже да съм поискала... Този човек, в крайна сметка се премести преди година някъде и от тогава знам, че шанса да го срещна е минимален. Но няма значение, защото знаех, че ми трябва. Та с една приятелка стояхме и си говорихме и тя каза, че не знаела какво ще правим без тази информация и че трябвало да измислим нещо..
Тогава аз казах "Леле, как искам да срещна *конкретния човек*, че да ни помогне... Тогава тя каза "нали знаеш, че вече няма как да го срещнеш наблизо и най-добре ще е да му пишеш". Аз казах "не, искам да го срещна". На следващия ден навън виждам един мой колега, който върви с някого. Приближавам се още малко и какво да видя - този мой колега се движи с човека, който искам да видя. Спираме се, бъбрим си и без да питам дори, информацията просто дойде при мен. Беше тоолкова странно.


2) Другото - малко глупост, но все пак странно. Говорехме с мой приятел за игри, плейстейшъни и т.н.. Аз му казах, че много искам да играя пак една игра, която като малка нашите ми бяха свалили на компютъра обаче нито помня как се казва, нито знам как да я потърся. И вчера - бам! Играя някаква друга игра и след малко ми излезна реклама на телефона. Рекламите по принцип веднага ги гася, обаче точно преди да я изгася видях играта, която играех като малка (да, много по-модернизирана и графична, но на същия принцип). И много се зарадвах, вчера си поиграх хубаво. 


3) И третото. Беше задача, но пък хубава. Всеки щеше да получи задача по списък, който не беше обявен предварително. Тук вече само си мислех колко искам да получа конкретна задача, за която обаче не се знае дали фигурира в списъка. Обаче не съм споделяла с никого намерението си. Мислех си и се навивах, че трябва да има такава задача и че ако има бих я взела присърце. В момента, в който списъка беше обявен - о, чудо имаше точно такава задача каквато исках и о, чудо аз я получих.


Пак казвам може и да е низ от случайности, но са хубави случайности. Със сигурност даже не съм очаквала да ми се получат нещата ей така. Явно си бях изяснила и заявила (дали пред друг, дали пред себе си) какво искам и чувството е много хубаво. Гледала съм филма "Тайната" и знам, че е важно какво мислиш и какво говориш и откакто съм го осъзнала гледам да се самонаблюдавам и да внимавам и в мислите и в думите.
Но думите за мен са мноого специални и още от дете знам, че са много силни, най-вече когато са натоварени с емоция.


+ и едно допълнение. Съзнанието е като едно допълнително око за мен. Асоциацията е проста - ти си заобиколен от всичко, но сам преценяваш към какво да гледаш - дали да гледаш небето, дърветата, оживените улици или пък собствените ти обувки. Зависи от това дали искаш да фокусираш близки или далечни обекти. Важното е, че сам преценяваш. Затова и човек трябва да преценява внимателно каква музика например иска да слуша - опера и метал например насочват съзнанието в две коренно различни посоки, от които посоки произлизат различни мисли и думи, а от тези мисли и думи произлизат и коренно различни действия (като клоните на дървото - всеки клон или избор води до други два или повече, които произлизат от предишния). Така че, ако може да се формулира още по-общо: Човек трябва и да избира средата си така, че тя да хармонира с неговите представи за живота. 

Ха ха, точно обмислях дали да не се върна към кафявото... руса боя ще да е тогава! 

Може ли някой, който е наясно с устройството на форума, да дефинира „аватар“, защото кака ви Солар се опита да си смени снимчицата, ала форумът твърди, че размерите са или твърде големи, или че снимката, която се опитвам да си сложа, не е аватар. Опитах с по-малки размери, пак не ще.


Моля ви се, помогнете на една девойка в беда, че скоро ще изръфам всички моркови вкъщи от стрес.  




П.П. Девойката минута по-късно сама се избави от мъките си, благодаря за вниманието.

Сянка е жив