Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - keysha

Страници: [1] 2
1

— Не е възможно винаги да се живее стратегически — казах аз.


Така говори и Кастанеда, а дон Хуан го убеждава в обратното. Далече съм от мисълта да се правя на дон Хуан.


Хората са различни. За едни е достатъчно да обикалят в кръг из парка, други се стремят към Еверест... и някои го достигат.
Обикалянето из парка е лесно. Дали е и забавно не съм сигурна. От един момент нататък е просто навик, повтаряне и повтаряне на нещо до болка познато. Едно и също, едно и също докато дойде ден вече да нямаш сили и за това.


Пътят към Еверест не е лесен със сигурност. Напротив, той е смъртно опасен. Дали може да се нарече забавен също не знам. Със сигурност носи удоволствие и това удоволствие е достъпно само за много силни хора.
Пътят до Еверест минава през много по-малки върхове, всеки следващ е все по труден и винаги е различно. Няма повторения, няма скука и досада и така до края.


Кое от двете да изберем? А изобщо имаме ли избор?

2

Eдин цитат специално за Astaroth  [ok]   , с неговите защити и атаки :   [size=78%] [/size] [witch]


— Всичко, което мога да ти кажа — каза дон Хуан, — е, че воинът никога не е достъпен. Той никога не стои на пътя, в очакване да бъде напердашен. Така той свежда до минимум шансовете на неочакваното. Това, което наричаш произшествие, в повечето случаи лесно може да се избегне, освен от глупаци, които живеят както дойде.
— Не е възможно винаги да се живее стратегически — казах аз. — Представи си, че някой те чака с пушка с оптически мерник някъде. Той може да те съзре точно от петстотин ярда. Какво ще направиш?
Дон Хуан ме погледна с недоумение, а после избухна в смях.
— Какво ще, направиш? — настоях аз.
— Ако някой ме. чака някъде с пушка с оптически мерник? — каза той, явно имитирайки ме.
— Ако някой се с скрил от погледа ти и те чака. Няма да имаш никакъв шанс. Не можеш да спреш куршума.
— Не. Не мога. Но още не разбирам мисълта ти.
— Мисълта ми е. че цялата твоя стратегия изобщо не може да ти помогне в подобна ситуация.
— О, може. И още как! Ако някой ме чака някъде с пушка с оптически мерник, аз просто няма да отида там.

3
Сензорната депривация е точно обратното. Докато при правилната походка вниманието се претоварва със сетивна информация, при сензорната сетивата се лишават от информация. Между другото и в София има вани за сензорна депривация, но е скъпичко. Представлява съд пълен със солена вода за да не потъва тялото с постоянна температура около 37 градуса, намиращ се в шумоизолирана и абсолютно тъмна стая.

4

Монотонната работа върши същото.


Toва отчасти е вярно. Можеш да спреш вътрешния диалог докато белиш картофи, докато правиш чай или кафе (японската чаена церемония ча но ю прави точно това). Магьосниците от книгите на Кастанеда правят същото :


Той яде много бавно и въобще не проговори. Тоталната му задълбоченост в яденето ме накара да осъзная, че те всички постъпваха така: ядяха в пълно мълчание.(Втория пръстен на силата)

Помагах му да изчисти някакви сушени билки. Дълго работихме в пълно мълчание. (ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ)


Но това са спомагателни техники, а в някакъв момент от развитието на един магьосник те се превръщат в навик, в начин на живот.
Следващите цитатите описват развитието на втренчването :



Втората серия в поредицата на втренчването било да се втренчваш в периодични явления: дъжда и мъглата. Тя каза, че втренчвачите могат да фокусират своето второ внимание върху самия дъжд и да се движат с него или пък да го фокусират зад него и да използват дъжда като един вид лупа, за да видят скрити неща. Места на силата или места, които трябва да се избягват, се откривали чрез втренчване в дъжда. Местата на силата били в жълтеникава светлина, а местата, които трябва да се избягват, били в наситено зелено.
Ла Горда каза, че мъглата безспорно е най-загадъчното нещо на света за един втренчвач и че тя може да бъде използвана по същите два начина, както и дъжда. Само че не се поддавала лесно на жените и дори след като тя самата се освободила от човешката си форма, мъглата останала недостижима за нея. Тя каза, че Нагуалът веднъж я накарал да „види" някаква зелена мъглявина над един облак мъгла и й казал, че това е второто внимание на един втренчвач в мъгли, който живеел в планините, където били тя и Нагуалът, и че той се движел с мъглата. Тя добави, че мъглата се използвала, за да разкрие духовете на неща, които вече не съществуват, и че истинското майсторство на втренчвачите в мъгли било да остават своето второ внимание да проникне в онова, което тяхното втренчване им разкрива.

5

Цеци,
Mного пъти ми се е случвало някой подобно на теб да ме пита : "За чий ми е да уча университет?" - примерно. - "Аз и така изкарвам достатъчно"
Ами не ти трябва. Всеки сам си решава накъде иска да тръгне и докъде иска да стигне.


Претоварването на вниманието води до спиране на вътрешния диалог. А за "чий ни е това", казват цитатите :


Дон Хуан обясни, че портата към света на магьосниците се отваря едва когато воинът се научи да спира вътрешния си диалог.
— Същността на магьосничеството се състои в промяната на нашата представа за света, а спирането на вътрешния диалог е единственият начин да бъде постигната тази промяна. Останалото е допълнение. Ти вече можеш да разбереш, че нищо, което си видял или направил, с изключение на спирането на вътрешния ти диалог, не би могло да промени теб или представата ти за света.
...
— Спирането на вътрешния диалог обаче е ключът към магическия свят — каза той. — Останалите действия са само помощни. Те просто засилват ефекта от спирането на вътрешния диалог. (Карлос Кастанеда, Сказания за силата)

Дон Хуан бе изтъквал не веднъж, че основният елемент в неговото магьосничество е спирането на вътрешния диалог. (Карлос Кастанеда, Вторият пръстен на силата)

Когато вътрешният диалог се прекрати, светът се разпада и на повърхността се явяват някои наши странни черти, сякаш са били силно подтискани досега от думите.
...
— Както знаеш, — каза той — същността на магията е във вътрешния диалог. Той е ключът за всичко. Когато воинът се научи да го спира, всичко става възможно. Постижими стават и най-трудните цели. Всички тайнствени и необикновени преживявания, които ти се случиха напоследък, станаха възможни за теб благодарение на това, че успя да престанеш да мислиш наум.
...
Виждането става възможно, едва след като воинът успее да спре вътрешния си диалог.
(Карлос Кастанеда, Сказания за силата)

Според нас съществена помощ на сънуването оказва състоянието на душевен покой, което дон Хуан бе нарекъл "спиране на вътрешния диалог", или “неправенето на разговор със себе си".
(Карлос Кастанеда, Дарът на орела)

„За да постигнеш съвършен резултат при сънуването, трябва най-напред да спреш вътрешния си диалог", каза веднъж дон Хуан.


А това, че Кастанеда открито подтиква към използване на халюциногени и опиати, просто не е вярно. В книгите е описал опита си с кактуса пейот, дяволска трева и халюциногенни гъби. Ако не броим пейота, който просто се дъвче, за останалите две е абсолютно невъзможно от книгите да се извлече информация за ползването им. На не едно и две места се казва, че наркотиците разрушават тялото и използването им е грешка.

6

Цеци, казваш "Третата свъс кълченето на пръстите... Ами шантава е."
Цитата, който съм копирала не е най-доброто описание на техниката. Ще се опитам да я опиша по-ясно.


Когато гледаме, погледа ни почти винаги е фокусиран в някаква точка пред нас. Ние обръщаме внимание само на това, което е в обалстта около тази точка, останалото, което хващаме с периферното зрение просто игнорираме. Първата част от техниката се свежда до това да превключим вниманието към периферното зрение. Това е лесно. Можеш да  поекспериментираш докато гледаш телевизия. Опитай се да гледаш целия екран - това, което е на преден план и фона. Ще видиш как сме фокусирани върху много малка част от зрителната информация.


Когато излезеш навън, насочваш погледа далече напред и по същия начин "превключваш" към периферното зрение. Стремиш се да гледаш всичко което ти е в обхвата, т.е. почти 180 градуса. С малко практика ще се получи. Кълченето на пръстите не е задължително, можеш да носиш някакви предмети между пръстите. По принцип това се прави с кристали, но и обикновени болтове вършат същата работа. Въпроса е от ръцете да идва допълнителна информация, която да товари вниманието.


Накрая е добре едновременно с всичко това да чуваш и звука от стъпките ти. От една страна това е още информация, която да претовари вниманието, от друга стъпките добавят ритъм, а съм сигурна, че знаеш какъв ефект дава ритъма.


Това е техниката, лесно се усвоява, но ефекта идва след доста практика.

7

Astaroth,
никакъв транс не се е опитвал да достигне Кастанеда с тази техника. Тя изобщо не служи за това. В природата около нас има различни места, седенето на определено може да те зареди с енергия, докато друго ще те изстиска като лимон.


Попитах го дали всяко от двете места има специално име. Той каза, че доброто се казва sitio, а лошото — враг; каза, че тези две места са ключът към доброто състояние на човека, особено на човека, търсещ знание. Самото действие на сядане на едното място създава по-голяма сила; от своя страна врагът отслабва човека и може дори да причини смъртта му. Каза, че с дрямката си на моето място съм възстановил енергията, която съм прахосал в изминалата нощ.


В България например имаме поверие, че трепетликата е дърво вампир и не бива да се сяда под трепетлика, защото ти изсмуква енергията. Не знам дали е вярно, но никога не сядам под трепетлика.
Нещо подобно е техниката с намиране на добро място. Просто начин да се предпазиш от зловредни природни влияния.


Ето още един случай на търсене на доброто място, на което трябва да изчакат дон Хуан:


Нестор огледа земята с полупритворени очи, търсейки подходящо място за сядане. Аз съзнавах болезнено, че е твърде недодялан в това. Паблито, който беше до мене, на няколко пъти сякаш беше готов да пристъпи и да го поправи, но се въздържаше и си почиваше. Най-сетне Нестор избра мястото след моментно колебание, Паблито въздъхна облекчено. Знаех, че мястото, което Нестор беше избрал, е правилното, но не знаех как съм го разбрал.


И не, не си гадината. Говориш за неща, които не познаваш и не разбираш, а се опитваш да държиш като че ли всичко ти е ясно. Това по-скоро е смешно.
А техниките са нистина начални. Почнах от А и Б, ти от Я ли очакваше да почна?    [wizard]

8
Основната динамична техника, описана в "Сказания за силата" е правилната походка:



Каза, че правилната походка е похват. Воинът първо кълчи пръсти да привлече вниманието върху ръцете си; после започва да гледа, без да фокусира поглед, право пред себе си, в която и да било точка от дъгата, която тръгва от върха на стъпалата му и свършва над хоризонта — по този начин той буквално „изпълва” своя „тонал” с информация. „Тоналът”, останал без пряка връзка с елементите на своето описание, става неспособен да говори със самия себе си и потъва във вътрешно мълчание.
Дон Хуан обясни, че няма никакво значение разположението на пръстите и че единственото съображение е да се привлече вниманието върху ръцете, като пръстите се кършат по най-различни странни начини, и че важното е очите, без да се фокусират, да долавят множество черти от света, но не да определят какви са те. Добави, че по този начин очите могат да долавят подробности, които убягват на нормалното зрение.


9

И още една медитативна техника описана в "ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ", която може да се практикува както статично, така и динамично :


— Как мога да спра да разговарям със себе си?
— Първо трябва да използваш ушите си, за да облекчиш малко своите очи. От момента, в който се раждаме, ние използваме очите си, за да преценяваме света. С другите, а и със себе си, разговаряме главно за това, което виждаме. Воинът знае това и слуша света. Той слуша звуците на света.
...
Започнах да се упражнявам в слушането на „звуците на света” и продължих тези си занимания два месеца, както беше определил дон Хуан. В началото ми беше мъчително да слушам, без да гледам, но още по-мъчително беше да не разговарям със себе си. Към края на двата месеца вече можех за кратко да спирам своя вътрешен диалог, както и да насочвам вниманието си към звуците.

10
Понеже в този форум откривам някаква, леко изкривена представа за съдържанието на книгите на Кастанеда, в тази тема ще се опитам да представя описаните техники от малко по-различна гледна точка. Понеже медитацията беше спомената в друга тема ще започна от нея.


Във "Втория пръстен на силата" е описана тадиционната техника за статична медитация (вероятно отговаря в накаква степен на дхарана, дхиана при йогите). Наричат я втренчване. Цитатите по-надолу са от същата книга:



Накара ме да седна на твърдо утъпканата земя с гръб, опрян на един дебел кол, висок около петдесет сантиметра, забит в земята почти до стената на къщата. Имаше още четири такива кола, забити в редица на около шейсет сантиметра един от друг.
...
Човек трябвало да седи на земята върху мек килим от листа или върху възглавничка, направена от естествени влакна. Гърбът трябвало да е опрян o дърво, дънер или гладка скала. Тялото трябвало да е напълно отпуснато. Очите никога не бивало да се фиксират върху обекта, за да не се изморяват. Втренчването представлявало много бавно сканиране на обекта, в който си се втренчил, обратно на часовниковата стрелка, но без да движиш главата си. Тя добави, че Нагуалът ги накарал да забият онези колове, за да подпират на тях гърбовете си.
...
-Първото нещо, което Нагуалът направи, бе да постави едно сухо листо на земята и да ме накара да го гледам с часове. Всеки ден носеше по едно листо и го поставяше пред мен. Отначало мислех, че листото е едно и също и той го пази от единия ден за другия, но след това забелязах, че листата са различни. Нагуалът каза, че когато разберем това, вече не гледаме, а се втренчваме. Ако се втренчваш в купчина листа с часове, както той ме караше да правя, мислите ти стихват.  Трудността при втренчването е да се научим да стихваме мислите си. Нагуалът каза, че предпочита да ни учи как да правим това с купчина листа, защото лесно можем да си набавим всички листа, от които се нуждаем, винаги, когато искаме да се втренчваме. Но и всичко друго би свършило същата работа.


От цитатите се вижда, че споменатото в другата тема "търкаляне по земята" няма нищо общо с търсенето на място за медитация. За смисъла на тази техника ще пиша в някой от следващите постове.

11
Astaroth, това за избора на място, същи за местата на силата е от неясните моменти в книгите. То е много повече от избор на място за медитация. Ще ти разкажа една случка за това, но на лични.


А защо намеси виждането така и не разбрах?

12
Цеци, не се хващай за думата. А и темата не е това, а е за приликата между твърденията на Кастанеда и Теорията на симулацията.
Никой никъде не е казал, че Вселената е реализирана на компютър подобен на днешните. В каква среда и с какви средства е резлизирана симулацията, която за нас е Реалност, никой в нашия свят и идея си няма. Просто постиженията в областта на компютрите и компютърните симулации ни снабдяват с необходимите принципи и терминология за малко по-правилно разбиране на това, което сме и в което живеем, а също и на същността на магията.


13
Предполагам всички сме съгласни, че реално допир няма. Съществуват някакви сили, които спират проникването на ръката в мишката и тези сили ги усещаме като допир. Всъщност това усещане спокойно можем да го наречем и илюзия за допир, нали така?


Цеци, ще отговоря на всичките ти въпроси от началото на темата, не съм ги забравила, просто няма да стане наведнъж.
Питаш : На кой по дяволите би му трябвало симулация на цяла една планета? Ами представи си, че такова нещо като материя няма, изобщо не съществува материален свят. Има само един разум (Дух, Абстракт, Абсолют) и ние заедно с всичко около нас, с цялата Вселена и всичките и паралени(ако има такива) сме просто идея, информация, или сън както казват в някои школи, вътре в тоя разум (или съзнание, ако думата разум не ти харесва).


Помисли и върху това: поради каква причина трябва да съществува материя, не е ли достатъчна идеята(информацията) за да се изгради една представа за всичко?


14
Сега аз трябва да ти отговоря, че не, не аз, а ти не разбираш, ти след това ще ми обясниш, че ти всичко разбираш, аз не разбирам, а после аз ще ти обясня, че ти не разбираш ... Така безкрай ... и какъв е смисъла от това?


Въпроса : Хващаш предмет, ти усещаш допира. Какво всъщност се случва след като такова нещо като реален допир, заради описаните по-горе причини е невъзможен?

15
А откъде разбра, че не медитирам?   [wizard]

Страници: [1] 2