За съжаление понякога непоправими...:-(

Благодаря за подкрепата! :-) Лек и усмихнат ден!

Ще обясня подробно. Върнах се от работа много уморена. Стъпалата ми "горяха", много ме болеше . Опитах се да прочистя съзнанието си, да се успокоя, но единственото, което чувствах беше болката в стъпалата. В един момент се абстрахираме от тази болка, ръцете ми се разтвориха сами и започнах да чувства как ръцете ми се затоплят. И сякаш "виждах" тази бяла енергия като светеща мъгла ,чувствах я. Поставих стъпалата си на ръцете . Това направих без да се замислям. Преди да си легна стъпалата ми се бяха успокоили , болеше ме съвсем малко. Преди години една жена ми каза,че в предишния ми живот съм лекувала деца с ръцете ми. Плегръщала съм ги и така съм ги лекувала. Аз и сега като видя дете да плаче , първата ми реакция е да го гушна и успокоя. Много пъти на работното ми място се е случвало, понякога децата питат майките си дали могат да ме вземат с тях , когато си тръгват. :-)))))))

Да, прав си! Но много голямо значение има какви трудности преодоляваш . Има трудности от които никога не спира да боли...

Когато стоя по турски и се опитвам да медитирам, ръцете ми се разтварят сами и сякаш имам на дланите си топки с енергия. Енергията е бяла или прозрачна на цвят. Понякога сутрин като отивам на работа разтварям ръце и поемам енергия от природата- дървета, слинце, море.... Интересно ми е тази бялата енергия по време но медитация каква и? Тежи ми на дланите и е топла, сякаш изтръпват( дланите и пръстите, не ръцете).

Правилно! Не бях се замислила ... Но все пак не ми се иска да изплащам чужди грешки. А ми се случва за съжаление....

Благодаря за подкрепата! Понякога ми е много тъжно... Особено като се замисля колко жалки можем да бъдем , ние хората. Живота е толкова лесен и красив, а ние проваляме всичко. Боя се от едно нещо- страх ме е колегите ми да не ме натопят за кражба или нещо такова. На няколко пъти се опитваха да ме скарат с шефката , но тя не е чак толкова глупава. Изморих се...

Здравейте! Накратко , без да се хваля- работя добре, опитвам се да не правя грешки, имам и знания. По този повод вечно колегите се заяждат с мен. Постоянно говорят зад гърба ми, дори пред шефовете. Не издържам вече- пак ли трябва да напусна, защото не лекарства???