Когато човек опознава даден елемент и неговите кчаества, добре е да го прави обективно. Да, почти всички източници описват водата като студен елемент, но топлината или студът на останалите три елементи, съставляващи материята, зависят от наличието или липсата на огън към тях. Както знаем, самите елементи не са изолирани един от друг. 
 Затова е добре да разграничаваме техните качества и свойства и да не забравяме, че три от елементите са и катализатори на реакции, освен че са структуриращи материята...
 Работата със стихиите е необходима и базова за окултизма въобще и далеч не се спира до вещерство и уика или паганизъм..

Баене

 Баенето е български магически обред, извършван от баячка, макар че често баячка и врачка се употребяват като синонимни. Обикновено представата за баячката е възрастна жена и от там поговорката „Едно си баба знае, едно си бае”. Найден Геров го определя като някакъв похват и шептене, чрез когото баячката може да научи какво е станало и какво има да става, а също така и да премахне болестта от тялото на болния. Най-значимо е заклинанието, което се отправя в баялката към болестта.

 При баенето се използват същите реквизити и средства, както и при магията – магическите свойства на времето (момента на денонощието и фазите на луната), мястото, символите, обредните вещи, магическите техники, заклинателни думи и прочее.
 Бачката използва неясен глас, шепнещ. Нейните думи остават неразбираеми за нас, но са ясни за „другия” свят, където тя трябва да прогони болестта. Съвсем тихо се чува напева на заклинанието, като баячката мърда едва-едва устните си и се стреми онзи, на когото бае, да нея чуе и разбере, защото това ще направи заклинанието недействащо. Баенето завършва с различни думи, които се изричат звучно пред болния и те вече не са скрити за него. Това могат да са както „стани и ходи”, така и „амин”, „да бъде” и прочее.

 Предметите, използвани в обреда, са различни. Те могат да бъдат нови, специално изработени за обреда, могат да са намерени, откраднати, и прочее, но най-често се използват червен парцал, гергьовска свещ, чесън, сол, хляб, кост от животно , китка босилек или здравец, огън, сърп и прочее. Употребяват се и камъчета, различни предмети от растителен и животински произход – лен, коноп, брашно, билки. От предметите от бита могат да се използват и лъжица, гребен, вретено, нощви, чекрък, четка, совалката на стана. В употреба са влизали и гърнета, някои накити, а железните предмети са се считали за най-силно прогонващи.

 Другата част от обреда е огънят и водата, които са от най-важните и мощни участници в ритуала. При ритуала огънят и водата пречистват и предпазват. Във водата се събира с магическа сила цялото съдържание на заклинанието. След това чрез измиване или „напиване” се влива в болния и така от него се пропъжда болестта или уроките. Тя трябва да е чиста и/или осветена.

 Времето, когато се извършва баенето, е различно – може да е в полунощ, по първи петли под ясно небе. Мястото където се бае, също е различно – край огнището, на камината, пред прага на вратата, на края на селото и т.н. Най-подходящи дни са между вторник и сряда или между петък и събота. Добре е луната да е намаляваща, а самия обред да се извършва във времето между денят и нощта, като за препоръчване е да бъде на прага на нощта, но може и да е преди изгрев слънце.
 Като цяло съществуват различни традиции, всяка една баячка използва онова, което й е „завещано” от нейната баба и може да го обогатява и разширява така, както нейните лични сили й диктуват.

 Моята прабаба си служеше с острието на ножа и китка здравец и босилек. В метална купичка наливаше чиста изворна вода. По онова време те пиеха изворна вода, която наливаха от гората. После тя сядаше на едно малко столче, винаги баеше навън и по светло. Хващаше заедно острието и китката с билки. Започваше на "разсича" водата, движенията на ножа "изписваха" кръст. Заедно с това нашепваше думите, виждах само устните й да се движат. Освен това с дилаф, докато баеше, към края на баялката, та изваждаше от огъня въглени и ги пускаше във водата. На село винаги имаше огън, дори и през ляото навън гореше огнището и на него готвеха, топлеха си вода или печаха разни неща. Завършваше я с "амин". След това ме караше да пия от три различни места по една глътка вода, а после ми намокряше очите, сърцето и китките с малко от водата. Остатъкът от водата трябваше да я доизпия. При нужда повтаряше баялката отново.

 П.П. По отношение на казаното по-горе за кокошите тръни - лично съм виждала с очите си жена, която баеше. Докато изричаше думите, ръцете й настръхваха. Беше лято, а самата кожа започваше да реагира от дланите към лактите. Брат ми страдаше много от кокоши тръни. Целите му ръце бяха покрити с тях, дори по свивките на пръстите, което затрудняваше свиването им. Тази жена му побая и след това всичко опада. Наречете го самовнушение, магия, както искате, но разумно обяснение на феномена не виждам. Интересното, е, че не е единствения, на когото е помогнала. Как се обяснява това? Там ни прати човек, на когото също е помогнала. Те просто изсъхваха и падаха - като сухи раничи..

 По материали от "Български магии и гадания" на Лилия Старева