Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Nicky BG

Страници: [1]
1
СВОБОДНА ЗОНА / Re: Да си поговорим за Смъртта...
« -: 14 Януари 2018 15:50:27, Неделя »
Благодаря за достъпа, Сянка ! Ще опитам да извлека възможно най-много от тази възможност !

2
СВОБОДНА ЗОНА / Re: Да си поговорим за Смъртта...
« -: 13 Януари 2018 19:07:00, Събота »
П.п.  И че сега се сетих- не е ли магията начин да се въздейства именно на тази енергия ? За магията поне предполагам всички сме съгласни че е факт . Но тя не е ли въздействие предимно на енергийно ниво, и в малка част само на физическо ?

3
СВОБОДНА ЗОНА / Re: Да си поговорим за Смъртта...
« -: 13 Януари 2018 19:01:48, Събота »
Ами трудно ще ми е да обясня това без да зазвуча глупаво, но поне ще опитам да обясня какво мисля. Според моите разбирания енергията която обсъждаме е същата онази, която обргъща тялото ни преживе. Според моите възгледи т.н. душа не е вътре в нас, а обгръща тялото отвън. Тази енергия е несъвсем категорично доказана, а само отчасти, и именувана като аура. Тя няма отношение към Разума и нашето Аз, а смисъла и е като средство за общуване на тялото с околната среда и живия свят чрез осезания. Като онова което чувстваме ако някой непознат се движи постоянно успоредно и близо до нас по улицата, и забавяме или забързваме. Или когато някой ни наблюдава, и някак си го усещаме. Или непознати за секунди ни стават антипатични или симпатични, без изобщо да знаем нищо за тях .
Идея си нямам къде би отишла и в какво би се преобразувала тази енергия след смъртта на тялото, но каквото и да е, и каквото и да е, Личността не съществува в нея, защото за да съществува Личност и самоосъзнаване е нужна мисъл. А за има мисъл е нужен мозък и още биохимически компоненти, които след смъртта реално не съществуват.
Но от друга страна не изключвам идеята ти че Абсолютно всичко приключва тотално със смъртта.
Но както казах вече - не се чувствам в свои води във темата, и нямам потенциала да отстоя докрай това твърдение. Вече хвърлям по едно око на разни материали по темата, и като си изградя солидна позиция, ще я представя на "тежката проверка" във форума", и ще я приема за наистина убедителна и възможна ако издържи :)
Затова, Сянка - приеми че това е временното мнение на повърхностно запознат човек, без претенции за обстойност и изчерпателност. И аз като всички хора някак подсъзнателно съм избягвал разсъжденията по темата, без дори да се замислям за това отбягване. А като човек претендиращ че няма ограничение в съждения и мироглед, приемам това като пропуск, който ще се постарая да коригирам, и сравня с вижданията на Мислещите хора тук.
Не ми е в стила да вярвам в това което на мен ми се иска, ми харесва, ми се налага, или изнася.
Повечето хора не пригаждат себе си към реалния свят, а опитват да нагодят света по себе си. Не ми е мястото сред тях!
Не ме е срам да питам, да се допитам, да се извиня, да призная грешка, или да отстоя позиция ако съм убеден в нея и имам доказателства. Та хайде да се ограмотя малко по темата, и като съм подготвен, ще я поставя "на масата" да я "изядем" :) Хубава вечер пожелавам , а аз ще си сипя един мейкърс да почета първи сняг  :)


4
СВОБОДНА ЗОНА / Re: Да си поговорим за Смъртта...
« -: 12 Януари 2018 23:18:50, Петък »
Не съм в свои води в подобна тема, затова ще се включа просто от интерес, без да смея да заявя категорична позиция. Понеже в моето съзнание винаги има опция нещо да бъде добавено, пък и най-налудничавата наглед идея, не мога да си позволя да обявя каквото и да е мое предположение за крайна, и непроменлива величина.
Макар да съм съгласен че човеците следват много самозаблуди, и също като Сянка да смятам че всичко приключва със смъртта, не мога да отрека и едно друго твърдение в темата - че енергията не се губи, а се преобразува.
Та поне аз предполагам че смъртта наистина е край, защото Аз-ът и спомените също се преобразуват във вид енергия, но вече не са каквото са били. А губейки по този начин самоличност, самоосъзнаване, и спомени, ние наистина просто преставаме да съществуваме. А енергията в която се преобразува съществуването ни вече ни е непозната, и непринадлежаща нам.  Затова не мисля че двете изказани по-горе от вас мнения се оборват едно друго, защото е твърде вероятно и двете да са верни. Но определено съм съгласен, и винаги съм отстоявал позицията че ад, рай, пеещи ангели и вечен рахат, прераждания от египетски принцеси в мияч на бензиностанция който си спомня царуването, са ... хайде да речем - наивни. Но заради тази наивност , страх, и непросветеност, човечеството си е причинило истинско Зло - религията !  Тя е донесла толкова смърт, опустошение, и кухи души, че лично аз я смятам за геноцид към интелекта и към човечеството. Но не това се обсъжда тук, имам си любим раздел по темата във форума, и с удоволствие си го препрочитам при възможност :)
Не бях се замислял за "следсмъртните изживявания" на стихващата мозъчна дейност, но има логика в това да се изхалюцинират очакванията, кодирани в мозъка от убежденията. Ще прочета нещо по темата че съм неподготвен .


Цеци, питаш защо не можеш да поговориш нормално с някого за смъртта, а те гледат странно . Най-добър отговор на въпроса видях в един отговор на Соломон :  "...не ми харесва да мисля за това..." ! Самата тема, дори думата Смърт кара съзнанието да заема отбранителна позиция, и добавя ароматът "Табу" към усещанията. И хората просто заобикалят отдалеч подобна мисъл, а ти с желанието за разговор директно в центъра на темата ги втрещяваш.
Но както виждаш , тук никой не сметна това за откачено, а темата се обсъжда с нужното внимание .
Нямах възможност да посещавам форума от известно време, затова ще използвам това си включване да пожелая през 2018 на всеки един от вас здраве, късмет, и чист и ясен път ! Отнасям се с дълбоко уважение към всеки участник в този форум, защото ако нещо разбрах със сигурност, то е че активните участници тук са наистина Мислещи и Достойни Хора . Живи и здрави да сте, и....оставете смъртта да си бъде смърт. Твърде дълго ще бъдем умрели, за да губим време докато сме живи да мислим как ще бъдем умрели .
Колкото и груба да е, тезата на Сянка е солидна, и наистина разсъжденията за "след смъртта" са си губене на време, което бихме могли да оползотворим с много по-светли емоции или деяния.
Като да си сипете по едно, и да прегърнете любим човек   ;;)


5
ТЪРСЯ ПОМОЩ / Re: "Мястото"
« -: 11 Октомври 2017 10:33:00, Сряда »
Да, когато съм буден, но съм полегнал, или седнал. Т.е, когато не върша нещо активно. ! Но като емоция не ме напряга, стресира, или отпуска. По-скоро ме кара да изпитвам непознато вълнение. Като когато се сблъскваме с непознати или нелогични неща. Защото не търся нарочно това място с мисъл за релакс, или от страх някакъв. Появява се в съзнанието ни като миг от паралелен свят , без цикличност във времето, и със истински усещания , звуци, и аромати. Обичам борови гори, но ако търсех релакс в  тяхното извикване, бих си представил мощните смърчове и борове на майка Родопа, защото максимализма усилва крайното усещане. Но тук са едни мижави борчета по 3-4 метра.. По релефа съдя че е по -скоро хълм, но далеч не е планина. И сградата е една особена, не е планинска архитектура, а прилича по цвят и форма на стара ж.п. гара, но едва ли е, че линия няма , или поне не съм забелязал. Като се появи пак ще обърна внимание. Ами,Цеци, сигурен съм че обяснението е
простичко, но засега поне за мен е странно усещане ! За бъдещето си права, до определен момент ясновидците могат да прозрат ,защото според нашето вчера+нашето днес се създава предопределеност. И хора с изразени сензитиви биха могли да видят неслучили се още събития. Но аз не мога като тези хора. Все пак ще ако видя това място в реала със сигурност ще му обърна специално внимание. Явно нещо ще се очаква да направя. А ако не го видя, ще го формулирам като шега на фантазията и усещанията ми. Но все пак с печат "Странна"  шега ;)

6
ТЪРСЯ ПОМОЩ / "Мястото"
« -: 10 Октомври 2017 23:22:10, Вторник »
Единственито място където мога да споделя този случай, без да се притеснявам е тук, и го правя ;)
Значи преди мноого години /та до днес/ установих че много често в съзнанието ми изниква пейзаж, какъвто реално никога не съм виждал. Един и същ, и без промяна. Така имах време да го осмисля, и дори предварително да си наумя на какво да обърна внимание като изникне отново. Винаги го виждам от едно място и гледна точка, от хълм с борова гора, а под хълма сграда. Винаги сезонът си е късна пролет, и вятърът лек бриз, без промяна в интензитета. Мога да направя само няколко крачки, и съм бос, и чувствам игличките на боровете, и ситни камъчета. Абсолютно реалистично !!!
Времето в което този образ изниква е винаги около пет минути. Опитвах да сляза до сградата, но не се получава. Както казах, с пети чувствам земята, и аромата, и лекия вятър, но сам не мога да се видя, да си видя ръцете или краката. Толкова пъти виждам това място, че мозъкът ми почти го е приел за реално. Отбелязвам си че явно посещавам един и същи момент в дадено място многократно, винаги е едно и също. Като да въртиш момент от филм. Та чуденката ми е дали е спомен от ранното детство, който не съм запомнил в спомените, макар осезанията да са го отразили... Или от минал живот , ако приемем теорията за прераждането... Или момент от бъдещето за който да внимавам, макар лично аз да смятам че бъдещето не би трябвало да съществува, защото не се е случило. Или просто мозъкът ми е "забил" на създаден по негови асоциации образ... !? Не че ми е проблем, просто ми е странно. Ами ако един ден наистина видя това място, какво да направя , освен че ще се развълнувам ! Не знам в случая въпрос ли задавам или просто споделям, но...все едно ! Исках да го споделя , но на стандартните хора ако им кажа подобно нещо ще ми подарят жълта книжка с разбираща въздишка и поклащане на глава. А този форум е празник на нестандартното мислене, и ми е радост че открих това място. Някак ми е като ... "вкъщи"  ;)

7
МАГИЯ / Re: Излизане от тялото
« -: 24 Септември 2017 23:56:12, Неделя »
Темата е остаряла вече, но ще добавя и моето мнение. Излизане от тялото в буквален смисъл не смятам за възможно. Когато това се случи все пак, е категорична смърт за тялото.Като да извадим батерията на смартфона.
Но... съзнанието е способно да визуализира, и да симулира сетивата с мисъл. В момент на релакс в пълна тишина отказвам да приема сигналите за физическия допир на легло, дреха, или каквото и да е свързано с реалността около мен. И аз поне успявам да почувствам реалност, която създавам с мисъл. Например една от тях един хълм над малка ж.п. гара, и борова гора на него. Озовавам се в гората, и...всичко е вече въпрос на конструиране на дребните детайли. Аз съм бос, и чувствам с петите си килима борови иглички, аромата, шума на вятъра, дори хаотичните звуци от птици и фалечни гласове са важни. И сядам на един камък на хълма, и виждам всичко отвисоко. Толкова пъти упорито винаги релаксирах на този хълм, че вече го чувствам почти реален. И когато съм там, аз усещам ...а тялото ми реално е в леглото. Но пак казвам, аз също съм си в тялото. Просто съзнанието с повечко въображение може да създава проекции, разпознаваеми от моьъка като реалност.  Като ефекта на мисълта за дъвчене на лимон без захар. Не го ядеш реално, но мозъка кара тялото да чувства вкуса му, и да отделя слюнка за защита от киселината.Това е отгоре-отгоре, има ред още подробности и задължителни условия за подобно изживяване. Но в случая споделям мнение, а не практика :) А и както админа писа някъде из форума - някои неща и да са лесни за едни хора, за други биха били не само невъзможни, но и опасни. И е прав ! Защото всяка заигравка от любопитство или инат с материи касаещи съзнание и енергии може да има непредвидими последствия като объркани реалности, или изгубване на личността в митове и религии. Та преди такива заигравки е добре да знаете имате ли нужда от това, ако да - то защо, и имаш ли капацитета да го проумееш и понесеш !

Страници: [1]