http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1681414
 Линкът е специало за Шадоу и Диа-Деви

 Скъпи колеги - магове, феи, вещици и други от гилдията,
 Нека коледния дух докосне съраца и душите ни и ни направи по-добри, по-знаещи и можещи. Нека новата година донесе повече повече доброта и човечност на всички; пожелавам ви да сте здрави, щастливи и обичани и късметът да ви спохожда винаги.
 Да бъде!
 Весели празници на всички!

Тогава какъв е смисълът на живота изобщо? Интересно ми е да чуя точно твоето мнение и на Диа... понеже тя споделя теорията ти за "нищо след края"

Явно не съм се изразила правилно. Точно обратното - считам го за правилен Исках да кажа, че контролът и намесата не трябва да стават както си описал в установките. С малки изключения съм съгласна с писаното до тук от теб по отношение възпитанието на децата. За другото... там дето нищо нямало след смъртта - не съм съгласна хич, изобщо и въобще даже

 Колкото до децата - има една тънка подробност, която не знам дали отчиташ: не знам имаш ли деца, твои, не знам какво си работил точно с деца (изглежда имаш богат и ползотворен опит), обаче има значение дали прилагаш методите си (правилни или не няма значение) на чужди деца или на твоето собствено. Различно някакси се получава, чувството е друго.

 дори това решение да е ще ли си носи шапката в студеното време ...... ..и с котлона бяхме така,..

 Баща ми ме е оставил да се опаря на печката така, но само защото след хилядното казване "не, там е опасно", аз съм го дебнела и съм отивала към горещото. И на него му писнало да се разправя с инатлъците ми... и резултатът е бил: майка ми само дето не го е убила , аз съм ходила седмици с мехури по ръката, НО повече не съм си и помисляла да пипам печката.

 За мен това е ситуация от тип "среден риск" и понякога също съм постъпвала така. Инстинктът ми да предпазя рожбата си обаче понякога надделява и с риск да не позволя на детето само да се научи да решава, решавам аз... за безопасност. В повечето случаи (особено сега, когато са по-големи, не бебета), казвам какво знам аз, предупреждавам за последствията и отговорността и се стремя да им покажа, че всяко решение или липсата на такова си има последствия... някакви.
 Общо взето всички грешим, къде повече, къде по-малко. Хубавото в случая е, че някои поне се замисляме понякога Настръхвам понякога, гледайки как масово хората осакатяват децата си. "Нидей, мама, ши падниш, ш' са прибийш" Или по-тъпото: "НЕ бягай, защото ще паднеш, ще си скъсаш панталона и ще те накажа"........................

 колкото до шапката в студено време конкретно за това нещо бях ясна и категорична: духа ли вятър, да има шапка на главата! За това специално не оставих решението в техни ръце, по причини, които няма да обяснявам тук. Иначе на децата дадох такова (обяснение) защо издавам таз тежка заповед... за шапката, но колкото и да не им харесва, въпросът не подлежи на обсъждане.

Боже, от къде тръгнахме и къде стигнахме )))
 Но пък стана интересно.
 Гена си е ген. Оказва влияние. Голямо. Средата е другият определящ фактор, който също влияе много. Под среда имам предвид семейната такава, възпитаието, после външната - приятели, училище, работа, улица...

 Общо взето смятам, че човек порсто се ражда някакъв. И докато е дете, родителят може само да го насочва, но не и кардинално да го промени. Представям си го като плувен басейн с много коридори. Всеки от нас попада в определен коридор, където има определен набор от: характер, темперамент, заложби и т.н. И родителят може само да "подпира" детето и да го "мести" между границите на коридора, но не и да го измести в съвсем друг коридор.
 Примерно ако имаш буйно дете, можеш да го озаптиш до известна степен, но никога няма да стане хрисими и кротко като съседчето примерно, на което и гласа ми не се чува...

 МИМ - кой духа, или идва дух... или какво (множко ми идва работата напоследък и реотаните ми прегряват нещо ) )

Аз лично отказвам да повярвам, че всичко свършва със смъртта. И не защото не е честно. Някакси нелогично м,и се вижда. Именно заради старта и опита, за които спомена татул...
 Баща ми ме е учил, че нищо във Вселената не е случайно, има причинно-следствена връзка за всичко и че нищо не се губи... стигаме до трансформацията пак, която градивна или деградивна е, зависи.
 Аз вярвам (щях да напиша знам... , но не съм сигурна дали го ЗНАМ или искам да е така), че има нещо след смъртта. Най-малкото от гледна точка на справедливостта: не може цял живот да си бил самото зло и да останеш ненаказан, точно ти... не го приемам някакси. Или да няма отплата за добрините ти. Прозвуча малко като приказка, ама карай

 МИМ - и аз обичам тишинката на гробищните паркове, като у дома си се чувствам там, макар, че понякога ми е чоглаво

Аз пък нищо не разбрах
 Може би винцето ми дойде в повече таз вечер

И в този ред на мисли какво става с духа? Има ли той спомени за близки и познати, за чувства и т.н. ... все нещо остава от земния му път, иначе няма смисъл. Чела съм какви ли не теории, но не зная къде е вярното.

Свекър ми почина преди 2 години, на 22 ноември стават две. До преди малко се излежавах в едно полусънно състояние. По едно време чух съвсем ясно гласа на свекър ми, сякаш беше в двора, до прозореца. Извика няколко пъти името на дъщеря ми, после веднъж на сина ми. Естетсвено никой не му отговори, най-малкото защото децата ги нямаше.
 Зачудих се какво ли иска от тях. Първо ( да си призная ) малко се стреснах. Чувала съм стари славянски легенди, че ако мъртвец те повика и му отговориш, значи ще те прибере при себе си. После обаче реших, че дядото едва ли ще иска да навреди по някакъв начин на внуците си - той беше добър човек и обожаваше децата.
 Сетих се и че децата много отдавна не са ходили на гроба му... може би иска да ги "види"... иначе често го споменават, липсва им, особено на сина ми.
 Реших, като се приберат децата от училище (след час някъде) да отидем заедно до гробищата... друго не се сещам какво да направя.

 Сега се сещам, че днес е Хелоуин, никога не съм обръщала внимание на тази дата и този празник, просто се сетих. Днес завесата между двата свята изтънява...