Продължавам...

Ще се опитам да обясня защо според мен в някои случаи е по-добре практиката да изпревари теорията.
Различните магически практики са си процеси като всеки един процес, който протича в тялото, а ги осъществяваме посредством сетива, които са като всяко друго наше сетиво. Да вземем пример с действие, което не изисква магия - да пипнем с пръст бузата на наш приятел. За да изпълним действието, трябва да вдигнем ръката си, да я задвижим в посока на лицето на приятеля си, да свием четирите си пръста и с петия да го боцнем по бузата. Лесно и просто... В случая не ни трябва да знаем от какво са изградени костите на ръката, какво е устройството на мускулните клетки, колко е потенциалната и кинетичната енергия, скоростта, пътя и времето за извършване на действието, как са свързани лакътната и лъчевата кост с мишницата и други подобни глупости. Просто си задвижваме ръката и пипваме бузата. Можем обаче да тръгнем да го правим и по друг начин - първо си поставяме за цел да усетим как мозъкът чрез неврони предава импулс до мускулите на ръката, за да се стегнат до необходимата степен, след това да насочим импулса в избрана от нас посока, да усетим връзката между мозъка, невроните и мускулите и в крайна сметка да задвижим ръката... И ако тръгнем да го правим по този начин, може и да не стигнем изобщо до движението на ръката, защото вероятно ще се изгубим още на усещането на импулса от мозъка към мускулите и от многото мислене няма да можем да направим веъзка с действието. Това е абсолютно излишно и не само, че не помага, но и дори е твърде вероятно да затрудни действието, към което се стремим... Аналогия с нещо, за което се изискват магически умения - да накараш някого да се усмихне, да го досърби ръката, да се обърне настрани или нещо подобно... 100 пъти по-лесно е да си представиш тръба между теб и него, по която да му подадеш "положителна енергия", за да му се доусмихва на човека, отколкото да тръгнеш да разучаваш как се движат атомите, предават си енергия и така атомите в твоето тяло чрез някакви супер сложни физични, химични или не знам още какви процеси предават определен заряд на атомите в тялото другия човек.
Теорията е необходима, за да си обясниш какво правиш, но определено е по-трудният вариант посредством нея да се научиш да го правиш... Трябва ни теория, за да бъдем осъзнати в действията си и да разбираме по-добре възможностите, които ни предоставя дадено умение. Дори и в математиката е така - не можеш при всяко пресмятане на обема на някоя фигура да си представяш как слагаш през един сантиметър 100 пъти основата, още 70 пъти височината и да добавяш/махаш фигурата по диагонал и там още каквито ЧЕРНИ МАГИИ се случват в математиката (Съжалявам за сакатото обяснение. Зле съм с математиката, но предполагам, схванахте принципа, за който говоря). В случая теорията ти трябва единствено за да знаеш какво всъщност пресмяташ с определена формула, а не да изчисляваш като кон с капаци някаква буква h в някаква пирамида без нито да знаеш на какво съответства h, нито какво е това пирамида.

Първоначално мислех да отворя темата в "Магия за всеки", но тъй като там няма да я виждат най-новите във форума, за които сякаш ще е най-полезна, я поствам тук.
Става дума за моженето и знаенето в магията или казано по друг начин, теорията и практиката. Трябват ли ни и двете? Можем ли да практикуваме без да разбираме какви процеси всъщност извършваме? А можем ли да сме запознати до най-малката подробност с механизма на действие (на някоя магия) и да нямаме представа как да усетим това нещо със сетивата си?
...
Когато започнах заниманията си с магия, се разкъсвах между тези две крайности, тъй като двамата души, до които се допитвах най-много, имаха почти противоположни мнения. От своя страна аз или успявах да направя нещо без да знам какво съм направила, или схвщах теоретичната част и после се чувствах като... Ами... Ок, и сега как се прилага таз' сложнотия, с която си наблъсках главата? (С второто все още се сблъсквам често)
В последствие стигнах до следния извод - по-лесният начин (поне за мен) е първо да се науча КАК се прави магията, а после да си обяснявам КАКВО правя, ЗАЩО го правя, с какви средства се е изпълнило, защо "патериците" са помогнали... Ако имам нулев опит с магията и предварително науча, че ясновидските ми камъчета нямат никакво отношение към предсказаното от мен, обаче ще ми помогнат, защото аз вярвам, че имат, то тогава ще спра да вярвам в тях и няма да ми помогнат. Друго е да "се вкарам във филма", че камъчетата наистина са ясновидски, при което да накарам ума си моментално да се освободи от логическите разсъждения и да "се остави в ръцете на магическото нещо, което предсказва бъдещето", като така помогна на интуицията си да вземе превес... И когато се науча да гледам по този начин, да разбера какво точно съм направила и защо е проработило.
...
От друга страна обаче липсата на базови теоретични познания може да вкара човек прекалено навътре в този филм, да повярва в него твърде много и да заживее в него, което постепенно може да го откъсне от реалността. За хора, които са склонни да смесват въображаемите си мисли с реалната действителност, този начин на практикуване е не просто непрепоръчителен, но и ужасно опасен за психиката. В този случай е задължително на човека да му е ясно какво точно е ясновидството, как работи, как НЕ работи, защо ясновидски предмети не съществуват, но все пак действат, как да се предпазим от самозалъгване... И т.н. За щастие, повечето практики във форума са описани като за този тип психика и са безопасни за нея, защото всичко е обяснено много подробно и винаги са налични научни обяснения, придружени с по-прости, разбираеми примери.
...
Имам да пиша още много по темата, но ще се върна, когато имам дар слово. Сега я оставям на вас, за да я допълните и разискате... 

 

Благодаря ви! 

Успех! 

Хубави въпроси задаваш, недей се притеснява...
Разбира се, твоето отношение (усещане) към елемента е важно, но обезателно трябва и да познаваш същността му... Веднага давам пример от личния си опит: Винаги съм имала проблем с елемента вода. Не присъства много в чертите на характера ми, трудно ми е да я инвокирам, а физически нито стоенето във вода ми е любимото нещо, нито се сещам много да я пия (напоследък даже се подсещам с аларми, че сериозно я пренебрегвам) Та, смисълът, който аз й предавам, е по-скоро негативен... Споделих на форумната ни Цеци и разбира се, тя веднага се притече на помощ със съвет - освен да се стремя да почувствам водата, да взема и да я разбера. Да я видя във всички нейни форми - пара, вода, лед. Да осъзная кога е силна, кога е слаба, КАК е силна, как взаимодейства с другите стихии и т.н. След като я разбера, тогава да се опитвам да я почувствам и да й придавам смисъл, да изразявам отношението си.

Няма елемент, който стои над останалите. Всички те са взаимно свързани и взаимодействат помежду си. Невъзможно е един от тях да съществува самостоятелно без останалите и са си "левитира в пространството"... Духът не ги контролира, а по-скоро ги обединява.

Аз ги разбирам нещата по следния начин: Изучавайки елементите, изучаваш себе си и как ти взаимодействаш с тях, а те с теб.

Това определение много ми хареса 

Въпросът е дали мога да го стимулирам по някакъв начин.

Пробвай като се събудиш сутринта, когато все още в главата ти не е навлязъл ежедневният забързан мисловен поток... Имам предвид веднага щом си отвриш очите, същата минута.