И аз съм в черна серия от няколко години насам. Стартира, когато започнах да се осъзнавам и да разбирам, че не живея истински. Всичко, което се случва не е, защото някой иска да ти е гадно, а за да разбереш, че винаги има повече от един изход. Целта е да намериш силните си страни, да откриеш какво те прави истински щастлив, да се разделиш с хора, които не твоите и не вибрират на твоята честота, да се изчистиш от излишното. Човек трябва да премине през трудности, за да оцени  животът.
И аз като Цеци знам, че черния ми период ще приключи тази пролет след карантината.

Лапис лазули е чудесен камък за медитация, също и планински кристал и аметист. Аз имам особено влечение към сините и лилавите камъни. Имам доста богата колекция от всякакви камъни, имам и много гривни с тях.
С камъка трябва да създадеш връзка и дори някой да ти препоръчва камък, защото има определени свойства, ако не го чувстваш като твоя, просто ще си имаш само едно украшение.

Благодаря, Shadow!

В такова състояние вестибуларният апарат не работи на макс (така да се каже) и е нормално да имаш такива усещания...Когато медитирам дълбоко, понякога имам чувството, че се претъркулвам на една страна или усещам "люшкане" на двете страни или напред-назад, или пък заедно с това усещане имам и чувството, че все едно тялото ми е бутилка, пълна наполовина с вода и тази вода се разклаща от движението.......ей такива шантави неща.

По време на медитация ми се се случвало да имам подобни усещания, но не точно люшкане, а завихряне сякаш и въртене в кръг. Другото, което съм усещала е, че сякаш тялото ми се е изкривило на една страна. Например, както съм легнала на постелката, центрирана в средата, да имам чувството, че съм се изметнала на някоя страна, а като изляза от медитативно състояние, тялото си ми е право.

Явно аз нещо не го намирам или пък не е активно при мен.

Когато един от най-близките ми хора ме "предаде" преди години, след като не можах да си отговоря на въпроса защо го е направил, първото чувство, което изпитах беше чувството на оголване. Оголване на душата в негативния смисъл, сякаш си излязал навън без дрехи и всички те гледат и сочат с пръст. Когато си се доверил прекалено на човек, който е бил най-близко до сърцето ти и с когото си израстнал, а той за свои облаги те е предал и споделил твоите тайни, боли много. След това идва омразата, ненавистта, желанието за отмъщение, да мислиш как да му го върнеш и да го заболи, и да се радваш на всеки негов провал, защото усещаш възмездието, да го видиш как страда и това да ти носи удовлетворение..... С толкова негативизъм се налепих в този период, че ми трябваха години, за да се възстановя.
Моментът, в който осъзнаваш, че всъщност това предателство е най-големият ти урок и че след него ти вече не си същият човек, чувството е несравнимо. Сега изпитвам пълно безразличие и грам негативност. Простих, беше ми много, много трудно, но простих и се освободих от лепкавата тежест на чуждите емоции.
Всъщност чувството, че си предаден и много измамно. Този, който го прави не предава теб, а себе си, защото това е отражение на неговите емоции. Човек предлага това, което има. Благодарение на тази и още няколко не особено приятни ситуации в моя живот, аз израстнах.
Животът е невероятен учител и с годините се научаваш да вадиш ползи и от негативните случки.

Благодаря за темата, Astaroth.
Забелязала съм, че когато имам цел и посока и знам какво искам, тогава цялото ми същество се ангажира с постигането на тази цел, независимо от трудностите по пътя. Но идва един момент в живота на човек, когато сякаш губи почва под краката си, иска да направи крачка, но нещо го дърпа назад. Тогава се губи и мотивацията и започваш да се съмняваш в собствените си способности. Отговорности, с които до скоро си се справял с лекота, в момента ти тежат като воденичен камък, защото знаеш, че това, което си правил досега не е твоето нещо и търсиш промяна. И тогава започва голямото пътуване към себе си, когато пред теб няма път, защото ти трябва да проправиш такъв, но и не си сигурен в коя посока да поемеш. Започваш да си задаваш въпроси, да изследваш себе си и да търсиш. Пораждат се съмнения и колебания, въртиш се в омагьосан кръг, а вътрешният ти глас мълчи и не ти е никак в помощ.
А светът би бил едно още по-прекрасно място, ако хората знаят как да открият призванието и себе си.