Ще прозвучи малко психопатско, но... Откакто не се привързвам (не и дълбоко) към никого и нищо, не съм изпитвала подобно чувство. Просто оставяш нещата да се случват и приемаш, че така е най-добре, така е трябвало да бъде.
За глупостите си също не съжалявам. Давам си сметка кои са довели до нещо добро, кои - не, и се старая да не повтарям вторите. Не, че не ги повтарям и потретвам понякога, но не съжалявам
Каквото и да си направил, вярвам, че имаш силата да си простиш и да започнеш начисто със самия себе си. Свали товара, приеми, че всеки има право на грешки. Да, дори на "огромни, непростими, непристойни грешки"! ИМАШ право на това и не бива да съдиш себе си, че си я допуснал... Ти си направил глупостта в миналото, но си осъзнал, че не бива. Сега не си същият човек от тогава (макар че съдържаш в себе си неговите съзнание, тяло и душа). Сега си надраснал тогавашната си версия, превъзмогнал си някои нейни пороци и си надградил над нея емоционално, духовно, интелектуално... Намери сила да си простиш! Заслужаваш.