А ти защо мислиш, че аз нямам опит и не заслужавам същото уважение? И кога изобщо сме говорили за магия та ме прецени какво разбирам?
Компютърната симулация е темата. Понеже на теб не ти харесва искаш да сменя ли, какво?

Защо да ти обръщам внимание Соломон?
Статията била "жълта". Да, това не е научна публикация, това е популярна статия. Но какво направи ти и какъв беше твоя източник?
Избра първия попаднал ти случаен коментар, който ти се струва, че подкрепя твоята теза и го пльосна тук? Ти ми кажи - има ли смисъл да продължавам подобен "разговор"?


И все пак ти прощавам
Отговори ми на въпросите, които поставих на Цеци...

Ува-жаеми магьоснички и магьосници (от Оз)...
Магията иска на първо място въображение, а вие го нямате.


Цеци, ще отговоря на теб защото другите двама са още по-зле.
Защо ти говоря за възможностите на анимацията? Защото за да направиш нещо, първо са ти нужни съответните инструменти и ноу хау. Първия въпрос е възможно ли е да се направи? Представих ти днешните възможности, оставих на теб да си представиш бъдещите, за да разбереш, че възможностите са безкрайни дори за нас, които сме вътре в симулацията.


Питаш : На кого по дяволите му е нужна такава сложна компютърна симулация?
Миналата година правихме компютърна симулация на един завод. Нашия екип е 6 човека, помагаха ни и местните конструктори с моделите на отделните сгради, детайли и машини. Сложи ги общо към 10 човека за около 9 месеца. Поради разбираеми причини не мога да пусна симулацията в нета, затова ще я опиша накратко с думи.


Представи си 4 сгради, в които са подредени към 100 машини. От единия край влиза ламарина, нарязва се на различни форми (грубо към 2000 разновидности), после някои от тия форми се огъват, изпълняват се разни обработки върху тях, заваряват се, боядисват се и на другия излиза готово, завършено изделие. Така е в действителност, така изглежда и симулацията само дето хората ги няма. На входа пускаш плана за седмицата и процеса тръгва. Това, което реално се случва за час, в компютъра става за минута. Можеш да гледаш, която искаш машина или който искаш цех, можеш да проследиш 1 детайл по целия му ход от листа ламарина, до сглобяването заедно с други детайли. Сама разбираш, че всички тече едновременно - за да гледаш сглобяването, отделните детайли трябва да направени в предните цехове. Всичко това тече едновременно както е в реалността.


Нашата анимация не е като тази с динозавърчето, много много по-елементарна, но все пак ни отне няколко човекогодини труд. На кого по дяволите му беше нужна такава сложна компютърна симулация? Ами на собственика на фирмата. Благодарение на симулацията, по негови думи, е съкратил цикъла за производство с повече от 60%, а производителността е нараснала не помня точно с колко и ме е страх да не кажа някоя глупост.


Надявам се обясних какъв е смисъла да се правят симулации? В бъдеще инструментите ще стават по-добри, симулациите ще стават все по-сложни и ще се правят по-бързо. А ползата от тях е огромна.

Извинявай, Solomon,
но разсъждаваш прекалено тесногръдо за човек, интересуващ се от магия.
Ник Бостром е професор в Оксфордския университет. Забележи, не в някакво никому неизвестно университетче, а в един от най престижните световни университети. Последователи на Теория на симулацията са хора като Илън Мъск, хора успели във всяко отношение. Мислиш ли, че това са някакви малоумници, които вярват на всякакви дивотии?


Между другото чувал ли си, че поведението на материята се променя в присъствието на наблюдател?
А дали знаеш какво е ноетика?

Solomon, не си прав, че няма доказателства. Има достатъчно явления, които най-малкото дават достатъчно основания за търсене в тази посока. Ще се спра на тях по-късно, а сега ми се ще да разгледаме една измислена ситуация.


Да си представим проста компютърна игра - човече стои пред стена и се опитва да премине през нея. Естествено не успява. Нито човечето, нито стената са физически обекти, но илюзията е съвършена. Изглежда все едно се сблъскват 2 физически обекта. В действителност и човечето, и стената са само код (обекти) някъде в паметта на компютъра. И двата обекта имат колайдери, математическо описание на повърхнината, в която се вписват. В момента, в който човечето достигне стената, програмата отчита контакт между двата колайдера и блокира движението на човечето напред. Няма физическо ограничение за преминаване. Програмата не му позволява да премине, защото са такива "физическите закони" заложени в играта.


Сега да си представим един достатъчно мощен компютър и едно човече дарено с почти човешка интелигентност. По какъв начин човечето може да разбере, че не стената е твърда, а програмата не му позволява да мине през нея?

Теорията:


Теорията, че живеем в симулация тръгва през 2003 г. от световно известния философ Ник Бостром. Тази теория твърди, че света, в който живеем не е нищо повече от компютърна симулация. Нещо, което много други умове са подозирали от векове насам, но не са имали понятието „компютърна“, за да могат да формулират логически издържани теории. Според съвременните учени, които се занимават с тази теория, може да има милиарди симулирани светове и само един реален. Ето защо вероятността да сме в реалния е изключително малка…


Вероятно всичко това ти звучи абсурдно на фона на това, което виждаш с очите, чуваш с ушите си, помирисваш с носа си и усещаш като допир. Не забравяй, че всичко, което имаш като възприятия и преживявания са всъщност мозъчни импулси в твоята черепна кутия. Чрез въздействие върху определни мозъчни центрове може да бъде постигнато абсолютно всяко едно усещане, без да можеш да го отличиш от това, което наричаш „реално“. Ето защо дори хора с ампутирани крайници понякога усещат болка в липсващите крайници. Всичко е в главата…




И Кастанеда :


Дон Хуан ми обясни, че светът, който възприемаме, няма неоспоримо съществуване. Тъй като сме свикнали с него, вярваме, че това, което възприемаме, е един свят от предмети, които съществуват такива, каквито ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а по-скоро една вселена от излъчвания на Орела.


Тези излъчвания представляват единствената неоспорима реалност. Това е една реалност, която обхваща всичко, което съществува, това което може да се възприеме, и това, което не може, познатото и непознатото.
Виждащите, които "виждат" излъчванията на Орела, ги наричат команди заради тяхната неоспорима, безапелационна същност.
Всички живи същества са принудени да използват излъчванията и ги използват, без дори да разбират какво представляват те. Обикновеният човек ги интерпретира като "реалност", а виждащите, които "виждат" излъчванията, ги интерпретират като правилото.
Въпреки че виждащите "виждат" излъчванията, те не могат да знаят какво е това, което "виждат". Вместо да се обвързват с догадки, виждащите се занимават с функционалния въпрос как могат да се интерпретират командите на Орела.
(Шест обяснителни постановки. Карлос Кастанеда)


Забелязвате ли приликата?

Първо да благодаря на администраторите за това, че одобриха регистирацията ми, да поздравя участниците във форума и да кажа няколко думи за себе си.
Пиша в тази тема защото се интересувам най-вече от идеите на Кастанеда. Подчертавам - от идеите, а не от личността на Кастанеда. За себе си мога да кажа, че се считам за практик. Не съм начинаеща, разбира се не съм и завършрн магьосник. Познавам книгите, имам и доста сериозен практически опит. За начало мисля, че това е достатъчно. Надявам се да се получи дискусия по темите, които ме вълнуват.