Тъкмо вчера с мой приятел коментирахме, дали въпросния Дядо Коледа не е измислен от Кока-Кола и ето какво намерихме:

 Дядо Коледа е като е фигура, в която се смесват различни култури, обединяваща елементи на фолклора с фантастичното, съобщава Лайв сайънс. Всъщност Дядо Коледа има макар и слаба връзка с фактите, въпреки че невинаги е изглеждал така. Той еволюира от живелия през трети век католически свещеник, който раздава подаръци.

 Протестантската реформация и пренасянето на европейските традиции в Америка слива тази набожна фигура с героя в червен костюм, който сега е сред най-известните по света заедно с армията си от джуджета и вълшебната си транспортна система. Щедрият Свети Николай не е тумбестият брадат добряк, който украсява коледните картички. Свети Николай Мирликийски е епископ на Мира, римски град, който сега е в Турция.

 Роден е около 270 г. Той посвещава живота си да помага на бедните, плаща зестрата на някои момичета и слага монети в обувките на децата, които пък оставят моркови и сено за коня му. Рисуват го с червена мантия. След смъртта си е канонизиран и остава популярна фигура през цялото Средновековие, а датата на смъртта му - 6 декември се превръща в празник.

 
 Холандската версия
 Заради протестантската реформация през 16-и век популярността на Свети Николай намалява. Само в Холандия остават празникът и образът на Синтерклас - добър старец, който обикаля къщите вечерта на 5 декември и прави подаръци на децата, които пък му оставят храна за конете. Холандският Синтерклас е също с червена епископска одежда, помагат му елфи, а конете му препускат по покривите. Подаръците оставя,
 като слиза през комина.
 
 Пристигането в Америка
 Синтерклас пристига в Америка с холандците през 17-и и 18-и век. Той еволюира именно в новите колонии. Англицирането на името от Синтерклас в Санта Клаус става през 1773 г., когато то е споменато за първи път в нюйоркски вестник. Обиколката на талията му се увеличава през 1809 г. с публикуването на книгата "История на Ню Йорк" от Уошингтън Ървинг. В нея той вече не е дългурест епископ, а е едър и пуши лула.
 
 През 1822 г. в стихотворението "Посещение на Свети Николай" ("Нощта преди Коледа") от Клемън Мур Добрият старец вече е с вълшебна шейна, теглена от елен. Той има чувал, пълен с играчки и голям корем.
 Към края на 19-и век всички описания на Дядо Коледа вече приличат на това. Легендарният образ в крайна сметка се утвърждава в реклама на "Кока-кола". Художникът Хадън Съндблъм го издокарва в червен костюм с обшивка от бяла кожа и с кожени ботуши. Това остава всеизвестния образец, разпознаван от всички.

"В своята работа “Първобългарите, История, Бит и Култура” В. Бешевлиев цитира гръцки автори пишещи, че старите българи имали особеният обичай да принасят в жертва кучета. Неизвестно защо Бешевлиев премълчава факта, че траките също практикуват този ритуал. На тракийската богиня Зеринтия са били пренасяни в жертва кучета. Самото име Зеринтия е обяснимо с българската дума звер, звяр, Зеринтия ( Зверинтия) означава господарката на зверовете.
 
 
 За някои обичаи на траките няма директно историческо свидетелство, но данните от археологическите проучвания позволяват да се идентифицират разрични видове ритуали:
 
 Известно е, че в гробът на знатен тракиец са жертвани кон и куче ( или вълк).Данни от старобългарски некрополи показват, че жертване на кон и куче е практикувано и от старите българи ( некрополът при Нови Пазар).
 
 Изкуствената черепна деформация се практикува в земите на Тракия от времето на Неолита. Този особен обичай е практикуван и от старите българи поне до 10-ти век.
 
 Според някои учени кукерството, нестинарството, ритуалът Герман ( практикуван при жега и засушаване), русалийските празници, празнуването на Еньовден, жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като помана и др. са от тракийски произход."