Около мен има много магьосници. Обикалят около тялото ми с душите си и казват че душата ми давала възбуда за секса. Теглят от духът ми и си правят секса. С тази любовна магия битувизмите изобщо не им пречат. Ще ми се и за да си имам приятелка.

Това ми звучи много опасно. Днес ти теглят духа да си правят секса, дават ти нещо друго на негово място... Утре ще ти кажат, че са те обсебили и им трябва още едно чуждо тяло за тоя техния секс и ще те принудят да извършиш нещо... За което ти няма да си виновен, нали, щото те са ти подменили душата и са те накарали. Ако цениш себе си, потърси квалифицирана помощ.

Винаги има добро решение - това, което минимизира щетите. Взимаш го точно, както си направила ти - на база разполагаемата информация. Ти имаш и бонус - допълнителна информация. Така че, поне според мен - да, може да ти помогне ясновидството. Но понякога най-вероятните изходи от ситуацията са заредени с толкова енергия, че не можеш да ги избегнеш. Като снежни топки, които са се търкулили по нанадолнище. Всеки изживява трудности и кризи - част е от личния ни път на израстване.

Но разума ми търси начин повече никога да не се оказвам в такива ситуации и се опитва да си създаде протокол за справяне с такива.

Не сме машини с изкуствен интелект. Но дори и машините решават предиктивни проблеми с определен процент грешка. Нашият разум е по-гъвкав от машинния, за да работи с протоколи. Би било твърде лесно.

Рядко изпитвам напрежение покрай предчувствията си, по скоро много ми помагат. Човек на изкуството съм, такава е професията ми и така подхождам към живота. Работата ми е да намирам красиви, оригинални решения на проблемите, така че обикновените неща да носят радост а делника да стане празник.

Така поставени, нещата изглеждат различно.

Благодаря и на Вас за съвета. Това всъщност го правя. Благодаря всеки ден за всяко малко нещо. Е, не писмено, но в мислите си, а даже и гласно.

Какво за мен е лошият късмет? Когато си супер разсъдлив и предпазлив и правиш всичко “както трябва” и винаги взимаш мерки да минимизираш риска да се провали всяко едно начинание (даже елементарни ежедневни дейности) и все пак се случват низ от събития, като в книгите и филмите - просто от нищото, които те смачкват, заедно с начинанието ти. А от там, като ефекта на пеперудата, следват още куп негативни последици, които даже и да искаш не можеш да си представиш, които засягат всяка една сфера от живота ти и всички около теб.
И така - при този разумен човечец всяка една безобидна ситуация ескалира в драма от чутовен размер. Това е карък.
Това е за мен лош късмет - когато си направил всичко възможно, всичко по силите си, повече от колкото изобщо някой би направил или помислил, но просто нещата така са се стекли, такива извънредни обстоятелства са се появили, че изходът е максимално лош за теб.
Да, гадости се случват, но това не би трябвало да е постоянно така, с всичко, във всеки момент и аспект от живота ти и то безкрайно дълго време.

П.П. А, за тези които ще кажат, че може би прекаленото мислене и предвиждане на всяко действие са виновни - да знаете, че когато си карък и не се мисли и се оставяш на течението - тогава мизерията е още по-мащабна и резулатът още по-плачевен.
И просто се научаваш - да мислиш, да се опитваш да омекотиш ударите. И да, с времето ставаш не точно песимист, не че мислиш негативно, просто ставаш супер предпазлив с очакванията си. В моментите, в които видя някакъв лъч светлина - забравям всичко лошо и се радвам, но за съжаление това са наистина само мигове.

Разбирам какво имаш предвид. Според мен, късметът може да има отношение към случайни събития - от урна с 1000 билетчета да изтеглят това с твоето име, при положение, че тегленето е на случаен принцип и всички имат равен шанс да бъдат изтеглени. Но я си представи, че тегленето се повтори 100 пъти - дали всеки път ще изтеглят твоето име? Сега се запитай: каква е вероятността толкова често да се случват неприятни събития, ако нещата зависеха от късмет (т.е. от случайността)? Не е много голяма, както не е и много вероятно винаги да се случват положителни събития (все още говорим за късмет и реализиране на случайни събития). Ако хвърлиш сто пъти монета, приблизително равен брой пъти ще се пада ези и тура - има баланс дори в привидната случайност. Ако обаче се пада само едната страна на монетата - случват ти се лоши неща - това е изключително невероятно, ако зависи само и единствено от случайността, т.е. късмета. В такъв случай събитието зависи от някакви други фактори.

Не е приятно да мислим, че сами можем да сме допринесли за нещастията си, но в много случаи е така. Понякога не защото сме направили нещо, с което да се саботираме, а защото сме се поставили в ситуация (вероятно несъзнателно), в която неприятният развой на събитията е много вероятен. Или пък просто не сме предвидили какво може да стане. Хората сме склонни да надценяваме вероятността за положителен резултат и да подценяваме риска от негативен такъв. Не казвам, че това е твоят случай, но на твое място бих потърсила някакви скрити модели на поведение - при положение, че има повтарящи се неприятни изживявания.

Имам един приятел от повече от десет години, който винаги е нещастен. Когато се чуем по телефона - веднъж на няколко месеца - дори няма смисъл да го питам как е и как вървят нещата. Отговорите му винаги са нещо от сорта: "Проблеми, проблеми, много проблеми!", "Всичко е много зле", "Едвам издържам - тъкмо едно се оправи, пък друго се развали"... И така вече десетилетие, той винаги е притиснат от проблеми. Веднъж ми каза: "Страх ме е вече да се зарадвам, защото тъкмо се усмихна и нещо лошо ми се случва". Знаеш ли, за мен той е свикнал с мъченичеството си (поради причини, които вероятно се коренят назад във времето) и проблемите му са нужни, за да поддържа съществуването на средата, в която е свикнал да живее. Дори представата му за самия него вече се изгражда върху това - "Аз съм човек с много проблеми". Давам ти само пример.

Представи си, че искаш да прокопеш тунел до центъра на Земята, понеже си чула, че той всъщност е кух и там има тайна и недостъпна биосфера с кой знае какво вътре. Започваш да копаеш. Даваш всичко от себе си. Прокопаваш известно разстояние, правиш укрепления на тунела. След време започва да става много трудно, защото няма кислород. Ти си много упорита и копаеш ли копаеш. Обаче ти става все по-трудно да дишаш. Ти все така даваш всичко от себе си. В един момент обаче става срутване и осъзнаваш, че пътят ти назад е блокиран. Решаваш да копаеш назад, но нямаш сили и ти свършва кислорода. Лош късмет.

Нямам търпение да видя кои ще са рекламодателите! Професионален интерес имам, не че нещо... 

Има един човек, с който взаимно се мразим. Колеги сме, дори в началото тя се отнасяше страхотно с мен. Аз й се възхищавах, беше образец за мен. Постепенно не само развенча образа си, но и многократно се опитваше да ми навреди, като извърташе с типична женска лукавост всичките ми думи, така че да ме демонизира, да ме злепостави пред началника... Аз се чувствах объркана и виновна, всячески се мъчех да съм мила с нея и да и засвидетелствам уважение... Обаче не, всеки опит да намеря път към нея беше отблъскван и опорочен от нейните нелепи проекции. Помъчих се да говоря с нея и уж всичко беше наред за кратко, а после при удобен случай тя пак из нищото ме нападаше... Впрочем, тя се държи така надменно и лицемерно и към други колеги - просто си е кучка, което се засили последните две години като тренд в поведението й. Хората, които я познаваха по-отдавна, казаха че ревнува и я е страх някой да не я засенчи. Има склонност да се величае и да се смята във всичко за най-добра, а всички останали са некадърни тъпанари за нея. За едно известно време между нас имаше явна омраза. Нейната бе породена от злоба и ревност, а моята - заради многото негативни чувства, които изпитах в резултат от нападките и интригите й. Накрая ми писна на шапката и започнах тотално да я игнорирам. Просто не говоря с нея и не я отразявам, защото не ми се хаби енергия да чувствам каквото и да е към нея - тя сякаш се подхранва от непрестанно хейтене по хората. Но много дълго се измъчвах от тези взаимоотношения - факт.


По примера ми, явно някои хора са склонни да намазват други, когато ги възприемат като вид заплаха за техния статус, имидж, че и представа за себе си. При мен чувството на омразата винаги е реакция на агресия, проявена към мен, т.е. негативните чувства оформят такъв тип реакция. Обаче след време ми минава и - освен ако не се подхранва с нови прояви на агресия - омразата преминава в безразличие и нарочно зачеркване на човека от полезрението ми. Не съм от хората, които отсичат "Да се мрази е лошо" и се опитват да потискат чувствата си. Просто ги приемам и ги оставям да се развият, доколкото е необходимо.

Мисля, че не е нужно да учим който и да е какво е прекалено и какво - нормално. Защото нормалното е средноаритметично, така да се каже. Всеки сам се учи от личен опит. Даже съм благодарна на колежката-кучка, защото ми е пример каква да НЕ бъда

Волк правилно използва термина отгледани. Това са кристали израстнали в реактор с контролирана среда - химически състав, температура и налягане на разтвора.

Нямах предвид, че отгледани не е правилно. Чувала съм определението "синтетични" за камъни и кристали, използвани в бижутерията, които не са се образували естествено в природата. Така ми прозвуча и "отгледани".

Либра, съжалявам, че моят отговор няма да създаде предпоставки за философско развитие на темата, но....

Според мен това са качества или наклонности на характера. И между другото, до голяма степен са генетично определени. Бях чела нещо за хромозомите и това каква част от тях служат за формиране на първичните полови белези и каква част оставали за вторичните полови белези.

Ясно е, че в един човек има както мъжка, така и женска енергия, без значение от какъв пол е... Има нежни, деликатни и ненастойчиви мъже, които въпреки това определяме като съвсем мъжествени, както и прями, директни жени с лидерски качества, чиято женственост обаче не може да бъде отречена... И тук идва въпросът - къде е границата? При всеки ли е различна или има закономерност, която важи еднакво за всички?

Нещата аз ги разбирам така - няма женска и мъжка енергия. Във всеки човек има и тестостерон, и естроген. Количественото доминиране на единия или другия хормон контролира функционирането на половите органи, но има и някои поведенчески аспекти. Примерно агресивността се приписва на тестостерона и от там - на мъжете. Но тук все пак имаме предвид не само стереотипната роля на половете в соцуима. Генетичното залагане на склонността към определно поведение, характерно за съответния пол, се корени в утвърждаването на типични дейности за мъжа и жената в оцеляването на човечеството. Примерно, жените трябва да са по-нежни, грижовни, интуитивни и да проявяват емпатия, понеже се грижат за децата, а мъжете трябва да по-сурови, твърди, физически издръжливи и с по-добро простраствено ориентиране, за да закрилят и осигуряват храна. Така стоят за мен нещата.

Да си деликатен и ненастойчив може да е белег на висок интелект?

Не разбирам много въпроса за границата и за закономерността... Граница, която обозначава колко женственост в един мъж е твърде много, и колко мъжественост у една жена е прекалена - нещо като кога един мъж става "женчо", а една жена - "мъжкарана"?

Мъжката и женската енергия са две противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Мъжката енергия е активната и се асоциира с инициативност, доминантност, сила, стабилност, обективност, посоката горе, елементите огън и въздух, докато женската, пасивна енергия се изразава в подчинение, нежност, крехкост, променливост, субективност, посоката долу и елементите земя и вода...

А между другото, наскоро четох нещо точно за мъжкото и женското начало, за светлината и мрака, деструктивността и съзидателността... И как с едновременното им съществуване не се цели противопоставяне или подчинение на едното пред другото, а постигането на баланс и хармония. Но тук думите "мъжко" и "женско" се употребяват символично.

Цитат на: Libra777 в 21 Октомври 2019 22:10:45, Понеделник

Всичко зависи от конкретната ситуация... На мен ми се е случвало да простя за нарочно извършено предателство, но и да отмъстя за случай, в който са ми навредили неумишлено... Темата за предателството е деликатна и твърде широкообхватна, за да си вадим генерални изводи.

Аз и затова не обичам да философствам много над такива теми...именно защото всяка ситуация е сама за себе си...та днес мога да пиша колко лошо нещо е отмъщението, пък утре да отмъстя на някой, който само ми е разлял кафето...

Но пък, Соломон, в крайна сметка поведението ни се ръководи от някакви вътрешни убеждения и като ги изказваме тук, общо взето показваме как самите ние възприемаме нещата и как бихме действали. Макар че афекта може да ни накара да направим и нещо тотално различно. Така че, ако някога се срещнем, моля те да не си отмъщаваш, ако разлея нещо върху теб - много съм непохватна...