Магия

Отворена дискусия => МИСТЕРИИ => Темата е започната от: chimera в 11 Декември 2010 11:37:48, Събота

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: chimera в 11 Декември 2010 11:37:48, Събота

Ако се върнем много хилядолетия назад, някъде там, в долината на Нил... Несъмнено ще се сблъскаме с първите хора, установили повече от трайни взаимоотношения с котките.

Египтяните били земеделци, а зърнените храни, които произвеждали, привличали гризачи и птици. Гризачите и птиците привличали котки... После гризачите и птиците се оказали по-неинтересни за котките в сравнение с египтяните...

Счита се, че 2 000 г. пр. н.е. котките доста успешно вече били опитомили египтяните и се себеуредили с важни позиции.

Било закон, че онази котка, която като бъде наречена по име, вземе да отговори с "мяу" е божество, а не просто домашния любимец.

Жестоки закони бранили котките. Човек можело да умре, ако не внимава с това животинче.

Котките, когато настъпел смъртният им час, били балсамирани и мумифицирани, за да им се осигури право да живеят в друг свят. Били полагани в саркофаг. След това стигали до гробница за котки, съпровождани от церемониал, какъвто се полага на човек. А семействата, загубили котка, изпадали в траур.

Та... Споменах за божествеността на котките. Бог Ра, богът-слънце, всяка нощ има среща с Апофис- змията, която иска да го унищожи. В образа на котка, Ра побеждава Апофис и се вярвало, че ако зауби, то слънцето няма да изгрее.

И друго... Богиня Баст. Според една от версиите (а версиите са няколко, но тази ми е допаднала), в началото Баст се появява в образа на ужасната лъвица Сехмет, дъщеря на Ра, призвана да унищожава враговете на бога-слънце. Но хората толкова се изплашили от нейната жестокост, че Ра смекчил образа и. На прав път сте да си мислите - като котка.

Египтяните използвали котки, вместо кучета. Има сведения, че хората са ловували редом с котки (или май обратното, учените още на са установили).

В магическите практики от онзи период котката е нещо, което не можело да се прескочи. Най известно е "Заклинанието на Великата Котка", викащо на помощ дъщерята на Ра (главно за справяне с отрови).

И тъй... Магическата загадка е как котките успяли да изградят всичко това?

Автор: The Shadow

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: Dessdemona в 9 Ноември 2011 15:54:33, Сряда

Котка да си в древен Египет.. А междудругуто, богинята не се ли казва Бастет, а не Баст.. или говорим за различни богини?

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: coolest в 9 Ноември 2011 20:02:08, Сряда

В древен Египет Баст (наречена по-късно Бастет) е била богиня на любовта, радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, както и покровителка на бременните жени. Според египетската митология се вярвало, че тя лекува болните и помага на реколтата да узрее. Нейният лик по изображенията бил като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце, а понякога просто като котка.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 30 Октомври 2012 11:11:05, Вторник

Не знам дали са богини котките, но много добре се справят с дресировката. Аз определено не мога да се справя с половинката си и със сина си, но пък котките ми ги манипулират много успешно. Да не говорим, че са добри гадателки. Достатъчно е да разпръснеш тесте карти и да помолиш котката да ти гадае. Картите върху които стъпи показват какво ще се случи. И винаги познава.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: RedReg в 7 Декември 2012 20:55:26, Петък

Като стана въпрос за Бастет - вярва се, че произхожда от нашите земи, дори е била погребана тук в специално направена за целта пирамида. Знае се къде е, но всички опити да се проникне от наши и чужди експедиции са завършили с неуспех и ... главоболие

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: theshadow в 9 Декември 2012 15:53:19, Неделя

На мен ми е мистериозно IP-то ти, RedReg.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: RedReg в 9 Декември 2012 16:43:06, Неделя

Съставено е от съкращения на други имена.
 Дълго е за обяснение... Може би друг път. Приеми го по-скоро като ... прищявка

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: хеката в 28 Октомври 2013 09:34:19, Понеделник

Смята се че котките обичат повече домът,а не стопаните. Това не е вярно. Тя избира един от обитателите на къщата и с него общува най-много. Котките най-добре общуват с хора от 49 до 56 г. -тогава аурата се преустройва и котките усещат сродната душа. Също така се чувстват добре и с хора в дълбока старост. Тогава човека се приготвя за следващото си пътешествие. Старостта е любимата възраст на котките,в този период те най-лесно общуват с нас. Най-им е трудно с малките деца. Към тях те се отнасят като строги майки. Проявяват търпение ,но винаги са нащрек. Между другото тази тема е доста добре развита от Наталия и Александър Берегини в книгата си "Домашната магия". Котките са свободолюбиви и това е допирната им точка с мъжете,но държат да има място което да наричат свой дом-това е допирната им точка с жените. Ако удариш котка без причина ще получиш травма-това е проклятието на котката. Котката не е роб,тя изисква уважение.Тя няма да ти подари приятелството си-за него трябва да се пребориш.Защото и тя ще се бори за твоето. Мога да пиша много за това...

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: хеката в 29 Октомври 2013 11:28:09, Вторник

Ето какво е написала в своята книга магьосницата Лиана Грийнауей за котките в книгата си "Практическа магия" пише:"Векове на ред на котките се гледа като на верни спътници на вещиците.Независимо дали става въпрос за улична котка или породиста,катките притежават свръхестествени сили и умеят да четат мислите на стопанина си.Само определени хора могат да разберат духът на котката,така че ако сте техни почитатели,вашите вибрации са по-силни." А,Наталия Берегини в " Домашна магия" пише:"Котките са едни от най-силните животни-магове на Земата. Силата и е толкова голяма,че може да живее, подобно на човека,във всички климатични зони-и то далеч не само като домашни любимци." Тя пише още:"Пишем "котка",но пола и няма значение.И котката и котарака влияят еднакво върху жилището. Разликата е само в кого ще се влюбят. Работата е там че всички животни приемат човека за "свой".За нас,хората те са животни. За тях ние сме равни по разум." А пък аз ,бих добавила че онова което ни пречи да погледнем нещата по този начин е ЕГОто ни-заради което губим много. Но,да се върнем на КОТКИТЕ - по натам в същата книга авторката пише:"Разбира се независимо от удивителната сила,котките не са всемогъщи. Тя лесно се справя със същества от астралния свят,но борбата с не чиста сила от друг порядък не са във възможностите и. За това не се противопоставя пълноценно на лошата магия,а само намалява вредите от нея-но не е способна да "размагьоса"стопанина си. Все пак с лекота прогонва привидения и астрални тела на мъртъвци,дошли от гробищата.Затова хора които се занимават със спиритически сеанси,гонят котките навън,иначе духът няма да дойде. По същия начин котката може да отклони бедата или смъртта от дома от дома и от любимия човек. В състояние е дори да отложи дори естествената смърт на стопанина си, като загине вместо него." Котките лекуват заболявания като високо кръвно налягане,облекчават ревматични болки и невралгии.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 29 Октомври 2013 11:51:18, Вторник

У дома не е разрешено да се отнасят с котките ми като с животни, под страх от линчуване... Котките са пълноправни членове на семейството. И не зная дали се борят с разни астрални същества, но пък са като сюнгери за отрицателната енергия. Просто не понасят някой ядосан наоколо... Сядат във въпросният ядосан и го успокояват. И няма "не искам"... Первали са ме с лапа ако се дърпам и се инатя. Ми така де... как ще ходя като буреносен облак като имам котки да ме успокояват?
 Ето ги и тях:

 

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: NEFERTITI72 в 31 Октомври 2013 13:39:43, Четвъртък

И аз съм голяма почитателка на котките и винаги ги е имало краи мен.И сега имам две котенца еднаото е котка другото котарак.Котарачето е по-привързано към мен а котката обича само да ми се гали и глези но не ми позволява да я взема в ръце.А до сега всички котки които съм имала са били силно привързани към мен независимо от пола им.Тези не мога да ги разбера защо се получава така някак ми е много странно и понякога даже неловко,че това се случва на мен.Ето ги като по-малки на снимка.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 31 Октомври 2013 16:05:55, Четвъртък

NEFERTITI72, много са ти красиви котките. Едната ти котка не ти позволява да я вземеш в ръце, защото така и ограничаваш движенията. Един вид и отнемаш свободата, а тя още не е готова да ти се довери. С времето, ако не настоваш много (ако го правиш я плашиш), тя сама ще почна да се качва в скута ти. И аз сега така опитомявам едно малко коте на работното си място. В момента сме на фаза, да ходи подире ми като пале и да дава да го помолвам по главата. И мен котките са ме обичали винаги, но това малкото ми се опъва...
 Чела ли си "Малкият принц" на Екзюпери? Разказа за лисичето ми е любим. Та и с котките така... Трябва бавно, полека да градите доверие и приятелство.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: NEFERTITI72 в 1 Ноември 2013 00:18:48, Петък

И аз на това се надявам с времето да ми се довери.А котарачето с него се разбираме добре .Преди гато живеех в пловдив имах два котарака единия беше малко своенравен а другия по-малкия си беше моето котенце не ходеше при други хора само при мен.Помагаше ми за мигрената да ми мине по-бързо.Но когато се прибрах на село изчезнаха. Първо единия после и другия,в Пловдив ги гледах в апартамент а на село бяха пуснати на свобода и изчезнаха.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: NEFERTITI72 в 1 Ноември 2013 00:27:58, Петък

Ето снимки на предишните ми китенца първия е Котюн а втория Мацко по ред на снимките

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: NEFERTITI72 в 1 Ноември 2013 00:32:21, Петък

Това е Мацко които беше моето котенце.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: fnosen в 17 Януари 2014 16:28:46, Петък

Аз също обожавам котки, а явно и те мен, до сега не съм имал разногласия с тях. Не можем да отречем че има нещо специално в тези животни

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: хеката в 17 Януари 2014 17:53:17, Петък

fnosen, освен че са пухкави и мъркащи ....Нали

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: niksi в 26 Януари 2014 15:29:53, Неделя

Имам три чисто черни звяра, изключително интересни характери са и трите.За котките ми прави следното нещо впечатление.Тъй като са баба, майка и внук йерархията им е уникална.Въпреки, че мъжкия е най-едър и силен, но най-малък търпи бой и съскане от баба си и майка си и веднага се оттегля.Докато се бие жестоко с мъжките котараци от махалата.Майка му също винаги отстъпва дори и нейните си места в къщата, когато дойде бабата(нейната майка) и й удари една лапа.Така че, най-старата котка командва по младите и те се съобразяват с нея.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: rosie_gencheva в 10 Юни 2014 14:24:44, Вторник

Аз имам котарак и съм забелязала,че има различно отношение към всеки в къщата. Майка ми е за храна,сестра ми е спаринг партньор а аз съм за гушкане,галене и глезене...все пак аз го донесох в къщи.

Added (10.Юни.2014, 2:24 PM)
---------------------------------------------
Аз имам котарак и съм забелязала,че има различно отношение към всеки в къщата. Майка ми е за храна,сестра ми е спаринг партньор а аз съм за гушкане,галене и глезене...все пак аз го донесох в къщи.

Титла: По следите на котките...
Публикувано от: evani в 9 Юли 2014 18:40:15, Сряда

Аз, за жалост, никога не съм имала късмет със котките, но за майка ми не мога да кажа такова нещо - нея всичко що е пернато или космато я обича. Помня как като бях малка донесох едно малко коте дето майка му беше умряла, и понеже беше болничко и прегладняло тя се съгласи да го задържим ден два, които станаха на седмица, две, после на месец и тн. И макар че аз го бях спасила и го глезих, то дори не поглеждаше към мен, само вдигаше арогантно опашка и ме подминаваше, докато с майка ми си имаха рутина - сутрин като стане да прави кафе, то се пльосваше на главата и стоеше така докато не стане време да прави закуска, когато се преместваше върху врата и. Същото беше и с папагалите ни - Толкова често кацаха на главата и че се майтапехме че там са си свили гнездо  .