Да си станете самодостатъчен, за да си намерите гадже. И когато това стане ще има двойка от двама самодостатъчни индивида които са щастливи заедно, но си имат и свой живот и интереси.И като опряхме до личния живот и интересите...Да си си самодостатъчен значи да можеш да се забавляваш и сам. Откачам когато чуя някой да се жалва: "Скучно ми е." . А сега с тази карантина всеки втори се жалва, че му било скучно като не може да се среща с приятели и да е вечно в екшъна. Пусти социализъм за вас!!! [witch] Когато бях дете и кажех, че ми е скучно в отговор получавах: "Ти толкова ли си проста, че не можеш да измислиш какво да правиш?" или "Намери си хоби, чети книга, свърши нещо...". И това не само от мама и тате, а и в училище. С времето така свикнах винаги да правя нещо което ми харесва, че на моменти си мечтая за малко скука. Т.е. аз съм си напълно самодостатъчна.И между другото самодостатъчните хора са по-желани и обичани. Защото те живеят на принципа: "Хубаво ми е с теб, но мога и без теб!" и когато един човек живее така отсрещния малко си прави сметката дали да злоупотреби с чувтвата му, защото прошка няма да има.
Много се зарадвах, когато прочетох отговора ти и съм съгласен с теб, благодаря ти.Ти, момченце, не ми се измъквай така по терлици, че ще ти издърпам и двете уши!!!И аз и Либра очакваме от теб изчерпателен отговор. Защото аз имам още много да кажа за самодостатъчността, но нещо много ви разлигавихме тук да ви сдъвкваме всичко и да ви го даваме смляно.
Я си напънете мозъците всички и поразсъждавайте по темата да ви видя кой си е самодостатъчен и кой не.Ако приемем самодостатъчен като антоним на зависим, то тогава мисля, че никой не си е на 100% самодостатъчен... Самият факт, че сме социални същества, е доказателство, че хората зависим един от друг - къде пряко, къде косвено. Ако настроението, съдбата, животът ти са напълно НЕкасаещи се от фактора Другите, какъв е тогава смисълът от общуването и създаването на връзки между хората? Не, че съм привърженик на идеята "Ти си моето щастие, не мога да живея без теб", но и другата крайност също не е ок за мен...
Ако приемем самодостатъчен като антоним на зависим, то тогава мисля, че никой не си е на 100% самодостатъчен...
Аз лично не приемам, че самодостатъчнотта е независимост.Права си, не е съвсем независимост. По-скоро е само в контекста на вътрешното самоусещане... Може би зависимост не е най-адекватният антоним, но не мога да се сетя за по-подходящ. [umnik]
Има хора, които не изпитват нужда от връзка и цял живот се чувстват прекрасно сами. Или поне така казват.Това е крайността, за която по-нагоре казах, че не е готина...
И това е ако си от този тип. Има хора, които не изпитват нужда от връзка и цял живот се чувстват прекрасно сами. Или поне така казват.
Аз лично не приемам, че самодостатъчнотта е независимост. Обикновено (най-вече жените) като деца са зависими от родителите си, а като големи от децата си, защото едно дете е отговорност и...
защото вече се опира до друга тема за разговор която е, как децата могат да бъдат самодостатъчни докато се нуждаят от родителите си.Аз не отговорих ли вече на този въпрос? Май писах нещо от сорта "Пусти социализъм за вас!". И това съвсем сериозно. Едно дете си е самодостатъчно когато родителите му са го научили да не скучае само. Не да го игнорират и то да се спасява самосиндикално, а когато няма как да са на негово разположение да не скучае. Т.е. да са научили детето да се забавлява, да си измисля само игри и т.н. И това дето сегашните деца дремят по цял ден на компютъра не е самодостатъчност, а зависимост от интернет.Та така...