За мен в основата на човечността стои емпатията. Човек се ражда с различна степен на емпатия, която се доразва от възпитанието на родителите, обркъжаващата среда и различните преживявания. В първите си години се учи имитирайки и използва личния пример като модел на поведение. Заради това смятам, че първите години във възпитанието са най-важни за развиване на емпатията в допустими граници.Когато едно дете вижда родител да помага на животно и човек, то несъзнателно започва да ги имитира. По-късно започва логически да си обяснява защо и как.
  Преживяванията с годините са също много силен фактор. С колкото повече случки, емоции и преживявания се сблъсква човек, толкова е по-голям житейския му опит. Ако си преживял дадена болка, това помага да разбереш страданието на друг, който изпитва същата.