Когато се намирам в такава ситуация, чувство на неяснота и мъгла, се опитвам да събера колкото е възможно повече обективна информация за себе си и ситуацията от хората около мен. Често пъти там се крият доста отговори... Образа за теб и самата ситуация, в тяхното съзнание е като да гледаш в огледалото. Показва много неща, абстрахиран от емоциите в теб самия спрямо ситуацията...

Съгласна съм, но имам чувството, че от това лутане се разболях. Ето вече 2 месеца боря хрема и кихавица, а толкова дълго никога не е било. Разчопквам ситуацията от всички ъгли и страни, опитвам се да я погледна отстрани, отвътре, отвсякъде и най-вече да открия къде греша и какво ми пречи да направя крачка напред. Емоцията е само едната нишка, която ме дърпа назад и не ми позволява да се откъсна.
Хората около мен са прагматици и когато обсъждам ситуацията в повечето случаи ми казват: "Спокойно, ще се появи твоето нещо. Имай търпение." Естествено не пропускат да ми кажат, че аз съм си избрала навремето да правя това нещо и че съм изгублиа ценни години и сега промяната ще е по-трудна. Никой не е предполагал навремето, че ще се обърна на 180* и ще търся нова реализация. Дори и картите ми на почти всяко теглене ми показват "пътища", но засега мълчат по кой път да тръгна   

Обикновено веднъж месечно измивам всичките си камъни с чиста вода и ги слагам на закритата тераса да стоят цяла нощ на лунна светлина. Така хем се пречистват, хем се зареждат. А когато правя талисман на някого избирам камък и го зареждам със собствената си енергия използвайки и наричане.

В зависимост от кристала, ги зареждам или на лунна или на слънчева светлина. Но, да си призная най-много обичам да ги оставям на терасата по време на пълнолуние. Кристалите се зареждат и от природните стихии - дъжд, сняг, гръмотевици и светкавици. А едновременно пречистване и зареждане е, ако се сложат в платнена торбичка и се окачат на клон на дърво докато вали дъжд/сняг. Имам много видове кристали, като основно използвам аметист и лапис лазули. С тях си пречиствам и зареждам картите.

Много интересно е това със стреса и връзката с пропаданията. А тогава как да тълкувам усещанията за вибрации по цялото тяло малко преди заспиване или това, което наричат сънна парализа. Действително е много по-неприятно отколкото пропадането, защото при първото ти се иска да мръднеш, но не можеш и сякаш нещо те притиска отгоре.