Магия

Отворена дискусия => БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ => Темата е започната от: theshadow в 19 Февруари 2010 14:03:13, Петък

Титла: Нестинарството
Публикувано от: theshadow в 19 Февруари 2010 14:03:13, Петък
Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор. Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите. То се е преборило с гоненията както от страна на християнството, така и от страна на комунизма, за да продължи да съществува през хилядолетията. В състояние, подобно на транс, местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години. Те казват: "Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината.". Също така те вярват, че духовната подготовка и студените крака заедно със звучната монотонна музика на гайдата и тъпана, са ключът към успеха. Изпълнението започва по залез слънце, когато главния нестинар, мъж, който носи бяла риза и червен пояс през кръста, разпръсква въглените в кръг на площада на село Българи. Уличното осветление изгасва и зрителите тихо се приближават. Над баирите отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около кръга с икони в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им притворени. Нестинарите казват, че изпадат в състояние на духовен транс по време на танците и се вярва, че могат да предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол от Българската академия на науките, изследваща нестинарството от 1972 год., описва в книгата си "Огън и музика" пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 год., предсказващо войните в бивша Югославия от миналото десетилетие.

Историята на нестинарството, анатемосано от православната църква и забранено от българското комунистическо правителство, може да се проследи чак до траките –древно население на България, което почитало слънцето като бог и вярвало в безсмъртието. Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали. Те отъждествяват виковете и възгласите "их" и "ех", които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието "иакхе" на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието "нестинари" от гръцкото "анастеназо" (възклицавам, дишам). Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност.

автор: discoverstrandja.com

Титла: Нестинарството
Публикувано от: theshadow в 19 Февруари 2010 14:05:44, Петък
автор: mokiziva

Най-старите сведения за танци върху жаравата идват от Тибет, където още преди 4000 години е имало нестинарство. Този ритуал е бил практикуван в манастирите , както и в рамките на шаманизма с цел да се прекрачат границите на човешкия дух. Танца върху жаравата е една възможност да осъзнаем, че имаме значително повече потенциал отколкото вярваме и че границите, които си поставяме са само илюзия. Липсата на страх пред огъня означава освобождаване от веригите на възприятието.

Нестинарството е било разпространено още сред много други култури и племенни общества.
 Ето тук са например няколко практикуващи нестинари от Шри Ланка:

Титла: Нестинарството
Публикувано от: egypt в 4 Август 2011 17:08:09, Четвъртък
Това е стршно интересен ритуал с много дълбоки корени,имам информация,че нестинарство се е практикувало дори в Древен Египет
Титла: Нестинарството
Публикувано от: theshadow в 4 Август 2011 19:11:00, Четвъртък
Quote (egypt)
имам информация,че нестинарство се е практикувало дори в Древен Египет


 Ще споделиш ли повече?
Титла: Нестинарството
Публикувано от: Sirens в 8 Август 2011 23:42:15, Понеделник
Нестинарската общност представлява своеобразна парацърковна структура и е принципно чужда на Православната църква. Като устойчива предхристиянска общност, тя е усвоила през християнския период външни елементи от християнския култ, интегрирала ги е в своята култово-обредна система и ги е подчинила на паганистичната си специфика. Усвоените външни прояви на християнския култ имат периферно значение за нестинарството и са придобили характер на ритуален декор.
 Смята се, че нестинарството е християнизиран езически обред. За П. Р. Славейков обредът е християнизиран тракийски, а носителите му са българи, някои от които погърчени. Гръцкият автор Хурмузиадис счита, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Проф. М. Арнаудов вижда връзка между нестинарството и „средноазиатския шаманизъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни лекувания”.
 Нестинарите се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са три-дневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 - 20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им.
 Нестинарската обредност се отличава от традиционно православната. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден - Св. Константин и Елена.
 За нестинарите нашият Спасител Господ Иисус Христос не е живо и реално присъствие. Персонификация на реалната божествена сила, която управлява техния живот, е наместникът на Бога - св. Константин, наричан Светока или Великия баща. Във вярата им Бог и св. Константин много често се препокриват.
 Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон. В представите на огнеходците той е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан и когато не е обиждан. Редовно му се принасят жертви и стриктно се спазва обредността, свързана с култа към него. Във вярванията на странджанските нестинари св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата. Те трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава и доброто, и злото и направлява човешките съдби. Счита се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император.
 Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща църковната, със свои места и постройки, наречени конаци, а също икони, свещени култови предмети и имущество.
 Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарите. По-старите конаци, които са се намирали в домовете на главните нестинарки, са били и средище на общността. Според схващането на огнеходците конакът е дом на божеството, в който пребивава, и бива ритуално изнасян, за да обиколи храма, за да отиде до свещения участък с извор в гората, да посети домовете на вярващите и да играе в огъня, носен от нестинарите (става въпрос за изображението на св. Константин, когото идентифицират със своето божество). В конаците най-сакралната част е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне.
 Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство на конака са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е забелязано от изследователите отдавна и е определяно като отношение „като към идоли”. В нестинарските икони гръцкият автор Хурмузиадис съзира очебийно отклонение от каноните на православната иконография. Една от причините, той да пледира за изкореняването на нестинарството, е същественото несъответствие на езическото суеверно почитане на иконите с православните канони и специалното отношение към иконите от страна на нестинарите като към идоли.
 Несъмнено за членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи с колективното съдействие на останалите, блага за всички от Светока. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна.
 Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен аргумент в полза на становището за езически произход на нестинарството.
 Нестинарите се намират в състояние на особена духовна прелест. Това се изразява и в твърде показателния факт, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог.
 В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, както и други подобни фолклорни обреди, свързани с честването на някои светци от църковния календар. Това създава впечатление, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковното благочестие и могат безобидно да се впишат в обсега на тъй нареченото битово християнство.
 В духовно отношение обаче не съществуват неутрални явления. Необходимо е православните християни да имат предвид, че участието и дори присъствието на нестинарските езически ритуали не е безобидно. То влече след себе си съответните душевредни последствия, води до зависимост и обремененост от бесовските сили и е опасен досег с демонизма, магията и окултизма. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1).
 
 Стефан Стефанов
Титла: Нестинарството
Публикувано от: Scorpio в 30 Октомври 2012 21:58:17, Вторник
Възхищавам се на хората практикуващи нестинарство.
Титла: Нестинарството
Публикувано от: inkognito в 8 Декември 2012 01:22:22, Събота
аз също.. smile Винаги съм ги наблюдавала с огромен интерес.
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 13 Февруари 2014 19:44:02, Четвъртък
smile
 Може би ...танците и ..барабанът не случайно са толкова..въздействащи. smile
 Имам у дома информация, като се прибера, ще я сложа. Интересното е, че тя е част от учебник, който разглежда психопатологиите и необяснимите психични феномени.
Титла: Нестинарството
Публикувано от: theshadow в 13 Февруари 2014 19:57:21, Четвъртък
LyLyth, ама то нестинарството не е патология, не е и необясним психичен феномен... Но ще ми е интересно да прочета какво пише...
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 13 Февруари 2014 20:06:03, Четвъртък
Имах предвид... понеже пишеше някъде, че и до днес не е ясно, какво точно го предизвиква.. smile
 Така де, ще кача информацията, но нека се прибера. smile
Титла: Нестинарството
Публикувано от: theshadow в 13 Февруари 2014 20:21:21, Четвъртък
LyLyth, предполагам авторът на материала не е бил допуснат до техниката. Как точно се ходи по въглени не е тайна. Занимателната част за мен поне е не точно самото ходене, а съпътстващите го трансови състояния.

 Ето я  самата техника, в копи от сайта за парапсихология, дето админствам там-
 Огънят трябва да гори, докато жаравата не стане светла. Ако въглените са шарени, тогава се чупят и стъпалото потъва в тях по начин, при който са възможни изгаряния. След това въглените се разстелват така, както се вижда на заснетите клипове. Когато се ходи по въглените, пръстите на краката се притискат силно към петата и не трябва да се отварят. Стъпалата се поставят успоредно на повърхността на жаравата. Ходи се със ситни стъпки по начина, който се вижда на клипа. Ако пръстите се отворят, тогава се задейства чувствителността на кожата между тях, болката е огромна, човекът спира да се контролира и започва да ходи по неправилен начин и следват изгаряния.

 А клипът е този-

 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 13 Февруари 2014 20:30:12, Четвъртък
smile
 Явно не се изразявам точно. smile Именно трансовите състояния и причината, поради която плътта не гори. smile
 Иначе другото го зная. smile
 И съм го виждала. smile
Титла: Нестинарството
Публикувано от: theshadow в 13 Февруари 2014 20:49:44, Четвъртък
LyLyth, трансовите състояния не са причината. И според мен е негативна тенденция, че нестинарството се комерсиализира. Има хора, които учат на въпросната техника срещу пари. Водят курсове и след десетина минути обяснения пускат курсистите на въглените. Даже имаше клипове качени в youtube навремето - с рекламна цел, на именно такива курсове. Дойде ми пошло, тъй като независимо, че има техника на ходене, нестинарството не е само тази техника или поне аз така го възприемам.

 И както писах, мен техниката за ходене по въглените не ме интересува толкова, колкото съпътстващите я трансови състояния. Желаеш ли да напишеш нещо повече за тях, ако имаш информация?
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 26 Февруари 2014 17:15:13, Сряда
theshadow,  и на мен ми бе любопитно. Този учебник е сред добрите, по мое мнение, а материалът за нестинарството е поместен в раздел "социална психология".
 Учебникът е "Психология и медицина" под редакцията на доц. д-р Надежда Маджирова. Иначе е дело авторски колектив. Медицинско издателство Райков, Пловдив, 2011г.
 Ще постна материала дословно и без изменения.
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 26 Февруари 2014 17:16:09, Сряда
Нестинарство
 
Нестинарските игри у нас са странен народен обичай, свързани с името на Константин и Елена и е запазен в някои села на Странжа планина (виж описанието на Е. Шаранков в “Биологични основи на психологията”, стр. 60). То е било разпространено в около 30 села, предимно български, а след това и в някои погърчени села. Обичаят е бил раз¬пространен доста до 1912 г., след което се запазил в 1-2 села.
 Има предположения, че нестинарството е пре¬несено от Азия, минало през Русия, откъдето са го донесли българите. Проф. Арнаудов споменава за съществуването на огнепоклонници в Кавказ, които са имали “храм на огъня” и са горели труповете на мъртвите, нещо за което споменава и П.Р. Славейков. Според проф. Арнаудов главната изпълнителка - нестинарка може да бъде сравнена с някогашните глав¬ни жреци при езическите храмове, които са ръково¬дили известни празненства, обряди и са пророкували на населението волята на боговете. Те са кладяли огньове в траповете и всички са прескачали през пламъците. Било познато на българите още в XII и XIII век.
 Нестинарските игри са играене на мнозина селя¬ни и селянки върху жарава. По време на играта те изпадат в особено състояние - транс. Тези странни групови игри са се срещали в много страни - Западна и Източна Европа, Азия. Днес те са се запа¬зили в Европа, изключително в България, в Азия на малко места, съществуват в някои острови на Ин¬дийския и Великия океан.
 Първите сведения за нестинарството у нас са да¬дени от П. Р. Славейков, в „Нрави и обичаи”, публикувани в сп. „Гайда”, през 1866 г. Той пишел, че тези игри ставали в българските села Блаца, Ма- джура, Перигопуло, Режово и Мързево и бълга- ро-погьрчените села Бродилово, Агио-Стефани и Кости, всички около Созопол и Черно море. На Св. Константин и Елена селяните наклаждали огън от 40-50 кола дърва. След това сядали около трапези и гайдите започвали да свирят. Когато дърветата се превърнали в хубава жар, селяните ставали и за¬почвали да палят свещи и започвали да се молят като държали домашната си икона на Св. Константин и Елена. Те играели в огъня боси или с калцуни или чорапи, без обувки. След като кръстосвал на няколко пъти огъня, нестинарят бързо прибягвал до близката горичка. Славейков описва невестата на хората у ко¬ито е отседнал. Както е държала детенцето си, „прибледняла, изстинала и студена пот я беше побило. После това тя зе да почервенява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викала ту-ту-ту-ту ето го ту-ту-ту, рипна, завтече ся и скочи в огъня да играе с другите и оттам отиде в село. “След като привършили огнеиграенето, младите се хващали на хора и продължавали да играят около огъня. Младите, „тазгодишни булки” играели боси и от време на време стъпвали върху топлата пепел край гьня. Играта продължавала до залез слънце. Десет години по-късно той публикува нова статия по този въпрос в цариградското списание „Ден” за нестинарството в селата Бродилово и Кости. Жителите от тези села се гърчеели но се обличали като българи. Те употребявали много български думи, но и думи, чийто корен не се срещал сред българския език. Те се жнели помежду си и не вземали жени от околните българи, още по-малко гърци. По онова време те са изгаряли мъртвите от страх да не вампирясат, а по- късно са ги пробождали с нож преди да ги спуснат в гроба. Славейков допускал, че нестинарството идва от древните траки.
 Описанието на Ст. С. Русев през 1891 г. за гръцко-българското село Яня. Това ставало по Еньовден. Догдето обхване единия, прихващало другия, по¬сле третия и т.н. Огнеходството продължавало 10— 15 минути. Когато жеравата пригоряла всички си отивали по къщите и на следващия ден ядяли, пие¬ли и лежали. Според поверието им, колкото повече нестинари имало на огъня, толкова по-голям берекет пяло да има през годината. Истинските нестинари много малко употребявали алкохол, колкото за ком¬ка когато засвирили гайдите нестинарското хоро. Който нестинар сбърквал хорото, разтрепервал се като лист, очите му се размътвали, погледът му станал разсеян. Нестинарите под свирнята на гайда¬та и удара на тъпаните играели. Около огъня залива¬ли обилно вода. Скачането продължавало дотогава, докато нестинарят придобиел обикновеното си изражение и почнело да му припарва на краката. Тогава той тайно излизал от огъня и нагазвал в огъ¬ня втори, трети и т.н. докато се изредели всички.
 Сведения за нестинарството у нас има и през 1898 г. от Ст. Шивочев в сп. „Светлина”, год. VIII, кн. 12, и год. IX, кн. 2).
 Известният публицист Хр. Силянов, в своите спомени от 1903 г. пише, че жителите на селата в източна Тракия се отличавали с ниско културно раз¬витие и първобитни нрави. Те живеели със своите езически поверия, облечени в християнско рухо. За него те са били своего рода религиозна секта, обредната страна на която напомняла много на демоническите религиозни оргии на древните тра¬кийци. Св. Константин или „светска представлява едно въплъщение на доброто и злото и направлява човешките съдбини”. Прихванатите моми, тях най- напред ги прихваща, зашеметени от свирнята, спирта и непрекъснато въртящата се икона, започват да си скубят косите и да си блъскат главите където сварят. Това продължава докато се прихванат повече хора Неприхванатите през това време викат ,,кю-кю-кю”когато се прихванат повече хора всичките под¬скачат до огъня и всички едновременно под ударите на тъпаните се хвърлят боси в огъня и многократно кръстосват горещото огнище. Докарани до бяс, т.е. напълно прихванати от Св. Константин, момите и невестите хукват в гората. Подир тях се спусат и мъжете и тогава в състояние на пълна оскотялост, пръснати из гората двойки се предават на най-разпален разврат. Ако някой види дъщеря си или жена си в такова положение, мълком бърза да се отстрани, за да не смути обхванатата от светока девойка.
 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 26 Февруари 2014 17:17:02, Сряда
Д. Гарванов, който е описал неститарството до този период сам е посетил нестинарите от с. Вулгари през 1924 г. и лично е присъствал на празника им. Обичаят се е запазил, както при описаните преди него. Обичаят да се играе в огъня произлиза от първичното нестинарско селище Припор-Юрта. Обичаят бил много стар и чисто български. Гърците са го взели от българите, а останалите села от тях. За възкръсване на този обичай имало легенда.
 Легендата за нестинарството: Когато населението на Юртата трябвало да напусне селото се отправило към Русия и се заселило край р. Волга. При тръгването си обичаят на нестинарите бил да не вземат със себе си иконите, кърпите свещения тъпан, затова са ги закопавали в земята. Историята на една нестинарка Макро Марула била: затъжила се за родното си място. Един ден когато седяла на брега на голямата река й се явил един старец и й рекъл “Защо плачеш?” Тя му отговорила: “За заровеното имане”. Той й рекъл: “Снеми кърпата от главата си, простри я върху реката, седни на нея и ще идеш през морето в твоите места”. Така и сторила. Спуснала се по ре¬ката и оттам в морето и оттам по Костинската река (р. Велека). Тя стигнала до село Припор, изровила за¬копаните икони и отново възобновила обичая. След нея се върнали и други от Русия. Една част от тях се заселили в с. Вулгари, други в Кости и Мъжера. Тази Макро Марула се считала за родоначалницата на сегашното нестинарство.
 Интересна е описаната от автора исторя на 75 го- дишната баба Нуна. Когато била на 7 години баща й, селски чорбаджия, бил хванат от разбойници. Било 10 дена преди Св. Илия. За да се спаси обещал да даде курбан един коч, но не го направил. Цялото им семейство измряло, само тя останала жива. Веднъж когато белела платно, видяла хубав мъж да идва при нея, тя се уплашила и избягала у дома си. Но щом влязла в стаята си отново го видяла. Тя припаднала. Когато се свестила младежът проговорил и поръчал да предсказва. След случилото се тя заболяла. По време на едногодишното си боледуване тя често виж¬дала 12 мъже, с които се ръкувала, разговаряла като със живи хора. Гледала я леля й, голяма нестинарка. Веднъж тя я завела на нестинарския конак. Поръчала й какво да прави за да оздравее. Тя сторила същото и оздравяла. Никой не знаел какво й е казала, било тайна. На първия празник малкото момиченце играло за първи път в огъня. Когато се оженила прекъснала нестинарството. На 52 годишна възраст овдовяла и отново подновила нестинарството. Имало е случаи когато е стояла в огъня до 4 часа и нищо не й ставало. Когато играела нищо не чувала, нищо не виждала, нищо не усещала. Понякога виждала Св. Констан-тин да върви пред нея като малко момче с бакърче в ръка и да полива огъня, в който играела, И
 където той поливал, там стъпвала и затова не изгаряла. За останалите се виждало огън, а за нея - пепел. Когато играела в огъня говорила каквото й кажел светецът, но след това нищо не помнела от казано¬то. Когато играела, като че й вземали сърцето, като че хвъркала, ръцете й тогава правели движения не по волята, ето защо това не е за подигравка. За мест¬ното си население била нещо като светица - гледала на боб, давала мъдри съвети при семейни проблеми, лекувала с народ на медицина. По сведения на Георги Радев, учител в с. Вулгари от 1925 до 1931 г. и е сви-детел на техните игри, твърди че обичаят бил чисто български. Нестинарките пиели ракия но никога не се напивали. Прихващането е било наследствено, защо¬то на всички нестинарки в рода им имало все някой нестинар. Изглеждало, че нестинарите представляват особена верска група, отделена от другите селяни. Всичките се събирали отвреме навреме в къщата на Нуна, за да се научат на някои неща и за да планират отпразнуването на някои нестинарски празник. Воде¬ли благочестив живот. Те имали нестинарски праз¬ници, които ревностно пазели. Когато нестинарките се нареждали около огъня преди танцът им в огъня, гайдарят и тьпанарят заставали на източната страна, а те на западната. И той им даде идентично описание за игрите на нестинарките в огъня.
 Нестинарката Кераца казвала, че по време на припадъка не знаела какво става с нея. Нещо я ка¬рало да играе в огъня, а него съвсем не го усеща¬ла. По време на играта не знаела къде е, но чувала всичко каквото говорили около нея. Самата Кера¬ца казвала за себе си, че била много нервна. Кога¬то играела в огъня Св. Константин вървял пред нея и ръсел огъня. Играела за да изкупи собствените и чуждите прегрешения. При срещата си с различни нестинарки, всичките заявили, че “можели да играят безнаказано в огъ¬ня, но само тогава когато бъдат прихванати”.
 В миналото са играели по 15-20 души. Мъжете също са участвали.Интересен е случаят с Димо. През 1905 г. той бил млад нестинар. В селото турският секретар-бирник Халил, като видял Димо да играе в огъня и той решил да играе. Събул си краката и нагазил в жаравата. Но краката му толкова много изгорели, че дълго време лежал болен от изгаряне. Нещо за т.н. от нестинарките “прихващане” - те считат за прихващане нещо като влизане на свети¬ята в тях. Но от друга страна те считат, че светецът не влиза в тях, а просто те играят по негова заповед и вършат онова, което той им заповяда. Същото се отнася и до пророчеството. Така, че прихващането не може да се идентифицира напълно с влизане на светеца в тялото им. По мнението на непосветените зрители, светецът влиза в тялото им и той играе и танцува и сам си говори. Така, че прихващането има нещо като свързване със светеца, все едно вселяване. Несъмнено се касае за трансово състояние.
 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 26 Февруари 2014 17:18:47, Сряда
За да настъпи транс са необходими няколрко момента:
 1.    Боледуване на нестинарките до изтощаване, душевно боледуване, при което стават лесни за внушения и самовнушения;
 2.    Вярата от лични наблюдения на други нестинарки, а после и от себе си, ако са играли преди;
 3.    Предпоставка за прихващане, базирано на внушение и самовнушение;
 4.    Предварителна психологическа подготовка - приготовленията започват една седмица и с всеки ден се засилват в това очакване;
 5.    Самата обстановка оказва влияние за ускоряване и настъпване на прихващането.
 6.    Елементи на индуцирано хистерично поведение; обстановката в конака, образите на иконите, хората, тъпаните, стереотипното повторение на едни и същи звукосъчетания и действия, изглеждащи раз¬хвърляни за околните.
 7.    Имат видения и халюцинации при прехващана
 8.    Постят преди тържеството и в други дни.
 А нима това не се доближава до хистеричните припадъци, до наблюдаваните в Европа масови хистерии, при които жените се гърчели, до обладаване от сатаната. В известна степен прихващанията наподобяват на описаните по това време хистерии в Европа и Америка. Така както и при тях има заразяване, тук при прихващане изпадат в транс. Така както някои от вещиците в Европа губят сетивността (печата на дявола), тук също има загуба на сетивност по отношение горещите въглени. Европейските вещици лаят, мяукат, вият, а нестинарките издават други звуци. Те виждат сатаната, а нестинарите - Свети Константин и Елена. Някои оприличават нестинарските игри с тези на шаманите - по отношение хипнотичния транс.
 В настоящата тема се разгледаха редица психични епидемии, появили се в различни страни и континенти и в различни времена. Въпреки, че те са се различавали по време и място и са носили отпечатъка на своето време и на дадената култура, същността в тяхната основа е останала една и съща. Те са произтичали от еднакво общо страдание, зависими са били от социалните условия, както и на вътрешните психологични конфликти. Естеството на това колективно страдание се дължи на вътрешните преживелици.
 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 26 Февруари 2014 17:26:40, Сряда
Ето и едни сравнения от същия материал:

 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: хеката в 26 Февруари 2014 19:01:47, Сряда
Що се отнася до западно европейските вещици,искам да отбележа че в човешкото тяло има така наречените "мъртви точки". Тези "мъртви точки "представляват участъци от повърхността на кожата на които почти няма или няма нервни окончания за болка. 5 са местата за мъжа и 6 за жената,трябва да се има в предвид че жената има много по-висок праг на болка.
 Ако информацията за вещиците е направена на база средновековните доклади от мъченията на палачите, по заповед на инквизитора които са били прилагани като доказателства към съдебния процес,трябва да се отбележи че те са знаели за тези точки и са се възползвали от това. И на база това знание много хора са били обвинявани във вещерство. 
 Както Лилит посочи ,вещиците са  халюцинации,но те са били на база на така наречената"Мазилка на Вещицата"чиито съставки са:татул,блян,свинска мас и още една билка. Тези билки съдържат силни алкалоиди които  предизвикват халюцинации и в много случаи водят до смърт. 
 Тази смес предизвиква и усещане за полет във въздуха.
 На тези си усещания тези мъже и жени са вярвали и са признавали че летят на метлите си или на обърнати крави както се е вярвало в държавите преставляващи днешна Германия.

 Именно на база тези различия аз мисля,че нестинарките и западно европейските вещици нямат сходства и примера не е даден правилно.
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:08:23, Сряда
Разгъвайте максималния размер, за да прочетете, няма как инак..

 

 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:10:02, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:10:48, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:11:28, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:12:11, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:13:10, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:14:02, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:15:39, Сряда


 

 Тук са с иконите, с които влизат в огъня.
 Преди да пристъпят към игра в огъня, обикалят три пъти църквата на селото с иконите.
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:16:28, Сряда


 
Титла: Нестинарството
Публикувано от: LyLyth в 4 Юни 2014 18:19:18, Сряда


 

 Извинявам се за лошото качество, но не съм си купила светкавица, а и в тълпата е трудно снимането.
 Снабдих се с една книжка, тези дни ще се постарая да кача информацията от нея тук.
 Интересен е обредът с иконите през деня. Догодина ще отида от сутринта, когато всичко започва. smile

 Първите няколко снимки са моменти от нестинарството през годините, включително и една от големите нестинарки на селото. Селцето се именува с. Българи.